Бившият зам. председател на СДС – Благоевград Стефан Иванов: Очаквам скоро да имаме истинска и силна жена премиер

Срещата ми с легендата на британския консерватизъм и дългогодишен премиер на Обединеното кралство баронеса Маргарет Тачър е най-значимата

Стефан Иванов е доктор по история, чиято научна степен защити в Югозападния университет в Благоевград. Бивш председател на Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД) в ЮЗУ, организатор на студентската стачка срещу правителството на Любен Беров (1993-1994), бивш заместник-председател на СДС – Благоевград (1994-1997) и на НИС на СДС (2005-2007). Общински съветник в София три поредни мандата (2003-2015). 9 г. е заместник-директор на 149-о СУ „Иван Хаджийски“ – София, където преподава история. Работи по редица европейски образователни проекта. Автор на няколко книги. Женен, с две деца – дъщеря и син. В начерието на християнския празник Благовещение разговаряме за ролята на жените в историята и политиката.

– Г-н Иванов, приемате ли за вярна фразата , че „зад всеки успял мъж стои една жена“?– –

– Нека започна с това, че се радвам, че давам това интервю в навечерието на истинския женски празник – Благовещение, който почита жената като извор на живота, а не като труженичка и ударник в млеконадоя в някое ТКЗС.

Сега на въпроса Ви – ако погледнем чисто статистически, по-формално, то бихме казали прибързано, че това не е задължително. Обаче хората, които искат да се развиват успешно извън дома си, трябва да имат спокойствието, че в него ги чака някой, който винаги, независимо от обстоятелствата, ще бъде на тяхна страна и няма да ги изостави. Това гарантира усещането, че не просто не си сам, а нещо повече – имаш подкрепата, която, рано или късно, ще ти потрябва. А иначе казах „формален поглед“, защото понякога зад успешните жени стои по един мъж. Спомнете си например животът на принц Филип Маунтбатън, който въпреки своя благороден произход, посвети безусловно живота си на своята съпруга – кралица Елизабет ІІ и нейното обществено служение.

– Каква е ролята на жените за развитието на обществените отношения?

– Жената има своите различни роли в историята и в обществените отношения – на владетел, на съпруга на благородник, на придворна дама, на куртизанка, на „обикновена“ майка и домакиня, на учен, на политически лидер и т.н. Без значение от позицията й обаче за нейните действия са характерни по-умереният подход, желанието да не се изгарят всички мостове, диалогичността. В крайна сметка, жената е личността, която по-често търси компромис. Лично аз обаче не робувам генерално на приказките за „силен“ и „слаб“ пол. Те не са ми понятни нито за времената, в които жената е считана едва ли не за по-непълноценна от мъжа, нито пък днес, когато феминизмът отдавна е преминал границите на здравия разум. Според мен е предопределено в една връзка мъжът да е силата, а жената – красотата. Когато се опитваме да им разменим местата, винаги става смешно.

– Кои жени бихте откроили като лидери в световната политика?

-Много са жените, които са оставили своята следа в отминалите епохи. В световен план можем да споменем египетската царица Нефертити, Орлеанската дева Жана д’Арк, английските кралици Виктория и Мария Тюдор (по-известна като Блъди (кървавата) Мери), френската кралица Мария-Антоанета, Екатерина Велика в Русия. От по-новото време бих изброил кралица Елизабет ІІ, Ангела Меркел, Индира Ганди, Сара Пейлин, Джорджа Мелони, Мерал Акшенер, Маргарет Тачър. Не само политическите позиции обаче дават възможност на жените да влияят на световните процеси. В подкрепа на това свое твърдение ще дам само два примера. Иранската защитничка на правата на човека Наргес Мохамади, която получи Нобилова награда за своята дейност, както и друг нобелов лауреат – Мария Кюри, която с цената на живота си направи невероятна революция в областта на науката и чисто приложната й страна.

– Имали ли сте срещи с известни жени политици и коя е най-значимата?

– Да, животът ми до този момент бе доста динамичен и, слава Богу, имам достатъчно такива срещи. Безспорно най-значимата от тях е вечерята с легендата на британския консерватизъм и дългогодишен премиер на Обединеното кралство баронеса Маргарет Тачър, която имах през месец декември 2006 г. в Лондон. Никога не съм си представял, че ще застана редом до тази величина в световната политика и ще имам възможност да разговарям с нея. Сега, когато гледам снимката ни от тази вечеря, изглеждам много спокоен, но всъщност тогава бях толкова пренапрегнат, че почти не хапнах, а иначе аз доста обичам да си похапвам.

– Кои според Вас са жените, допринесли за утвърждаването на демокрацията в България? Имате ли пример за подражание и възхищение?

– Още от периода между освобождението от османско владичество и Втората световна война жените извоюват своето място в политическия, обществения, културен и образователен елит на България. Много трудно е да се сведат до няколко имена, но все пак не можем да подминем „коронования ангел на България“ – втората съпруга на Фердинанд – царица Елеонора, която спасява Боянската църква, а за благотворителната и милосърдната й дейност няма да ни стигнат и десет интервюта. Кой не е чувал за Султана Рачо Петрова, Ана Карима, Менча Кърничева, Екатерина Каравелова?

Ако говорим за годините след комунистическия режим, в най-голяма степен пред мен изпъква фигурата на бившия изключително успешен външен министър на България Надежда Михайлова (сега Нейнски). Аз съм свързал огромна част от политическия си път със СДС (от 1990 до 2011 г.), работил съм много близо с нея и с ръка на сърцето мога да кажа, че тя е човек, който въпреки своята твърдост, когато усеща правотата си, намира деликатния начин да случи нещата, стреми се да съхрани достойнството на човека срещу себе си, дори и опонент. Със своята енергия от времето на първите години на прехода към демокрация остават спомените за дейността на Елка Константинова, Екатерина Михайлова, Анастасия Г.М. Димитрова-Мозер и др.

– Успешни ли са жените, когато са лидери на партии?

– В хищническия свят на високата политика нравствените качества, които притежава жената лидер, по-скоро са бреме, отколкото предимство. Вярно е, че в определени житейски ситуации жената може да стане изключително жестока и брутална – например ако са застрашени децата й, но в повечето случаи тя е носител на повече смиреност и търсене на разум, отколкото мъжете. Ние, мъжете, търсим веднага битка, абсолютна победа сега и на момента, компромисът разглеждаме като слабост. Ако има нещо, което помага на жените лидери на политически партии, това е тяхната хитрост и лукавост, която те използват доста успешно като оръжие, особено срещу тези, които необяснимо защо някак надменно ги подценяват в съзнанието си.

– България е имала само веднъж жена за премиер, и то служебен, в лицето на Ренета Инджова . В този войнствен и опасен свят химера ли е да имаме премиер и президент „на токчета“?

– Права сте, и даже трябва да добавим, че Ренета Инджова беше служебен премиер за само три месеца.Тоест тя е била назначена еднолично с указ от президента Желю Желев, а не е избрана на този пост нито пряко, нито от Народното събрание. Парадоксалното е, че през цялото време на своето премиерстване, а и в краткия й и неособено успешен политически път след това, Ренета Инджова винаги го играеше мъжкарана, корава, с дрезгав глас и вземаща силови решения. Тоест тя самата също беше обула „мъжки обувки“ в подсъзнателното си желание да играе „по правилата“. В днешно време традиционните роли на мъжете и жените все повече се размиват, така че очаквам скоро да имаме истинска и силна жена премиер, която има своята собствена позиция, а не е сиво отражение на друг човек около нея, който я е поставил на тази позиция. Помним смелата постъпка на вицепрезидента Блага Димитрова, която веднага подаде оставката си, когато Желю Желев тръгна на съглашателство с комунистите.

– Достатъчно ли е според Вас участието на жените на ръководни позиции в държавното управление?

– Проблемът на днешната политика и държавното управление не е колко жени има там, а че повечето от тези хора са „кукли на конци“.Те не са постигнали нито една политическа победа от свое име – нито на събрание, нито в партийна организация, нито на избори. Те са просто чужда функция. Огромната част от тях са хванати за яката от някой „силен човек“ и са „приземени“ директно в съответния управленски стол – я на министър, я на депутат, я на кмет. И те слушкат и правят безропотно каквото им се каже, защото при първото несъгласие същата ръка ще ги изхвърли от този стол и ще сложи на тяхното място нов послушник. Почти всички парламентарни политически партии се превърнаха в еднолична собственост на техните лидери, което е убийствено за демокрацията. За разлика отпреди 20-30 години, когато голяма част от политическите лидери на всички нива и във всички големи партии имаха самочувствие, защото дължаха постовете на собствената си кариера, днес е царството на мишките. А да очакваш лъвски решение от мишка е несериозно.

 – Учителската професия ли е най- феминизирана?

– Не бих казал.Ако приемем все пак, че е феминизирана, то това непрекъснато намалява във времето. Например в училището, в което вече девет години съм заместник-директор, мъжете учители сме вече близо 30%. Преди години не е било така. Тук обаче има един парадокс – чувал съм от родители, че предпочитат учителят на детето им да е мъж. Дори и в първите класове. Така че тези стереотипи се изживяват. В кръга на шегата мога да кажа, че в образованието сексуалната революция върви в обратна посока – да се разширява влиянието на мъжете за сметка на женското.

– Има ли само мъжка професия?

– Преди малко споменах, че за мен мъжът е носител на силата, а жената – символ на красотата. И без да казвам, че трябва да има само мъжки или чисто женски професии, то все пак не ми изглежда нормално да виждам жени кранистки, хамали или заварчици. А в другата посока, като любител на спорта, ще призная, че се надявам да не дочакам времето на мъжката художествена гимнастика, така както вече дочаках женските бокс и вдигане на тежести.

 БЕТИНА АПОСТОЛОВА