Д-р Стефан Константинов завършва средно образование през 1983 г. в Кюстендил. През 1989 г. се дипломира като лекар в София. От 1990 г. до 1994 г. специализира акушерство и гинекология, като през 1994 г. полага успешно изпит за специалност. През 2012 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт и обществено здраве в МУ – София. От 1990 г. до 1996 г. е лекар в областната болница в Кюстендил. Между 1996-2002 г. практикува в Тунис, след което отново се връща в Кюстендил, където работи в кабинет, медицински център и болница. От 2012 г. до 2016 г. е лекар в Университетската болница „Майчин дом“ в София. От септември 2017 г. досега е изпълнителен директор на УСБАЛО ЕАД. Бил е последователно секретар и председател на Районната колегия на лекарския съюз в Кюстендил. От 2009 г. до 2010 г. е заместник-председател на УС на БЛС, за известно време изпълнява и длъжността председател. Бил е член на съвета на директорите на МБАЛ „Н. Василиев“ АД в Кюстендил. През октомври 2010 г. е избран за министър на здравеопазването и заема поста до март 2012 г., когато подава оставка.
Професионалният път на бившия здравен министър д-р Ст. Константинов в момента е свързан с болница „Шейново”. Сега за него са по-интересни гинекологичните случаи и операциите.
„Това е в унисон със застаряващото население на България и съответно с все по-честите заболявания“, отбелязва той пред filternews.bg.
Израждането на бебета бележи първата част от професионалния му път. Това е времето, в което д-р Константинов работи в Тунис, където жените раждат много деца, а завързаните случаи в акушерството са в изобилие. Стефан Константинов заминава за Тунис като млад лекар, в годините след 10 ноември, когато страната е в криза, а той виси с часове по опашките за хляб.
„ТОГАВА В СОФИЯ СИГУРНО БЕШЕ ЗЛЕ, НО В ПРОВИНЦИЯТА БЕШЕ ТРАГИЧНО,
разказва докторът, който по онова време живее и работи в Кюстендил. – Взех решение, че трябва да направя нещо, и заминах за чужбина“.
За щастие Тунис се оказва спокойна и хубава страна, с огромно количество бременни жени и френска школа в медицината. Там д-р Константинов трябва да разрешава уникални случаи, които в България трудно могат да бъдат видени поради слабата раждаемост и пренасищането с лекари в онези години. В Тунис младият акушер-гинеколог е приет радушно, както и другите му колеги от България.
„Хубавото е, че хората не бяха предубедени към нас, интересуваха се само от това какво можем. С местните имахме сериозни културни и религиозни разлики. Останах обаче удивен от тяхното гостоприемство и дружелюбност“.
От шестте години, преживени в Тунис, докторът си спомня история, показателна за топлото отношение на тунизийците. Един ден той спира на знак „Стоп“ със своето пежо. В този момент разсеян възрастен шофьор го блъска отзад и чупи стоповете на колата му. Двамата слизат, арабинът се вайка. Срещу кръстовището се намира кафене, където седят само мъже, които пият чай и клюкарстват. Те стават свидетели на случката и веднага се скупчват на мястото на пътнотранспортното произшествие. Един от тях казва: „Докторът не е виновен, беше си спрял на знака“. Взимат личната карта на виновния шофьор, който безропотно я дава. „Единият от арабите ми я подаде с думите: „Докторе, когато този човек ти купи нови стопове и ти оправи всичко по колата, тогава ще му я върнеш“. – Само си представете, нямаше никакви дискусия, никакви спорове. За тези хора аз бях чужденец и лекар в болницата.
В ПРОИЗШЕСТВИЕТО БЕШЕ ЗАМЕСЕН ТЕХЕН СЪГРАЖДАНИН, А ТЕ МЕН ЗАЩИТИХА.
Това ме накара да гледам с по-различни очи на тези хора“, разказва Стефан Константинов.
Друг интересен случай от този период е свързан с тунизийски лекар. Съпругата на д-р Константинов има проблеми с очите и се налага да потърсят специалист. В болницата, където българинът работи, има офталмолог, също българин, но е в отпуск.
„Отидохме в съседния град при частен очен лекар тунизиец. Пред кабинета му се извиваше опашка от 40 души. Медицинската му секретарка ни видя и дойде при нас. Обясних й, че съм лекар и че ще почакаме. След малко обаче ни извикаха в кабинета. Представих се, обясних къде работя. Той прегледа жена ми, изписа капки. Тъй като бяхме в кабинета на частен лекар, поисках да си платя. Отговорът беше: „Във вашата държава на колегите си взимате ли пари?“. Ето защо от този период в Тунис д-р Константинов има само чудесни спомени. Тогава свиква също да живее на големи горещини.
Известният гинеколог е роден в София, но расте и учи в Кюстендил. Родителите му са лекари. Баща му е акушер-гинеколог, а майка му – пулмолог и една от първите жени бронхолози в България. Детството му минава в каране на колело в двора на болницата. Храни се в болничния стол и изобщо се върти около родителите си.
Споделя, че като малък изобщо не го привлича лекарската професия. В прогимназията мечтата му е да стане астроном, а в гимназията – ядрен физик. „Като гимназист не можех да разбера как съучениците ми искат да бягаме от час по физика, след като тази наука е толкова интересна“, връща лентата той.
През пубертета родителите му правят опити да го отклонят от ядрената физика. Казват му, че с тази специалност най-много да постъпи в АЕЦ „Козлодуй“, а ако стане доктор, винаги ще има работа. Стефан Константинов и до днес си спомня пророческите думи на своя баща:
„СЕГА Е КОМУНИЗЪМ, УТРЕ НЯМА ДА Е, НО ТИ ЩЕ СИ ЛЕКАР И НАВСЯКЪДЕ ЩЕ ТЕ УВАЖАВАТ“.
В края на гимназията Стефан се предава на родителската настойчивост. В 11 клас три месеца ходи на частни уроци по биология и химия и вече решава, че ще се посвети на медицината. Когато излизат резултатите от кандидатстудентските изпити, той е класиран на първо място.
Баща му обаче точно тогава си отива от този свят. Семейството изпитва финансови затруднения, а студентските години за бъдещия министър минават мизерно. „Живял съм с 10 лева на седмицата. Това включваше два билета по 2,50 лева за влака Кюстендил-София. Оставаха ми 5 лева, с които се хранех сутрин и вечер в студентския стол“, разказва той. Налага се да наблегне на ученето, за да си осигури стипендия. Така между втори и пети курс в академията всичките му оценки са само шестици.
Когато младият д-р Константинов завършва висшето си образование, все още има разпределение, а желанието му е да специализира акушерство и гинекология. Периодът съвпада с Възродителния процес и на завършилите медици съобщават, че ще бъдат разпределяни в районите, напуснати от българските турци.
„Седнах пред комисията, бях написал в документите си какво искам да специализирам и те ми съобщиха, че за мен има място в Омуртаг. Съгласих се, но главният лекар на болницата там изненадващо каза, че мястото не е свободно. Същото се повтори с още 2-3 болници и както уж липсваха кадри, така се оказа, че в цялата страна нямат нужда от гинеколози. Впоследствие се разбра, че тези места се пазят за определени хора. Тогава някакъв човек от комсомола ми предложи да специализирам педиатрия, защото била свързана с гинекологията“.
Отличникът Стефан Константинов, който тогава вече е войник, е обзет от гняв. Още повече че го разпределят като участъков педиатър в град Дулово, който е на другия край на България от Кюстендил. Младият лекар заявява, че няма да стъпи там. Заплашват го със съд.
Стефан се връща в казармата, след една година идва 10 ноември и разпределенията отпадат. Най-накрая взима желаната специалност и още първия ден отива във фирмата, която организира работа на лекари в чужбина. Скоро заминава за Тунис и там се жени за съпругата си Кристина.
„Минаха няколко месеца, вече си бях стъпил на краката. Обадих се, че й пращам билет и че когато дойде в Тунис, ще се оженим“.
НАМИРАТ СИ СЛУЖЕБНИ КУМОВЕ В ПОСОЛСТВОТО И СКЛЮЧВАТ ГРАЖДАНСКИ БРАК.
В Тунис, или по-точно в град Татуин, се ражда и синът им. Впрочем в този град са снимани „Междузвездни войни“.
В разговора със Стефан Константинов няма как да не стане дума за времето, когато е министър на здравеопазването. Той и до днес смята, че да заема такава позиция в държавата е изключителна чест и привилегия. Не крие, че сядайки в министерското кресло, не е особено подготвен като администратор.
„Ако знаех хватки, може би някои мои действия щяха да са по-успешни. Когато обаче си закърмен с проблемите на здравната системата, знаеш от какви промени се нуждае тя“.
Стефан Константинов заема поста повече от година във време, когато здравните министри се сменят през няколко месеца. Тогава сяда в стола на подалата оставка проф. Анна-Мария Борисова.
Предложението да оглави министерството не е случайно. Докторът фигура в Българския лекарски съюз, бил е секретар на Районната колегия, след това председател на Районна колегия в Кюстендил, а от 2009 до 2010 г. – заместник-председател на Управителния съвет на БЛС. През този период общува както с политици, така и с журналисти и мнението му за здравеопазването се чува.
В онези години е първият мандат на правителството на Бойко Борисов, който лично го кани за поста. „Стремях се да бъда лоялен и да работя честно.
В ОПРЕДЕЛЕНИ МОМЕНТИ СМЕ ИМАЛИ СПОРОВЕ И КАРАНИЦИ С БОЙКО БОРИСОВ,
влизали сме в остри конфликти – признава д-р Константинов. – Никога обаче той не е показвал, че това го е дразнело, но си давам сметка, че поведението ми не го е очаровало особено. Струва ми се, че сегашното поколение политици около него са се приспособили и знаят точно в кой момент трябва да спрат споровете и да се съобразят“.
Интересна е историята около запознаването му с Бойко Борисов. Тогавашният премиер идва в Кюстендил да открие отделение в болницата. Както е обичайно, журналистите го обграждат и го питат за цената на тока – актуална по това време тема, която няма нищо общо със здравеопазването. Борисов взима едно листче и започва да рисува на журналистите схеми и да обяснява как ще реши проблемите. Репортерите остават доволни, но не и д-р Константинов. Той се обръща съм премиера с думите: „Както нарисувахте за тока, може ли да покажете решения на проблемите със здравеопазването?“. Борисов се обръща към доктора с контравъпроса дали той може да нарисува това. Константинов отговаря утвърдително и срещата приключва. След ден-два по телефона му звъни местен депутат и му съобщава, че Бойко Борисов го вика на „Дондуков“ 1. Точно по това време проф. Анна Борисова е номинирана за здравен министър.
Стефан Константинов влиза в кабинета на премиера, който се обръща към него с думите: „Нали каза, че много ги разбираш нещата в здравеопазването и можеш да ги нарисуваш, я го направи“. Докторът сяда, чертае, обяснява. След тази среща следват още няколко. Бойко Борисов прави изкушаващи предложения за постове на кюстендилския доктор, които той отказва и продължава работата си в болницата. След 6 месеца Борисов отново му звъни и го кани за министър на здравеопазването, предложение, което д-р Стефан Константинов не отказва.
„БЕШЕ ГОЛЯМА ДРАМА. МНОГО ХОРА СЕ ЧУДЕХА ЧИЙ ЧОВЕК СЪМ, НО МЕН НИКОЙ НЕ МЕ БЕШЕ ЛАНСИРАЛ“,
разказва той.
След като напуска министерския пост, д-р Константинов се връща към основната си специалност. Дори се гордее, че става редови лекар в Майчин дом в София, където работи 6 години.
Негов приятел го убеждава да се яви на конкурс за директор на онкологията в София. По онова време болницата тъне в дългове, тресе се от скандали, а директорът й е разследван и уволнен. Константинов се консултира с колеги и приятели и всички го съветват да не захваща с тази работа. Само един колега, шеф на голяма болница, му предлага да опита, защото по-лошо нямало да стане. Гинекологът оглавява онкологията и успява да я изправи на крака. В рамките на 4 години стопява задълженията от 7 милиона, а болницата дори излиза на печалба. Всичко върви нормално до момента, в който на власт идва „Продължаваме промяната“.
„Започнаха инсценирани оплаквания, анонимни сигнали, огромен брой проверки и в крайна сметка бях отстранен като директор въпреки отличните резултати“, обобщава той. Оттогава досега се сменят 3-4 директори на най-голямата ни онкологична болница. „Никой обаче не ме викна и не обясни защо ме свалиха от поста. Дори щях да съм благодарен“, отбелязва д-р Константинов.
Бившият здравен министър има и своите хобита, оказва се, че едно от тях е музиката. Още
КАТО ТИЙНЕЙДЖЪР ЗАПОЧВА ДА СЪБИРА ПЛОЧИ И КАСЕТИ СЪС ЗАПАДНА МУЗИКА,
което по времето на социализма изисква сериозни усилия и ресурси. Родителите му купуват хубава техника от „Кореком“ и днес Константинов признава, че в това отношение майка му и баща му доста са го разглезили. Тогава са годините на диското и в колекцията на доктора то е сериозно застъпена. Има почти всичко от творчеството на „Би Джийс“, „Дженезис“, АББА. Тъй като тогава живее в Кюстендил, познати му носят от Босилеград плочи западна музика, произведени по лиценз от югославската компания „Юготон“.
„Като тийнейджър не съм бил цар на купона, но бях музикалният организатор на много събирания. Върхът беше, когато излезе албумът „Back in Black” на AC/DC и го занесох в час на класния. Той ми разреши да го пусна на един руски грамофон. Така спечелих голямо уважение на много от съучениците си, защото да имаш такива плочи и дънки „Райфъл“ от „Кореком“ беше голяма работа“.
Д-р Стефан Константинов и до днес пази всичките си плочи и касети. Признава, че музиката е последното му убежище, когато иска да се отдели от шума наоколо, от напрегнатия ден.
„КОГАТО ПУСКАМ СТАРИТЕ ЗАПИСИ, СЕ ВРЪЩА УСЕЩАНЕТО МИ ЗА ГОДИНИТЕ НАЗАД. ТОВА Е БЕЗЦЕННО“.
Странно е другото хоби на лекаря, а то е да майстори. Близките му са много доволни, защото каквото се развали вкъщи, той го оправя – от течащо кранче до бойлер или някоя излязла от строя техника.
Относно релаксирането докторът чистосърдечно признава, че го прави, като играе компютърни игри. Опитва се да не се пристрастява към геймърството, защото знае, че това е болестно състояние.
„Ограничавам се, но когато ми писне всичко, когато дори не ми се слуша музика, сядам на компютъра и започвам да трепя врагове“, казва с усмивка той. С компютрите и технологиите е свързана и професията на сина му, който работи в голяма международна фирма.
Днес д-р Константинов е обикновен лекар и щастлив човек.
„Никакъв не искам да ставам, давам си дежурствата, работя в събота и неделя. Това обаче ми дава свободата да говоря каквото си искам и да съм независим. И ако тук имам проблеми и не мога да си намеря работа, ще отида в Европа“, казва на финала на разговора ни докторът.
