Костадин Катин беше 3 поредни мандата кмет на община Кочериново от СДС, в най-новата ни
история ще влезе и като единственият син кмет, който бе осъден на 4 години затвор заради разрешително за сеч на 50 тополи. Катин изтърпя ефективната присъда в затворническото общежитие в село Самораново, където също бе избран за кмет. Заради добро поведение след 2 години и половина бе освободен предсрочно и от лятото на 2017 г. е на свобода. Първото си интервю за живота в затвора и след това той даде за в. „Струма“.
– Г-н Катин, Вие сте единственият син кмет, който влезе в затвора, и то заради 50 тополи. За какво всъщност бяхте осъден?
– Аз бях осъден на 4 години затвор, от които изтърпях 2 години и половина, тъй като бях освободен предсрочно. Бях осъден ефективно заради следната ситуация: Собственик на имот дойде при мен и поиска разрешение да изсече 50 тополи в собствения си имот. Ако имотът е в горски фонд, от Горското стопанство му разрешават. Ако имотът е пасища, мера, съгласно чл. 34 от Закона за опазване на селскостопанското имущество до 5 бр. дървета разрешение се даваше от селския кмет, а от 5 бр. нагоре – от кмета на общината. Действайки по този закон, аз издадох заповед на 2 февруари 2009 г. за 50 бр. тополи, които собственикът си изряза. Тук няма нито незаконна сеч, нито кражба на дървета.
АЗ БЯХ ОБВИНЕН, ЧЕ КАТО СЪМ ИЗДАЛ
РАЗРЕШЕНИЕТО, СЪМ ИЗЗЕЛ ФУНКЦИИТЕ НА ДИРЕКТОРА НА ГОРСКОТО,
което той е трябвало да издаде, с което съм си превишил служебните права. За това нещо бях осъден на 4 години затвор, при положение че съм с чисто съдебно досие. В момента гледам как се изсичат хиляди дървета и ако има нарушение, в най-лошия случай се слага глоба.
– Какво надделя, за да получите такава присъда?
– Аз бях осъден на база една абсолютно фалшифицирана експертиза, издадена от „услужливи“ вещи лица, които успяха да убедят съда, че един имот, който е пасища и мера и по чл. 2 от ЗОСИ насажденията в него са селскостопанско имущество, всъщност е горски фонд. Като такъв е в прерогативите на Горското стопанство.
Докато бях в затвора, аз подадох жалба в прокуратурата, че тази експертиза е неистинска. Софийска апелативна прокуратура излезе с постановление, че жалбата ми е основателна и законосъобразна, и се разпореди на Районна прокуратура – Кюстендил да направи проверка с конкретни указания. Така и до ден-днешен това остана без последствия.
– Вие как установихте, че експертизата е фалшива?
– Основно в тази експертиза се цитираше Наредбата за сечите. Към момента на издаване на разрешителното, февруари 2009 г., действа Наредба за сечите №22 от 2005 г. Интересното е, че в експертизата, която се дава на разследващите през април 2010 г., се цитират текстове от бъдещата нова наредба, която влезе в сила на 1 септември 2010 г. През месец май аз бях привлечен като обвиняем, след 15 дни имаше вече обвинителен акт, през есента общината беше нападната, както сега се случи в община Септември, и къщата ми беше обискирана два пъти. Всичко това се случи след тази експертиза, която беше основното доказателство на разследващите органи. Всичко, цитирано в нея, беше от документ, който към онзи момент не съществува.
– Не беше ли направено искане от Вашия адвокат да бъде върнат обвинителният акт на прокуратурата, тъй като това изглежда като съществено процесуално нарушение?
– Това бе изтъкнато от мен в съдебна зала, но съдиите, изглежда, не го сметнаха за нещо важно, след като окончателно ме осъдиха на 4 години затвор за издаване на това разрешително за сеч.
– Как се разви делото на различните съдебни инстанции?
– На този процес най-голямото обвинение беше за злоупотреби за над 180 000 лв., което отпадна в Окръжен съд – Кюстендил и бе потвърдено от САС. На последната инстанция във ВКС бях признат за виновен за това, че съм иззел функциите на директора на Горското стопанство.
Докато бях в затворническото общежитие в с. Самораново, в медиите се появи информация, че съм бил осъден за фалшифициране на документи, което е абсолютно невярно, тъй като нямам такава присъда.
– Какви други обвинения Ви бяха повдигнати?
– НАЙ-СТРАШНОТО
ОБВИНЕНИЕ БЕШЕ ЗА РЕГИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ПРЕРАБОТКА НА
ОТПАДЪЦИ. АЗ БЯХ ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ КМЕТОВЕ В БЪЛГАРИЯ, КОИТО ИСКАХА ИЗГРАЖДАНЕ НА ДЕПО.
Тази идея представих през 2000 г. на тогавашния министър на околната среда Евдокия Манева, при която ме заведе народният представител от СДС в Дупница Ангел Малинов. Във времето успях да убедя цяла Кюстендилска област плюс Благоевград и Симитли за този проект. През 2010 г. стигнах до успех и получих разрешение за изграждане на това предприятие. Спецпрокуратурата за борба с измами с европейски средства ме разследва две години за това и разходваните пари от 1,5 млн. лв., които бях получил като техническа помощ от министър Джевдет Чакъров. Аз лично поисках от ОЛАФ да ми направи ревизия.
Отварям скоба, за да опровергая твърденията на уважавания от мен жител на с. Бараково Методи Панайотов за това, че той извикал ОЛАФ в община Кочериново и проверката установила, че съм злоупотребил със стотици хиляди левове. Абсолютна лъжа. Аз спечелих делото в съда срещу Спецпрокуратурата точно защото от ОЛАФ представиха справка, че финансовите „злоупотреби“ на кмета Катин са нула.
– Къде се гледаха делата за депото за отпадъци?
– Докато бях разследван от Спецпрокуратурата, в София се твърдеше, че ще има мегапроцес. Разследващите ме караха да се призная за виновен, но нямаше как да се съглася, след като нямах абсолютно никаква вина. След това делата се гледаха в Окръжен съд – Кюстендил по чл. 78а от НК, като по едното обвинение ме признаха за невинен, а по другото ми сложиха глоба.
Обжалвах в Апелативен съд – София, където бях изцяло оправдан и присъдата влезе в сила. В тази връзка искам да кажа на днешните управници, които се опасяват от екокатастрофа и карат отпадъците на стотици километри – от Благоевград в Разлог, от Дупница в София, което най-вероятно ще повлияе на сметките за смет, че разрешението за строеж на регионалното предприятие за отпадъци е актуално.
ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО ЗНАЧИ ДА ИМАТЕ АКТУАЛНО РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА ДЕПО ЗА 50 МЛН., КОЕТО ЩЕ ПОЛЗВАТ 300 000 ДУШИ?
– Искам да попитам къде бяха насочени тези 1,5 млн. лв. за техническа помощ?
– 1 милион лева отидоха за работен проект, а останалият половин милион – за консултантски, юридически услуги, за изготвяне на документи, за разходи, които са допустими по европейските изисквания.
Покрай разследването на похарчените пари за депото ми повдигнаха обвинение за двойно счетоводство – за това, че съм платил 5000 лв. на фирма за дейност, която съвпада с дейност, за която са одобрени разходи по проекта. Това обвинение обаче отпадна, тъй като не стигна до съд поради липса на данни за престъпление.
Около 4-5 обвинения отпаднаха срещу мен и много хора ми казват да си потърся правата по Закона за отговорността на държавата за причинени вреди. Никога не бих тръгнал да съдя българската държава, защото парите ще дойдат от джобовете на бедния данъкоплатец.
– Как беше в затвора? На какви хора попаднахте?
– Тези две години и половина бях в затворническото общежитие в с. Самораново и на хижата на затворите на Паничище. Около месец и половина началникът на затвора ме викаше за шофьор.
ОТ МОЯ ГЛЕДНА ТОЧКА МНОГО ОТ ХОРАТА, КОИТО ПОЗНАВАХ В ЗАТВОРА, КОИТО МИ БЯХА КОЛЕГИ И КОИТО ТАМ МЕ ИЗБРАХА ЗА КМЕТ, СА СВЕСТНИ.
Както казват, това е съдба – на всеки както му е писано. Може би обяснението е, че за секунди изпуснати нерви съжаляваш цял живот. Познавам много хора, извършили убийство. Бай Ангел от петричкото село Беласица е убил в състояние на афект майка си, бай Кольо Калаузки от Благоевград, който е осъден с негов съучастник за убийство и палеж на техен познат. С него много сме си говорили и той казва, че не е убил животновъда Детелин Чимев. И в затвора можеш да имаш приятели, аз не се срамувам от това. Сприятелих се с Алберто от Кюстендил, който излежа 20-годишна присъда за убийство на приятелката си и сега е таксиметров шофьор.
– Какви бяха условията в затворническото общежитие в Самораново?
– Условията там са много добри, все едно си в почивна база. Няма нищо общо със затвора в Бобов дол. Стаите бяха за двама, трима и четирима човека. След мен бройката се е увеличила, тъй като започнаха да влизат много шофьори, които са хванати да карат след употреба на алкохол и вече не им се налагат условни и пробационни присъди.
Храната е много добра, ядеш готвено сутрин, обед и вечер. Менюто е изготвено от диетолог. Съмнявам се, че българите навън се хранят така.
Една година изкарах на хижата на Паничище и отговарях за вилите и бунгалата, които се ползват от служители на затворите и от граждани.
– Как Ви се отрази психически на Вас и Вашето семейство влизането в затвора?
– Човек трябва да има силна психика и да го приема философски, че това може да се случи на всеки.
– Но когато е несправедливо, боли страшно?
– Да, така е. Но да ви кажа, аз всичко съм оставил зад гърба си. Не гледам назад, а гледам напред. Дали съм виновен, или не, е отделен въпрос.
СМЯТАМ, ЧЕ ХОРАТА ИМАТ ИЗГРАДЕНО
МНЕНИЕ И ВПЕЧАТЛЕНИЕ И НЕ СА ГЛУПАЦИ. ИМАТ ПРЕДСТАВА ДАЛИ СЪМ БИЛ ВИНОВЕН, ИЛИ НЕВИНЕН В ЗАТВОРА.
Мен ме боли от друго. Аз имам четири дъщери – две от първия брак, които снощи ми бяха на гости, и две от втория, които са малки. Едната е във втори клас, а другата е на 5 години и е в детската градина. Жената, с която в момента живея, е директор на детската градина в Кочериново. Тя също си изпати покрай мен и бе уволнена, но след 4 години дела ги спечели и бе възстановена. Боли, че когато се пише нещо за мои роднини, последното беше за детската градина в с. Стоб, ги свързват с мен – „затворника, който бил осъден за фалшифицирани документи“.
Едно че не е вярно, второ – не се срамувам, че съм лежал в затвора. Невинен или виновен, аз съм си излежал присъдата. Смятам, че сега вече съм един нормален гражданин. Още повече че когато съдът ме освободи предсрочно, ми отмени забраната да заемам ръководна обществена длъжност, каквато беше кметската.
Не крия, че съм бил в затвора, но непрекъснато да се напомня, оказва негативен ефект. Знаете, че на първия месец след като влязох в затвора, моят баща получи инсулт и почина. Той просто отказа да се бори с болестта и си отиде в гроба от това нещо. Децата ми четат това всеки път. Голямата е от 15 години в Италия, където завърши университета за мода, другата, която е на 23 години, завършва право в Милано и есента ще се дипломира.
Хубаво, аз съм лежал в затвора, но съм си изтърпял присъдата по достоен начин.
– Какви уроци Ви даде съдбата?
– Когато започнах да се занимавам с политика, аз не го направих, за да заемам постове. Станах кмет на Кочериново, за да вземам такива решения, които са от полза за хората, които ме избираха 3 пъти. Например водата, която успях да докарам от планината до всички села и нямаше един ден без вода. Сега отново има проблем, но дано се справи общинското ръководство. Трябва да имаш такава ценностна система, според която да не си предател, да не си фурнаджийска лопата. Защото, ако бях такъв, сега не само щях да съм кмет, а сигурно щях да съм кмет в тройката на България, ако бях направил този модерен завод за отпадъци.
Аз съм си от СДС и никога няма да си сменя партията. Може СДС да го няма, но тук е въпрос на възпитание. Защо е необходимо да си сменяме партиите? Значи ти си отишъл в политиката не за да помогнеш и решиш проблемите на хората, а с други цели. Така съм възпитан и затова, когато отидох в затвора, не ми беше много тежко. Защото съм се държал достойно и съм си отстоявал принципите.
– Бихте ли се върнали отново в политиката?
– Изборите са след година и половина. Засега не съм мислил по този въпрос и нямам особено желание. Зависи от ситуацията.
– Сега с какво се занимавате?
– С частен бизнес, имам фирма за външнотърговска дейност. Преди да стана кмет, имах една от най-силните фирми за външна търговия в Югозападна България – изнасях в Македония камиони с брашно. Сега пробвам нещо подобно в Гърция – износ на царевица и пшеница.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
Единствения кмет който не преклони глава пред власта и за това беше в затвора!