След 7 години гурбет в Германия бившият кмет на благоевградското с. Церово Румен Виранов се върна на село с кола, джип, трактор, скътани пари за няколко години напред и в дълбок размисъл дали да не се кандидатира отново за управник на селото, още повече че една от политическите сили вече го офертирала.
В момента Виранов прави около прясно боядисаната си къща най-модерната ограда в Церово – метална, орнаментирана и максимално отделяща кокетния му двор от мръсотията наоколо. „По мое време, докато бях кмет през 2003-2007 г., хем бях издигнат от СДС, но в селото имаше 60 контейнера за боклук и всичките 5 вдовици бях уредил по програмата за временна заетост да правят уборка на селото. Сега сме най-мръсното населено място с 5-6 контейнера в покрайнините на Церово, които също са затънали в боклук, и нито един работник по временната заетост”, ядосва се Виранов.
„В Германия бях сам, опознах немските градове дори повече, отколкото българските, свикнах с работата, но прецених, че вече е време да се прибера при семейството си”, разказа бившият кмет, който засега е единственият гастарбайтер, който се е прибрал на село.
В Германия работил по строителни обекти заедно с хора от бивша Югославия и с тях много се разбирали, а в голяма част от времето се опитвал да покаже на германците, че българите не са непременно крадци и кръшкачи от работа, на които не може за нищо да се разчита. Още го боли заради негов познат от България, когото германец пуснал в дома си под наем, понеже го помислил за турчин, но когато разбрал, че всъщност е българин, му посочил вратата.
За работата си в Германия Виранов може да говори с часове, както и за запознанствата, завързани там, включително и с бившия президент Росен Плевнелиев, на когото направил офиса във Франкфурт. За бившия държавен глава екскметът е категоричен, че той е добър човек, но по природа е наивен, затова мнозина българи гледат на него с пренебрежение.
„Върнах се в Церово, защото прецених, че вече съм си изпълнил задълженията като родител – дъщерите ми са отгледани, на едната направих къща в селото, на другата пристройка до къщата вдигнах, сега е време да обърна внимание и на жената”, обяснява някогашният селски управник.
Откакто се е прибрал в Церово, той непрекъснато работи нещо около къщата и двора. На 61 години, Виранов не иска да чува думата „умора” заради житейското верую, че щом човек е на крак, той няма право да се оплаква и да стои със скръстени ръце. След оградата е планирал да оформи в двора лехите с райграс. Така тази част на Церово ще добие малко по-европейски вид, защото близо до къщата му е кокетно измазаната 3-етажна къща на шурея му, който живее в Германия, наблизо са и оправените домове на братята му, макар че те също са гастарбайтери в Норвегия и Испания.
„Аз се върнах, защото тук са децата ми и имам 5 внуци – момчета, но никой друг от тези, които избягаха, няма да си дойде, дори съм убеден, че другия месец от селото ще изчезнат още 150 души – невъзвращенци”, е мрачната прогноза на Румен Вранов.
Освен на пословичната мръсотия в Церово той много се ядосва, че сегашният кмет съборил обора на бившето АПК и сега се виждат само основите му. Иначе от сградата биха могли да станат чудесни съблекални към разположеното наблизо селско игрище, сочи руините бившият кмет. Ядосва се и на съседното разградено гробище, в което паметните плочи не се виждат от купищата боклуци, струпани около тях. По мохамедански обичай всеки гроб е обкръжен от висока ограда и покрит с пъстри изкуствени цветя, но до оградите има тонове пластмасови бутилки, пликове, хранителни и всякакви други битови отпадъци, а сред тях спокойно се разхождат безстопанствени магарета.
Оставяме Виранов да си довърши оградата, докато мисли ще се кандидатира ли наесен за кмет. Според последното преброяване в селото има 560 гласоподаватели и е едно от малкото в общината, опазило се от кухи регистрации на македонци. Дори и прогнозите на Виранов за напускането в предстоящите седмици на 150 души да се сбъднат, то пак ще остане с над 350 жители с постоянен адрес и кметската длъжност ще е изборна.
В Церово обаче за избори още никой не мисли. Усилията на хората са насочени в посока да се изкарат последните 1-2 зимни месеца, в които сметките са високи, а провизиите в зимниците са на изчерпване.
ВАНЯ СИМЕОНОВА