Дупничанинът Валентин Николов е прекарал десет години от трудовия си живот в бобовдолската мина и с голям интерес следи случващото се в сектора. Бившият миньор се съгласи да отговори на въпросите на „Струма“ относно рисковете на професията, условията за работа и протестите на неговите бивши колеги.
– Г-н Николов, колко години сте работили в мината в Бобов дол и на каква длъжност?
– Работих в мината от 1993 до 2003 година. Бях майстор-копач в най-дълбокия рудник – този в Бабино. Това са десет години, през които съм слизал на 500 метра под земята. Миньорският труд изобщо не е за завиждане. Нека хората първо помислят какво и къде работим ние и тогава да завиждат на заплатите и пенсиите на миньорите. Това е тежък и отговорен труд. Много хора си мислят, че миньорите, понеже сме на смени, отиваме и вършим нещо си там по време на смяната. Едва ли не, докато сме на работа, се наспиваме, такива глупости също съм чувал. Но истината е, че отговорността е голяма. Не се ли пазиш, под земята може да ти се случи всичко, много е опасно.
– Какви бяха условията за работа по Ваше време?
– Когато аз работех, мините бяха държавни. Условията на труд бяха нормални – като бонуси, осигуровки, облекло. В момента нямам представа на какви условия са подложени миньорите, които са в частните мини. За мен една от грешките на управляващите беше, че затвориха рудниците в Бобов дол. Според мен това, което правителството иска да направи сега, също е грешка, но умишлена. Потърпевши ще бъдат първо хората, които работят в сферата – енергетици и миньори. А след това и самата държава, защото при липса на въглища няма да има и електроенергия.– Много ли отнема миньорската професия? Отразява ли се тя се на здравето на работещите под земята?
– Познавам бивши миньори, които са работили и на 75-годишна възраст. Влажната среда оказва някакво влияние. Доказано е обаче, че въглищният прах не е толкова опасен, колкото при работещите в сферата на тунелите. Тежкият физически труд оказваше влияние. Но тогава държавата даваше по-дълги платени отпуски. Имаше и ежегодни безплатни медицински прегледи. Но в крайна сметка всичко зависи от самото здравословно състояние на човека, неговия ген и структура на тялото.
– Според Вас удачни ли са исканията на протестиращите?
– Като бивш човек от бранша живо се вълнувам от случващото се и с много голям интерес следя новините. Исканията са абсолютно справедливи. Най-лесно е да подлъжеш един човек с пари. Но парите се харчат лесно и какво става с бъдещето? После какво ще правят работници и техните семейства? Не съм сигурен дали някой, освен тях самите, се замисля истински за това.
– Одобрявате ли решението на миньорите и енергетиците от региона, които вдигнаха блокадата от АМ „Струма“, докато тези в Маришкия енергиен басейн продължават със стачките?
– Би трябвало работещите в нашия район да проявят солидарност към колегите си. Защото имам чувството, че обещанията на правителството няма да бъдат изпълнени докрай. Бих посъветвал собствениците на мините и работещите там стриктно да държат за изпълнение на обещаното. Дори нека предупредят властта, че остават в стачна готовност и при най-малко отклоняване от обещаното отново ще излязат на магистралата. Целта на това правителство е да изпълни указанията и поръчките на Европейския съюз. Не вярвам, че подписаното споразумение ще бъде изпълнено. Същото, което се получи с „Кремиковци“ преди години, а след това и с блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, ще стане и с ТЕЦ-овете и мините.
– Ще се увеличи ли цената на тока, каквито прогнози се появиха?
– Смятам, че ТЕЦ-овете ще бъдат затваряни постепенно. Това ще доведе до повишаване цената на електрическия ток на пазара. Както винаги, подготвят хората за по-високите цени. А българският народ не е като френския или гръцкия. Нашите сънародници няма да се вдигнат на масови протести и както винаги, ще се примирят с положението, колкото и тежко да е то. Имам чувството, че КНСБ и КТ „Подкрепа“ изиграха важна роля при прекъсването на протестните действия в нашия регион. Не съм сигурен, че моите колеги са били радостни след решението на синдикатите.
ДИМИТЪР ИКОНОМОВ
