Бившият полицай Колевеца обзаведе гробница с мека мебел за покойния си тъст

Гробницата прилича на параклис с тази разлика, че вътре е гробът на дядо Величко

Гробът на дядо Величко

Меката мебел за скъпия покойник е до масичка с празни ракиени чашки

По прозорците Колевеца щедро е налепил всякакви икони

Зетят е сътворил и кутия, в която свещите да не гаснат, с портета на бившия миньор

Бившият полицай от ОД на МВР в Благоевград Никола Доганджийски-Колевеца изрази по доста нетрадиционен начин почитта и уважението си към покойния си вече тъст Величко Испиридонов. Върху гроба му, който е в по-голямото от двете гробища на миньорското село Брежани, Колевеца е вдигнал странна гробница, като е поставил върху каменна стена сив метален павилион с много прозорци и остъклено подпокривно пространство. Върху прозорците от вътрешната страна са залепени хартиени икони. До паметната плоча на Испиридонов в единия край на гробницата признателният зет е поставил саксии с цветя, а вляво е оформил кът за покойника с мека мебел – диван и кресло, застлана с дантелено каренце масичка и три празни ракиени чашки върху нея, подредени върху поднос. Помещението е застлано с килимчета. Не липсва и панер с пластмасов банан, който явно е бил сред любимите плодове на покойника. Металният павилион е добре звукоизолиран, защото отвътре денонощно се чува звученето на църковна музика, но съвсем тихо, сякаш идва от другия свят. Църковните песнопения през нощта вероятно правят мястото доста зловещо.

Колевеца се е погрижил и за пространството около вечния дом на дядо Величко. До вратата на павилиона води стълбище, а вдясно от нея е монтирано нещо като пощенска кутия със снимката и трите имена на покойника. Тя обаче не се ползва за писма до него, а в нея близките оставят свещи, които конструкцията на кутията защитава от вятър и дъжд. Между павилиона и оградата на гробището са засадени млади фиданки, обкръжени от боядисани в бяло и зелено камъчета. Ако не е металният кръст, монтиран върху телената гробищна ограда на гърба на гробницата, отдалеч тя прилича по-скоро на бунгало за летовници.

„Човекът си заслужаваше уважението, беше изключително добър и гостоприемен”, коментираха чистосърдечно хората в Брежани, много от които до момента още не са виждали гробницата на дядо Величко, защото тя е направена съвсем скоро. Кметът на селото Благой Стефанов също призна, че само е минавал край нея, но не я е разглеждал обстойно. Във всички случаи обаче е единствената такава в България, предположи селският управник.

Павилионът-гробница ще бъде официално осветен в събота, когато роднините на Величко Испиридонов ще му изнесат 6 месеца. Сред присъстващите във всички случаи ще е и Колевеца, за когото се очаква да приема поздравления за необичайното гробищно съоръжение. Ако случайно времето се случи лошо, десетина от по-възрастните членове на рода биха могли да се съберат на сушина върху меката мебел, което е допълнителен бонус на гробницата.

Самият дядо Величко е бивш миньор в мина „Пирин”, който след пенсионирането си работил като полски пазач. Пенсионер е и зет му Н. Доганджийски, който свали полицейската униформа след 27 г. стаж в системата на МВР. Коренът на Колевеца е от благоевградското село Логодаж, където той често ходи, особено добре познат е обаче на благоевградчани, сред които е минал целият му съзнателен живот. Бившият сотаджия много пъти е попадал във фокуса на общественото внимание заради атрактивното си и непосредствено поведение, но най-драматична бе ситуацията през 2011 г., когато той бе профилактиран по списък със 70 потенциални купувачи на изборни гласове. 2 г. по-късно го блъсна кола, докато шофираше мотоциклета си, а като житейска компенсация почти по същото време спечели 15 000 лв. от националната лотария. Сега Колевеца е на 58 г. и като млад и деен пенсионер има предостатъчно време да се грижи както за съпругата си Цецка, така и за гробницата на баща й.

Това е вторият необичаен начин за оформяне на вечен дом в община Симитли, а вероятно и в целия регион. През 2008 г. в гробището на общинския център калдарашкият род на строителния бизнесмен и член на националното Мешаре Валентин Борисов издълба под земята цяла стая, бетонира стените, пода и тавана и я обзаведе луксозно, а в средата на бетонната кутия погреба ромския барон Борис Петров. Калдарашите, които са занаятчии и най-богатото съсловие сред ромската общност, от столетия погребват членовете си с любимите им предмети, сред които телевизор, включен джиесем, аудиоуредба, дрехи, легло, уиски и т.н. Въпреки че са доста заможни, не всеки от тях обаче може да си позволи такова фараонско погребение, което понякога надхвърля 40 000 лева. Разточителният ритуал е заради вярването на калдарашите, че със смъртта просто преминават в следващия си живот.

ВАНЯ СИМЕОНОВА