Бившият студентски лидер в ЮЗУ Стефан Иванов в дисертация за крими престъпленията в България: Масовите убийства през социализма са най-шокиращите престъпления, които са пазени в тайна от обществото

8 жени – жертви на сериен убиец в София, 17-г. ученик убива  8 студенти в общежитието, повлиян от филма „Кръстникът“, рецидивист изнасилил близо 500 жени

Стефан Иванов е известен като активист на СДС в Благоевград в първите години на демокрацията и студентски лидер в ЮЗУ, в който завършва висшето си образование, специалност „История“, преди 25 г.  Има диплома за „Маркетинг“ в Стопанския факулет на ЮЗУ  и „Теология-Богословия“ в Шуменския университет. Учител по история и зам. директор на СУ „Иван Хаджийски“ в София. Миналата седмица стана доктор по история след защита в ЮЗУ – Благоевград на дисертация на тема „Исторически аспекти на престъпленията срещу личността и собствеността в България 1944-1989 г.“. В мащабното изследване разбива на „пух и прах” мита, че по време на комунизма няма престъпност. Оказва се, че в България е имало серийни и масови убийства, които са пазени в дълбока тайна за обществото. Това показват архивите на МВР, до които Стефан Иванов получава достъп и след прочит на десетки хиляди страници стига до потресаващи разкрития за криминогенната картина по времето на комунистическото управление, които представя първо в интервю за „Струма“. 

• Г-н Иванов, защо един учител по история и политик,  какъвто Ви познаваме, избра да изследва криминалната престъпност в периода 1944-1989 г.? Какво Ви провокира да изберете тази тема за Вашия дисертационен труд?
• Най-простият отговор е, защото обичам предизвикателствата. Колкото по-трудна и проблемна е темата, толкова повече тя ме привлича. Друга причина е, че все повече фалшивите митове и откровените лъжи, които целенасочено се разпространяват в обществото, са в основата на една безумна носталгия по мракобесните времена на престъпния комунистическия режим. Сред най-разпространените легенди е, че „тогава нямаше престъпност“, „децата спокойно играеха до среднощ“ и „хората не се притесняваха да се прибират по тъмно“. И аз просто реших да проверя дали това е вярно с изключително прецизния и взискателен инструментариум на историческата наука. Насочих се към най-лишените от политика престъпления – криминалните, и по-конкретно умишлените убийства, изнасилванията, грабежите и кражбите на обществено и лично имущество. Тях ги има във всяка епоха и без значение какъв е политическият режим, който управлява страната. Затова те са максимално обективен критерий.
• Каква беше технологията на Вашата 3-годишна работа? Какви източници ползвахте?
• Къртовска работа и един диоптър повече при четене. А сега сериозно. Технологията при работа на професионален историк е общовалидна – първо се започва с проучване на издадената до момента литература по избраната тема, след това се изследват изворите по отделните архивни учреждения, след това се запознах с други относими към предмета на дисертацията източници – лични спомени, филми, вестници и списания от периода и едва след това на базата на събраната информация се преминава към написването и бъдещото оформление на текста. Въпреки че по темата почти няма издавана литература, обработих над 140 издания на български, 30 на руски, 28 на английски и 6 на немски език. Това е така, защото обхватът на изследването е общ за няколко науки – история, наказателно право, социология, криминология, психология, криминалистика и др. Изчетох десетки хиляди страници архивни документи, основно от архивите на МВР, Централния държавен архив, както и придобилата обществена популярност като „Комисия по досиетата“. Най-големият проблем е, че огромната част от документите са секретни и това създава известни главоболия. Но мисля, че в крайна сметка се получи добре. Нека направя едно важно уточнение – аз изследвам данните от официално подадените сигнали до МВР за извършени престъпления, а не тези на съдебната система. Защо това е така? Ами защото във вътрешното министерство се регистрират всички заведени сигнали, докато в съдебните данни и тези на Националния статистически институт се разглеждат само онези от тях, които са завършили с осъдителна присъда, и то в съответната година. Първо, има дела, които се „влачат“ с години, второ, има много случаи, които не завършват с повдигане на обвинение, и трето – между 5 и 10% си остават с неизвестен извършител. Така че данните на МВР са по-всеобхватни и обективни.
• Трудно ли беше да получите достъп до архивите на МВР?
• Как да ви кажа… И да, и не. Какво имам предвид? От една страна, аз бях в продължение на 12 години (цели три мандата между 2003 и 2015 г.) избиран от софиянци за техен представител в Общинския съвет. Там бях член на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност, а немалка част и нейн председател. Това ми позволи по-лесно да получа достъп до определени документи, но единствено в рамките на изискванията – „забелени“ имена, използване само на символи, инициали и агентурни псевдоними и т.н. Трудното беше, че всяка „порция“ четене, а на мен ми се наложиха четири такива, се предшества от стриктна процедура по проучване на кандидата да чете в архива на МВР. Тя е вътрешна за самото министерство и обикновено продължава около един месец. Така че чакането е доста, но имаше защо. А и служителите на дирекция „Информация и архив“ на МВР се оказаха любезни професионалисти. Стотици са архивните документи и данните, които аз публикувам и вкарвам в публично и научно обращение за първи път. Обобщих за прегледност данните за престъпленията по години за целия период в таблици и графики, за да може всеки да се убеди в достоверността на изводите, които правя.
• Откъде започнахте първо, какви документи изследвахте?
• Различни документи от архивите – на МВР (централата, но и различните поделения), на следствието, прокуратурата, съда, затворите, на ЦК на БКП. Не на последно място – личните спомени на хора отвътре – бивши министри на вътрешните работи, оперативни работници, криминалисти, политически отговорни фигури, психолози, директори на затвори, надзиратели, затворници, журналисти, роднини на пострадали и много други. Много интересни например бяха признанията на изпълнител на смъртни присъди с доста извратена ценностна система. Има и още много други примери.
• Кои бяха най-шокиращите престъпления, за които научихте от архивите?
• Масовите убийци на социалистическа България. Ужасяващи по мащаб, скрити от тоталитарната власт, защото „в нашата страна такива работи не се вършат“. Което приспива бдителността на обикновените граждани и директно става благоприятстващ фактор за още по-голям разцвет на тежката престъпност. Изобщо цензурата и непрекъснатият натиск „отгоре“ за бързи осъдителни присъди не са помагали на борбата с престъпността, дори напротив. За един от тези масови убийци, който убива поне 8 жени в София в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, криминалистите, работещи по случая, споделят, че „има сходен почерк на Чекатило“ (най-масовият съветски убиец с десетки жертви). Едната от жертвите има констатирани 35 удара с нож в областта на шията, гърдите и гърба. Друга – 37. Трето от телата – пребито и в силна степен на разложение – буквално изплува в спокойните води на езерцето в столичния кв. „Западен парк“, където се разхождат стотици майки с колички и възрастни хора. Четвърто е намерено полуголо и буквално смазано от бой в товарен вагон на жп гара Курило. Жестокостта е отличителна черта. Впоследствие мотивът е установен – убивани са само млади жени с „леко“ поведение, защото една такава „лепнала“ сифилис във втори рецидивен стадий на извършителя, който се усложнил, и той дълго се лекувал в болница заради него. После тръгнал да си отмъщава… Никой в обществото обаче и не подозира за това. Близките на жертвите му също са живели в лъжата за „липсата на тежки престъпления в социалистическа България“, преди да усетят истината по най-лошия възможен начин.

Още по-странно е общественото незнание и липсата на информация, но и на интерес, по повод най-масовото убийство на хора в социалистическа България, извършено на 25 декември 1974 г. в София. Нeобяснимо обстоятелство е, че извършителят е 17-годишен ученик – Б.Д. При неизяснена мотивация (приема се, че извършителят е бил под влиянието на току-що изгледания за първи път от него филм „Кръстникът“) той нахлува около 20.45 ч. през портала в студентските общежития в кв. „Дървеница“ в столицата, въоръжен с пистолет „Валтер“ и финландски нож. В резултат на разразилата се истинска касапница, в която пострадалите попадат напълно случайно, Б.Д. успява да убие на място шестима студенти, както и да рани още десет. Двама от ранените умират по-късно в болница от раните си, с което общият брой на убитите става осем. Част от тях – виетнамци, поради което се намесва и посолството на тази „братска“ по онова време държава.

Има и друг странен случай на масов убиец – този от с. Розово, който убива, но неговите съселяни дори и не подозират за това, а след години, когато е осъден, отново следва масово мълчание. Дори местните вестници публикуват статии за трезвеност и отчет на петилетните планове, но за този случай, определен по-късно като „най-тежкият случай на криминалистите в Пловдивско“, нито дума. Извършителят С.П. пък заявява съвсем спокойно по време на разпита през 1982 г.: „Аз видях, когато М. Л. умря. И другото момиче – и то умря. Аз бях там, когато то умря. Умряха, защото ги удуших. Стисках ги с две ръце, стисках ги за гушата с цел да ги удуша, с цел да умрат!“.

Но нека да не разказвам всичко докрай, скоро ще издам изследването ми в книга.

• Какъв е бил ръстът на престъпността по времето на соца?
• Твърде дълъг е този период от 45 години, за да се направи универсално обобщение, но въпреки всичко макар и „на едро“ трябва да се отбележи, че престъпленията се увеличават. Може да се каже обаче, че най-голяма престъпност има между 1945 и 1960 г., както и след 1984 г. Втората половина на 60-те, 70-те и началото на 80-те години са относително по-спокойни. Това е за криминалната престъпност като цяло. Съвсем различни една от друга са тенденциите при отделните видове изследвани от мен престъпления. При убийствата има спад до 60-те години, след което има застой на около 200 случая годишно (само за сравнение – след 2016 г. те са неизменно под 100 на година). Интересен факт е, че над 95% от убийствата се извършват от мъже, но и над 90% от жертвите на умишлено убийство също са мъже. Най-често видът оръжие, с което се извършва умишлено убийство в социалистическа България, е нож. Следват колове, тояги, брадви, огнестрелно оръжие, различни средства за удушване, земеделски сечива и железни инструменти. Често убийства се извършват и с цел грабеж. Например през 1988 г. е разкрит от следствените органи грабеж на 4700 лева, придружен с убийството на управителката на бензиностанцията в гр. Поморие. Като извършители на деянието са разкрити четири криминално проявени лица от Бургаски окръг, които след грабежа изгорили трупа в откраднат автомобил.

При грабежите има непрекъснато увеличение, като в последните 10-ина години на социалистическа България става драматично. При кражбите винаги доминират тези на лично спрямо отнемането на обществено имущество. Както свидетелства лично председателят на Окръжния съд в Плевен през 1980 г: „Като крадци пред съда се изправят млади и стари, необразовани и образовани; всичко се краде, доколкото то е от полза за крадеца. Няма нито една незасегната от това област…“.

При изнасилванията в първите години има все още масов срам и страх от подаване на оплаквания от потърпевшите, но постепенно и там нещата ескалират и се стига до реалната картина. Изнасилвания са извършват предимно от млади хора в големите окръжни градове и столицата. Изобщо групата на непълнолетните и малолетните е много „напред“ в криминалните статистики. Доста странна толерантност проявява социалистическа власт към редица изнасилвания на редица млади ромски момичета, в някои случаи на по 11-12 години. Те не се разследват въпреки яснотата на закона, защото ранните бракове били „традиция“ в ромската общност, а какво по-нормално от това един брак „да се консумира“…  Изнасилванията на самотни възрастни жени и малки деца са били много повече от това, което хората очакват и знаят.

В архивните материали има следното описание на случай: „През м. август 1954 год. бе задържано лицето В. Х. В., 26 год, безделник, регистриран и осъждан няколко пъти за кражби и изпращан 4 пъти в ТВО. При следствието се установи, че същият по измамлив начин насила, или като се е представял за орган на Народната милиция, е завеждал множество жени на по-безлюдни места, където ги е изнасилвал, а на някой от тях е нанасял побой и ги е ограбвал. По негови данни същият е имал полови сношения с 512 жени, с повечето от които по насилствен начин. Следствието е приключено и същият е осъден на десет години затвор“.

• Кои са били градовете с най-висока криминална престъпност?
• Различно е за различните периоди. Например през 50-те години се забелязва бум на престъпността във всички окръзи, с изключение на Благоевградски. Впоследствие и той се присъединява към влошените параметри, но неизменно си остава един от най-малко засегнатите от престъпност региони. Окръзи с повишени нива на криминални престъпления са Врачански, Сливенски, в определени периоди Русенски и др. Влияние оказва и съставът на населението на съответния окръг, като там се извършват престъпления, характерни за населяващите го етнически групи. Например при ромите, които са компактно населени в окръзите Сливенски, Старозагорски, Михайловградски (днес Монтана), Видински и др. има много кражби и грабежи, но по-малко убийства и изнасилвания. Това напълно отговаря на профила на ромската престъпност, която също е подробно изследвана в работата ми. В окръзите, населени компактно от български турци, като Кърджалийски, Разградски, Шуменски, Силистренски или с български мюсюлмани като Смолянски, Благоевградски, Ловешки има значително по-малко кражби и грабежи, но повече по-тежки престъпления „на честта“. В работата ми ще намерите подробно изследвани и регионалните характеристики на криминалната престъпност през социализма.
• Каква е била разкриваемостта на престъпленията тогава?
• Първо трябва да кажа, че тук данните, които достигат до нас, са „парфюмирани“ от различни милиционерски нива, но изводите като цяло са достоверни. Най-голяма е разкриваемостта при тежките криминални престъпления – умишлените убийства (неизменно над 95% с изключение на няколко години) и изнасилванията (над 90%). При грабежите усреднено за периода е около 65-68%, а при кражбите около 55-56%, като има отделни периоди и окръзи, в които тя трайно е под 50%, т.е. повече от половината официално регистрирани кражби не са разкрити като извършители.
• Каква е била структурата на  МВР и приблизителния числен състав? Повече ли са били в милиционерите от днешните полицаи?
• Структурата на МВР е силно централизирана, йерархична, военизирана, с офицерски звания, напълно подчинена на БКП по идеологическа линия. Вътре в рамките на самата система на МВР служителите са добре осигурени и заплатени – между 2 и 5 пет пъти повече от средните заплати в страната според официалните данни на НСИ. Разлика има обаче при отделните видове служители на МВР – идеологическите (Държавна сигурност) са доста по-добре осигурени и заплатени от криминалните (Народната милиция). Възнаграждението на един офицер от МВР е сбор от няколко компонента – за длъжност, за звание, за ползване на чужд език и т.н. Но специално при званията разликите в парите, които получава офицер от ДС спрямо офицер от НМ, е двойна. Например според Наредбата за месечни възнаграждения за звание в МВР от 1951 г. капитан от ДС получава месечно 7000, а капитан от НМ – 3500 лева. За майор сумите са съответно 8000 спрямо 4000 лв. Това поставя криминалистите в дефакто подчинена позиция спрямо „политическите“ офицери. А и насочва най-добрите от тях към по-добре заплатената позиция, което пък оголва борбата с престъпността. Бройката служители и тогава,  и днес, е много по-голяма от необходимата. Изобщо точно това МВР, създадено по съветски образец, е функционално непродуктивно още от самото си създаване и рано или късно ще бъде реорганизирано.
• Имало ли е платен агентурен апарат?
• Именно въпросът за агентурата по криминална линия е един от най-съществените приноси на моята дисертация. Оценката е на един от нейните рецензенти – проф. д-р Веселин Вучков, който освен специалист по наказателно право, беше и министър на вътрешните работи, така че е съвсем наясно с темата и затова оценката му е важна за мен. Агентурата е разделена на такава по „политическа“, по „криминална“ и по „стопанска“ линия. Аз изследвам само криминалната. Имало е платени агенти, макар и истински добре платените сред тях да не са много. Немалка част обаче са получавали и допълнителни привилегии, които не им се полагат по закон, например ползване на МВР болница, санаториуми, придобиване на пенсия като на сержанти от МВР, каквито те никога не са били, и т.н.  Изобщо пред агентите на службите са се отваряли врати, за които редовите граждани са можели само да си мечтаят. През 70-те години например е издадена от варненското МВР служебна бележка на агент „Пачев“, от която е видно, че той е получавал години наред месечни „хонорари“ в размер на една средна работна заплата за страната. Като цяло обаче работата на агентурния апарат при разкриване на престъпления в целия свят е високо ценена и подпомагана от самите служби.

Но вие все пак сте вестникът на Югозападна България и затова ще спомена още нещо. В един от вътрешните за МВР доклади от втората половина на 50-те години на ХХ век се казва, че „най-трудно се набира агентура сред хората от Пиринския край“. Обяснението е предимно в натрупаното недоверие към комунистическата власт от годините на брутален антибългарски натиск към населението да се пише с националност „македонци“. Но дори и да е така, то показва свободолюбивия характер на жителите му.

• Имало ли е престъпници под пагон?
• Страшно много. И това е поредната мръсна тайна, заметена под килима от тоталитарната власт. Архивите изобилстват от случаи на изнасилени насред помещението на кварталния инспектор девойки, застреляни роднини по време на семейни сбирки, но най-много са писмените сигнали за нанесен побой и за искане на привилегии, които не им се полагат. Неприятно впечатление прави, че наказанията, които получават престъпниците под пагон, са много по-малки в сравнение с това, което биха получили редови граждани в съда. Изнасилвач-офицер от гр. Исперих например е наказан с… „преместване за една година в друго управление на МВР“, защото толкова му оставало до пенсия. Докладът на МВР след извършената проверка казва дословно: „Капитан….квартален отговорник на участък от МВР – Исперих, е изнасилил непълнолетна девойка, дошла в приемната му стая за съвет. За тази проява капитанът… е предложен за преместване, тъй като му остава една година да навърши възраст за пенсиониране (45 г.).“

Уволнен от системата пък, но останал въоръжен бивш старшина от Софийско градско управление на МВР, през средата на 80-те години „умишлено убил с личното си оръжие 5 и направил опит да убие и други 9 лица“. Престъпленията са разкрити с голямо закъснение. 

В случай от 70-те години пък четем, че „милиционерите – старшини А.Н. и И.П. от V районно управление на МВР – София под предлог, че ще я водят в управлението за проверка, се опитали да се съвокуплят с 14-годишна девойка”.

Всички тези примери, и занижените наказания, разбира се, будят основателно отвращение, но пък има и някои комични елементи. При един от тях бабаит-офицер от МВР решава да „блесне“ пред любовницата си колко е велик и как ще го пуснат да влезе без куверт в модерно заведение в центъра на София. Управителят на заведението обаче отказал, а при последвалия спор шамаросал няколко пъти натрапника, като дори му отнел личното оръжие и служебната карта. Другият пример е от Благоевградски окръг. Старшина от Гоцеделчевско – граничен отряд съм МВР, си отива на село, за да си строи къща. На началника си пише, че ослепявал и затова отива на лечение в болница в ЧССР (тогавашната Чехословакия). Трогателното писмо завършва с молба заплатата му да бъде превеждана на село „на другарката му“, което и ставало в продължение на 6 месеца. Докато човекът си строи къщата…

• Има ли случаи висши кадри на БКП да са обвинени за криминални престъпления или са били под „чадър“?
• Много е интересно, че през цялото време в статистическите информации за извършените и разкрити престъпления, се отбелязва и графа „партийно членство на извършителите“. За криминалните престъпления не мога да кажа, че има някаква разлика спрямо общонационалните данни, но при стопанските членовете на БКП са много по-добре представени спрямо гражданите, които не членуват в комунистическата партия. Това вероятно е понеже почти всички висши стопански позиции са били запазени за проверени техни хора. Но фактите са си факти!
•  Какви са историческите аспекти и генезис на криминалната престъпност по времето на тоталитарния режим , което е в основата на вашето изследване?
• Сред най-значимите фактори, които благоприятстват развитието на криминалната престъпност, можем да откроим няколко. На първо място, липсата на професионализъм в системата на МВР в първите 15 години след преврата от 9 септември 1944 г. След него са убити или уволнени почти всички криминалисти от царската полиция. Новоназначените са подбирани по един единствен критерий – лоялност на новата комунистическа власт. Професионализмът практически едва мъждука малко над нулата. Това се преодолява едва към края на 50-те и началото на 60-те години с издигане ролята на Висшата школа на МВР „Георги Димитров“ (днешната Академия на МВР). Вторият случай, при който ресурсът на вътрешното министерство е зает в политически проблеми, е от средата на 80-те години, когато почти цялата си енергия МВР влага в действия покрай т. нар „Възродителен процес“, както и към борба със зараждащите се опозиционно настроени групи от граждани и неформални сдружения. Практически почти няма кой да се бори срещу криминалната престъпност и затова тя избуява неконтролируемо. Именно тогава – още в последните 4-5 години на социалистическа България, са поставени основите на бъдещия бум на престъпността през първите 10-15 години на последващия преход. Така че не „демокрацията“ донесе висока престъпност, а социализмът остави ужасяващо наследство, което просто се разви тогава и впоследствие беше овладяно, за да стигнем днес до най-ниските нива на престъпност, които отчитаме след влизането на страната ни в Европейския съюз.
• Какви са изводите Ви от това изследване? 
• Че не бива да се доверяваме на личните си спомени или на чутото от роднини и приятели, когато става въпрос за исторически факти. Много често човешкото съзнание със задна дата постепенно възприема редица групови внушения и започва да ги преживява и разказва убедено като свои лични. В този смисъл темата за липсата на голяма криминална престъпност през годините на социалистическа България трябваше да бъде професионално изследвана. Направих го максимално дълбочинно и съвсем добросъвестно с документи от самата система на МВР и убедено твърдя, че твърдението за това е лъжа.
• Защо избрахте точно Югозападния университет „Неофит Рилски“? Вие все пак сте софиянец?
• Защото още като студент направих този свой избор. Учих 5 години редовно в ЮЗУ, живях в Благоевград и срещнах невероятни хора и атмосфера, които ще нося в сърцето си до края на моя живот. Въпреки предложенията и от други университети в София аз дължах това на „моя“ ЮЗУ.  А и съм сигурен, че първата премиера на бъдещата ми книга по темата след София ще бъде именно в Благоевград. 

БЕТИНА АПОСТОЛОВА