Бившият танкист К. Тимов тъгува, че в Кресна е имало танков батальон, а 2002 г. нарязали всички машини, без да оставят поне една за паметник в центъра

Кирил Тимов е бивш военен от Кресна, роден е през 1946 г. Завършва Машинно-тракторно училище /МТУ/ в Белица.Познанията му по управление на трактори го вкарват в казармата в Суходол, Софийско, където като войник в специална школа се научава да кара танкове. Професионално военната си кариера изкарва на свръхсрочна служба в полка на Кресна като механик водач на Т-34, Т-54 и монтьор на верижна техника в танков батальон.Служи 21 години, пенсионира се на 41 години, но продължава да работи още 21 години като охранител в предприятия и като пастир на стадо кози. Така общият му трудов стаж надхвърля 42 години. Кирил Томов обича и музиката, вече цели 60 години свири с любимата си гайда.

Кириле, на 74 г. си, но не си спирал да работиш, кога мъжът вдига бялото знаме?
Аз съм военен, свикнал съм на дисциплина и ред, и каквото и да ми се случи, не се стига до вдигане на бялото знаме. Така съм се научил – на лошотиите да обръщам по-малко внимание. Но самотата ме натъжава, съпругата ми Митра се спомина, синът ми Васил се запиля по свой бизнес из Гърция, в Солун, и прави там нещо като увеселителни съоръжения за паркове и градини, та доста често съм самотен.
Нямаш ли приятели?
Имам си другарче, по-голям съм от него с 20 г., една гайда ми е другарчето. Имам я от младежките си години, от тогава досега често се „разприказва“ под пръстите ми.
Защо си избрал точно гайда, не е много характерен инструмент за нашия край?
Ами защо“ Велик инструмент, народен, надживял много векове, стародавен, веселил хора по какви ли не поводи. Бива я пущината и за песен, и за хоро, може всякак да ги ситни. Що ли не е ставало и става с гайда – всевъзможни домашни и обществени веселия. С гайда са правени и все още се правят и сватби, кръщенета, именни дни, курбани по различни поводи и празнувания от всякакъв характер, та се стигне и до приятелски весели компании. Тази гайда е участвала и на музикални състезания по прегледи и фестивали.
И вече почти шест десетилетия си с гайдата?
Да, но не стана случайно. Аз съм си селско чедо, не разбирам от опери, оперети, не познавам цигулка, пиано. В моите младини повечето забави на младежта ставаха с акордеон или гайда. И весело беше. Слушах как други свирят и ми се щеше, но не се получи лесно. Много ми повлия дядо ми Илия Тасев, баща на майка ми Люба. Живееше в Дебел дъб, махала към Влахи. Ходехме му на гости и помня, че свиреше и на Таратунското вършило. Това вършило беше нещо като мегдана на дебелдабчани за празнувания и веселия, та той това и правеше, веселеше другите. После се пресели в Кресна. Като му ходех на гости, често ми викаше: „Я подай ми онова, що свири“. Ставаше въпрос за гайдата, подавах му я и той заситняваше с пръстите си какви ли не песни и хора, а понякога спираше и ми я даваше и аз да опитам да я държа, как и кога да вкарам въздух, как да размърдвам пръстите. Та гайдата дойде от дядо ми, а от баща ми Димитър дойде овчарлъкът. Той изкара целия си живот като овчар из Пирин. На гайда беше слаб, но на сворче, на двоянка, беше цар. Като ходеше из пасищата на планината, сворчето му все в ръце. На гайда не налиташе, че тя и по-трудно се носи, като ходи по овцете.
Няма да пропусна и Кирил Стоев, бащата на съпругата ми Митра. На младини живееше в Драколово, махала към Влахи. Умееше да си служи с гайда, та му се искаше и аз да посхвана от изкуството. Човекът полежа и в затворите заради участието му като ятак на така наречената Банда на Герасим Тодоров, която бе почти превзела Пирин планина по време на комунистическия режим 1947-1948 година. То тази банда си е знаела, че власт няма да свали, но се е разчитало, че като има напрежение срещу режима, то Англия и САЩ ще се набъркат и ще го свалят. Минали работи.
Гайдите различни ли са?
Ами различни са. Нашенските са едни по вид, шопските са други, а има и из други страни. Но и нашенските са различни. Аз съм си слухар и ползвам соло гайда, но има и по-класни, известни са като каба гайди. Като гайдарджия в занаята ме повкара първоначално шуреят ми Янко Стоев, чиито пръсти добре сновяха по гайдурицата. Той работеше в промкомбината в Кресна и често пътуваше из страната. Ходеше и в Пловдив. Там попаднал на майстор на гайди. Броил 80 лева /тогава левовете бяха по-скъпи от сегашните/ и ме осигури с гайдата. Имало и по-скъпи, но той казал, че е за начинаещ, и майсторът му дал такава гайда, която е повече за учене на такива като мен.
Бързо ли мина на друга гайда?
Ами случи се. Пак тази работа свърши шуреят Янко. И пак от майстора в Пловдив. Този път ме зарадва с гайда от 160 лева. Е, това вече беше гайда. С нея от разни домашни веселия преминах и по компании, че и на именни дни, кръщенета, рождени дни, та стигнах и до сватби като свирач и най-вече при празнуванията в понеделнишките сватбени церемонии. Свирил съм на сватбите на Ангел Харизанов, общественик в Кресна, на Атанас Гюрев и други.
21 години имаш трудов стаж в казармата. Там свирил ли си“
О, разбира се! И в казармата, докато бях, и после като пенсионер като охрана на военната вила „Тисата“ при Градешка баня, често съм се изявявал с гайдата си. Свирил съм на дните, когато се заклеваха младите войници, на разни други празници, в компании. Слушали са ме командирът Александър Зехтенджиев, който командваше по мое време полка, политическият полковник Иван Захариев, подполковникът тогава Карин Ноцков и други. Може да излезе като изхвалване, ама съм свирил и с големия певец Иван Дяков-Дяката, който ми е намирал майстори при смяна на гайдурицата.
Сега къде свириш?
Повече посвирвам у дома. Излизам понякога на Катранджиевия площад в Кресна, викнат от някаква компания, не пропускам да посвиря и на Трифоновден из лозята“ Абе, не стои мирно и сега другарчето ми.
С каква гайда си сега“
Пак със соло, но хубава. Купих я за 160 евро.
С какъв живот са гайдите“
Различен, зависи от това как се опазва. Духалото, гайдурицата и ручалото са дървени и могат да карат много. Кожата обаче се поизносва. Но има живот и в кожата, ако я опазиш от молци и други беди. Аз по опазването си имам свой тертип – никога не изкарвам всичкия въздух от гайдата след свирене, че да не се сплесква и да не хваща гънки.
Спомняш ли си често за военните години, тежаха ли ти пагоните?
Ами не много. Човек свикне ли с работата си и иска ли я, то тя не му много тежи. Е, не беше и моята работа без трудности. Занимавах се с каране на танкове от типа 34, 74 и други верижни машини, занимавах се с монтьорство по тях. Имали сме всякакви занятия по стрелби и други, ходили сме на учения из Сливенско, Шабла, Софийска Сливница. Натоварим танковете на вагони и тръгваме.
Сега в Кресна полк няма, няма го и танковия батальон. Какво стана с машините?
Полкът беше ликвидиран 2002 година. Танковете впоследствие бяха разфасовани на парчета като старо желязо. Това разфасоване ми навява само тъга. Някога полкът бе страшилище за Гърция, че беше страж на Варшавския договор срещу силите на НАТО, в които беше и Гърция. И яд ме е за ликвидацията най-вече на танковете. Все си мисля, че никак нямаше да е лошо, ако поне един от танковете се оставеше някъде на централния площад в Кресна или в близка градинка като паметник, да напомня за дълголетното присъствие на военни в Кресна. Това щеше да е и една почит към служилите тук командири, офицери и войници, които не са без принос Кресна от село Гара Пирин да стане град. И сигурно нямаше да е невъзможно, но тогавашните власти са проспали моментите или пък толкова им е било до ума. Можело е, че как в Струмяни, където никога не е имало войска, има две оръдия, а и в Склаве има танк, а в Кресна не. Тъжно е малко… Имам доста спомени от военния живот, когато сме бродили и по хълмове и стрелбища, когато сме трамбовали плацове, когато с гайдата си съм участвал във военни прегледи на художествената самодейност и съм с първи и втори места от такива в ДНА – Благоевград, в София и другаде.
Вярно е, че вече съм на сериозна възраст, но не се предавам още физически. В м. Ормано имам овошки – сливи, ябълки, праскови, та върша по нещо и реколта успявам да изкарам. Имам и лозница, бера към 700 кг грозде и пълня 3 бидона за вино.
Пийваш ли?
Ами селско чедо съм и съм се научил още от младежки години, но не помня да съм се видял пиян. Така без повод, както казват хората, пия колкото за раздвижване на кръвта и подпомагане на сърцето по стотина грама ракия, а при добри поводи и малко повечко. С винцето пък съм до половин литър. Това си е и като за здраве.
А как се справяш със самотата?
Понатегне ли ме самотност, търся си другарчето – гайдата. Тя си ми е голямата севда след покойната ми съпруга. Често си я слагам под мишницата, не й оставям време да свиква с мързелуване.
Доволен ли си от живота си дотук?
Не съм недоволен, Господ ме опази до 74 г. и се надявам още да поживея. Моят принцип е, ако се случи нещо лошо, да не се отчайвам, защото винаги има и по-лошо, това ме успокоява.
Гледаш ли телевизия?
Доста, най-вече прехвърлям каналите, които дават музика. Музика, ама не симфонична, а най-вече духова и още повече, когато има участие и на гайди. Заслушвам се в изпълненията на някой колега гайдар, и веднага ме обхваща ентусиазъм, па надуя моята севда, налучкам пътя и започваме с колегата да се сглашяме в един тон и ритъм.
Кажи нещо за финал на разговора?
Ами за финал какво да кажа, досега било що било. Мисля си, че все пак добре съм живял, а занапред, каквото дойде, ще го посрещна!
БОРИС САНДАНСКИ