Бившият треньор на „Пирин“ /ГД/ Д. Крушовски: Напуснах, защото имах нужда от почивка, а не заради конфликт с футболистите или ръководството

Димитър Крушовски се раздели преди около месец с „Пирин“ (ГД), начело на който беше като старши треньор в продължение на няколко години, включително и при заточението в пиринската бундеслига. Специалистът изненада всички с решението да си тръгне, след като в предишния сезон успя да реализира поставените от ръководството и от самия него цели. Привържениците го смятаха за един от символите на отбора, в който дебютира за мъжете на 15 г., а впоследствие сложи капитанската лента. Крушовски за момента стои встрани от любимата игра и все още не е решил къде да продължи кариерата си.

– Тръгнахте си от „Пирин“ с мотива, че се чувствате изтощен и имате нужда от почивка. Това провокира слухове за вътрешно напрежение, наранено его и конфликти, които са причина да си тръгнете, а след Вас и част от футболистите. Каква е истината от първо лице?

– Истината е, че никога не е имало никакви конфликти. Просто умора, която бе доста голяма. Тя бе следствие на голямото напрежение, което се натрупа – първо в пиринската бундеслига, където имахме нелеката задача да се завърнем в Югозападната Трета лига. За някои може да се е видяло лесно и да не изглежда кой знае какво постижение, но всички ние, които бяхме част от всичко това, знаем, че не беше така. Самата задача за бързо и непременно изкачване в по-горната група носеше в себе си напрежение. Освен това е ясно, че всеки отбор от групата играеше на максимума от силите си срещу нас. След като успяхме да осъществим целта си, през изтеклото първенство трябваше да се задържим в групата, което също не бе никак лесно. Изпуснахме важни точки, което не трябваше да се случва, имаше много интересни и трудни мачове. Това се натрупа в мен и реших да си дам почивка. Има такива моменти, в които човек да се обърне към себе си, да си направи равносметка и да пусне крака от газта, иначе може да се стигне до прегаряне. Това е истината и не е нужно да се правят драми. Що се отнася до играчите, истината е, че Арман и Христос Маркосян, Алекс Дамянов, Кристофер-Ноел Петров, Петър Зографов, Абдула Кичуков и Александър Карпаров още преди края на сезона бяха дали да се разбере, че ще търсят друг път за своето професионално развитие. Дефакто те си тръгнаха преди моето напускане. На практика се случи нещо, което аз, както и други колеги са коментирали, че е неприятно, но е факт – в трета лига след всеки сезон или през зимната пауза се гради на практика нов отбор заради аматьорския статут на отборите и невъзможността да бъдат обвързани футболистите с договори.

– Все пак имало ли е някакъв конфликт, за който премълчавате?

– Не. И това нека бъде ясно. Не е имало никакъв конфликт нито между мен и ръководството, нито с футболистите, нито с когото и да било. С всички сме работили заедно в името на „Пирин“. Имало е диалог, имало е спорове, но те са били конструктивни и в името на работата. Тук не става въпрос за конфликт, а за конструктивен диалог, какъвто има във всяко семейство, всяка организация и група, където има желание нещата да стават по-добре.

– С оглед на голямото напрежение, съпътстващо работата на треньорите, не Ви ли е идвало наум да си тръгнете по-рано?

– Ние, треньорите, сме хора и не сме чужди на такива мисли в даден момент. Минавали са ми подобни мисли, но в крайна сметка съм ги оставял на заден план. Бях поел ангажимент към моя роден клуб и трябваше да го изпълня. Това ме мотивираше и ми даваше сили да работя.

– Със сигурност за „Пирин“ имаше няколко нелеки момента, които дори поставиха под въпрос оцеляването му, макар че в по-голямата част от сезона нещата не изглеждаха толкова зле. Кога си отдъхнахте за бъдещето на отбора?

– Победата срещу „Банско“, четири кръга преди края, бе особено важна за нас, защото играехме срещу много класен отбор, който, в крайна сметка, успяхме да победим, и си осигурихме оставането в групата. Във второто поредно регионално дерби срещу „Пирин“ /Разлог/ искахме да зарадваме феновете с победа в последното домакинство за сезона и успяхме. Тук искам да вметна, че всичко постигнато бе дело на целия колектив – от хората, които се грижат за терена, през футболистите, треньорите и ръководството. Заедно работихме, за да се поздравим с реализацията на нашите цели.

– Успешно ли мина приобщаването на младите футболисти от школата към първия отбор?

 – Да, това със сигурност е една сериозна крачка напред и е част от политиката, която клубът има – да се налагат все повече наши момчета и да се формира основа от собствени кадри. Над 7 състезатели дебютираха в мъжкия футбол с екипа на нашия отбор. Постепенно някои натрупаха опит в мачовете и заиграха все по-редовно, както това се случи с Арсен Русев, който „захапа“ добре на позицията на крайния защитник. Друг пример е Ибрахим Пачеджиев, който също израсна много, както и другите момчета, нека да не ги изреждам всички. Смятам, че има бъдеще пред тях, стига да продължат да работят.

– Сигурно най-много се гордеете с Абдула Кичуков, който отиде в ЦСКА?

– Той е примерът за всички по-млади наши състезатели как едва на 15 г. можеш да заиграеш в мъжкия футбол и с труд и постоянство да прогресираш. Това момче е стойностен и упорит човек, който не се отчайва от трудностите, поставя си цели и търси реализация с дисциплина и последователност. Самият факт, че премина в ЦСКА, където ще играе в професионалния футбол с екипа на дубъла, е добър атестат. Не само заради това, че се изкачва едно стъпало напред, а и заради това, че ще бъде под погледа на треньора на първия отбор, и това е възможност, ако заслужи, да заиграе и в Първа лига. Това е добър атестат и за „Пирин“ като трамплин за кариерата на млади състезатели.

– Бихте ли обобщили отминалия сезон под Ваше ръководство?

– Целите към състезателите, към треньорския екип, поставени от ръководството, бяха след завръщането на „Пирин“ в Трета лига отборът да бъде стабилизиран и да остане в групата. Знаехме, че ще бъде трудно, но най-важното е, че това бе изпълнено с общи усилия. Дали отборът не можеше да се класира на по-добра позиция? Със сигурност можеше да бъде по-напред. Загубихме елементарни точки. От друга страна, спечелихме на негостоприемни терени и срещу много силни съперници. В крайна сметка нашата основна цел бе изпълнена и отборът в следващия сезон ще продължи да бъде част от третото ниво.

– Какво не успяхте да сторите?

– Винаги има какво да не е изпълнено, може да има разочарование, като това, че през пролетта сами си усложнихме ситуацията с точките, които загубихме у дома. Не успяхме докрай да сме категорични на своя стадион. Освен това изтървахме победата в последния момент по един детински начин в мачове като този срещу „Гранит“ във Владая. В същото време обаче спечелихме точки като гости в Самоков, Ботевград, Ихтиман… Това са мачовете, в които мога да кажа, че сме чувствали голямо удовлетворение. Тук е моментът да припомня и още факти, които ни карат да сме горди. Нашият отбор бе първият, който победи един от челниците „Кюстендил“, прекъсвайки тяхната впечатляваща серия от мачове без загуба от началото на първенството. Заедно с „Вихрен“ бяхме единствените отбори, които победиха и в двата си мача за първенство стабилен отбор като „Банско“.

– Свързано ли е с футбола Вашето бъдеще?

– За момента продължавам да си отдъхвам. Имам някои идеи, но все още изчаквам. Що се отнася до футбола, той винаги ще бъде част от мен, така че бъдещето ми е свързано с него.

– На поста Ви наследи Васил Чергов, Вашето мнение за избора му?

– Познавам го от времето, когато играхме заедно в Гоце Делчев. Това е един изключително трудолюбив и упорит, много етичен и диалогичен човек. Като треньор е водил „Беласица“, бил е част от Академия „Лудогорец“, помощник-треньор на „Локомотив“ (Пловдив), което говори красноречиво за него. Искам да му пожелая успех начело на отбора и да успее да реализира целите, поставени от ръководството. Искам да призова всички, които имат отношение към каузата „Пирин“, да застанат зад гърба му и да го подкрепят.

Разговаря

АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ



Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *