Кирил Димитров е роден на 21 януари 1985 г. в Симитли. На 22 г. премина в „Беласица“ и записа 2 сезона с петричани в елита. През 2009 г. емигрира в Канада, където продължи като състезател на половин дузина тамошни клубове от CSL /Канадската футболна лига/, а от няколко години е играещ мениджър на актуалния шампион „Скарбъро“. За настоящата ситуация около отбора му, проблемите в организирането на тамошния шампионат в последните години, как се отразяват пандемията, войната в Украйна и притеснителната инфлация, породена от нея, на обществения живот като цяло в Канада, разговаряме с Брежанеца, както е известен във футболните среди от Югозапада К. Димитров.
– Г-н Димитров, привет от България! Колебливо начало за вашия „Скарбъро“ в сезон 2022 г., но все пак упяхте да се върнете на върха…
– Здравейте от Торонто, Канада. Така е, не успяхме навреме да окомплектоваме отбора по ред причини, понатрупахме доста равенства, имаше и отложени наши мачове. Постепенно се стабилизирахме и след две поредни победи оглавихме еднолично класирането. Подсилихме се с нови футболисти, а последното ни равенство срещу „Сръбските бели орли“ и последвалия успех на „York Region Shooters“ срещу отбор от долната част на таблицата ни изравни в челото. Не сме изненадани, защото всички скачат с всички сили срещу шампиона, което си е съвсем в реда на нещата. В крайна сметка обаче, всичко си идва на мястото, както е видно от временната таблица.
– По-удачен ли е този формат само с 6 отбора в лигата?
– Не забравяйте, че все още сме в пандемия. Доста от футболистите напуснаха отборите си, самият локдаун нямаше как да не рефлектира и върху футбола. Не само при нас се отрази това. Имам доста приятели, които работят по академии с деца, те също изпитват затруднения. Аналогичните са нещата и в MLS, имам познати в „Лос Анджелос Галакси“, „Чикаго файър“, „Ванкувър Уайткапс“ и др. Това е причината в нашата лига да са само 6 отбора, а дали форматът е удачен, все още е рано да се каже. По-скоро е единственият възможен на този етап.
– Защо от футболната карта на CSL изчезна основният Ви опонент в последните шампионати „Воркута“?
– Това е тъжен и неприятен факт, свързан с войната в Украйна. Разбира се, бойните действия там се отразиха и на нашия футбол тук, макар че сме доста далече. „Воркута“, с който се редувахме да печелим титлите, престана да съществува в този си вид, защото беше съставен от украинци и руснаци. Момчетата с нищо не са виновни, но собствениците разделиха клуба на две – в „Торонто Фалконс“ са украинците, а в „Континенталс“ – руснаците. Намирам това решение за мъдро, защото не беше необходимо войната и проблемите между двата народа да се пренасят вътре в клуба.
– Свикнахме да наричаме „Скарбъро“ българския не само заради българския собственик Ангел Белчев и мениджъра във Ваше лице, но и заради факта, че много нашенци преминаха през отбора в рамките на няколко сезона. Каква е ситуацията в момента, последно Ангел Ангелов от „Монтана“ беше в отбора, и той ли напусна?
– Не, той е нашият капитан, но претърпя контузия и в момента се възстановява. Вероятно ще бъде на линия за следващия сезон. Заради пандемията нямаше време да доведа пак наши футболисти в отбора. После пък ми се родиха двете близначки Лили и Виктория, те отнемат цялото ми свободно време. Казвам го, защото когато поканиш свой сънародник футболист, трябва да му се обръща внимание, да го въведеш в обстановката в клуба, в града, в Канада като цяло. За догодина, живот и здраве, имам предвид 2-3-ма родни играчи, все още не съм решил кога точно да ги доведа от тази страна на Атлантика.
– Вие сте дълбоко в клубната кухня, как оценявате шансовете на тима да дублира титлата си от предишния сезон?
– Със сигурност ще я дублираме, такова предчувствие имам, а то обикновено не ме лъже. Ще видим в края на годината, все пак топка е…
– „Беласица“ влезе във Втора лига, „Септември“ /Симитли/ пък се върна при аматьорите… Следите ли какво се случва във Вашия роден регион с футбола?
– Не пропускам нищо, случващо се с отбора от Петрич, все пак играх в „А“ група с фланелката на „Беласица“. Дори в момента, в който комитите търсеха нов треньор, от ръководството влязоха в предварителни консултации с мен, за което благодаря. Аз мисля, че футболен град като Петрич заслужава да има отбор в Първа, а не във Втора лига. Гледах първия мач срещу „Добруджа“ в Симитли. Хората бяха оставили семейства и работа на заден план, за да пътуват и да покрепят любимците си при завръщането им в професионалния футбол. На терена видях млади, нахъсани момчета. Познавам Иво Тренчев и Тони Иванов, наясно съм как работят и ако те получат достатъчен картбланш, възходът на „Бела“ ще продължи още по-нагоре.
– Ковид-19 се завръща, инфлацията в световен мащаб бележи притеснителни рекорди от десетилетия насам… Какво се случва в социално уредена и добре развита държава като Канада?
- Всичко, за което говорите, се отразява негативно и тук, все пак Канада е част от този свят. Хора загубиха бизнеси, туризмът също понесе щети. Това в Торонто го наблюдавах като лоша тенденция напоследък, чак това лято се доближахме към обичайния ритъм на 80-90 процента. Възстановява се социалният живот, който беше дълго замразен, скоро се върнах от Ниагара, една желана туристическа дестинация, там беше пълно с посетители и туристи. Държавата не е престанала да помага на закъсалите, както трябва и да е, благодарение на взетите мерки, нормалността се завръща.
Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ
