На барабаните
Юлиян като млад
На кораба "Радецки"
С Йорданка Варджийска, Барабата, Магията...
Оркестър "Благоевград" с Мая Нешкова
С Баджо избират плавници в грузински магазин
Юлиян Мирчев е роден в Благоевград, завършил е Средното музикално училище в София. Бил е ба-рабанист в самодейни младежки групи. Голямата му музикална кариера е свързана с оркестър „Благоевград“ на Мая Нешкова и Кирил Икономов. През целия си съзнателен живот е работил. Бил е шофьор, шлосер, шеф на общинското звено по охрана, а в момента също работи към частна охранителна фирма. По критериите на соцреализма е „многостранно развита личност“.
– Г-н Мирчев, кога се появи Вашият интерес към музиката?
– Всичко започна, когато бях малък. Имах много проблеми с родителите ми. Не останаха здрави тенджери и чинии. Може би съм носил този музикален ген и още като ученик в Трето основно училище бях барабанчик в духовата музика. Тогава преподавател ни беше Милчев, а после Сашо Узунов. Първата група направихме, когато бях в седми клас. След това имах удоволствието да срещна музиканта Сашо Ненчев, един от доайените, който ми помогна да вляза с тромпет в музикалното училище в София. Точно там се запознах с Кирил Икономов, впоследствие съпруг на Мая Нешкова и ръководител на оркестър „Благоевград“. Съдбата ни събра, бяхме легло до легло в общежитието на ул. „Георги Димитров“, срещу кино „Цанко Церковски“ в София. Там завързахме много приятелства не само от музикалното, а и от танцовото и художественото училище.
После се занимавах с обой, но моята страст бяха ударните инструменти. Участвал съм в някои благоевградски групи в Младежкия дом. Първата беше група „Орбел“, чийто организатор беше Кирчо Марчев. Много яка група, но отидох в казармата и нещата се обърнаха. Появиха се нови ритми и направихме група „Арсенал“ с Йордан Янев. След това се срещнах с Благой Ранков-Баджо и бяхме в една група заедно с Йорданка Варджийска. През февруари 1981 г. станах член на оркестър „Благоевград“, който беше към Окръжния съвет за култура. В него бяха Мая Нешкова и Кирил Икономов.
Това е един невероятен период, защото имах удоволствието да работя с едни от най-големите звезди на българската естрада: Мая Нешкова – изключително харизматична като личност и професионалист, Йорданка Христова, Стефка Берова и Йордан Марчинков, и най-вече Емил Димитров. Невероятен изпълнител, изпитах удоволствие от контактите си с този човек.
– Какво беше впечатлението Ви от Мая Нешкова?
– Аз я знам още когато беше в трио „Обектив“. Тя беше приятелка с Кирчо Икономов от Консерваторията и оттам тръгна тяхната одисея, която ги свърза завинаги. Едно от незабравимите ни турнета беше в скандинавските страни – Финландия, Швеция, Норвегия. Впечатлиха ни природата и хората, но и ние оставихме следа.
– Кои бяха хитовите ви изпълнения, с които завладяхте скандинавската публика?
– Там предимно се пееше на английски. Ние се пренастроихме на съвсем друга вълна. Марая Кери беше на мода, на Мая много й пасваше Барбра Стрейзънд. Всеки си имаше идол. За мен тогава беше ерата на Крис де Бърг. Уникален певец. Имам всички негови оригинални касети. Помолих нашия клавирист Краси Стефанов, който владееше немски и италиански, да му напише едно писмо.
Бяхме страхотна група. Христо Вълчанов свиреше на бас китара, Томчо Икономов също се присъедини към нас. Имаме страхотни спомени и изживявания в скандинавското турне, видяхме северното сияние, полярната нощ, даже гостувахме и на българските моряци от кораба „Шипка“.
– Кога беше най-силният ви период?
– След турнето се сформира една уникална банда с Мая, Кирчо, Томчо, Благой Ранков-Баджо, Антон Чаръкчиев-Тони Фаса, бяхме най-добрите в този период. Няма да забравя концерта през 1987 г. в лятното кино на Сандански, който бе заснет от телевизията под режисурата на Ласка Минчева.
Мая беше много търсена. Карахме по 2-3 концерта на ден. Бяхме млади и кипяхме от енергия и страст, искахме да се изявим. Няма да забравя земетресението в Стражица. Ние бяхме на турне и Мая каза: „Ще отидем в Стражица, тези хора го заслужават“. Имаше полицейски кордони, пропуски. Не помня как сме влезли, но хората плачеха – от болка и от вълнение. Ние бяхме първите, които отидохме там. Споменът още ми въздейства емоционално.
– Как протичаше творческият процес, как се раждаха тези страхотни хитове като „Щастие с пари не се купува“, “ Конче вихрогонче“ и др.?
– Имахме една невероятна машина за музика – Кирил Икономов. Той както си ходи, отвътре му извира, почваме и го правим на момента. Просто е осенен с Божия дарба. За мен беше удоволствие да свиря с тях. Последно беше през 2010 г., на промоцията на албума „Обичам те“ в НДК. Сега чакам с нетърпение концерта в зала „Рейнбоу плаза“ в София, където ще се представи новият албум на Мая.
– Какви са Ви спомените за Емил Димитров?
– Той пътуваше като солист заедно с Мая Нешкова. С нея пътуваха много звезди и артисти като Георги Парцалев, най-големия клоун Тошко Козарев… Хората обичаха тези програми. Мая пееше български песни, които докосваха хората, даряваше ги с любов. Това е нейното призвание. Тя пее от сърце, раздава се и хората усещат. Като чуеш Мая, веднага я разпознаваш, все едно да пуснеш АББА. Кирчо правеше шлагерна музика. Песните й носят послания и енергия, която може да те накара да се радваш и да плачеш. Тогава се пречистваш и това лекува. Щастлив съм, че съдбата ме събра с Мая и Кирчо и благодарение на тях имах възможност да опозная толкова звезди на българската естрада. С Емил Димитров много си споделяхме, имали сме откровени разговори след концертите. Като барабанист чинелите ми звъняха в ушите и не можех нощем да заспя. Излизам навън и гледам, че Емил пуши. Говорили сме за живота и изкуството.
– Имал ли е притеснения Емил Димитров, че е можел да бъде топен от доносници на Държавна сигурност?
– Той никога не е говорил по адрес на колеги. Никога не сме обсъждали кой каква сексуална наклонност е имал. Всеки си е избирал как да изживее живота си. Винаги е бил човечен и коректен. Повече сме говорили за това как можем да въздействаме на поведението на другите от сцената и в живота. Дали можем да предадем нашия баланс и спокойствие на другите.
– Имали ли сте проблеми на концерти, някакви провокации?
– Не. В съзнанието ми се е набило само многобройното присъствие на полиция, тогава милиция, на концерта в Димитровград. Имаше кордони, времената бяха такива, но никога не сме имали издънка. Във Велико Търново и Силистра ни се случиха готини неща като земетресения. Помня, че след концерта Баджо си миеше главата на мивката и ми вика: „Не ме клати!“, а аз му казвам: „Баджо, аз съм в кухнята, не те клатя“. Бяхме млади, щури гъби.
– Имахте ли почитателки?
– Много. Но винаги сме гледали работата. Отнасяхме се много отговорно и сериозно, защото излизаш пред много хора – в летни театри, в зали. Имам една карта на България, на която съм отбелязал всички места, в които сме изнасяли концерти – градове, села, паланки. Имаше читалища и силно развита художествена самодейност – музикални, танцови, театрални състави. Уникална за времето си културно-творческа интелигенция.
– Това ли беше щастливият ви период?
– Животът беше спокоен и аз черпех от него с пълни шепи. Скитал съм си, ей го къде е Ловният дом… Сега съм на 63 години, но се чувствам като на 20. Радвам се и чакам с нетърпение да свиря с Мая и Кирчо.
– Ще имате ли концертни турнета?
– Знам, че има такова намерение. Това е тръпка. Някои обичат да ходят на концерти, други на кино, театър.
– Бихте ли пели в новия парк „Македония“?
– Защо не?! За мен е удоволствие. Това е все едно да свалиш един пилот от Формула 1 и да му кажеш: „Можеш ли пак да се качиш?“. Ами той ще рипне веднага вътре, защото за него е важно това, което е изживял като емоция. А ние сме на този свят, за да трупаме емоции, познания и опит. И да се забавляваме. Чакам с нетърпение да се забавлявам.
– Поддържате ли връзка с някои от музикантите от младежките групи?
– С някои на живо, с други в социалните мрежи. В група „Арсенал“ свиреше китаристът Венци Балтов, който и сега пътува с круизен кораб. Ту е в Бомбай, ту в Генуа и Неапол, с него контактувам във Фейсбук. С Данчо Янев от същата група се виждаме в Благоевград. Той е голям атлет, беше на олимпиадата в Москва. Да не забравяме, че съпругата му Валя е певица. Сещам се за барабаниста Иво Комитов, който беше в група „Импулс“. Той беше с електронни барабани. Иво е по-малък от мен, но бяхме на екскурзионно летуване в Пирин. Майка му беше голяма танцьорка в ансамбъл „Пирин“, а баща му футболен съдия.
– Кога футболът стана част от Вашия живот?
– През 90-те години бях футболен съдия, възпитаник съм на Васил Жечев. Станах председател на съдийската комисия, след това на спортно-техническата комисия по времето на Стойчо Кривачки. В Благоевград беше зоната.
– А как се насочихте да работите като охрана?
– Звеното по общинска охрана го измисли кметът Костадин Паскалев. Той ме покани, защото аз съм мъжкар. Като поема ангажимент, го правя. Това звено свърши доста работа. Съдействахме на много институции и бяхме винаги в полза на строителен отдел, на отдела по земеделие и гори. Ние ходихме с тях на проверки. Дали беше късмет, или повече амбиция, но залавяхме много незаконно добит дървен материал с Горското стопанство. С което сме могли, сме помагали на хората. Винаги обяснявах, че аз съм в общината, за да служа на хората. Отивах с усмивка на работа и с усмивка се прибирах. Аз приемам света позитивно, харесвам всичко около мене. Аз съм творец на моята реалност и се радвам, че разполагам с време да се занимавам с музика. По телевизията гледам само общообразователни програми, а не новини, защото ме зареждат само с отрицателна енергия, която не е моя.
– Какво още сте работили?
– Аз съм многостранно развита личност. Работил съм като автомонтьор в автосервиза в Благоевград, като шофьор в детските градини, бях шлосер в ЗМК, след като напуснах оркестър „Благоевград“. Това стана благодарение на един служител от ДС след едно посещение в Грузия. Тогава напуснах, за да бъда съпричастен с Антон Чаръкчиев и Баджо. Така станах шлосер в завода, където също направихме група.
Сменил съм доста професии. Свирил съм и в ансамбъл „Джумайци“ на Кочо Каракостов. Това беше много добра формация за Благоевград. Ганчо Николов, Павлина Теова, Елена Валеова, Димитър Майсторски, Кирчо Ингилизов, Асен цигуларя… това е цяла плеяда музиканти. На турнетата с нас пътуваха артистите Пепи Кьосев, Чобанов, беше забавно. Повечето си заминаха, но всеки е оставил нещо в мен. Животът ми на музикант беше емоционален и винаги различен във всеки миг. Животът е забавление и аз се забавлявам.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
