Бившият военен от дупнишкото с. Бистрица Димитър Грозданов сбъдна мечтата на покойния си дядо и превърна срутената постройка на обществения казан в селото в модерен миницех за производство на алкохол.
Димитър завършва Механото в Дупница и през 1989 г. отива да учи в София във Висшето военно-транспортно училище. Работи в армията 10 г. и след това в МВР. Репортер на „Струма“ го откри пред казанджийницата в Бистрица. Завързваме непринуден разговор:
– Здравейте, г-н Грозданов! Отскоро казанът за изваряване на ракия в селото отново работи, след като дълги години бистричани караха джибрите до Дупница. Хората с възможности влагат парите си в къщи за гости, туристически обекти… Бистрица има добри природни дадености за развитие на туризъм, защо Вие решихте вместо да постъпите като другите, да реновирате срутилия се неработещ повече от 15 г. казан?
– Реновирането на казана има сантиментална стойност за мен. Моят дядо Димитър, на когото съм кръстен, имаше мечта казанът да заработи отново. Сградата е построена в имот на дядо ми, но навремето е била собственост на „Наркооп” в Дупница. Той води дела около 10 г., за да докаже, че имотът е негов, и накрая успя. При окончателното затваряне на казана през 2002 г., когато вече беше полуразрушен, дядо ми взел да съхрани входната метална врата. Мечтаеше да я сложи един ден пак на казана, като го възстанови. През годините баща ми Георги я пазеше ревностно. Беше я сложил на сухо място, за да не ръждяса.
Дядо беше майстор-строител, много къщи е построил в селото и на други места. Беше и добър каменоделец.
Сега точно през същата тази врата се влиза вътре в обновеното помещение, където са разположени три съвременни казана за изваряване на ракия. Сбъднах мечтата на дядо Димитър, а и това си е един поминък и за следващите поколения. През 2002 г. са били откраднати казаните за изваряване на ракия и казанджийницата бе затворена окончателно.
– Колко време Ви отне да съберете необходимата документация и да възстановите постройката?
– Отне ми близо три години. Две години само ходих от институция на институция да извадя всички документи. През това време се свързах със собственици на казани за изваряване на ракия, за да натрупам знания. Аз съм военен, никога не съм се занимавал с производство на алкохол. Много ми помогна Иван Новоселски от Бело поле, Благоевградско. От него разбрах, че има сдружение „Българска домашна ракия“ ЧЛ. Докато тичах да вадя документи, за да узаконя казана, упорито търсех информация за видовете казани и кои са най-добри. Открих казани със сертификат в старозагорско село. За тях платих около 16 000 лв. За документите съм изхарчил над 1000 лв. Тук за един подпис ти искат 15 лв., на друго място – 20 лв.
Няколко пъти ходих до митницата в Благоевград. От митничарите разбрах, че за последните 5 г. е регистриран само моят казан в Дупнишко. Няма желаещи да се занимават законно с такава дейност. Във всяко село има казани, които не са регистрирани никъде.
Докато извършвах ремонтни дейности, ми идваха няколко пъти на проверка. Сега, след като заработих, ме проверяваха два пъти от Митница Благоевград. Аз не издавам обикновени фактури на клентите. Издавам сертификат, че ракията е произведена в моя казан. С този документ може да я изнасят и през граница. За лично ползване може да се извари само по 30 л ракия на семейство. Така е по закон.
– Щом издавате сертификат, значи се гордеете с производството си. Обяснете каква е Вашата технология?
– Джибрито трябва да е качествено, да няма киселинност и да са добре ферментирали плодовете. То се изсипва в преса, която го изстисква и остава само сокът на джибрито. Пресата, която ви показвам, е германска и може да събере около 2 т джибри. По специален маркуч течността отива в казана.
На единия от казаните съм запазил основите, останали от руините на някогашния казан.
Запалва се огън под казана и когато температурата стигне точката на кипене – около 93 градуса, започва така нареченото изваряване на джибрите. По медна тръба алкохолните пари минават през апарат за изстудяване и потича ракия. Това е най-простото обяснение на самия процес, всички казанджии го знаят, а и много от клиентите им. Метиловият алкохол се издига до 2,15 м височина в тръбата и след това се връща обратно в казана, така че ракията излиза дестилирана, без метилов алкохол, който е отровен за човешкия ортанизъм. От 100 л джибри от грозде се получават средно от 15 до 18 л ракия. При плодовете – ябълки, сливи… от същото количество протичат около 12 л домашна ракия.
Няма отпадък при производството на ракия. Пресованите джибри го съхранявам в наш имот на полето. Тъй като остатъците, които излизат, са сухи, те може да се използват и за наторяване на нивите и за храна на животни.
В момента съм в отпуск и правя площадка, където да си почиват клиентите, докато се извари ракията. Вътре съм сложил телевизор – като е студено отвън, да си следят сериалите. Мечтая един ден да се върна на село и да си седя до казана, да се наслаждавам на природата и спокойствието. От 30 г. живея в София, иска ми се спокойствие и простор.
– В момента на забрани заради коронавируса казаните работят ли?
– Аз работя, но взимам само по един клиент на ден за безопасност. Всеки трябва да е с предпазна маска и ръкавици. Клиентите намаляха в тази ситуация. Хората се страхуват, но и това ще отмине. Вируси винаги е имало и ще има, ракия също!
ЙОРДАНКА ПОПОВА
