Корпоративният свят не ме захапа с алчността си, моята приятелска среда е кодирана при хората на изкуството
Гергана Тодорова е родена през 1968 г. в гр. Симитли. По професия е икономист, магистър „Счетоводство и контрол” на УНСС. 24 години е собственик и мениджър на компания за счетоводни, счетоводно-данъчни и данъчно–правни консултации. През професионалния й път е отличвана с награди, „Бизнесдама на годината 2018” в категория „Счетоводство и финансов одит” под почетния патронаж на министъра на икономиката. Активен член на най-голямата неправителствена организация на ООН – РОТАРИ, за проекти, свързани с хуманитарни и социални програми; член в „Клуб на жените предприемачи и мениджъри в България”, в сдружение „Дамски форум” и в Камара на данъчните съветници в България.
Творческата й натура търси нови предизвикателства, които я обогатяват личностно и духовно. Завършва бакалавърска програма „Психология” към НБУ, театрален курс към НАТФИЗ при проф. Димитрина Гюрова, специализира „Български народни танци” към ХТМУ, участва в общественополезни събития и семинари. Автор на книгите със стихове и есета „За какаото и кадифето“ и „За хармонията и морето“. Фен е на автомобилите „Ауди“, които сменява на 3 г. Има книжка, но ползва професионален шофьор. Отскоро пътува с автобус, кола ползва само ако се наложи. С автобус пристига от София в Благоевград специално за интервюто за вестник „Струма”, което правим в деня, когато е професионалният празник на дънъчната администрация.
– Г-жо Тодорова, как съчетавате и намирате време за толкова разнородни интереси?
– Сигурно има много голям Божи промисъл да живея дните си по собствен сценарий. А всъщност това изисква една голяма отговорност да бъда всепоглъщаща всичките ми ангажименти, от една страна, а от друга, да не „измъквам“ от радостите на личността. Много радея за моите личности интереси. Личността ми се развива без никакъв лимит. От 24 г. имам собствена данъчно-консултантска къща.
– Всъщност днес имате професионален празник, когато се почита „Св. Апостол Матей“.
– Да, днес данъчната администрация празнува. Уважавам техния труд, който изисква много търпение, прецизност, много поглъщане на ядове и нерви, защото бирник, казано по народному, никога не е добре дошъл. Вярвам, че цивилизационният образ на служителя в НАП все повече ще се отличава с една диалогичност, разбираемост към трудностите на живота. Това не зависи само от тях, а от държавната политика. Аз също се чувствам част от техния празник, защото съм медиатор между гражданина и данъчна администрация. Това е моето верую.
– Ако се върнем към началото, как се насочихте към точните науки и икономическото образование?
– Да, аз съм завършила Икономическия техникум в Благоевград. Това е любов от пръв поглед. Когато се докоснах до числата, още в 1 курс на техникума, аз усетих тръпката на моя аналитичен ум. Да се развива онова знание за кредит, актив, пасив – да търсиш равновесието и баланса. Това е игра на ниво умствена гимнастика. Още тогава знаех, че ще уча в София не друго, а точно „Счетоводство и контрол“.
– Как се разви професионалният Ви път?
– Много голяма е благодарността към събитията в моя живот. В деня на дипломирането ми на последния ред имаше един господин, който каза, че първите трима по успех могат да започнат работа в Министерство на финансите. Това беше в петък, а ние в понеделник започнахме работа в ДФК – София окръг в отдел „Бюджет“. Там аз се научих да пиша констатации, което след това много ме улесни като данъчен консулт. Това просто беше предопределено. Въпрос на късмет.
– Кога решихте да откриете частната консултантска фирма?
– В най трудните години. През 1997 г., когато имах дете на година и 10 месеца. Тогавашната ми работа в Комисията по финансов надзор ме лишаваше от времето, което исках да дам на сина си, който ходеше на детска ясла. След работа бях започнала се занимах с частно счетоводство с една колежка, което ми даде жокер да рискувам с частна практика. Това беше наистина голям риск, но имах вътрешно спокойствие, че ще имам време за сина си. Това беше мотивацията да бъда смела. Оказа се, че стартът ми беше успешен. В началото аз си бях счетоводител, с брат ми шофьор и една секретарка. Но това усещане да бъда много благодарна на първите ми двама-трима клиенти, да отида аз да чукам на данъчната порта, да говоря и изисквам много ми помогна да усвоя наръчника на данъчната администрация. Така израснах като данъчен консулт.
– Защо решихте да се запишете в театрална школа към НАТФИЗ?
– Аз съм артист по душа. Играя народни танци от 1 клас в Симитли. В студентския ми живот също играех, участвала съм в много семинари за личностно развитие. В един такъв семинар за лидери, който беше 1 месец от сутрин до вечер, имаше много артистични игри, в които в рамките на 5 минути, без да говориш, да разкажеш история от твоя личен живот. Аз толкова много се вживявах, че обратната връзка на моите съкурсници беше: „Ти си родена за артист!”. Това многократно повтаряне ме наведе на мисълта да се обърна към една семейна приятелка – проф. Сия Семкова, съпруга на покойния проф. Марко Семков. Казах й, че ми се учи някъде актьорско майсторство, а тя отговори: „Как някъде? Идваш в НАТФИЗ!”. Така започнах и вечер от 17 ч. до 23 ч. бях на сцената – с оголени колена и лакти, ставаш и умираш… аз се чувствах възкръснала след работа. 1 година в школата на проф. Димитрина Гюрова за мен беше подарък за душата. Тогава наистина разбрах космополитността на артиста. Затова имам толкова приятели артисти. И снощи бях на спектакъл на приятел.
– Там ли получавате духовна храна?
– Да, да. Не мога да разбера как 30 г. тази държава тъне в духовна слепота към хората на изкуството – балет, театър, художници. Малко е да се каже, че това е възмутително. Не може съвременна икономика да няма пари за изкуство. Аз съм един от първите радетели за Закона за меценатството. Той е изключително сух, мъртво роден. В него има толкова изисквания за коефициенти все едно кандидатстваш за банков кредит.
– Защо са тези прегради в Закона за меценатството?
– За мен има едно недоглеждане и неразбиране. Много лесно законът може да бъде опростен, да бъде гъвкав, да помага на хората. Трябва да има данъчни облекчения и държавна политика. Как е възможно в държавния бюджет да има толкова средства за отбрана, да се плащат милиарди за оръжия за след 10 г., а ние сега нямаме пари за душата? Как може хората на изкуството да потъват в мизерия? Това е недопустимо!
– Вие самата сте меценат и благодетел. На какви каузи помагате?
– Сърцето ми е голямо. Помагам където мога. На Европейския институт по право, на националния ансамбъл „Българе“ съм спонсор от 20 г., за посмъртно издаване на книги на Дамян Дамянов, за книги на Надежда Захариева, Донка Петрунова, на деца в националния литературен конкурс, давам стипендии за четирима ученици в последния клас на Музикалното училище. Когато усетя детски талант, помагам. Това е начин на вибриране.
– Разкажете за арт терапията, която провеждате с деца и възрастни с увреждания в социалните домове в Симитли?
– Много благодаря на Община Симитли, че радушно прие този мой проект. Аз съм автор на две книги – „За какаото и кадифето” и „За хармонията и морето“. Първата е с фокус емоционалното и телесно здраве, а втората с фокус сърцето и духовното здраве. Имам опит, защото съм завършила бакалаварска програма по психология в НБУ. Усещането да се докосна до най-фините хора, които живеят с емоционалното си „аз” – хората с увреждания, за мен е най-директната връзка с изкуството. Аз съм обучавана в арт терапия. Била съм на курс при проф. Никитин от Москва и там видях документални филми на хора с ментални психични увреждания как усещат музиката, как рисуват, как се отварят другите им сетива. Така, без никакъв страх, посетих 8-те социални домове в община Симитли на деца и възрастни с увреждания. Отвътре ми идва да играя с тях хора, танци, диско… Толкова хубаво се получи тази синергия. Мисля си, че дадох пример на служителите как могат да имат емоционални паузи в тези домове. След това имахме четене на моите стихове. При което не толкова важно е лексикалното съдържание, а музиката на стиха, на моята интонация, на моята усмивка и прегръдка към тях. Вярвам, че мога да направя същия проект и в Благоевград, за което имам потвърждение от кмета г-н Илко Стоянов. Както и в други общини, в които имам приятели.
– На празника на кестена в с. Брежани забелязах, че Вие танцувахте с хора с увреждания и изпитвахте радост.
– Аз не се посвених да играя първо с тях. Те нямат възприятие дали е започнала програмата, дали сега трябва да се играе. Просто чуват музиката и започват. Забелязахте ли, че другите хора страняха? Аз дадох пример на младите как модерен човек не се срамува да прегърне и целуне ръка на човек, който може да няма моята хигиена, но той има моята душа. Усещането, че тези хора ми се усмихват, веднага ме отприщва да бъда още повече сърдечна към тях.
– Как гледате на съветите за позитивно мислене, особено към българите, които се въртим в спирала на перманентни кризи, и мнозина изпадат в дупки и депресии?
– Позитивно мислене без позитивно действие има нулев ефект. Защо тези, които говорят за позитивно мислене, не действат позитивно? Защо не хванат за ръка различни групи за благотворителност? Да отидат в някоя община, в социалните домове. Откога не сме гледали филм без насилие? Защо няма поезия? Има ли в националните телевизии емоционално предаване, в което да има естетика, чист книжовен език, хубава българска музика, с положителна енергия? Няма. Как да мислиш позитивно в една среда, наситена с негативизъм? Аз имам претенции да бъда водещ на едно чисто, артистично, духовно предаване, в което да има естетика на визията, на емоцията и на делата.
– Ами не стигаме ли до извода, че призивите за позитивно мислене са кухи, след като не са следвани от позитивно действие?
– Абсолютно. Аз вече не се въздържам, когато видя някой с фалшива, изкуствена усмивка, говорещ за позитивно мислене. Най-лесно ги разпознавам по разликата между очите и устата. И тогава ги изключвам. Аз се стремя да открия в огледалото добрата енергия. Само преди месец се върнах от Турция след две онкологични заболявания за последните 5 години. Това е преминаване през два кръга на ада. Но съм запазила своята творческа енергия.
– Кои са нещата, реперите, които ви държат, за да преминете през болестта и да оздравеете?
– Жаждата. Да изчистя още нещо от мен. Болестта изчиства в момента тъмнината в клетките ми и ми дава коридор за светлината. Аз мога ли да я проспя? Аз я хващам и я изживявам, и я споделям. Това е реперът. Жадна съм за това да изразя себе си.
– Чрез Вашите книги ли утолявате жаждата за себеизразяване?
– Да, то идва от само себе си. Това е поток от светлина. Импулсът за писане случайно дойде. Но имам един лексикален склад, над 30 г. чета активно много книги, най-вече силно мотивиращи. За силни личности, лидери в политиката и изкуството, източна философия, наша духовна философия. Когато четеш за духовните учители, все едно че разговаряш с тях. Това ме е направило много богата. Вярвам, че в мен се отключи жаждата за живот. А откакто преди 4 години открих профила си във Фейсбук, се срещам с толкова много приятели от моята среда, за което съм много благодарна.
– Вие сте известна в бизнес средите, многократно сте награждавана, членувате в големи благотворителни организации. Как успявате да преминете от корпоративния свят в духовния?
– Благодарна съм на тази симбиоза. Аз имам много добро развито дясно полукълбо – творческата ми енергия кипи, и в същото време имам много добре развита логическа мисъл. Корпоративният свят не ме захапа с алчността си. Аз имам време за контакт, пространство, изживяване с хора на изкуството. Всъщност, моята приятелска среда е кодирана в сферата на изкуството. Това е моят начин на личностно израстване. А на професионално – контактите са в сферата на бизнеса. Така, мисля, че запазих човешкия си облик и сърцето ми остана при хората на изкуството. Ако бях потопена изцяло в корпоративния свят, нямаше да мога да опозная в себе си тази артистичност и да познавам артистите и тяхната вътрешна ритмика, в която влизам и аз.
– Това е Вашето място?
– Да. И се чувствам млада.
– Какво е Вашето отношение към ситуацията в държавата?
– Има дефицит на хора с държавническо мислене и отговорност. Не може да влезеш в Народното събрание, без значение от коя партия, и да не сформираш мнозинство за приемане на бюджет. Знаете ли колко е трудно на икономист като мен да приеме, че за първи път от 30 г. няма да има гласуван бюджет за новата година. Това означава пълен провал. По отношение на националните каузи няма сини, червени, бели, розови. Как е възможно да няма консенсус как да бъде проектирана финансовата стабилност на държавата догодина?! Народен представител означава да представлява народа и да му помогне в най-трудните времена. За мен имам ясен изход – ЕКСПЕРТЕН кабинет. Стига с тези политически пристрастия. В държавната администрация има хора с голям опит. Нека те да преведат държавата в тия тежки времена с превес на вътрешно-икономическия живот пред външно-политическия. Много се говори за макроикономика, еврозона, а през последните години умря малкият бизнес в България. Не съм чула една прокризисна мярка за спасяване на малкия бизнес. Защо не се въвежда патентният данък, да се освободи малкият бизнес от счетоводство, от данъчни задължения, от тежки осигуровки? Не ми говорете за външни фактори – война, епидемия. Има ли Министерство на икономиката? Значи те получават заплати, а реалният бизнес, който е най-големият данъкоплатец в държавата, загива. За мен това е изпускане на конците. Наистина има два паралелни свята – за политическия елит и реалния живот на хората. Обидно е, цинично е да живеем нецивилизовано в цивилизационен век!
– Има ли все пак добри примери?
– С удоволствие посещавам социални домове в Община Симитли. Вътре по всички правила се предлага социална грижа – с чисти, отоплени помещения, дворове с цветя. Аз съм изключително приятно изненадана от гимназията в Симитли. От огромната нова библиотека, от физкултурния салон, откритите игрища, класната стая на зелено. Децата в Симитли имат самочувствие. Много ме радва и с удоволствие се срещам с учениците от 12-и клас, за да видят един писател. Аз съм пример за човек, който не е загубил родната си пъпна връв, който може да дойде и да говори с тях. Да видят един човек на бизнеса, който има хоби да пише стихове. Модерен, духовен, който има грижа да поддържа стандарта, който иска. Тоест, да активира всичките си качества.
– Промени ли Ви животът в София?
– Изключително съм благодарна на моята автентична емоционалност, че за 30-те години, в които съм в София, нямам ситуация, в която да съм проявило его не на място. В личните си отношения аз съм кадифе. Това ме отличава от много хора в София, които забравят корените си и се срамуват от тях в домогването си към позиции и постове. Тъжно е, защото това е родова памет, която трябва да пренесем на децата си по достоен начин.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
