Грешно е схващането, че на Запад те чакат с отворени обятия, чакат те да свършиш определена работа, но там никой няма да те пусне до високите нива
Д-р Антон Стефов е роден в Благоевград. Родителите му са уважавани в местната общност, майка му е била педиатър, а баща му дерматолог, завеждащ кожно отделение в благоевградската болница. Завършил е машинно инженерство в МЕИ, където защитава и докторска степен. Емигрира в Канада, където основава компания за брониране на коли. Собственик е на фирма, водещ производител на военна техника в световен мащаб, с производствени бази в Обединените арабски емирства, Съединени американски щати, Канада и Турция, с представителни офиси в Англия, Ирак, Пакистан и Южна Африка. От няколко години и България е обект на инвестиционните му намерения, преди няколко дни в Бургас направи първа копка на нова производствена база, официално заяви и желанието си да строи завод и в родния Благоевград.
– Д-р Стефов, наскоро внесохте в Община Благоевград писмено заявление с инвестиционните си намерения за изграждане на завод за военна техника, дайте подробности за проекта си!
– Да, подадохме необходимите документи с желание да започнем бизнес и тук. Първият ми като време и обем бизнес в България ще бъде в Бургас, намеренията ми са да отворя бизнес в Пловдив и в Благоевград. Благоевград е мястото, където съм се родил, и за мен това е изключително важно и като място, и като перспектива за развитие заради близостта на Гърция и Македония.
– Разкажете повече какво включва бизнес идеята Ви за Благоевград!
– Бизнесите, свързани с военното производство, включват много други съпътстващи бизнеси. Благоевград ще е един от центровете и се надявам всичко да е успешно. Индустриалната зона, която миналата година се коментира от кмета на един мащабен бизнес форум и вече се обособява като такава, е около 650 дка и с визия да се разшири до 1200 дка. Нещата в тази посока вървят с много добри темпове. Общинските власти помагат за документалното оформяне на проекта, който е свързан с много изисквания – като се започне от опазването на околната среда, подпочвени води, въздух и т.н. Процедурата е доста сложна и не трябва да се пренебрегва, и тя е еднаква навсякъде по света. Обикновено казват, че в България бюрокрацията е много голяма – не бих казал, че е така. Тя е каквато трябва да бъде и не бих я определил като тежка.
– Преди дни кметът Илко Стоянов огласи за внесеното от Вас бизнес намерение и спомена, че теренът, който искате да купите, за да реализирате целите си, е част от вече начертаната индустриална зона, а друга част извън нея. Очакваното разширение ще забави във времето реализацията на идеите Ви, това не Ви ли притеснява?
– Въпросът опира не само до мястото за изграждане на производствена база, а и с логистиката. В крайна сметка всичко е свързано с пари – колко ще струва на Общината да подготви този терен и колко ще струва на инвеститора да оперира. Ако това е трудно и сложно, цените на крайния продукт се вдигат, затова се опитваме допълнителните разходи, като транспорт например, да се намалят до разумни граници.
Въпросният имот е на 2 км от АМ „Струма“. В момента се коментират два пътя за достъп – единият е през двете кръгови кръстовища при с. Зелен дол, където има и табела за индустриалната зона, другият е през с. Зелен дол и той се ползва по-рядко. Общината, а може би и държавата трябва да предвидят разширяване на пътя за достъп до индустриалната зона, тъй като например машините, които ние произвеждаме, са доста големи, с размери 8 м на 2,5-3 м, и ако пътят е тесен, става трудно транспортирането.
– Проектът Ви в Бургас няма ли да повлияе на реализацията на идеята Ви за Благоевград, т.е. концентрирайки се в първия, да изоставите втория?
– Във военното производство има определени норми и изисквания и то не трябва да бъде концентрирано на едно място. От гледна точка на логистиката и икономиите би трябвало да са заедно, но не са и никъде по света не са. Втората причина е, че обикновено тези производства са свързани със суровините за работа – откъде какво идва. Третата причина е свързана с интернет, не е нужно физическа комуникация между различните бази. Продукцията, която ние произвеждаме, е доста обемна – в момента надвишава 160 различни вида и модели за армията, за полицията, за банките, за персонална защита, специализирани машини, и подготовката на кадри, специализирани за определен тип продукция, е от изключителна важност. Около 7 г. отнема подготовката на специалист от висше ниво след завършване на магистърска степен по инженерство, за да стане конструктор, не просто да копира. При готов дизайн подготовката на специалист отнема около 2 години.
– Идеята Ви за мястото на България в световната военна индустрия явно не се свежда само до откриването на ваши 3 завода…
– Именно, идеята ми е в България да се създаде военно производство на световно ниво и критериите са стандартите, които фирмата ни притежава, а компанията ни притежава най-високите стандарти, действащи в момента. Това ни дава възможност да се конкурираме с най-известните в света фирми за производство на военна техника.
– Смятате ли обаче, че ще намерите достатъчно подготвен персонал тук?
– Ще го създадем. Убеден съм, че ако се създадат подходящите условия младите хора да работят тук, те ще останат. Грешно е схващането, че като отидеш на Запад, там те чакат с отворени обятия и цветя, няма такова нещо, напротив. Чакат те да вършиш някаква работа, но стигнеш ли до високите нива, независимо в какво производство, никой няма да те пусне там, защото става дума за ноу-хау, което всяка страна пази за себе си, за да не губи предимството в бизнеса като продажби, като цена и като възможност. В цял свят е така. Казвам го от личен опит – ако не си израснал в една страна, не ти се доверяват много. Задайте си въпроса колко небългарски специалисти, които не са израснали и живели тук и са с чуждестранен паспорт, работят на високите нива. Единици са. Пробива се на ниските и средни нива, но не и на високите. Затова е важно да се създадат кадри тук, хора, които са свързани с България. Аз съм напуснал страната, но винаги съм искал да се върна. Трудно се връщат хората, напуснали в младежка възраст, когато още нямат създадени силни емоционални връзки, обикновено те не се връщат.
– А Вие как пробихте? Какво Ви помогна да го направите?
– През цялото време съм работил непрекъснато, и сега продължавам да работя. Правил съм и правя големи инвестиции, без гаранция за връщане в случай на провал в тестовите изпитания. Хора, направили пари, не са склонни да рискуват и да ги загубят в много от случаите. Аз рискувам и не винаги успявам, но в повечето случаи рисковете се увенчават с успех. Ако не рискуваш, няма как да спечелиш.
– Желанието Ви за инвестиции в Благоевград не е новина, имахте подобни намерения още през 2015 г., когато ръководството на града бе в ръцете на кмета Ат. Камбитов. Какво се обърка тогава?
– Не се случиха нещата, защото тогавашното управление на общината смяташе, че ще получи средства от европейски фондове за изграждане на сграда за нуждите на НХГ. Идеята беше да подарим тази сграда на гимназията и тя да я ползва и управлява.
– Загубена ли е тази възможност за НХГ?
– Като инвестиция от Европа – не знам, но аз не мога да инвестирам навсякъде. Не бих казал, че е загубена на 100%, но на този етап искам да приключа първо с другите инвестиции и свързаната с тях подготовка на кадрите.
– Как ще се случи това обучение тук? Не смятате ли, че голяма част от българите имат проблем с дисциплината и това е една от причините за сериозното текучество в доста дружества?
– Това е осмата фирма, която изграждам, и знам как става. Практиката ми е хора от компанията ми да идват и работят с местните кадри 6 месеца, година или малко повече, и се прибират, когато обучението приключи. Не може да изискваш от необучен работник да спазва стриктните изисквания по отношение на технологията и продуктите. Ако го има желанието, икономическата обосновка и интерес от страна на обучаемия, нещата се получават. Вярно е, че много хора си тръгват, но и много остават. В компанията ми имам хора, с които работя повече от 15 г. и това е един от лесните критерии за оценка на една фирма. Ако в нея работят едва няколко процента от кадрите за период над 5 г., значи нещо не е наред с нея. Но в България има и едно криворазбрано отношение към уволнението – хората го приемат лично, а не бива да е така. Нещата са ясни – работиш и получаваш заплата, но трябва да направиш нещо за фирмата си, за да продължи тя да съществува. Ако втория елемент го няма, няма как, разделяте се. И когато уволниш хора, с които си израснал, те започват да се чувстват лично обидени, не разбират, че бизнесът няма нищо общо с персоналните отношения. Но в малкия град е така.
– Коментира се цифрата 500 за броя на работните места в бъдещата Ви компания в Благоевград, каква е истината?
– Не, това е огромна цифра. Имам фирма с приблизително толкова служители, но тя е учредена още 2005 г. Убеден съм обаче, че този тип производство ще се увеличава занапред. Някои вярват, че ще настъпи повсеместен мир, не може да се случи такова нещо. Щом има общества, народи, държави, не може да има глобален мир. Може да има споразумения и съглашения, но войните са свързани с израстването на едно общество, те правят баланса. Затова, докато човечеството съществува, и бизнеса ни ще го има. Може би до глобални конфликти няма да се стига, но локалните ще се увеличават. Бях предсказал в предишни интервюта, че този конфликт с Украйна ще се случи, хората смятат, че подобни събития се случват изненадващо, но това не е така, ако се проследят назад нещата, беше ясно какво се очаква. Това, което сега предстои в Европа, са локални недоволства и конфликти, защото средната класа си отива и остават много богати и много бедни. А това поражда конфликти и протести. И се надявам до военен конфликт да не се стига.
– Изграждането до момента, в който ще е възможно да стартира реализирането на проекта Ви, ще отнеме време…
– Ако се върнем малко в историята на Благоевград, за 30 г. почти нищо не се е случило, така че ако трябва да почакам малко, не е проблем. За изграждането на завода са нужни около 1,5 години, подготовката на кадрите ще върви паралелно. В Бургас например ми предстоят срещи с учебните заведения в тази посока, известно е, че във военната област първо се случват всички нововъведения и открития. Така смятам да подходя и в Благоевград. Аз самият не спирам да уча. Няма как човек да престане да чете, защото нещата се променят непрекъснато. Войната в Украйна показва, че все повече дронове навлизат в т.нар. бойни конфликти, с все с по-голяма скорост навлизат роботите за сметка на класическия начин на водене на война с фронтова линия. Статистиката в момента е, че на един войник на бойното поле в Украйна средната продължителност на живота е 4 часа, средната продължителност на живот на военните машини на бойното поле е до 5 мин. Истории като тези във филмите от рода на „Джеймс Бонд“ и „Рамбо“ не съществуват, случващото се е много скъпо и много жестоко. Така че роботите са перспективата.
– Къде живеете в момента?
– На много места, в 6-7 страни и пътувам много. Няма как да се случват нещата, ако човек само седи пред компютъра и праща имейли. Намеренията ми за Благоевград са сериозни, но преди това трябва много неща да се случат. Младите хора си мислят (аз също съм го вярвал), че като отидат на Запад, нещата там стоят по различен начин. Не, не е така. В момента ако човек иска да се развие, България е едно много добро място, бих казал фантастично. Ако иска да работи, за да получава първоначално по-висока заплата, на Запад е по-добре. Но там тази заплата ще се увеличава с много малки темпове, докато тук нещата могат да се променят много бързо. Другото предимство на Благоевград и България е, че данъците са много малки. Тук става въпрос за данък от порядъка на 15-20% , докато на Запад варират от 45 до 60%, в Канада например данъците са от 60 до 70%. Тези данъци се плащат от работодателя, а заплатите на обикновените средни инженери например не са високи – 4000-5000 евро. С такава заплата едва ли ще се стигне до някакви върхове в личния живот, може да стане само в България. Това, което липсва в България, сравнявам с останалите страни, е, че няма изградена система за капиталовложения. Т.е. ако някой е натрупал пари, отива и си купува имот, защото няма друго какво. Не можеш лесно да си купиш дялово участие във фирми като Tesla, Apple, Google и т.н. Всъщност има, но, първо, са много завоалирани и, второ, българинът не им вярва и купува земи, къщи и апартаменти. Затова недвижимите имоти тук струват повече, отколкото във Флорида, и това е парадоксално. Хората работят някъде в чужбина, прибират се и влагат в къща, затова цените вървят нагоре. Но това е един балон, защото няма възвращаемост, ярък пример е Банско. В момента, в който се създаде възможност хората да влагат парите си не само в недвижими имоти, този балон ще се спука само за няколко месеца.
– Смятате ли, че това ще се случи скоро?
– Не съм в банковия сектор и не мога да прогнозирам. По телевизията гледам едни казват „Много сме добре“, други – „Много сме зле“, а трети казват „Направихме невероятни печалби“. И хората, дори и аз, не можем да се ориентираме откъде са тези печалби, като няма производство. Една държава е добре само когато има производство. В България фирмите, които плащат големия процент данъци, са свързаните с военното производство, туризма, IT компаниите и др. Не казвам, че няма други, но процентът им е по-малък.
– Избрахте Благоевград, защото…
– …съм роден тук. Надявам се намеренията ми да се случат, защото са в полза на града и на хората, и не мисля, че има значение каква е политическата обстановка. В момента тази многопартийност у нас е породена от съществуването на много геополитически интереси отвън към страната. Америка, горката, е само с две политически партии и ние тук можем да ги поучим какво да направят и да се похвалят и те с многопартийност… Смятам, че у нас трябва да се намалят партиите, да се създаде една силна държава, а основата за това са правна система, армия, правосъдие и силна полиция, която единствено да защитава интересите на страната. България е била добре само тогава, когато е имала силна армия. В момента тече един конкурс за доставка на машини 8х8 за сухопътни войски на Българската армия. Българските компании, които участваме в него, започваме да се страхуваме, че ще бъдем изолирани и поръчката ще се възложи на чуждестранни компании, а това би направило нашата армия много уязвима и небоеспособна, ще ни обрече на огромни разходи в бъдеще за ремонти в следващите 20-25 г., като средствата няма да останат в страната, а ще излязат навън.
– Прогнозата Ви за конфликта в Украйна?
– Надявам се да свърши по-бързо, защото това не е в интерес на никого, най-малко на нас като славянски народ и държава. И пак ще се върна към хората, те трябва да знаят, че ако имат амбиции да се развият и да постигнат нещо значимо в живота си в дългосрочен план, България е мястото! Ние сме българи и тук е нашето място!
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
