Бизнесменът Димитър Христосков е на път да загуби 400 000 лв., инвестирани в изграждането на МВЕЦ на река Мочуришка в Стара Кресна. Причината е, че Басейнова дирекция – Благоевград отказва да му удължи разрешителното за водоползване, тъй като обектът му попада в две защитени зони на „Натура 2000” – едната зона е „Пирин буфер” за опазване на диви птици, а другата „Кресна – Илинденци” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Парадоксът е, че тези защитени зони са били въведени от МОСВ по времето, когато бизнесменът вече е стартирал инвестиционния си проект и срокът на разрешителното му за водовземане с цел производство на ел. енергия е удължаван от 2007 г. 3 пъти от РИОСВ. Последният срок на разрешителното, издадено на фирмата му „Ви Кей уотър”, бил до 5 декември 2018 г. и тъй като МВЕЦ-ът не бил завършен, Димитър Христосков направил поредно искане за удължаване.
Но този път получил отказ от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” в Благоевград, като основанието било забраната на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите – не се извършва водовземане с цел производство на ел. енергия в защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове.
Решението за отказ се обжалва в Административен съд – Благоевград, като в хода на делото е назначена технологична експертиза, която е възложена на Павлина Иванова. Пред съда вещото лице, която в миналото беше и директор на Горското стопанство в Благоевград, заяви, че защитените зони са описани формално, за да има материал за работа за еколозите, и няма направени обследвания и наблюдения за гнезденето например на дивите птици.
„Моят колега Тома Белев взе 3 милиона за преброяване на делфините”, каза Павлина Иванова и допълни, че когато става въпрос за ползване на природни ресурси за икономическа дейност, има задължителни нормативни документи. „Ако инвеститорът не спазва издаденото разрешително, могат да му отрежат главата когато си искат“, заяви вещото лице.
В конкретния случай МВЕЦ-ът на р. Мочуришка не е въведен в експлоатация и мястото на водовземане попада в защитените зони на водите, от което произтича забраната за производство на ел. енергия.
„Директорът на РИОСВ е преценил, че инвестиционното намерение за изграждане на МВЕЦ няма да окаже отрицателно въздействие и от 2007 г. до 2018 г. е издавано разрешително за водовземане на фирмата. Как след това директорът на Басейнова дирекция преценява, че има воднозависими видове, като това не е от неговата компетенция?”, заяви адвокатът, който представляваше на делото бизнесмена Димитър Христосков.
„Върнаха ме в първи клас, вкарал съм над 400 000 лв. Около 6-7 години ме размотаваха в Министерство на земеделието, още 4-5 години от ЧЕЗ. Остарях покрай този МВЕЦ. Не знам какво ще се случи, но в България няма условия за бизнес”, заяви за „Струма” Димитър Христосков, чийто основен бизнес е свързан най-вече със заведението му на Кресненското ханче.
Какво ще бъде решението по казуса, предстои да разберем. Репортерска проверка установи, че в Административен съд – Благоевград има още няколко идентични дела, при които се атакуват откази за удължаване на разрешителни за МВЕЦ-ове, които попадат в защитени зони и територии по „Натура 2000”.
Заради общественото недоволство, свързано с безконтролното им изграждане и изкупуването на електроенергията им по преференциални цени, през 2010 г. бе въведено ограничение за издаването и подновяването на разрешенията за водоползване. Това стана с промяна в Закона за водите, която позволи на регионалните басейнови дирекции да не удължават и да не издават нови разрешителните за водовземане, ако източникът попада в защитена територия.
Двете защитени зони, в които попада МВЕЦ-ът на Димитър Христосков – „Пирин буфер” за опазване на диви птици и „Кресна – Илинденци“, са определени през 2010 и 2013 г. Дори след тяхното определяне обаче разрешителното му за водовземане за производство на ел. енергия е удължавано. Това се отнася и за други бизнесмени, попаднали в същия водовъртеж, като сред порязаните има и действащи МВЕЦ-ове.
Потърсихме официална информация от Басейнова дирекция – Благоевград относно отказаните разрешителни за водовземане на МВЕЦ-ове в Пиринско от 2018 г. насам. Оказа се, че издадените решения за отказ за продължаване на срока на разрешителни за водовземане с цел производство на ел. енергия от 2018 г. до момента са 8. Реките, от които е било разрешено водовземане, са следните: Бяла Места, Бяла река, Асанишка, Мътница, Сугаревска, Ощавска, Мочуришка, Невразумска. Основанието за постановените откази е липса на валиден документ, издаден по реда на ЗООС; чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите и §10 от ПЗР на Закона за концесиите.
Издаден е 1 отказ за ВЕЦ, въведен в експлоатация, и 7 отказа за ВЕЦ, които не са въведени в експлоатация. Отказ е издаден и на 1 ВЕЦ в Кюстендилска област. Основанието за откази за продължаване на срока на разрешителни за водовземане с цел производство на ел. енергия е забраната на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите – не се извършва водовземане с цел производство на ел. енергия в защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове.
На въпроса има ли промяна в законодателството, тъй като преди това фирмите са получили разрешително за водоползване за МВЕЦ съобразно изискванията на Закона за водите, от Басейнова дирекция отговориха, че „изменението на Закона за водите – в §10 на Преходни и заключителни разпоредби към Закона за концесиите (обн. ДВ, бр. 96 от 2017 г.), е в сила от 02.01.2018 г. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация“.
Това означава, че забраната важи за абсолютно всички МВЕЦ-ове през последните 10 години. Как тогава бизнесменът Димитър Христосков е получавал официални документи от РИОСВ – Благоевград да продължава проекта с МВЕЦ-а след 2010 г.? И кой ще му плати средствата, които е инвестирал, за да работи легално? Кой изобщо е контролирал спазването на актуалното законодателство?
Според Басейнова дирекция спазването на параметрите в разрешителното за водовземане от страна на МВЕЦ се извършва при проверки на място и по документи. Засилен контрол се осъществява в периодите на маловодие и при постъпили сигнали. През 2019 г. при извършени проверки са констатирани нарушения на условията, заложени в разрешителните за водовземане по Закона за водите, за което са наложени имуществени санкции с 9 наказателни постановления.
На територията на Благоевградска област функционират 72 МВЕЦ. Само на река Благоевградска Бистрица са 10 МВЕЦ. За преработка на водни количества от Благоевградска Бистрица с цел производство на ел. енергия са издадени следните разрешителни: на облекчителните шахти на питейния водопровод – 8 на „Благоевградска Бистрица“ ООД на р. Благоевградска Бистрица – 1 на „А и А“ ООД,
на р. Славова, приток на р. Благоевградска Бистрица – 1 на „Юнион Хидро“ ООД.
Припомняме, че миналото лято реката беше пресъхнала и направо изчезна от коритото, в което останаха само камъни. През 2019 г. са извършени проверки на всички МВЕЦ на р. Благоевградска Бистрица. Не са констатирани нарушения, заявиха от Басейнова дирекция. 10-те МВЕЦ-а са на софийски фирми, които са свързани помежду си. „Юнион хидро“ е собственик на „Благоевградска Бистрица“ ООД в съдружие с държавната „Водоснабдяване и канализация” ЕООД. Собствениците на „Юнион хидро“ са акционерното дружество „Юнион електрик” с 4 млн. лв. капитал и „Прима дивелопмънт” с 1 млн. лв. капитал.
Пред угрозата да бъдат спрени за това, че попадат в защитени територии, са десетки МВЕЦ-ове в цялата страна, сред които има 43 работещи.
Поради тази причина депутатът и лидер на НФСБ Валери Симеонов предложи да бъде направена промяна в Закона за водите, според която въпросното ограничение да не важи за ВЕЦ-ове, чието първо разрешение за водоползване е издадено преди 9 август 2010 г. По този начин съществуващите сега обекти ще могат да продължат да работят, а нови няма да се изграждат.
Текстът беше предложен между първо и второ четене на промените в Закона за безопасно използване на ядрената енергия и засягаше прилагането на разпоредби от Закона за водите. След протести на природозащитници пред Народното събрание Валери Симеонов оттегли предложението си, въпреки че е подкрепено от Парламентарната комисия по енергетика.
Той поиска да се проведе по-мащабна дискусия в пленарна зала, на която да се поканят представители на съответните министерства, и да се подходи професионално към този въпрос.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
