Само за миналата година имам около 3000 тона продадена продукция на българския пазар, а вече трета година сме на загуба, дори и с получаване на субсидии. Това коментира Павел Стоименов, производител на зеленчуци, отглеждани на 10 000 дка площ.
Задно с това бизнесменът от Симитли отглежда и зърнени култури. „При нас зърното субсидира зеленчукопроизводството”, обясни Стоименов.
През 2000 година Павел Стоименов пристига в с. Брест и с усета си на бизнесмен решава, че си струва да се занимава със земеделие. Плодородната земя на Карабоазката низина му дава увереност, че тук могат да се отглеждат зърнени култури – пшеница, царевица, слънчоглед, в промишлени количества. До този момент той е имал бизнес в Югозападна България. Занимавал се е с друг вид промишленост, но продава бизнеса си там и решава да инвестира капитала си най-напред само в Брест. Така през 2001 година регистрира фирма „Агро-Бел 2001“ и поставя началото на нова дейност – зърнопроизводство.
„След като 18 години произвеждахме само зърно, реших, че това не е достатъчно, защото в зърнопроизводство са заети много малко хора – основната работа вършат машините, селскостопанската техника. Затова преди две години поставихме още едно ново начало – зеленчукопроизводството”, разказва Стоименов.
Градината ни е около 10 хил. дка в землището на село Брест, община Гулянци – отглеждаме картофи, лук, дини и чесън. По думите му това, че е и от двете страни на монетата, му дава възможност да види нещата реално.
„Затова, че се занимавам и със зеленчуци, и със зърно, виждам колко е голямо несъответствието и колко им е трудно действително на зеленчукопроизводители, овощари и животновъди.
По принцип съм против субсидиите, но тези сектори реално не могат без помощ. Въпреки че получих субсидия тази година, съм на загуба от зеленчукопроизводството, като не си смятам собствения труд. А ние работим денонощно цяла година”, каза пред Агри.БГ фермерът.
Според Павел Стоименов политиката на държавата трябва да се промени. „Нещата са така направени, че ако някой в момента реши да произвежда зеленчуци, той почти няма шанс. Затова не е лошо зърнопроизводителите да влязат малко в „обувките на другите” и да видят и другите браншове.
Бих призовал големите зърнопроизводители да си вземат по 50-100 крави. Дори да ги гледат като домашни любимци. Всеки голям зърнопроизводител може да отдели 100 дка, за да създаде зеленчукова градина или пък 50 дка овощна градина, за да подпомогне недостига на плодове и зеленчуци в държавата. Дори, ако ме питате, бих предложил със закон, ако някой човек отиде на село и иска да гледа зеленчуци, да му се дава най-хубавата земя. Само и само това производство у нас да се случва”, категоричен е Стоименов.
В отговор на коментар на свой колега, той заяви, че чувствителните сектори – животновъдство и производство на плодове и зеленчуци, крайно се нуждаят от субсидии, за да преживеят и хората да продължат да произвеждат.
„В момента можем да захраним 20% от българския пазар с плодове и зеленчуци, а ако го няма и това нещо, няма да имаме абсолютно никаква продукция. Според мен трябва да се стремим в бъдеще да вдигаме този процент и да даваме все повече труд, работна ръка и хубави зеленчуци на българския пазар”, заключи Павел Стоименов.
