В забележителна статия „Скрити влияния в историята“ Кънчо Кожухаров (писател, преводач, журналист) изтъква: „Когато говорим за ролята на личността в историята, най-често имаме предвид отделни политически, военни и духовни водачи, които са успели да канализират и насочат енергията на огромни човешки маси, променяйки по този начин бъдещата история на съответния народ, религиозна конфесия или дори на цялото човечество“.
Оценката на историческите процеси, събития и личности обаче все по-често и преднамерено се разминава с истината. Това помътнява погледа, изкривява оценката, отравя човешката мисъл и памет.
В своя труд „World Order“ (2014 г.) Хенри Кисинджър, коментирайки лавината информация, която ни залива и ограничава достъпа до истината, цитира поета Т. Елиът в неговите „Припеви от Скалата“:
Къде е животът, който загубихме, живеейки?
Къде е мъдростта, която загубихме в познанието?
Къде е знанието, което загубихме в информацията?“.
Има два вида скрито влияние в историята. Първото, за което намекват религиите, е НЕБЕСНОТО. Второто е ХТОНИЧНО (земно), контрадикторно на първото и е свързано с ролята на женския фактор.
Най-идеално женският фактор е отразен в китайската митология и символика. Женското начало или природна сила е известно с термина ИН, а мъжката – ЯН. В индийската митология женската сила се нарича Шакти. Елена Блаватска: „Шакти – активна божествена женска сила. В популярния индуизъм – богиня, жена на богове“. „Шакти е съпруга на Шива (мъжко начало), въплъщение на женствеността във всичките й аспекти. Проявява се в различни области: Сати (символ на съпружеска вярност), Йони (символ на плодородие и женска енергия), Джаганматри (богиня-майка), Дурга (богиня-разрушителка). В съзидателната си ипостас (същност) Шакти встъпва като Парвати – „вълшебница на трите свята“.
В имплицитния (скрит) смисъл се касае за дискретна функция на женското начало. В социалнополитически план женската сила се реализира във/чрез т.нар. фактор „ЕСТИР“, свързан с ролята на митологична личност в еврейската история, на която в Стария Завет е отделено специално място – „Книга за Естир“.
В нея се описва дискретната роля на еврейка в Световната история като фактор за налагане властта на едно уникално малцинство в света – еврейското. В Псалтир (2:8-9) се пророкува световно еврейско господство: „Искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко докрай земя – за Твое владение. Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд“.
Жан Бойе: „Евреите делят човешкия род на две части. Едната се състои от евреите – избраните от Бога да завладяват, да придобиват богатства и да заробват. Друга част е от всички останали, които се наричат гои (животни)… Еврейският Бог налага на избрания си народ да постигне пълно господство в света“.
Един мит, един
ЖЕРТВЕН ПОДВИГ НА ЕВРЕЙКАТА ЕСТИР
ражда феномен. Амбивалентен: спасява от своя народ от геноцид, но и наказва чуждия с геноцид. Ражда и укрепва властта на еврейското малцинство в Ахеменидска Персия. В Библията цар Артаксеркс (V век пр. Хр.) се свързва с историята за еврейката Естир, която той избира за жена, и която измолва спасение за евреите.
„Естир, име на главно действащо лице, произхождащо от персийското „Stara“ (звезда). Персийският цар Артаксеркс Велики отдалечава от себе си царицата Астин заради отказа й да се яви на пир – да покаже на гостите своята красота. Царят я прогонва от двореца. За избор на нова другарка на царя събират красиви девойки от цялото царство. Изборът на царя паднал на красавицата Естир, сираче, намиращо на възпитание у евреина Мардохей. Фаворитът на царя, Аман, иска да погуби еврейският народ. На 13-я ден на месец адар е назначено избиването. Тогава Естир назначава за себе си и за еврейската община тридневен пост, след което решава да се яви в покоите на царя, макар и без покана. Царят я приема милостиво и тя го кани на пиршество. Нощта на тоз ден на царят не му се спи и заповядва да му четат летопис. Една от страниците говори за спасяването живота на царя от Мардохей, който обаче за това не бил възнаграден. Аман, поканен на пиршеството, се чувства на върха на властта и се готви да екзекутира Мардохей. На пиршеството Естир открива на царя, че е еврейка, и моли пощада за своя народ. Козните на Аман са разобличени и той намира смъртта на бесилката, приготвена от него за Мардохей. Царският указ разрешава на евреите самоотбрана и даже право над живота и имуществото на враговете. Евреите се възползват от царския указ да изкоренят своите врагове. В памет на това събитие Естир и Мардохей установяват празника „Пурим“ в дните 14 и 15 на месец адар“. (Еврейская энциклопедiя. Томъ ХVІ. – Санктъ Петербургъ, 1909, с. 315).
А царицата била безпощадна. „И рече царят на царица Естир: в столицата Суза: иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души…; а какво ли са извършили в другите царски области? Какво е твоето желание? И то ще бъде удовлетворено. И каква е още твоята молба? Тя ще бъде изпълнена. Естир отговори: Ако е на царя угодно, нека бъде позволено на иудеите в Суза, да вършат същото и утре, каквото днес, и десетте Аманови синове да бъдат обесени на дърво“. (Книга Естир, 9:12-13).
Последствието сочи геноцид над персийския елит: „Събраха се иудеите, които бяха в Суза, също и на четиринайсетия ден на месец адар умъртвиха неприятелите си седемдесет и пет хиляди…“. (9:15-16).
Тъй се ражда факторът „Естир“, чийто смисъл и функция е перфидно (йезуитско) промъкване с енергията на „плътската похот“ във властта, подчинявайки чуждеродния самец. Известни двойки в историята: Нерон и Попея (по чиито прищевки императорът подпалва Рим), Маргерита Сарфати – Мусолини, Надежда Алилуева – Сталин, Хеди Ламар – Чарли Чаплин, Дора Габе – Боян Пенев, Любица Ивошевич – Георги Димитров, Жаклин Бувие – Джон Кенеди, Раиса Титаренко – Михаил Горбачов.
На Жаклин Кенеди принадлежи мисълта: „Има два типа жени: тези, които искат могъщество в света, и онези, които искат могъщество в леглото“ (There are two kinds of women, those who want power in the world and those who want power in bed).
През ХХ век в Съветска Русия в първото десетилетие (1917-1929) след т. нар. Октомврийска революция (7.ХІ.1917), дето е наложена комунистическа тоталитарна диктатура, факторът „Естир“ играе важна роля за установяване пълно господство над руския и други етноси в бившата империя. В кадрови аспект властва еврейското малцинство.
При евреите етно-религиозната принадлежност се определя по майката. Всеки, чиято майка е еврейка, се смята за принадлежащ на еврейската нация. И макар Талмуда (Юдейският закон) да забранява евреи да се женят за нееврейки и обратно, необходимостта от оцеляване се оправдава.
Бернар Лазар (Bernard Lazare, „L’Antisemitisme, Paris, 1894): „По цяла Европа евреи вербоваха прозелити (новопокръстени), обновявайки своята кръв с примес на нова кръв. По такъв начин еврейската нация, изобразявана както от евреи, така и от антисемити като най-непристъпната, най-еднородната от нациите, в действителност се явява твърде разнородна“.
Факторът „Естир“, освен исторически феномен, е йезуитски метод за метастазно проникване и увреждане на християнската „плът и душа“. Показателнна дефиниция на равина Райхорн в реч, произнесена 1869 г. в Прага (Чехия): „Нека не възпрепятстваме женитбата между наши мъже и християнски момичета. Това ще позволи крака ни да стъпи и в най-затворените християнски кръгове. Ако нашите дъщери се омъжат за гои, те ще ни бъдат не по-малко полезни, защото децата на една майка еврейка са наши. Нека поощряваме свободната любов, чрез която християнските жени ще разрушат един от принципите на тяхната религия“.
Историята на еврейското племе върви на зиг-заг. След като римският император Веспасиан и синът му Тит (70 г. сл. Хр.) потушават въстанието (Юдейската война), евреите губят своята държава и са разпиляни извън родната Палестина. Осем века по-късно на територията на днешна Източна Украйна и Северен Кавказ те прилагат гореописания метод и завземат властта в Хазарския каганат (ІХ-ХІ век).
Три века по-късно факторът „Естир“ е приложен в България. В 1349 г. българският цар Иван Александър (в напреднала възраст) допуска на българския трон да изпълзи змия в човешки облик. Една
ТЪРНОВСКА ЕВРЕЙКА СТАВА ЦАРИЦА,
акт, вещаещ беда за Третото българско царство.
В народното предание е Сара, в изворите – Теодора, крадейки името на първата съпруга на българския цар.
Проф. Й. Андреев: „Теодора – българска царица, втората съпруга на цар Иван Александър (1331-1371), била от еврейски род. В своя история („Царството на славяните“, 1601 г.) Мавро Орбини я споменава като Ебраида – това всъщност указва еврейския й произход. Заедно със семейството си младата еврейка сигурно е живяла в т.нар. „жид махала“ (еврейски квартал) на десния бряг на р. Янтра под южния скат на Трапезица.
Щастливо обстоятелство, довело до неочаквана промяна в съдбата на еврейката: то изглежда невероятно, каквито са и приказните видения. Търновско предание нашепва: царят видял еврейката за пръв път, когато се къпела в реката, и запленен от хубостта й, се увлякъл в любовен копнеж. По-достоверно е сведението на Мавро Орбини: царят видял девойката за пръв път по време на съдебен процес. Хубостта на младата еврейка така впечатила българския владетел, че бил „наранен в сърцето“. Царят бил на възраст (между 40 и 50 години), когато любовната страст избухва за последен път и най-често с непредвидими последици“.
Бракът на царя с „новопросвещената“ Теодора е сключен 1349 г. Виждаме царицата, изобразена на великолепна миниатюра на Лондонското Четвероевангелие на цар Иван Александър.
Бедата, която донесла на царството еврейката, произтекла от един факт. „Изглежда не без нейно участие Ив. Александър въвел нов ред при наследяването на българския престол. Дотогава в действие била т.нар. система на майората (т.е. на старшинството), съгласно която престолът се полагал на първородния владетелски син. Тъй като синовете на първата царица, влахинята Теодора, били родени в Ловеч, когато Иван Александър бил още деспот, еврейката припомнила византийската наследствена доктрина, според която короната принадлежала по право на „багренородния“ син [Иван Шишман – бел. ред.], който е роден пръв след възцаряването на своя баща“.
Факт, че приживе царят праща първородния си син Иван Срацимир във Видин, доказва нетърпимостта между синовете. Несъмнено бракът на царя с еврейката Сара ускорява гибелта на българското царство 1396 г.) под ударите на османските пълчища.
Чешкият историк К. Иречек, дълбинно запознат с ересите в Средновековна Европа, изтъква фаталната роля на фактора „Естир“ за гибелта на България. Голямо нещастие били семейните отношения в династията. Непримирима омраза разделяла сина на румънката от сина на еврейката. Омраза, засилена от пристрастното отношение на бащата. Александър сам назначил за наследник на престола [Иван] Шишман, сина на своята прекрасна еврейка, макар последният да бил много по-млад. Срацимир трябвало да се задоволи с Бдин (днес Видин) и там самостоятелно да царува“.
Докато в Персия факторът „Естир“ провокира геноцид над персийския елит, на Балканите ускорява гибелта на Второто българско царство.
През ХХ век обаче иде върховно постижение: В Русия властва
ФАКТОР „ЕСТИР“: ПОХУЖЕ ТАТАРСКОГО НАШЕСТВИЯ
В 1917 г. девет века след гибелта на Хазария (първата юдейски доминирана държава в Европа) върху развалините на 300-годишната Руска империя де факто се ражда втора юдейска държава (СССР). Хронологически 74 години (1917-1991 г.), когато Августовският пуч довежда до разпадането й. Юдейска държава в смисъл, че държавните и стопански структури се доминират от еврейско малцинство. В 1920 г. наброява 2.7 млн. (2%)! Поразителен по високия процент (между 70-90), еврейският елемент властва до 1929 г. 12 години.
Октомврийският преврат 1917 г., демагогски обявен за народна революция, се оказва най-страшният рушителен период в световната история. Там властва тоталитарен режим.
Споменатият еврейски писател Бернар Лазар: „Антисемитът казва: ,,Евреинът е заговорникът, манипулаторът, главният инициатор на революциите. Оплакването на антисемитите като че ли е основателно – евреинът има революционен дух; съзнателно или не, той е агент на революцията“.
Властта в кървавочервената химера „СССР“ пада в ръцете на миниатюрно, но желязно сплотено малцинство.
Съветският период се дели на няколко етапа.
ПЪРВИ ЕТАП (1917-1929).
Време на почти тотална доминация на еврейския етноелемент в комунистическата, демагоски назована „диктатура на пролетариата“.
Не в Палестина, а в Източа Европа идва Машияха (Месията), когото очакват евреите?! В Русия в образа на Ленин идва април 1917 г. в „пломбиран вагон“, пратен от немците (през Дания, Швеция, Финландия), за да подготви втората (Октомврийска) революция. Това е Антихриста на ХХ век. Но кой е той!
„Ленин – сочи Жан Бойе – се споменава като руснак от майка еврейка. Дори и баща му да не е бил евреин, трябва да смятаме Ленин за такъв, защото според еврейския закон евреи са и тези, на които само майка им е такава, стига като влизат в редиците на еврейството да полагат клетви за вярност, подчинение, пазене на тайна и пълно послушание пред господарите си. Освен това в еврейството влизат и децата на евреи и в категорията на хората с нечиста кръв и са марионетки на крайно тайното еврейство, както и на ония с чиста кръв.
Когато Ленин взима властта, първо изби командирите на въоръжените сили, интелектуалците, благородниците и нееврейската буржоазна класа. След това изби три милиона работници и седем милиона селяни, защото поискаха от евреите комунисти да изпълнят обещанията, които дадоха на пролетариата за повишаване на жизненото му равнище, което не стана. Обещанията бяха примамка за работническите маси да подкрепят комунистическата революция и да паднат в капана на робството, което им бяха приготвили техните водачи. По този начин няколко евреи свалиха царя, като държаха красивите знамена на демокрацията и свободата, а няколко други унищожиха демокрацията, свободата и всяко право, като поробиха народа“.
Игор Шафаревич (1923-2017), математик, философ, публицист: „[Привеждани от различни автори списъци на висшите органи на болшевишката власт] „създават впечатление за почти стопроцентова концентрация на евреи във властта. Това, включително до 1924 година, целият период на революцията и нейното утвърждаване, Политбюро се състояло от 5-7 човека. От тях Ленин, „по негово определение“, е „човек с примес на еврейска кръв“, и още 2 или 3 евреи. По съвременната терминология, това бил „контролният пакет“ (ако още си спомним за жените на Бухарин и Риков)“.
След смъртта на Ленин (1924 г.) евреите в Политбюро намаляват. И. Шафаревич: „На ХІV конгрес (1926 г.) в Политбюро (състоящо се от 9 човека) се оказват само 2 евреи: Троцки и Зиновиев. Да, но факторът „Естер“ действал безотказно. Със сигурност се знае: на следните болшевишки лидери съпругите са еврейки. На Сталин (Надежда Алилуева), Н. Бухарин (Ларина, евр. Лурье)¸ в. Молотов (Жемчужина), М. Калинин, К. Ворошилов, Риков и др.
Еврейската доминация в държавния апарат и интелигенцията чак до 1937 г. е толкоз внушителна, щом, пише И. Шафаревич, в издадени по-късно (1973 г.) спомени за поета Едуард Багрицки, един от авторите (А. Адалис) в 1935 г. гордо изрича: „Мы принадлежим к поколению, которому не пришлось разочароваться. Мы действительно стали „управителями“, „победителями“», „владетелями“ одной шестой части земли“.
Григорий. Климов (психоаналитик): „В крайна сметка се получава, че от общото число съветски вождове след революцията [за 1919 г.] евреите съставляват 447 човека, тоест 82%. Органите на терора. Комисариатът на вътрешните работи, включващ московската и петроградската Чека: от 64 човека – 43 евреи, тоест 67%. Първият Ленински съвет на работническите и селски депутати в Москва: от 23 члена на бюрото – 19 евреи. Вот вам рабочье-крестьянская власть!? И в тоже время евреи составляли только 2% населения страны.. В общем, получилось похуже [по-лошо] татарского нашествия… При това във всички тези списъци трябва да се отчита, че в действителност често са полуевреи като Ленин и Чичерин, или хора, женени за еврейки, като Луначарски“.
ВТОРИ ЕТАП (1930-1953) се установява еднолична власт.
Обект на научен спор е особеният антисемитизъм на грузинеца Йосиф
СТАЛИН И ЗАЩО „БУМЕРАНГЪТ НЕ СЕ ЗАВРЪЩА“.
В историографията относно етническия произход на Сталин се борят две тези. Едната е, че е грузинец и по двете линии. Майка – Екатерина Геладзе. Баща – Виссарион Джугашвили – алкохолик. Автори допускат: ако не е бащата, то биологичният „отец“ или е грузински княз, или известният пътешественик Н. Пржевалски. За последния твърдят: бил в Грузия в периода около раждането (21.12.1879) на Сталин. Но не е така.
Ярослав Бутаков: „Но даже если предположить, что Сталин родился не в 1878, а в 1879 году, то и тут у Пржевальского просто физически не было времени съездить в Гори, чтобы зачать Сталина. Уже 21 марта (2 апреля) 1879 года он выступил из Зайсана [Казахстан] в новое путешествие на Тибет“.
Друга теза намирисва на „активно мероприятие“: Сталин имал еврейска примес. По-скоро по бащина, отколкото майчина линия. От остров Джуга в Персийския залив таткото-еврей се преселил в Грузия. Еврейска измислица. Но пък втората съпруга на Сталин – Надежда Алилуева – е еврейка. Самоубива се 1932 г. зарад разкрита любовна връзка с евреина Глейзер. Третата жена – Роза Каганович – била сестра на евреина Лазар Каганович, играещ важна роля в управлението на Съветския съюз.
Твърдението: Сталин бил антисемит, е клевета. Опровергават я факти. И. Шафаревич: „Твърде голяма била тежестта на евреите във върховете на държавния апарат. Народни комисари (министри) в средата на 30-те години били М. Рухимович (отбранителна промишленост), Л. Каганович (пътища и съобщения), М. Каганович (авиационна промишленост, Берман (вътрешна търговия), Анцелович (горска промишленост), Зеленский (председател на Центросъюза) и т.н. Съветската външна политика ръководи Литвинов (Валлах), и подавляващото мнозинство посланици във влиятелни страни са евреи. Евреи были тогда и опорой, и наиболее привилегированной части советского общества“.
Въпреки Голямата чистка (1937-38 г.) еврейската доминация продължава в партийно-държавното управление. Обяснение! Перфидно ешелониране в дълбочина на кадровите позиции. На мястото на разстреляния евреин иде негов съплеменник. Махат голямата матрьошка, от нея изскача следващата… Рядко изскачал руснак. Все евреи. Но и руснакът, бракуван за еврейка, бил белязан: яко вързан „в брачна“ или извънбрачна „юдейска хватка“. Влатва неписано правило: жените на топ функционери руснаци (с редки изключения) били еврейки. Факторът „Естир“ функционира безупречно и след 1937 година…
„Ето как описва А. Авторханов еврейското влияние в Политбюро (1950-1952 г.): „От 11 членове на Политбюро: Каганович – еврей, Берия – еврей на ½ (майка еврейка); Молотов, Андреев и Ворошилов имали жени-еврейки; у Маленков мъжът на дъщеря му бил еврей; у Хрушчов жената на сина – еврейка“ („Загадка смерти Сталина“).
Безупречно действа и при следващите партийни и държавни мъже. След смъртта на Сталин (5.03.1953 г.) политиката на психосексуално прелъстяване и кадрово обладаване на червените вождове от съпруги и любовници на „богоизбрания народ“ продължава.
ТРЕТИ ЕТАП (1953-1985)
Иде времето на царевичния
НИКИТА ХРУШЧОВ (КУКУРУЗЧИК) И НА Л. БРЕЖНЕВ
Втората жена на генсека (генерален секретар) на ЦК КПСС Н. Хрушчов (1956-1964 г.) е Надежда Горская – еврейка, заточена от Сталин в Сибир в 1931 г. Третата жена е Нина Петровна Кухарчук – еврейка, дъщеря на еврея Петр Кухарчук.
Леонид Брежнев, следващ генсек, е интересна личност. Опитва се да балансира между лявото (еврейско) и дясното (руско) крило в партийната държава. Управлява 18 години (1964-1982). Като държавник решително превъзхожда Хрушчов. Управлението му се оказва най-плодотворният период в историята на СССР. Като изключим последните две години, когато боледува сериозно, а, както се твърди, му е помогнато в кончината. Следите сочат академик д-р Чазов, комуто криптоюдеят (прикрит евреин) Юрий Андропов, тогава шеф на КГБ, му нарежда.
Анатолий Копьов: „Жената на генералния секретар, Виктория Волинец, е еврейка, но Брежнев не й позволява да се меси в държавните дела. Единствен от руските държавници, устоял на хипнотичния фактор „Естер“. Но с децата не му върви. „Дочь Галина – еврейка, несколько разводов; сын Брежнева Юрий – еврей – алкоголик и проходил специальный курс лечения от алкоголизма“ („Новое русское слово“, Ню Йорк, 01.06.1978)“.
АНДРОПОВ-ФЛЕКЕНЩЕЙН – МЕНТОР НА ГОРБАЧОВ
Следващи генсеки: Ю. Андропов и К. Черненко. Последователно управляват близо три години (ноември 1982 – март 1985). Двамата безнадеждно болни. За да дойде последният генсек, Михаил Горбачов, който чрез Перестройката (1985-1991) ще погребе СССР.
Андропов (1914-1984) идва на Лубянка (Централата на КГБ) на 19 май 1967 г. Кой е той – риторично пита Ал. Байгушев: „У него мама Флекенштейн, Евгения Карловна“. Еврейка.
Друг автор уточнява: „Ещё более загадочная личность – мать Андропова, Евгения Карловна. В девичестве она носила фамилию Флекенштейн. Андропов утверждал, что в дом Флекенштейнов она была подброшена [подхвърлена]. Так или иначе, воспитания она получила в небедной еврейской (по другой версии – финско-немецкой) семье. Всю жизнь она преподавала в школе.
Единствен генсек, не поразен от фактор „Естир“, е К. Черненко. Той и жена му – руснаци до мозъка на костите.
М. Горбачов по бащина линия е мемзер (полуевреин). По Тората незаконнно дете, родено от еврейка и неевреин. Ал. Байгушев: „Горбачов сам споменава своя дядо, ненавиждащ съветската власт – Андрей Моисеевич.
И тъй като и двамата – Андропов и Горбачов – са с еврейски корени, първият менторства над втория и го подготвя за генсек.
Това е същият Горби, който, от една страна, убеждава руснаците, че ще ги води по ленински път – към комунизма. От друга, 1992 г., когато Съветският съюз е в небитието, произнася: „Целият си живот посветих на борбата срещу комунизма“.
Меченный (Белязаният) Горби има огромен кървав белег на предната част на темето. Някои сочат: това е „Печатът на дявола“. Горби го доказва. На 15 юни 1992 г., отразено в стенограмата на среща с премиера на Израел Ицхак Шамир в Йерусалим, казва: „Всичко, което направих със Съветския съюз, направих в името на Мойсей. В борбата между ционизма и комунизма победи ционизмът, а комунизмът умря“. (Виж: „Строго секретно“, бр. 280. ноември 2018 г., с. 11).
Той обаче не знае, че американците са решили: за унищожението на СССР им е нужен друг. Янките залагат на алкохолика Елцин. Предателската си роля Горбачов е изиграл. Августовския пуч 1991 г. компрометира Горбачов и доказва: фиктивно управлява страната.
ЕЛЬЦИН – ВИДНЫЙ ГОСУДАРСТВЕННЫЙ АЛГОГОЛИК
Звездният миг на Борис Елцин настъпва благодарение колосално по своята глупост събитие: Августовският пуч 1991 г., проведен в опит да предотврати разпада на СССР, в момент когато Миша Горбачов отдыхал на Крыме.
Елцин разбира, че като „куклата Горби“ е играчка на опитни кукловоди. Като президент, преди твърде самостоятелен, омеква; нервите отказват. Почва яко да пийва, губи самоконтрол. И предава Русия…
Въпреки опитите да намерят у Елцин еврейски корени, версията безсилно увисна. Но пък факторът „Естир“ си върши работата. Чрез жена му, Наина Иосифовна. „Серьезным аргументом стало признание матери Ельцина, она сообщила журналистам, что Наина Ельцина действительно еврейка“. Борис Елцин винаги кзавал, что съпругата му е „русская“. Обаче привърженците на „еврейската версия“ се аргументират: самите имена „Иосиф“ (Иосиф Алексеевич, баща на съпругата на Елцин) и „Наина“ са с еврейски произход, при това твърде разпространени в еврейските семейства. Наина в превод означава „невинна“.
Неслучайно 1996 г. във връзка с президентските избори е публикувано открито писмо в подкрепа на Елцин. Подписват го 11 банкери и бизнесмени (олигарсите Березовский, Смоленский, Ходорковский, Фридман и др. Все евреи…
Прав е Шафаревич: „В этом, как мне представляется, и состоит основная причина русского кризиса, что власть у нас нерусская, причем уже почти целый век“.
На 31 декември 1999 г. изненадващо, в нощта срещу Новата 2000 година в телевизионно обръщение леко подпийнал Боря
ЕЛЦИН ОБЯВИ ЗА СВОЙ ПРИЕМНИК ПУТИН.
„Оказва се че и Путин, подобно Елцин, а преди това Горбачов, има афиширан афинитет към еврейската кауза. За нея днес се грижи роденият в Италия и израснал в САЩ Берл Лазар, главен равин на Русия. Пристигнал 1989 г., лидер на открито антихристиянска еврейска секта Хабад Любавич, става личен приятел и ментор на Путин. „Неговата комбинация от пламенна набожност и политически машинации го правят една от най-противоречивите публични фигури на Русия днес“, пише Ozy. Но, както пише в мейл самият равин Лазар, „Днес, благодаря на Бога, има ренесанс на еврейския живот в Русия“.
Тези уютни и сърдечни отношения между Лазар и Путин нервират много евреи. „Грехота е един равин да се превърне в инструмент или марионетка на светските сили“, казва раби Йофи. Други контрират: „Раби Лазар дължи вярност на Бога, не на г-н Путин. Лазар ни казва, че срещите му с Путин са въпрос на дълг. Еврейската вяра задължава с вяра към Бога – а също и към общността и нацията“. Подразбирай еврейската.
Путин, подобно на Горби, чиято съпруга, Раиса, също е еврейка, е обладан от омагьосващия душата фактор „Естир“. Вече бившата му „половинка“ – Людмила Абрамовна Шкребнева, е дъщеря на еврея Александър (Абрам) Авраамович Шкребнев.
Как и при какви обстоятелства се запознава Путин с бъдещата съпруга? Личен архив на президента: „Владимира Путина и Людмилу Шкребневу познакомил общий друг. Людмила работала стюардессой на внутренних линиях и прилетела с приятельницей в Ленинград на три дня. „Как-то, когда я уже работал в первом подразделении [КГБ] в Питере, мне позвонил приятель и сказал, что приглашает меня в театр на Аркадия Райкина. У него есть билеты, девушки будут. Сходили. Девушки действительно были. На следующий день опять в театр пошли. Уже я билеты доставал. И на третий то же самое. С одной из них я начал встречаться. Мы подружились. С Людой, моей будущей женой“, – разказва Путин.
Людмила: „У Володя имаше нещо, което ме привличаше. След три-четири месеца аз реших: он именно тот человек, который мне нужен“.
Три години след запознанството Вова сделал Людмиле предложение. „Аз разбрах, че ако не се оженя още година-две, няма да се оженя никога“ – признава Путин. На 28 июля 1983 г. се оженили“. 2013 година се развеждат.
Сегашният „руски премиер“ Михаил Мишустин също е мемзер по бащина линия, а произхода на майка му е неясен. Намекът, че била арменка, не се доказа. По име Луиза. Нищо арменско…
По-голям интерес предизвиква личният приятел на Путин, Сергей Шойгу. Де факто трети по власт. Неговият отец е тувинец от Сибир, майката произхожда от Украйна и медиите в Русия намекват, че и тя е еврейка.
Сергей Шойгу се оказва провален военен министър. Доказа го ликвидираният от Путин Евгений Пригожин. Който в битката за Бахмут доказа: руският генералитет е бездарен и корумпиран. Но пък бездарникът днес е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация.
Неговата мама – Александра Яковлевна, „в девичестве Кудрявцева – была русской, родом из под Орла. Получается, что наш министр обороны наполовину тувинец, а наполовину русский. Впрочем, есть подозрения, что в его жилах смешалось гораздо больше кровей и национальностей. Так, по одной из распространенных версий (не подтвержденных официально) отцом был старый революционер Яков Васильевич Ривлин – еврей по происхождению. Впрочем, настоящая причина, почему про деда Шойгу по материнской линии практически ничего неизвестно, вовсе не в его национальности, а в том, что в 1929 году он был репрессирован“. Факторът „Естир“ и при Шойгу обяснява защо се оказва най-дългогодишният висш функционер – от времето на Елцин.
И при наследника на Елцин – Путин – Русия си остава
АВТОРИТАРНА ДИКТАТУРА БЕЗ АВТОРИТЕТ.
Визираме не само падащия рейтинг на страната, но и този на пожизнения президент. Зад него и „успешната“ му кариера важният във веригата кукловоди, имащ пряка заслуга да го препоръча на Елцин за премиер, Анатолий Чубайс, наричан „Отец русских олигархов“.
Нему Путин се отблагодари, като му позволи да напусне страната, избягвайки съдебно преследване за корупция в милиони долари.
Бен Ноубъл, експерт по руска вътрешна политика в University College London: „Името на Анатолий Чубайс напомня хаоса и надеждата на това първо десетилетие от посткомунистическия живот. Той беше икономист, пазарен реформатор, червенокос пионер при Борис Елцин, който стартира хиляда продажби на активи. С главоломна скорост Чубайс разруши една порутена икономическа система и в този процес превърна шепа мъже в милиардери. Той често е обвиняван за неравномерното разпределение на богатството, което бе породено от приватизацията, но Чубайс оправдава избора си по това време като „между бандитски комунизъм или бандитски капитализъм. Неговото дезертьорство е на най-високо ниво досега, но може би най-очакваното от тези на високо ниво“.
Ал. Севастьянов: „В името на Анатолий Чубайс се въплътиха за мнозинството от нашето население цялата сума негативни последици на монетарните реформ. То обстоятельство, что във владения 200 еврейских семейств сосредоточилась почти 70% российской собственности, а „все или почти все деньги этой страны оказались в еврейских руках“ (Э. Тополь. «Возлюбит Россию, Борис Абрамович!». – „Аргументы и факты)“.
В СССР от 1917 до 1930 г. де факто държавната и партийна власт се доминира от евреите. Дори и след 1937-38 година „еврейское засилье“ съвсем малко отслабва. С Перестройката евреите се активизират и особено през управлението на Елцин де факто възстановяват своята хегемония в държавните структури, медии и пр.
Прав е бащата на ционизма Теодор. Херцел: „Когато ние потъваме, ние ставаме революционен пролетариат – подвластни служители на революционни партии; когато се издигаме, тогава се увеличава страшната мощ на нашата кесия“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
