Благовеста Кюркчиева пренесе от Видин уникални разложки везби в родното си село Баня

Първата си изложба на уникални, ръчно изработени фотоалбуми, в които се съчетават дърворезба и везмо, направи Благовеста Владимирова /Кюркчиева/, която е с корени от разложкото село Баня. Първото представяне на творбите й бе в музея на гр. Разлог в петък, а завчера бе и представянето в родното й село. Събитието бе изключително емоционално за Благовеста Владимирова, която дълги години живее и работи във Видин, на стотици километри от родния край.

Двете изложби се радваха на голям интерес, тъй като част от везмата, които е измайсторила за първите си албуми, са известните разложки запески. Особено вълнуващо за авторката бе представянето на творбите й в Баня, където имаше възможността да се срещне със свои приятели от детинство и съученици, които бяха дошли да я уважат и да я поздравят за новото й творческо начинание. Сред първите, които пожелаха успех на Благовеста Владимирова бе нейната съученичка и приятелка и до днес Любка Желязкова, с която въпреки разстоянието и изминалите години все още поддържат приятелските си взаимоотношения. За голяма изненада в Баня авторката се срещна и с млада жена от Видин, която животът довел пък в разложкото селце.

„Никога не съм губила връзка с Баня и винаги съм щастлива, когато съм тук, сподели за „Струма” Благовеста Владимирова.

Идеята за албумите, които Благовеста Владимирова представи за пръв път в родния си край, се зародила преди около година, но работата по тях я привлякла и тя обмисля да започне да се занимава и занапред с това наред с основната си работа, която е дърворезбата. Авторката сподели, че изложбите в Разлог и Баня са й помогнали да оформи ясно бъдещите си идеи, и разказа кои шевици е използвала за първите си албуми.

– Г-жо Владимирова, откъде се появи идеята за тези албуми?

– Основната идея започна от запеските, които са характерно везмо за Разлог. Понеже имам умението в дърворезбата, реших да съчетая везмо и дърворезба в едно. Започнах да мисля какво е най-подходящо да се изработи и реших, че един албум, в който човек може да съхрани своето минало или спомени от събитие, което го вълнува, би било най-добрият начин да се направи мост между минало и настояще. Албумите ги разработвам около една година като идея.

В България има 24 етнографски региона и всеки един има характерно везмо. Изключително интересна е плевенската шевица, в която основата е черно или кафяво, и много деликатно присъствие на останалите основни цветове – жълто, зелено, червено и синьо. Интересна е софийската шевица, която също използвах в албум. Там са известни свилениците. Това е шевица, която е украсявала ръкава на женските ризи от рамото до китката. Нарича се свиленица, защото в началото е шита със свила и коприна. Софийско, както и сега, е един от богатите региони. В миналото също е била така. Там са живели богати търговци, пътували са в чужбина, търговията е била много развита, купували са свила и коприна. Освен че е използвано везмо, което е много богато, то е шито с качествени конци.

– Професионално ли се занимавате с това, или е Ваше хоби?

– Професионално се занимавам с дърворезба, защото съм завършила Горския техникум в Банско. Инженер съм по професия от Лесотехническия институт, сега университет. Везмото е това, с което ме запознаха моята майка и моята баба. Аз растях сред тази красота. Те изключително много коментираха точно как да бъдат подбрани цветовете за едно везмо, изключително много плетяха на една кука. Вкъщи се работеше много с ръце женска работа. Може би оттам идва моят усет за цветно и красиво. Реших, че може би е удачно да направя връзка между миналото и настоящето, а може би и бъдещето, защото за една година не може да се изработи кой знае колко. В момента разработвам тази идея и се надявам да просъществува. Виждам, че има интерес и много хора ценят това, и ме радва.

– Това първата изложба ли е, която правите?

– Първата всъщност беше в Разлог в петък. Изложбата беше представена от г-жа Бойка Асиова, която ми подаде ръка. Тя беше човекът, който в началото на тази година ми каза: „Ти трябва да дойдеш в Разлог и да покажеш това, което правиш“. И се радвам, че хората ме приеха така радушно. Изключително съм благодарна и че ми подадоха ръка в Баня, за да мога да дойда и тук, където е второто представяне на първата  ми изложба.

– Предвиждате ли и други изложби занапред?

– Предвид интереса, който предизвика тук, в село Баня, възнамерявам да продължа, и то в посока на това да направя изложба на изделия, в които имат присъствие различни региони на България. На пръв поглед шевиците много си приличат и в същото време са много различни. Тази идея се роди съвсем скоро – да направя изложби, които да бъдат за различни региони.

– Крайният продукт всъщност изисква много проучване на шевиците от различните региони, на техните характерни особености. Вие успяхте ли да ги проучите всички?

– Не. Основно съм запозната със запеските. След това започнах проучване на видинските шевици предвид това, че живея във Видин. Те също са много интересни и характерни за региона. Плевенската много ме впечатли. Тя е много интересна като везмо и предвид това, че преобладават черно и бяло, е много интересна и като въздействие. Запознах се и със софийската шевица.

Благодарение на тази изложба аз успях да оформя идеята в себе си какво точно искам да направя по-нататък, за да мина по-организирано през съответните региони.

– Какво е чувството да се върнете в бащиното си село?

– Всъщност аз съм израснала в този край и въпреки че много години не живея тук, не съм губила връзката си с Баня и почти всяко лято идвам. Имам много приятели, с които все още поддържам връзка. Сега като ходя из улиците, излизат много спомени. Винаги съм щастлива да съм в Баня и се радвам, че е толкова красиво и приятно, че хората милеят за родното. Те се грижат за всяка една плочка, за всяка една сграда, за всяка една къща, за всеки един двор. Малко села в България се поддържат така и има живот в тях. Мен ме радва това, че Баня е едно от тези села.     

Разговаря ЯНА ЙОРДАНОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *