Брошка и вкусни баклавички е получила от почитатели за 85-годишния си юбилей голямата актриса Мария Стефанова, разкри самата тя. Много букети и подаръци са й оставени при портиера на театър „Българска армия“.
„Повечето са дребни, но за мен са значителни като отношение. Цялата ми къща е в цветя. Получих интересни книги, разни дамски работи, гердан с перли, дори японска каша“, добави звездата пред „Телеграф“.
Като истинска кралица на българския театър, тя отпразнува достолепната годишнина именно със спектакъла „Кралицата майка“, в който играе с Георги Къркеланов.
„Заместник-директорът на „Армията“ ми се обади, че 9 октомври ми е свободна дата и дали искам да играя. Приех с удоволствие, макар че се върнах от Варна малко болна. В самолета нещо настинах – на съседната седалка един човек много кашляше, а преди това ни наваля дъждът на летището. Иначе имахме голям успех – кметът на Варна ми връчи поздравителен плакет, завеждащият култура ми подари букет – щастливо изживяване. Не бях виждала морето от дълго време и така му се зарадвах“, разказа Мария.
Тя приема празника си като щастлив подарък от съдбата. „Явно трябва доста да остарееш, да паднеш много пъти и още повече пъти да се изправиш, за можеш да го оцениш. Представлението е камерно, но сега го бяха пренесли на голяма сцена. Рожденият ден приключи късно вечерта у дома с приятели на по чаша уиски, защото в театъра е забранено“, доволна е звездата.
Един от хората, които са й липсвали на празника, е режисьорът Стефан Спасов. „Трябваше да пътува в провинцията. На него и на Мариус Донкин съм признателна за това 8-годишно ново начало, че ме върнаха на театралната сцена. Благодаря на съдбата, на всички хора около мен, на огорченията не е задължително да им благодаря – преглъщам ги, но те са по-незначителни събития. Трудно се разделям с публиката. Нейната всеотдайност ме връща обратно да се видим и пак да си ръкопляскаме взаимно. Винаги с удоволствие отивам в театъра, но преди да изляза на сцената, се вълнувам до смърт – сърцето ми бие като пред инфаркт, а когато светне прожекторът, всичко утихва и съм готова да дам всичко от себе си. Аз не работя, за да се храня. Като всички пенсионери в България, и аз бих могла да смогвам някак си, но работя, за да се чувствам жива. Имам усещането, че като спра, много бързо ще настъпят промените, а не искам да се предавам лесно“, изповядва голямата актриса.
Освен на сцената Мария Стефанова е отново и на екрана в новия сериал „Тревожност“. „Контактът с режисьора Илиян Джевелеков стана случайно. Той е привързан към театъра и често е гост в Народния. Преди няколко години беше дошъл да гледа мои представления и след това се обади, че иска да се видим. Поканих го вкъщи и ми направи изключително впечатление. На всичкото отгоре е от Пловдив, а за мен градът е символ на най-хубавите чувства в живота ми. Покани ме за малка роля в сериала „Порталът“. Играя майката на героя на Велислав Павлов. Като започна вторият, каза, че иска пак. Отговорих му, че съм готова вече да мина и на баба. Играя бивша пианистка, която е отгледала сина си под тежката сянка на баща му психотерапевт. Снимките минаха невероятно тежко и трудно за мен, защото беше по Коледа и бяха сложили по много пъти всички представления, в които участвам, а ми предстоеше и премиера на „Оскар и розовата дама“.
В това тревожно за целия свят време се обръща внимание на тревогата в човешката душа, в отделния човек. Когато е наранил или е наранен и не може да излезе от паяжината. В нашата религия има изповед пред свещеник, където човек търси опрощение. В тази изповед има Бог. Докато в тази професия няма Бог, а човек срещу човек. Много ми хареса темата на сериала. Съжалявам, че не участвам като някой, който е направил някаква беля, за да има характерност на образа“, разказва легендарната дама.
С участието си в „Порталът“ Мария Стефанова прави завръщането си и на екрана. „Отдавна не се бях снимала и не ми беше лесно. Суетна съм и трудно се приемам стара на екрана, но какво да се прави… Екипът е фантастичен. Външните снимки бяха в едни студени дни и гардеробиерките постоянно вървяха след нас с одеяла и чайове. А най-хубавият комплимент, който ми направиха, беше: „Браво, Маре, ти играеш така, сякаш не играеш“. Те направиха и филма „Вездесъщият“, който много харесвам. Велислав играеше на хонорар в Народния, но след като снимах с него, препоръчах на Мариус Донкин да го назначи на щат“, сподели още актрисата.
Мария Стефанова е взела първата си заплата като актриса още преди да има 18 г. „Започнах на 1 август, а навърших пълнолетие през октомври. Получих 55 лв. и с тях купих подарък на майка ми – чаен сервиз с жълти рози. Тя страдаше, че от пренасянията заради работата на баща ми сватбеният им сервиз е счупен. Затова реших да я зарадвам. Майка ми беше учителка и ме записа в първи клас още на 6 г. Затова завърших гимназия на 17 г. Два пъти кандидатствах във ВИТИЗ. Първия път имаше 800 души и мама смяташе, че няма да вляза. Приеха ме, но ме поканиха в кюстендилския театър. Първата ми роля е Елка в „Гераците“, после Сузан в „Сватбата на Фигаро“ с Асен Траянов. Заради изявите там ми бяха прекратили правата във ВИТИЗ и се наложи да кандидатствам втори път, за да получа театрално образование“, върна лентата назад звездата.
