Благоевградската лекарка д-р Виктория Каракостова сбъдна мечтата си да види Мачу Пикчу

В Перу ме хвана височинната болест, задушавах се, но я преодолях с чай от кока, разгледах платото Наска от самолет 

Благоевградската лекарка д-р Виктория Каракостова сбъдна мечтата си да посети най-голямото от 7-те съвременни чудеса на света – древния град на инките Мачу Пикчу. Заедно със съпруга си д-р Николай Нешев се впуснаха в поредното приключение на пътешественици по стъпките на инките в един 13- дневен гранд тур в Перу.

„Програмата ни беше плътна и много наситена – от 5 ч. сутринта до 20 ч. След 11-часов полет от Мадрид, при който прелетяхме 12 500 км, кацнахме в столицата Лима. Петмилионен град, разположен на хълмове от типа на Рио де Жанейро, с много богати квартали в центъра и нови постройки. Когато пристигнахме, на посещение беше китайският президент Си Дзинпин. Перу е в много тесни връзки с Китай, което личи от автопарка им, който е пълен с китайски автомобили. Лима има голям колониален площад с катедрали, сгради, построени от испанците в началото на 16-и век, един богат исторически музей. Макар че това, което е събрано при откриването на Мачу Пикчу, се намира в музеите на Йейл в САЩ.

Перу е огромна държава от 1,200 млн. кв. км, с 35- милионно население. Всички са потомци на инките, почти нямат европеидните черти на испанците. Много трудолюбиви, организирани и чисти хора, независимо че болшинството са бедни”, споделя д-р Каракостова и продължава интересния си разказ от страната на инките.

„След една нощувка в Лима продължихме по панамериканския път – по най-дългата магистрала в света от 33 000 км, свързваща Аляска с Ошуая и пресичаща 14 държави. Пътят е много добре съоръжен, минава през много високи, стръмни обекти и пустинята Атакама и се движи покрай тихоокеанското крайбрежие. Пустинята Атакама е най-сухото място в света, в продължение на стотици години не вали и капка дъжд и е само пясъци и скали. За разлика от другите пустини, които съм преминавала в Африка, тук  преобладават камъните. Покрай панамериканската магистрала се намира прочутото плато Наска. Когато през 30-те години на 20 век се е изграждал пътят, строителите не са знаели за тези прочути геометрични линии и са преминали през платото, като някои са изтрити и заличени завинаги. Когато разгледахме от самолет платото Наска, бях силно впечатлена, че магистралата минава точно през средата. Отгоре се виждат уникални неща – дълбоки геометрични линии, приличащи на самолетни писти, които времето не е изтрило, и гигантски фигури върху камъка. Там се вижда кондор, паяк, маймуна и други животни, които най-малко са с големина около 300 м. Не знам как са правени, но според мен трудно могат да се нарекат ръкотворни. Досега нито науката, нито научните фантасти имат някакво решение. Нарисувана е маймуна, там където няма маймуни. Предполага се, че индиански племена, идващи от джунглите, може би са рисували маймуните и дълбали в продължение на дълго време. Това е хипотетично, което не изглежда реалистично и няма как да се види освен от самолет, за който платихме предварително по 120 долара. Следващата ни спирка беше в Арекипа, най-испанския град в Перу и вторият по големина след столицата Лима. Много подреден, с много колониално строителство, католически катедрали, манастири и пазари. Там беше първата ми среща с височинната болест, защото градът е на 2400 м надморска височина. Още в Лима в доминикански манастир с крипта, използвана от 15 век за погребения, индианките на входа продаваха бонбони с екстракт от кока. Ние подходихме с пренебрежение, но се оказа, че кокабонбони се продават във всички хранителни магазини. В хотелите има самовари, от които всеки турист може да си налее чай с листа от кока, който има благотворно действие върху кръвоносните органи, за повече хемоглобин и червени кръвни телца, за да се издържи на ниската концентрация на кислород. Аз пих един малък чай, но впоследствие, когато бяхме в Арикипа. При изкачването усетих, че започвам да се задушавам. Тогава поех дълбоко въздух, взех един-два бонбона, полегнах и като премина задухът, продължих. Инструкциите бяха да се движим бавно и да не говорим много. Затруднение в дишането се усещаше дори когато мъкнеш багажа си от автобуса до хотела. Имаше две- три жени от групата, които много тежко понесоха височинната болест и през цялото време лежаха, без да могат да мръднат. При мен бързо отзвуча. Показаха ни как индианците правят от кокаиновите листа пури за смучене с активатор. Листата се навиват като пура, която се слага в устата и престоява 1 час в лигавицата на бузата, докато омекне. След което се вади и в нея се слага активатор и пак я пъхаш в устата. Така можеш да си стоиш през целия ден, като усещането е, че сякаш не чувстваш умора . Но при някои се появи световъртеж и главоболие. В магазините се продават като сувенири малки бутилки с течност, която се казва „Чудото на инките“ и съдържа неизвестен за мен екстракт. Указанието е да капнеш малко в дланите си, да разтриеш и да дишаш. Действително има изключителен ефект при главоболие, стрес и напрежение.  Пътешествието ни продължи до следващото място – езерото Титикака , най-високото сладководно езеро в света – на 3900 м, и с големина от 60 км. Намира се до град Пуно, който е с 500 000 жители. В езерото най- голямата забележителност са тръстиковите плаващи острови Урос, които са строени от индианци, различни от инките. Островът може да издържи 30 г., след което се разпада, и хората, които живеят в къщите на него, се преместват на друг, който през това време строят. Всеки остров си има нещо като президент. На острова, който посетихме, живееха 26 души, като начело беше старшият от мъжете в семейството. Мъжете се занимават с риболов и лов на птици, а жените плетат и продават на туристи различни неща. Само остров Текиле е неподвижен и там разгледахме индиански музей, където ни показаха обичаи, танци, специфични неща от бита, като боя от отвара, която прави косите им черни.

Пътешествието ни продължи към Куско, великата столица на инките, като по пътя достигнахме до височина 4335 м. Имаше и сняг, макар че Перу се намира на линията на екватора, дневните температури не бяха повече от 19 градуса. Вече се бяхме адаптирали към надморските височини и не се налагаше да пием чай от кока. Видяхме техните животни – лама, викуня и алпака, които са много красиви. От вълната им се правят пончо, пуловери, шапки, които можеш да си купиш. От Перу можеш да си купиш и сребро от много висока проба. Казват, че когато испанският конкистадор Писаро заловил вожда на инките, който владеел територия от Еквадор до Аржентина, той му се помолил за милост и му обещал 2 стаи със сребро и 1 със злато. Въпреки това го убиват, а когато проверили златото, се оказало, че това е позлатено сребро. В Перу има много кобалт, мед, цветни метали.

По пътя за Куско се качихме в Планината на дъгата, която е на 5000 м височина. Уникална планина с различни цветове – червен, оранжев, зелен, заради различните съставки на скалите. Пътят към нея е черен, две коли не могат да се разминат. Времето беше много лошо, заваля и пътуването беше тежко. Минахме през солниците в Марас, където се добива най-качествената сол в света. В свещената долина на инките има тераси, които са много загадъчни. Намират се все едно в дъно на изгаснал вулкан или място, на което е паднал метеорит, и са издълбани като амфитеатър. Трудно може да се каже как са образувани и се виждат само отгоре.

След нощувка в Куско с малка част от багажа ни – само 5 кг, продължихме за Мачу Пикчу, до  който се стига с влакче. Началната спирка е много красиво селище по течението на река Урубамба, с много кафенета и скулптури. След час и половина пътуване с влакчето се спуснахме надолу, имаш чувството, че влизаш в джунглата, и стигнахме в подножието на Мачу Пикчу в Андите. Там преспахме и на сутринта с шатъли се изкачихме до древната крепост на инките, която е много тайнствена и интересна. Ние стигнахме към 9 ч. сутринта, след като се катерихме по стълби и камъни, и направо ни излезе душата. Горе на площадката всичко беше покрито в мъгла, нищо не се виждаше и изпитахме пълно разочарование. След половин час  мъглата се вдигна и изведнъж пред очите ти се появява Мачу Пикчу, който е в нещо като фуния и е обяснимо защо толкова време не е открит „изгубеният град на инките“. Древната крепост е открита случайно през 1911 г. В нея са изградени множество строителни съоръжения, представляващи в най-общ вид храмове, резиденции на императора, складове, помещения за прислугата. По-голямата част от тях са издигнати от прецизно обработени камъни и плътно прилепнали една в друга плочи. Според специалистите там са живели не повече от 1200 души, а инките в Мачу Пикчу са се прекланяли пред бога на Слънцето – Инти. Откривателят на Мачу Пикчу е американски археолог, който е намерил около 140 скелета, които са пренесени в Йейл. Показаха ни много интересни помещения, стълбища, мястото където расте дърво кока, слънчева лаборатория, основното светилище. Невероятно величествено място, което се смята за най-голямото от новите чудеса на света, което е под егидата на ЮНЕСКО. Много трудно е да се допусне, че човек е правил тези постройки. От едната страна е джунглата, а от друга Куско на 3400 м надморска височина, и е чудно как са домъкнати тези огромни камъни. Предполага се, че са събирани от самото място, лепени и пригаждани един към друг. В основното светилище има каменни фигури на 3 свещени животни – кондор, змия и пума. Кондорът е символ на свободата, змията – на разума, а пумата – на силата. Казват, че градът е от 8 век, а инките са го напуснали през 15 век. За една такава древна епоха този строеж е много изпозантен. 

Днешните наследници на инките се препитават от земеделие и скотовъдство. В речните долини от типа на оазисите в пустинята Атакама растат боб, царевица и картофи. Перуанците твърдят, че имат 4000 вида царевица, стотици видове картофи. Царевицата е в различни цветове и от нея се правят различни ястия. За първи път видях лилава царевица, от която се прави сок, бира, плодово желе, с което поливат сладкишите си. Имат лозя от испански сортове грозде, от което правят вино и ракия „писку“ – 40-градусова, която много наподобява на нашата и я предлагат за дегустация. Ядат много картофи и ориз. Основният им десерт е мляко с ориз, подправен с какао, както нашия сутляж, като отгоре му слагат  царевично желе.

Ловят от реките и океана риба. Много богата на природни дадености страна, но живеят сравнително бедно. Средната заплата е около 400 долара, а за да живее добре едно семейство, трябва да изкарва по 2000 долара. Жената и мъжът трябва да работят на няколко места, за да могат да запишат децата си в частни училища, които са предпочитани, тъй като държавните не давали добро образование. Най-високите заплати в Перу са на лекарите. Основната част от хората са земеделци, а в градовете работят в мините.

Много богата на полезни изкопаеми държава, но не е случила на управници, като нас. С тази разлика, че всички президенти на Перу са били в затворите. Перу е президентска република с многопартийна система. Основният език е испански и кечуа. Много вярващи са, на 90% са християни католици. Където и да се намираш, обаче се усеща духът на инките. Аз съм обиколила 2/3 от Латинска Америка, но толкова индиански дух, както в Перу, не съм видяла. Така изглеждат, така живеят, и храната им е разнообразна и био. Ресторантите им в Лима и Куско са със звезди „Мишлен” с гурме храна, приготвена и сервирана по изключителен начин. Това, което си взехме като сувенири, бяха две еднакви теленца за късмет.

С Мачу Пикчу завърших цикъла с пътешествия до 7-те съвременни чудеса на света. Занапред ще посещавам природни и исторически обекти – феномени, които представляват интерес лично за мен. Много неща искам да видя, за които не знам дали ще ми стигне житейското време, но искам!”, заключи пътешественичката д-р Каракостова.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА 

Коментар с Facebook