В подписката си 77 комшии на Димитрови са категорични, че те никога не са малтретирали децата, които отглеждат
Нели и Сашо насред голямата си празна къща
Жалбата на Недялка до прокуратурата
Заключението на д-р Златин: „Няма следи от насилие, но това не изключва възможността някога да е имало“
Кошарката на Илиянка с част от играчките й, които семейството си оставило за спомен
77 роми и българи, част от които живеят в циганската махала на Благоевград, а останалите са членове на църквата на адвентистите от 7-ия ден, се самоорганизираха за безпрецедентна по рода си подписка в подкрепа на съседите им Недялка и Александър Димитрови, които от 2014 г. са приемно семейство.
Повод за защитната акция стана решението на шефката на услугата „Приемни грижи“ в Благоевград Стоянка Димитрова да им отнеме последното дете, за което се грижеха – 10-месечната Илияна. Това става след сигнал, че Димитрови се карали на момиченцето и го шамаросвали.
Никога никой не е видял или чул Нели и Сашо да се карат на дечицата, които отглеждат, напротив, те ги отглеждат като куклички, винаги са добре облечени, нахранени и усмихнати, категорично са заявили в подписката съседите им.
Под сурдинка всички в махалата знаят кой е подал анонимния сигнал, но никой не желае да споменава името му, защото нямат доказателства. Описанието им за него накратко е: самотник, който им завижда за парите.
Подписката на ромите се съхранява в една дебела папка, в която Недялка Димитрова пази документите около 3-те момиченца, които е отглеждала до момента. Казва, че ще я извади в съда, ако жалбата, която е подала миналата седмица в прокуратурата и при кмета на община Благоевград Атанас Камбитов, доведе до съдебно дело. Оплакването на Нели, както в махалата я наричат, е принципно – според нея последното момиченце й е отнето несправедливо, а Стоянка Димитрова се държала изключително грубо с нея. В същото време приемната майка е категорична, че не иска момиченцето да й бъде върнато, защото са обидени и със съпруга й са взели решение повече да не отглеждат чужди деца.
Нели и Сашо живеят в центъра на циганската махала в Благоевград, където всяка втора къща е българска. Домът им е чист, всичко е покрито с дантелени карета, а зад тях прозират детски плюшени играчки – спомен от внучетата им и децата, които са отглеждали. С двамата вече бивши приемни родители разговаряме в кухнята на дома им на ул. „Иглика“.
– Нели, да започнем отначало – заради парите ли се реши да станеш приемна майка?
– Не заради парите, просто останахме сами с мъжа ми в тази голяма къща. Ние имаме осиновена дъщеря, която вече е на 33 г. С мъжа й са в Германия заедно с двете внучки. Внучките аз ги изгледах – малката беше на 8 месеца, а голямата на 5 години, когато майка им ми ги остави. Така 4 години поред ги гледахме ние с дядо им. И когато всички напуснаха България и ние останахме сами, през 2014 г. със Сашо решихме да се запишем за приемни родители.
– Проучваха ли ви преди това?
Сашо: – И то как – цели 6 месеца ни проучваха. Какви ли не прегледи минахме, включително и психологически. В един момент даже се притесних – ами оказа се, че те, социалните, знаят всичко за мен, включително и в кое начално училище съм учил, кои са ми приятелите, от колко години се занимавам с лечебен масаж и т.н. Разбирам да проверят дали съм лежал в затвора и дали не съм луд, но другото ми се струва напълно излишно.
Нели: – Не си прав, добре ги правят тези проверки, защото децата трябва да се дават за отглеждане на сигурни хора. И за мен бяха разпитвали по махалата, аз съм от Дупница, но 34 години живея тук и всички ме познават И досега лоша дума по мой адрес не бях чувала освен тези измислици за Илиянка…
– Това е последното момиченце, което сте гледали, а първото кое беше?
– Мариянка. Беше на 6 годинки и го взехме на 30 април 2014 г. Дадоха ни го с астма и криви очички, но мъжът ми успя с масаж да му свали половин диоптър. Гледахме го година и 8 месеца, записах я в 1-ви клас в 8-мо училище до нас. Взеха ни я, защото я осиновиха.
– И веднага се нагърбихте с второ дете?
– Да, с Ивана. По-рано имаше опознаване, приемният родител можеше да види предварително детето, за което ще се грижи, да прецени дали ще свикнат един с друг, на нас Ивана обаче ни я дадоха направо, без да съм я виждала преди това. Казаха, че профилът ми е от 6 месеца до 7 години, тя отговаряла на него и направо ни я доведоха. 6 месеца остана при нас, но дойдоха родителите й и си я прибраха. Така пак останахме сами.
– И дойде ред на Илиянка?
– Да, баща й Иван подал този март заявление в отдел „Закрила на детето” в Дупница, че майката на момиченцето, която е с психически проблеми, не се грижи за него. И понеже в Дупница нямало свободни приемни родители, предложиха я на нас. Беше на 6 месеца. Купихме й дрешки, играчки, столче, велосипед и веднага се привързахме към нея. Ние сме евангелисти и започнахме да я водим с нас в църквата, всички много й се радваха. Гледахме я 4 месеца, всеки месец ни наддаваше по 1 кг. Дойдоха да я видят родителите й – много бедни хора, дожаля ми за тях, затова не ги върнах, въпреки че по договор, ако те искат да видят детето си, докато го гледаме ние, трябва да ни предупредят 1-2 седмици по-рано. Викам си, сигурно хората са взели пари назаем, за да дойдат от Дупница дотук, как няма да им позволя да вземат момиченцето си. Направи ми впечатление обаче, че социалните им дадоха детето, без никой от тях да го придружи. Аз съм се подписала, че ще гледам това дете, ами ако родителите бяха решили да го откраднат, кой щеше да носи отговорност тогава?
– Как се стигна до обвиненията в тормоз над детето?
– Ами, извика ме шефката на отдел „Закрила на детето” в Благоевград Емилия Маникатева и ми каза, че при тях е постъпил сигнал, че тормозим малката. Казах й, че искам да извика хората, които са подали сигнала, да ми го кажат в очите, но тя отговори, че това не било прието. Нареди ми да откарам Илиянка на преглед в съдебна медицина и ме предупреди, че трябва да платя 30 лв. за прегледа й. В нашата църква ние отделяме десятък от всичките си приходи за нашия бог и аз си бях скрила в едно отделение на портмонето 100 лв. да ги дам на следващата служба, а другите ми пари бяха 5 лв. Показах 5-те лева на Емилия и Стояна Димитрова и ги попитах защо не са ме предупредили, че ще трябва да плащам за преглед, който те искат да направим, но Стояна ми се разкрещя – къде са ми били парите, нали предишния ден тя ми била дала 1000 лв. заплата. После ми се развика, че не съм взела количка, а нося Илиянка на ръце. Казах им, че ще взема такси до болницата, колкото и късо да е разстоянието, защото започна да ми прилошава. Стояна отсече, че никакво такси няма да хващам, защото съм щяла да им избягам.
– 1000 лв. ли получаваше, за да гледаш бебето?
– Да, толкова са.
– И в крайна сметка детето бе откарано на преглед в съдебна медицина. Какво установи лекарят?
– Отидохме при д-р Яни Златин и Стояна му каза, че първо иска да поговорят с него на 4 очи. Преди да отида да платя 30 лв. за прегледа, се прекръстих пред д-р Златин с думите: „Заклевам се пред моя бог и пред теб, че не съм била това дете, и знам, че Господ ще накаже всеки, който каже обратното“. Това явно го стресна, защото той ме попита коя е втората Божа заповед и като му отговорих: „Не споменавай напразно името ми“, побърза да вкара детето в кабинета.
– Какво се установи в крайна сметка?
– Златин намери охлузване на вратлето от чантичката, която бях купила на Илиянка като комплект с рокличката й. Имаше зачервяване на едното ушенце от панделката, която й бях сложила. И леко протриване под коремчето от памперса. Когато прегледът свърши и влязох да си взема детето, д-р Златин пред мен каза на Стояна: „За мен на това дете му няма нищо и трябва да върнете парите на жената”. В крайна сметка в заключението на експертизата пише, че „охлузването в долната част на вратлето и долната част на коремчето отговарят да са реакция на кожата спрямо прилежащи части от връвта на чантичката и памперса“, но и „неустановяването на по-изразени и видими травматични увреждания не изключва възможността за инциденти по посочения начин и време, при което да й е причинена болка“. Значи няма травми, но това не значи, че някога не съм я удряла и това не й е причинило болка.
– И въпреки тази експертиза ти взеха детето?
– Оставиха го още една седмица при мен, през което време в Дупница търсели кой може да го гледа. Накрая намерили някаква леля на майката и доколкото разбрах, са й го дали без договор. Събрахме й всички дрешки, количката и я изпратихме с тях. Оставихме само няколко от играчките, които наредихме на легълцето й, като спомен от нея. Не че бихме могли да я забравим…
– Кой ви скрои този номер?
– Имаме само предположения. Аз 30 години ходя в църквата и не мога да си позволя да обвиня някого, без да имам доказателства. Но има хора, които лъжат дори когато дишат.
– Не може да не сте мислили поне какъв е бил мотивът на този човек, който се е обадил в „Социални грижи”, че малтретирате бебето?
– Предполагам, че го е направил от завист заради парите, които получавахме като приемните родители – по 1000 лв. на месец. За махалата това са много пари.
– Искате ли да ви върнат обратно Илиянка?
– Мислихме много със Сашо и решихме, че не желаем повече да гледаме чужди деца. Обидени сме много. А и преди 2 седмици от стреса ми откриха цирей във влагалището и сега трябва да мисля за операция. Освен това много трудно се разделям с децата – човек с едно куче свиква, та към едно детенце ли няма да се привърже?
– Нели, на кого какво искаш да кажеш с тази история, която разказа?
– Главно на Стоянка Димитрова, която се държи много грубо не само с мен, но и с другите приемни майки. Не трябва така. Нека не забравяме, че между нас са едни невинни дечица, на които животът е взел всичко – дом, семейство, любящи родители. А тя и ние, приемните родители, сме хората, които могат частично да оправят тази несправедливост. Това няма как да стане с грубост, омраза и обиди.
Записа ВАНЯ СИМЕОНОВА
