Благоевградската психоложка Надежда Радева, кариерен консултант в Американския университет, издаде първа авторска стихосбирка. Разкрива, че психологията е първата й професионална любов, а стиховете започва да пише през 2018 г.
„Първото ми стихотворение бе провокирано от човек, когото срещнах. Бях завладяна от личността и потенциала, който виждах, че носи, но не реализира. Искаше ми се по някакъв начин да бъда катализатор да разпери криле“, разказва за началните си трепети в рими Надежда и допълва: „Във всичко, с което се занимавам в психологията, в кариерното консултиране и писането вкъщи, ме вълнува каква е същността на човека, какво носи, каква сила може да реализира. Всички различни неща, с които се занимавам всъщност, са с общ елемент – душата, как да са щастливи, да развържат свободата си и да се реализира потенциалът, който носим. Любовта като глобално понятие ме е водила много пъти в писането“.
На въпрос дали успява с работата и творчеството си да провокира хората да постигнат максимума от потенциала си или поне да опитат, тя отговори: „Надявам се. Това, което съм разбрала през годините, е, че не се дава насила и никого не можеш да спасяваш. Затова е важно това, което искаме да направим за другите, първо да го направим за себе си. Всеки човек в живота ни е огледало, ние също сме за другите. В работата си не давам готови решения, това е част от вярата ми в човека, в крайна сметка моята роля е да партнирам в успеха, но всеки сам решава пътя си“, откровена е младата поетеса.
Творческият процес около раждането на едно стихотворение за нея е със знак на равенство – като заснемането на фотография или като създаване на картина. „То не е нещо валидно за вечността, а състояние, тук и сега, и поводите може да са най-различни. В книгата си доста говоря за това как да бъдем автентични, да изживеем живота си, горейки или гниейки. В множеството ни социални роли, във всички маски, които през времето се натрупват, понякога сами за себе си създаваме пространства, които ни ограничават. Много често ни води страхът, вместо смелост и любов и това са нещата, за които говоря, позволяваме ли си в днешно време да живеем живота си според нашата собствена същност или се опитваме да влезем в очакванията на другите. Или сме в коловози, на които времето на давност е изтекло, въпреки че са ни служили години назад. Ние не сме статични, развиваме се и понякога имаме нужда от нови срещи, от ново случване и различен път. Позволяваме ли си тези различни пътища или живеем в страха?!“, повдига вечни въпроси в творбите си Надежда Радева.
На въпрос за стиховете, посветени на родителите й, тя разкрива, че е забелязала как мнозина се разпознават в тях и думите ги докосват силно емоционално. „Много говорим за свобода и за криле, но, за да полетим, първо трябва да имаме здрави корени, отнякъде трябва да идва нашата сила и обикновено тя е от корените ни“, коментира Надежда. Провокирана с казус, когато тези корени липсват, тя възкликва емоционално: „Предизвиквате психолога в мен! Ние не оставаме деца, макар често да носим в себе си рани точно от детството. Като възрастни хора имаме възможността да правим собствени избори и което някой е пропуснал да ни го даде, дали от липса на желание или, много често, от липса на знание ние вече можем да го свършим сами. И да, можем сами да си отгледаме корен, за да полетим“, категорична е поетесата.
Провокацията да издаде поетичните си творчески търсения дошла отвън. Преди време нощни поетични четения в благоевградски клуб, организирани от младежката формация на БЧК, привлекли любопитството й. След няколко сбирки като слушател се престрашила да се включи с авторски стихове и останалите започнали да я натискат няма ли да събере нещата си в книга, за да ги имат.
„Това, което аз се опитвам да правя с хората, които търсят професионалната ми помощ вече 20 години, всъщност се върна към мен, те ми дадоха увереност, че има кой да поиска да прочете тази книга“, откровена е авторката. Кръстила първата си стихосбирка с провокативното „Аз тъкмо свободата си развързах“. В нея от около 50 написани текста поетесата Камелия Кондова, на която Надежда се доверила като редактор, подбрала 36 за публикуване. „От нея научих важен урок, че понякога по-малкото е повече“, откровена е благоевградската психоложка и допълва: „Насладих се на целия процес около издаването на една книга, без изобщо да бързам.
Общуването с изключителната поетеса Камелия Кондова и с великолепната млада благоевградска художничка Маргарита Палюшева за мен бе истинско удоволствие“, откровена е тя. Нарът на корицата не е случайно хрумване, а търсена асоциация, както и посланието, оставено вместо лична информация: „На всички пеперуди, чиито криле безкомпромисно укрепват в пашкулите“. „Това, което правим, може да създаде подходящата среда, да дадем пример на другите да знаят, че напред има път и могат да разперят крилете си и те“, казва на финала на разговора ни Надежда Радева. А любителите на поезия могат да се срещнат с откровенията й в рими в средата на ноември в градската художествена галерия на Благоевград.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
