„Община Благоевград реши да приеме някаква наредба, написана на крак и без публично обсъждане /или поне аз не разбрах за такова/, и сега се оказва, че тротинетките не са добре дошли в централната градска част (а и на още куп улици около нея). Понеже аз живея баш в идеален център, се налага да я бутам доста, за да не нарушавам гениалната наредба, което аз не желая… Сега публично заявявам, че слагам каската в шкафа и се качвам обратно в колата – с климатик, музика и без риск от глоба”, съобщи на Фейсбук страницата си актьорът от Благоевград Иван Тодоров и обяви, че е обявил за продажба любимото си возило.
„Тротинетката си търси нов стопанин над 18 години и, предполагам, от друг град – пълна информация и параметри в обявата. Ако познавате някой, който ще я изведе на хубави алеи – тагвайте го! Мога да помогна с доставка и тест до края на лятото по оста Благоевград-София-Пловдив-Бургас”, добави той.
Постът на актьора набра инерция и бе организирана своеобразна дискусия.
„Имаше и обществено обсъждане, имаше и по време на заседанията на постоянните комисии дебат, както и такъв при гласуването на сесията на ОбС. Направи предложение за изменение и ще го вкараме за обсъждане. Дай обратна връзка, но, моля, нека е конкретна”, посъветва го общинският съветник от ПП в ОбС – Благоевград Антония Сивикова.
„За съжаление информацията за това обсъждане не е стигнала до мен. Аз така или иначе целувам знамето и продавам тротинетката. Ще си карам хондата. Проблемът е в липсата на инфраструктура за тротинетки и велосипеди. Друг проблем е, че велосипедите също нямат място на пешеходните зони, ама се слагат табели само за тротинетки. Това за мен е двоен стандарт. Ако ще има правила, то те трябва да бъдат за всички, ама може и да бъркам… не знам.
Иначе веднага нещо конкретно. Тези, които монтират табелите, поне да ги слагат над 2 метра нагоре, че ще се пребие някой в тях и после пак общината ще е осъдена от нашите данъци. Шегувам се, но едно време с Игор Дамянов правихме репортаж за „Господари на ефира” за подобни недоразумения. Ако го изровя, ще го шерна, за да припомним”, отвърна акторът.
„Виждам, че тук се развива някаква полемика, и си казах и аз да се намеся – включи се и „засегнатият” Игор. – Никой не е годен за нищо тук. Точка. От пешеходците до пилотите на самолети. Може би само последните стават, но и те ни пръскат с отрови от небето. Така де, мисълта ми беше, че всички участници в движението са като мухи без глави, въпреки че повече би отивало да се каже „кокошки без глави“. Който е гледал, знае.
Тук проблемът, освен че никой от нас не става, е, че няма инфраструктура. Тук вместо да се изразходва енергия, ресурси и да се подобри средата за всички участници в движението, както и да се стимулират алтернативните начини на придвижване, тук всичко се забранява и с това се решава проблемът. Тук от малки ни забраняват всичко. Не пипай там, не прави това, не пий това, не яж онова, не се обличай така, не обичай тази/този, недей да биеш брат си… Всичко ни е забранено, но в същото време не ни дават решение на нищо. Единственото, което ни разрешаваха, бяха почти нелегални и забранени неща като „купи ми цигари“ и „вземи една бира от магазина“. Тук вместо да оправим някакъв тунел или аквапарк, ние слагаме табела „забранено влизането“ и проблемът е решен. Ние живеем във време на забрани. Тук всичко се забранява, само и само да не се направи нещо. Защото по-лесно е да забраниш, отколкото да разрешиш един проблем или да направиш живота на хората по-лесен. И защото, ако решиш проблемите на хората, какво ще правиш ти тогава. Тогава ще си ненужен”, категоричен е Дамянов.
ИВАН ИВАНОВ
