Волята е задължителна в началото на лечението, но след това човек трябва да намери себе си, това, което го дърпа напред, цел, към която да се стреми, за да се справи с проблема, категорична е тя
„Влизам в игралната зала, играя 2-3 часа и излизам без пари. Отново. Сърдит съм на целия свят и съм застанал отвън, запалвам цигара, чудейки се накъде да тръгна. Излизайки от входа, не съм видял, че при охраната до мен има деца на не повече от 8-10 години. В един момент чувам, че нещо става, и се обръщам. Както си държа цигарата, двете деца говорят нещо с охранителя. И той им се кара: „Не, не можете да влезете, тук не е за деца“. И чувам как те го молят: „Моля те, чичо, пусни ни да влезем. Мама и тате са вътре вече два дни. Нямаме какво да ядем. Парички не са ни оставили, в хладилника няма нищо. Моля те, пусни ни да влезем, поне ги извикай“. В този момент се проклех, че всичките ми пари са в машинката и нямам 2 лв. да извадя и да дам на тези деца да отидат да се нахранят. Скъса ми се сърцето. Тръгвайки си оттам, реших, че не искам един ден моето дете да дойде да се моли баща му да излезе от казиното. Тогава реших, че трябва да направя някаква промяна, и се обадих за помощ“.
Така започва историята на спасението на един от стотиците клиенти на д-р Десислава Безинска-Шеинкова, доктор по психология от Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, специалист, който работи само с хазартна зависимост. Член е на Европейската асоциация по приложна психология, на Българската асоциация по хипноза и на Дружеството на психолозите в България.
През февруари 2022 г. д-р Шеинкова отвори Център за работа с хазартна зависимост „Психоника“ в София, където се провеждат консултации и индивидуални терапии с хазартно зависими, техни близки, както и групи за помощ и взаимопомощ. В центъра тя работи с още един психолог – Рени Тренчева. Д-р Шеинкова практикува като психолог и в Благоевград. Написала е и книга – „Заложен живот“, в която описва какъв е пътят на спасението на човек, страдащ от хазартна зависимост. През тази година Европейската асоциация по приложна психология е одобрила програма на специалистката, която ще обучава психолози да работят по проблема, пише mediapool.bg.
Разтърсващи истории
В кабинета си д-р Шеинкова е чувала много истории, разкриващи тъжната сянка на зависимостта, която дебне зад бляскавите реклами по телевизията:
„Например имах клиент баща, който ми казва: „Трябва да спра, защото си изиграх заплатата. Имам кредити към всички кредитни институции, а последното, което направих и заради което не мога да се погледна в огледалото, е, че парите, които бяхме отделили за памперси и за сухо мляко за бебето, и тях ги изиграх. Два дни не исках да се прибера вкъщи, избягах на село, не исках да си включа телефона и никой от близките ми не знаеше къде съм“.
„Едно младо момче идва при мен и ми казва: „Трябва да спра, не знам защо започнах. Мама играе хазарт от много години. Аз исках да й помогна с кредитите, защото има много кредити. Тъй като в този момент нямах работа, започнах да уча и реших, че е вариант да пробвам и аз. Така щях да помогна на мама с кредитите, за да не потъва толкова“. Така и момчето става зависимо“.
„Имам история и с друго младо момче, което се движи в компания с други младежи. Те обаче са от по-богати семейства, а той – не толкова. Започват да ходят в игралната зала и да го приканват да дойде с тях. Той тръгва само защото е част от компанията и по този начин се чувства част от групата. Но в един момент всеки заминава за някъде – повечето отиват да учат в чужбина. Той остава в България и продължава всеки ден да влиза в залата. Тъй като родителите му не са заможни хора, в един момент той започва да взима куп бързи кредити и така затъва“.
Добри към другите, лоши към себе си
Според д-р Шеинкова хазартно зависимите са „много добри хора по душа“. „Те са истински верни приятели. Ако някой закъса с колата през нощта, най-вероятно ще се обади на него, защото той винаги ще отиде и ще помогне. Хазартно зависимите са много добри с останалите, но са изключително лоши към себе си. Това се случва, защото този добър човек, виждайки, че светът наоколо не отговаря със същото, започва да бяга. Хазартът е бягството! Разбира се, когато дойде силната зависимост и затънат много, нещата отиват в крайност и тогава вече и тяхната личност се променя“, споделя впечатленията си д-р Шеинкова.
Според нея е погрешно вярването, че хазартно зависимите не са интелигентни, а също и че тази зависимост задължително е комбинирана с други – алкохол и наркотици. „Да, има хора, които към всички останали зависимости имат и тази, но има и такива, които имат само тази зависимост. Даже тези, които са чисто хазартно зависими, в повечето случаи се пазят от алкохол и наркотици, за да не би когато отидат да заложат, да са разсеяни, неконцентрирани и да изпуснат нещо. Много от тях са силно суеверни“, казва психологът. Тя подчертава, че хазартно зависимият е в хазарта до такава степен, че не би изневерил. „Казвала съм го като успокоение на съпруги, чиито мъж има този проблем. За него рулетката, машинката до такава степен е във фокуса на вниманието, че той няма да отиде и да си намери друга жена. Освен хазарта за него няма друго“, казва специалистката.
Сред хазартно зависимите има хора, които са изключително бедни, но и такива, които са доста богати. По-важното е, че преследването на парите изобщо не е в основата на тази зависимост. „Те си мислят, че отиват заради парите, но това е заблуда. Всъщност хазартът се промъква там, където има свободно време и свободни средства. Човек може да има дори само 50 лв., които да не е предвидил някъде да похарчи, и ако има незапълнено време от ежедневието, се отваря възможност хазартът да се настани там“, смята д-р Шеинкова.
По думите й в хазартната зависимост идва момент, след който човек, дори и да спечели, не може да „извади“ пари. Ако обикновен човек спечели 5000 лв., ще ги прибере и ще си свърши някаква работа с тях. Хазартно зависимият обаче ги взима и казва: „Ей сега ще оправя всички сметки“. Веднага след това обаче идва следващата мисъл: „Е, какво ще оправя с тези пари? Това не съм платил, другото не съм платил. Чакай да се върна и да пробвам да ги удвоя“. Така парите се връщат обратно и той на практика никога не може да излезе на плюс.
И още нещо. За хазартно зависимия сумите са напълно относителни. „От един момент нататък тези хора нямат никакво усещане 1000 лв. много ли са или са малко. За тях и 50 000 лв. са малко. Всеки ден говоря с хора, които ми казват: „Имам да връщам едни 50 000 лв., ще се оправя някак“. Или друго: „За последните три години изиграх около 250 000 лв.“. Това са пари, които ние не можем да асимилираме, но за тях конкретната сума губи значение“, посочва д-р Шеинкова. По думите й често се стига до продажбата на апартаменти, къщи, вили, а най-редовно залаганата вещ е автомобилът.
Кой ще стане зависим?
По думите на д-р Шеинкова може да се разбере дали един човек ще стане зависим още при първите игри. „Има хора, които играят, защото приятелите им играят или защото искат да видят какво е. Там, където емоцията е насочена към забавлението и към компанията, трудно би се стигнало до зависимост. Но там, където емоцията е в самата игра, рискът да се стигне до зависимост е голям“, твърди психологът.
По думите й не е задължително хазартно зависимите да са хора с дълбоки семейни проблеми, въпреки че в много от случаите става дума за проблем с бащата. Самата зависимост обичайно минава през четири етапа – проба, употреба, злоупотреба, зависимост, които могат да протекат различно за всеки.
В центъра на д-р Шеинкова най-често идват млади хора – на възраст 19-32 години, ако са мъже, и по-възрастни, ако са жени. „В световен мащаб е установено, че мъжете стават хазартно зависими по-рано и по-рано започват да търсят помощ – около 24-25 години. При жените тази зависимост като цяло се случва по-късно и по-късно те осъзнават проблема си – над 30-35 години. Мъжете по-лесно си признават, защото са по-отворени към това да търсят помощ. Жените, смятайки, че могат да се справят с всичко винаги сами, по-трудно стигат до това да поискат помощ. Затова повече работя с мъже, но това не значи, че няма много хазартно зависими жени“, разказва д-р Шеинкова.
Според нея не е вярно твърдението на хазартната индустрия, че децата не играят хазарт. Тя е чувала много истории за деца под 18 години, които залагат онлайн през профила на пълнолетен. Освен това има и случки с фалшиви или подправени лични карти, които се ползват за вход в игрални зали. „Нямам клиенти деца, но имам младежи, които на 18-19 години вече са зависими, а за да са стигнали дотам, е било нужно време“, споделя психологът.
Проблемът с бързите кредити
Държавата има какво да направи по проблема, смята специалистката. Освен ограничаването на рекламата и достъпа до хазарт тя предлага да се вземат мерки по отношение на отпускането на бързи кредити на хазартно зависимите.
„Около всяка игрална зала има заложна къща, фирма за бързи кредити, офис за парични преводи и будка за цигари и алкохол, защото почти всички хазартно зависими пушат. Имам случай на момче, което в 2 часа през нощта е пуснало искане за бърз кредит, веднага му е одобрен, и тъй като е имало работеща 24 часа каса на фирма за парични преводи наблизо, е отишъл да си изтегли парите в 2.30 ч. и ги е доиграл“, разказва д-р Шеинкова. Според нея е нелогично на 20-годишен младеж с хазартна зависимост без трудов договор да са отпуснати 4000-5000 лв. от 10 фирми за бързи кредити.
„Интересното е, че като веднъж парите бъдат върнати (защото родителите връщат винаги с идеята детето им да не затъва), от фирмата за лесни пари са много щастливи и следващия път, когато хазартно зависимият поиска отново, могат да му дадат и повече“, недоумява д-р Шеинкова. „Първото, което съветвам родителите, е да отидат при адвокат и да се консултират за това какво може да се направи с бързите кредити, заемите и т.н. Но в никакъв случай парите да се връщат просто срещу голи обещания. Защото да връщаш парите на хазартно зависим е като да даваш наркотик на наркозависим“, предупреждава специалистката.
Според нея не е нормално най-известните личности от сферата на музиката, спорта, културата да рекламират нещо, което води до зависимост.
Д-р Шеинкова не смята, че пълната забрана на хазарта би свършила работа, защото той ще премине в сивия сектор, но количеството реклами и зали е важно. Освен това е ключово да има програми за превенция – психолозите в училищата да са обучени да виждат първите признаци на хазартната зависимост, така че да могат да се вземат мерки навреме.
„Моят начин да достигне повече информация до повече хора беше написването на книгата ми. В нея давам информация за самата зависимост, но и за възможни методи за справяне, както и за конкретни крачки, които да се предприемат за спиране, което до момента дава резултати. Моят колега Рени Тренчева пък се специализира в работа с жени зависими, както от хазарт, така и с мания за пазаруване, защото се оказва, че двете са силно свързани. Така ние се опитваме да достигаме до максимално много хора с този проблем, но не сме достатъчни като ресурс, и затова се радвам, че имам възможността да обучавам и други колеги за работа конкретно с хазартна зависимост по програмата, одобрена от ЕАПП“, казва психологът.
Лечението е възможно
Добрата новина според д-р Десислава Шеинкова е, че лечението на хазартната зависимост е възможно. Понякога се налага и включването на психиатър, който да предпише медикаментозна терапия в допълнение към психотерапията.
„От моя опит ще кажа, че до 1-1.5 година човек може да спре да играе „на инат“, като си наложи волята. Но ако през това време не е изчистил своите вътрешни блокажи и предразположението да играе, той отново ще се върне в залата. Има хора, които по време на пандемията не играеха, защото залите бяха затворени и си мислеха, че са спрели, но след това се върнаха и нещата станаха още по-лоши. За да кажа, че един човек вече е по-добре и вероятността да се върне в игралната зала клони към нула, трябва да са минали поне 2.5 години и той да е провеждал терапия. Защото в продължение на 2.5 години няма как да се въздържаш на инат. Волята е задължителна в началото на лечението, но след това човек трябва да намери себе си, това, което го дърпа напред, цел, към която да се стреми, за да се справи с проблема“, обобщава психологът.
Д-р Шеинкова прилага и апаратура при работата с хазартно зависимите. Някои от уредите подпомагат нормализирането на съня.
Шопингът – от развлечение до ониомания
„Всичко на тази земя си има цел,
всяка болест – билка, която да я излекува,
а всеки човек – мисия“
Кристин Куинтаскет
За много хора пазаруването е вид развлечение, което внася разнообразие и свежест в живота извън всекидневните задължения, но когато това започва да се превръща в прекомерно желание за купуване на вещи, независимо от необходимостта, тогава вече говорим за психическа зависимост ониомания, категорична е Рени Тренчева, магистър по психология.
Манията по пазаруването може да се изрази по различни начини, като например: вещомания – хората, които обичат да трупат много вещи; лейбъл мания – купуване на определени и висококласни марки; сейлзмания – следене и пазаруване от разпродажби, намаления и промоции; а при мъжете обикновено като гаджет адикция – купуване на най-новите технически изобретения.
Какво стои зад зависимостта?
Kакто повечето навици, пазаруването генерира у нас приятни емоции и удовлетворение, които стимулират личността отново да повтори действието, а причината, водеща до пристрастяване, е изпитването на негативните емоции, чувства и/или някаква душевна неудовлетвореност, които личността иска да потисне или избегне, поради безсилие, липса на умения за справяне със заобикалящите проблеми, невъзможност да задоволи нуждите си. Замествайки негативните емоции, породени от липсата на удовлетворение на истинските потребности, чрез редовно пазаруване, се стимулират положителни емоции и отделяне на невротрансмитерите окситоцин, адреналин и допамин, отговарящи за щастието и удоволствието. Придава се илюзия за свобода, фалшив контрол над живота,”повишено самочувствие и увереност“, „отчуждение от проблемите“, посредством замаскирането им от новите привлекателни придобивки. Но материалното не може да компенсира емоционалната липса. Тази липса може да бъде: чувството, че сме недооценени, неудовлетворени, наличие на неуместно ниско самочувствие, стрес на работното място, семейни проблеми, липса на любов и разбиране, липса на любовен партньор, себереализация, продължителна самота и др. По този начин човек сам поставя себе си на второ, трето или последно място, пренебрегвайки сигналите и симптомите си, зад които всъщност се крие истинската причина за неудовлетворението. А на един по-късен етап това бягство от незадоволителната действителност и краткотрайното повърхностно притъпяване на неприятните чувства и емоции може да има сериозни последици, които се проявяват като депресия, паническо разстройство, безсъние, тревожност, нарушена концентрация, ниска устойчивост на стрес, загуба на апетит, главоболие и не на последно място ОНИОМАНИЯ!
Как можем да разберем дали сме в риск?
Ковид ситуацията доведе със себе си социална изолация и това повлия негативно в много аспекти. Хората почувстваха ограничаване на свободата си и не всеки успя да премине спокойно през този период. Много хора почувстваха нуждата да направят нещо, което да им напомни, че са свободни и имат право на избор. Често тази свобода бе изразявана чрез онлайн пазаруване на всякакви вещи и стоки, както и презапасяване с продукти от първа необходимост. Така пандемията доведе със себе си и немалко психични проблеми, които при някои хора с течение на времето са прераснали в шопинг мания (ониомания) и други разнообразни зависимости. Това не означава, че ако някой е станал зависим от пазаруването, то той е слабохарактерен. Просто неговата адаптация към непознатите и застрашителни условия в средата, в която живее, са довели до неправилен механизъм за адаптация към обстановката.
Най-лесно може да установите дали сте застрашени от ониомания, ако честно признаете пред себе си колко от изброените по-долу твърдения се отнасят за вас:
– Не разбирам къде отиват парите ми;
– Харча повече, отколкото имам;
– Приемам пазаруването като вид терапия при тревожни и депресивни състояния;
– Потребност да правя покупки, независимо дали са нужни;
– Криене на покупки и неискреност за изразходваните суми;
– Постоянни дългове, вземане на заеми и разточителство с кредитни карти, без да се взима под внимание какъв проблем би създало това;
– Влошени отношения с близки и приятели заради шопинг;
– Закъсняване с регулярни плащания, но не и с новите покупки;
– Агресивно поведение при обстоятелства, лишаващи ме от пазаруване;
– Постшопинговата депресия, изразяваща се в апатия и раздразнение след покупка на нещо, което е било много желано;
– Сдобивайки се с нещо, дори ненужно, изпитвам еуфория, отпускане, общителност, весело настроение, енергия и възможност за заемане със задълженията, забравяйки за пазаруването известно време.
Ако повече от 6 от изброените твърдения се отнасят за вас, то най-вероятно сте в риск да развиете ониомания.
При тази зависимост се наблюдава висока степен на коморбидност, при която компулсивните купувачи често отговарят и на критериите за други разстройства, свързани с настроението и безпокойството.
Как може човек да се справи с тази зависимост?
Всички имат потребности, свързани с четирите нива – физически, емоционални, интелектуални и духовни, трябва да се обръща внимание на всяко от нивата. Вероятно понякога не изразявате нуждите си или не предприемате стъпки към удовлетворението им, защото не осъзнавате как се чувствате в действителност, какво всъщност искате и от какво се нуждаете. Ако не съумеете да назовете проблема с истинското му име, то много лесно той може да бъде замаскиран с поредната покупка, която всъщност ви отвежда все по-близо до зависимостта.
Всеки проявява слабост в някое отношение и в същото време е великолепен в друг аспект. Целта не е в съвършенството, а да изразявате по-голяма част от същността си. Движете се с хора, които се радват на успехите ви и ви подкрепят. Надграждайте върху силните си страни, поставяйте себе си в началото на списъка с приоритети.
Но ако сте изправени пред лицето на ониоманията и виждате как тя постепенно започва да превзема живота ви, не се колебайте да потърсите специалист. Работата на психолога, специалист в тази област, е да помогне на клиента с трудните за него стъпки по назоваване на реалните проблеми и изграждането на нови навици за реакция в стресираща ситуация.
Магистър психолог Рени Тренчева е другият специалист, който работи в центъра за хазартно зависими.
