След 20-годишна служба в Благоевград отец Стоян Бербатов заминава за Брюксел. „Всички тамошни паркове с прекрасните им езера и красиви поляни не могат да заместят прекрасната българска природа“, казва той. Мести се в белгийската столица заедно със съпругата си преди две години и половина, след като тя получава възможност за работа на постоянен договор в европейските институции. Не характеризира заминаването си обаче като „напускане на България“.
Ето какво разказа отец Стоян Бербатов за рубриката БГ Свят на БТА:
– Как взехте решението на напуснете България?
– Преди да се преместя да живея в Белгия, повече от 20 години бях свещеник в Благоевград. Служех в една прекрасна енория в квартала, в който живея, а също така се грижех за още две селски църкви. За Брюксел заминах преди две години и половина, след като съпругата ми получи възможност за работа на постоянен договор в европейските институции. Решихме да се преместим да живеем в Брюксел. Както обикновено се казва в такива случаи – приехме го като предизвикателство, като една от Бога предоставена възможност да изпитаме себе си в една друга реалност. Не напълно непозната, но все пак друга. Но във всеки случай не бих се съгласил това да се характеризира като „напускане на България“. Най-малкото, чисто формално, съпругата ми работи за българската държава, а аз продължавам да бъда служител на Българската православна църква.
– Бихте ли се върнали отново в родината? Какво от нея Ви липсва?
– Знам отговора на първия въпрос, но засега ще го запазя за себе си. Само ще споделя, че далеч от бащиния дом човек разбира смисъла на една древна християнска сентенция – „За нас, християните, всяка родина е чужбина и всяка чужбина – родина“. Понятията родина и родолюбие имат дълбок екзистенциален смисъл и ако човек е успял да осъзнае и преживее това, то навсякъде по света той може да обича и да бъде обичан. Много неща ми липсват, естествено, най-вече близките, приятелите, енорията. В контекста на християнската вяра обаче това не би трябвало да е липса, а по-скоро дар от Бога, дарът да имаш възможност да срещаш все повече и повече хора, на които с радост да отдадеш още и още внимание и любов. Защото Бог е навсякъде и Бог е Любов. Това обаче, което наистина ми липсва, е радостта и емоцията от досега с природните дадености на България. Всички брюкселски паркове с прекрасните им езера и красиви поляни не могат да заместят прекрасната българска природа. Мнозина от нас по трудния начин разбираме какво богатство е нашата природа.
– Поддържате ли близка връзка и приятелски отношения с българската общност?
– Да, разбира се, че се стремя да създавам нови запознанства и контакти, какво по-естествено от това може да се случи на един българин в странство. Чували сме странни легенди за нехомогенността на българските общности зад граница, за егоизма на българина, че е вълк единак, и т.н. Моят скромен опит казва, че за Брюксел и за северната провинция Лимбург, където служа, това не важи. Нещо повече – вече имам приятели и сред българските турци в Брюксел, с които един път седмично играем волейбол. За съжаление това никак не ми помага в усвояването на френския, затова се опитвам да се ориентирам по-активно и към франкофонска приятелска среда.
– В Люксембург през 2021 г. сте отслужили пасхалното богослужение на Възкресение Христово на роден език и малко по-късно организирате нова църковна мисия „Свети Евтимий, Патриарх Търновски“ в гр. Хаселт в северната белгийска провинция Лимбург. Разкажете ни повече за нея.
– Да, няколко пъти в годината служа и в Люксембург, създадохме добра традиция да служим и на Пасха там. Църковната мисия в провинция Лимбург съществува вече една година. Ще кажа това, което споделих след първата литургия. След като се установих да живея в Белгия, най-естественото нещо беше да намеря начин да продължа свещеническото си служение. Разбрах, че освен в Брюксел, където има българска църква, повечето българи в Белгия живеят във Фландрия. Чрез наши познати се свързахме с членовете на фолклорната група „Ритми“ в гр. Хаселт, обсъдихме заедно идеята за новата църковна българска мисия и след полученото от митрополит Антоний благословение започнахме да осъществяваме това родолюбиво дело. Два пъти в месеца се събираме в една красива католическа църква в близкото до Хаселт градче Зонховен, за да служим литургия. Идват и българи от близки градове в Германия и Холандия.
– Преди около година сте защитили във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ докторска дисертация на тема „Проблемът за човешките права и рецепцията му в православното богословие на XX век“. Кое провокира интереса Ви в тази посока?
– Още като ученик, по времето на комунизма, се интересувах активно от темата за безчовечността на тоталитарните режими. Знаем, че правата на човека и свободата на личността бяха грубо погазвани по онова време и оттогава в мен е останал горчив спомен, може би това беше една от причините да се захвана с тази тема. По отношение на моята дисертация най-важният извод, който бих направил в този контекст, е разбирането, че християнското учение за свободата, достойнството и отговорността на човека е източникът и вдъхновението на всички съвременни теории за „право“ и „права“. За съжаление най-новите тенденции в интерпретацията на правата на човека разглеждат самия човек не като една цялостна и завършена личност, а като сбор от фрагментирани негови качества и състояния, всяко от които има основание да претендира за някакви „права“. Това е и причината за толкова много манипулации с проблема за правата на човека. За жалост днес все повече назрява необходимостта да се противопоставяме на идеологизирането на правата на човека. Има основание да се говори дори и за превръщането им във феномен от тоталитарен тип.
– Смятате ли, че човешките права се защитават по един и същи начин в Белгия и в България?
– Тъй като все още имам проблем с езиковата бариера, не бих се осмелил да дам оценка за ситуацията в Белгия. Но интуицията ми подсказва, че най-важните, или по-скоро най-популярните, т.нар. естествени права на човека – правото на живот, свобода на словото, правото на самоопределение и защита от дискриминация – в България са гарантирани не по-зле, отколкото в Белгия. Смятам, че отделни медийни спекулации създават впечатление за „много лошо състояние на правата на човека в България“.
– В началото на тази година се включвате в благотворителна кампания в гр. Зонховен. Заедно с наши сънародници миете коли с благотворителна цел – в подкрепа на дом за хора с увреждания. Колко българи се включиха, как успяхте да помогнете?
– Това е една оригинална инициатива, която събира представители на местните християнски общности в името на една благородна цел. Организацията е перфектна, както може да се очаква, разпределяме се на екипи, на момента се преквалифицираме в сръчни работници в автомивка и се захващаме на работа. Извива се дълга опашка от коли, местните хора знаят за кампанията и с радост се включват в нея. От българска страна бяхме четирима доброволци, измихме най-много коли и получихме много добри отзиви за представянето си.
– Кое е това, което повече събира, отколкото разделя българите по света? – Хората са едни и същи, независимо къде се намират. Ако имаме мирен дух и сърце, изпълнено с любов, какво друго можем да правим, освен да събираме около себе си сродни души. Духът на омразата и лъжата правят противното. Всеки сам прави своя избор как да живее. Хубаво е да се запитаме дали животът в чужбина задължително променя българина и дали тази промяна винаги е в посока към добро. Вярвам, че това преобладава. Да ни дава Господ сила и мъдрост и от лоши да ставаме по-добри. Едно добро пожелание за новата година.
Можеше да отиде и в Скопие. Пълно е с българи.Имат нужда от наш свещеник.