Съдия Екатерина Николова от РС – Благоевград наскоро премина през обучение в съда в Палермо. За целите на обучението и уроците по правосъдие, които магистратът по наказателни дела с над 20 г. професионален опит научи, и дали е възможно България да се пребори с мафията по примера на Италия разговаряме със съдия Екатерина Николова, бивш председател на РС – Благоевград в периода 2010-2015 г.
– Съдия Николова, каква беше целта на обучението Ви в Италия?
– Обучението се проведе в Палермо, столицата на Сицилия, по програма за обмен на магистрати на Европейската комисия, чиято идея е запознаване със съдебната система на държавата домакин и споделяне на добри практики в правораздаването. От България бяхме двама съдии, имаше колеги от Франция, Испания, Холандия, Полша, Румъния и Литва. Посрещнаха ни няколко граждански и наказателни съдии и прокурори от Съдебната палата в Палермо, в която са позиционирани първоинстанционният съд, апелативният съд на Сицилия, както и двете прокуратури към тях.
– Какво научихте за италианската правосъдна система?
– Между тяхната и нашата съдебна система има различия, особено в наказателния съдебен процес, тъй като те нямат разследващи полицаи. Те имат разследващ прокурор, магистрат, който може да се самосезира и започва сам разследването, без да чака полицията да приема сигнали от 112, или прави преписки, които да му ги изпраща за преценка дали да се образува дело. Разследващият прокурор може да започне веднага разследването и полицията всъщност само да го подпомага, като той възлага конкретни действия, които контролира, и когато се съберат доказателствата, да повдигне обвинението и да влиза в съдебна зала да го защитава до приключването на делото. Това прави много по-ефективна дейността на такъв магистрат, защото той познава делото от началото до края и много по-бързо може да го движи и приключва. Заради това по-бързо приключват наказателните дела, включително и мегапроцесът, воден от прокурорите Фалконе и Борсалино, които заедно с още 20 доверени лица – агенти, полицаи и служители в държавни органи, за 1 г. успяха да съберат доказателства в над 1000 тома за организацията на мафията, босовете и семействата им. В един ден са арестувани 460 мафиоти и 19 боса на „Коза Ностра“ и това дело приключва за 1 година с 360 присъди „лишаване от свобода“ и 19 присъди „доживотен затвор“. В нашата съдебна система това е невъзможно да се случи, предвид формалистката структура и начина за действие, разписани в Закона за съдебната власт.
– Какво Ви впечатли в Съдебната палата в Палермо?
– Влизането в палатата за външни лица е от един вход, където съдебната охрана е с карабини и извършва проверка на всеки посетител на две нива – по документи и за носене на забранени предмети. Целият й главен вход е опасан от противокуршумни прозрачни парапети. Тези мерки за сигурност отвън са в пълен контраст със спокойната и нормална работна обстановка в Съдебната палата. Първото, което улавя вниманието, е стената на Съдебната палата със снимки на хора, които ни казаха, че са малка част от убитите от мафията последните 30 години съдии, прокурори и полицаи. На входа на палатата е посаден и фикус, взет от двора на дома на прокурора Джовани Фалконе в деня на неговото убийство от мафията, като още едно доказателство за влизащите в съда, че той е в паметта на колегите и в сърцата им и до днес и никога няма да бъде забравен. В Съдебната палата на Палермо са запазени кабинетите на двамата магистрати антимафиоти Джовани Фалконе и Паоло Борсалино, които са превърнати в музей. Фалконе е предпочитал всичко да си записва на ръка и има хиляди страници по разследванията, които е водил. Има съдебна зала “Джовани Фалконе”, в която започна и разказът на сицилианските колеги за неговия професионален път и най-големия му успех в борбата с мафията, след който тя повече никога не е успяла да се възстанови. Показаха ни част от томовете по мегаделото срещу мафията, които се съхраняват в огромно хале. Гид ни беше лично председателят на първоинстанционния съд Пиерджорджо Моросини, който ни обясни как са станали магистрати и как се е стигнало до най-голямото разследване срещу мафията. Всъщност Джовани и Паоло са били приятели и израснали в бедните квартали на Палермо сред мафията. Техни връстници са станали мафиоти, но те са решили, че това не е техният път, съхранили са се и са отишли на страната на закона, като са станали разследващи прокурори. Години наред Фалконе се е занимавал с изучаването на мафията – структура, организация, отношения, контакти, навици, методология на извършване на престъпленията. Именно по този начин е успял да разработи теоретична постановка „Следвай пътя на парите“, за да може да се разкрие прането на пари и организираната престъпност, чиято дейност винаги е свързана с големи потоци пари, които влизат или излизат от банки, или се движат на борси. По този начин, проследявайки кои са лицата, които ги внасят или взимат, той успява да разплете престъпната мрежа на „октопода“ и да стигне до поръчителите, като мотивира дори един бос да стане свидетел като вътрешен човек за тази престъпна организация. Лично разследва ползваните фалшиви чекове, фалшиви пари, фалшиви договори за имотни измами и на ръка записва всичко от разследването, страница по страница.
Плътно и неотлъчно до Фалконе е неговият приятел и колега Паоло Борсалино, който също много помага в разследването и се стига до най-големия процес срещу мафията в Италия и така нар.”макси дело”. Присъдите са потвърдени на 3 инстанции през 1992 г. и е нанесен най-силният удар по организираната престъпност и мафията на Сицилия. Всички очакват, че Фалконе ще стане новият главен прокурор, но мафията си слага свой. Той се разпорежда на Фалконе от разследване на организирани престъпни групи да се премести в отдела за дребни кражби и домашно насилие. Разочарован и обиден от това отношение към неговия труд, той подава оставка и напуска съдебната система. Тогава на власт е Джулио Андреоти и неговият вътрешен министър предлага на Фалконе да стане полицай и ръководител на отдел в министерството за разследване на организирани престъпни групи в Рим. Така от прокурор той става полицай.
– Присъствахте ли на съдебен процес?
– Имахме късмета да попаднем на процеса на последна съдебна инстанция срещу помагача на последния бос на мафията Матео Месина Денаро – Кръстника на мафията (capo de tutti capi). Денаро е един от 19-те осъдени на доживотен затвор и успява да се укрива в продължение на 30 г., но се разболява сериозно и се налага да постъпи в болница за лечение. Тъй като има информация и СРС-та, разследващите успяват да стигнат преди него в болницата и го залавят през януари миналата година, той умира след 6 месеца. Неговият помощник – мафиота Бонафете, който му помага 30 г. да се укрива, му съдейства да стигне до болницата, включително с фалшиви документи за самоличност, с предоставяне на телефони и временни СИМ карти, които не могат да бъдат проследени, беше подсъдим, че е подпомагал бос на мафията и самата мафия да бъде по-силна. Тъй като той беше квалифициран като много опасен престъпник и имаха данни, че ако бъде превозен от затвора до съда, може да бъде отвлечен или убит, участваше в процеса и бе разпитан чрез видеоконферентна връзка от затвора. Прокурорът беше този, който от първия ден е стартирал разследването и който бе събрал още доказателства между двете съдебни инстанции и ги бе внесъл в Апелативния съд.
– По-спокойно ли е сега в Италия по отношение на престъпността и по-слаба ли е мафията?
– Това, което ни разказаха колегите, е, че след този мегапроцес укрилият се Кръстник на мафията Денаро нарежда убийството на разследващите прокурори Фалконе и Борсалино. Първият е убит два месеца след присъдите, а след още два и вторият. Фалконе е взривен в колата си заедно със съпругата си по пътя за летището на Палермо. 1 т взрив е поставен във водосточните тръби на канализацията. След два месеца е убит и Борсалино, като пред дома на майка му, която посещава всяка неделя, в паркирана кола избухва бомба. Убийството на двамата прокурори отприщва огромна протестна вълна. Хиляди хора излизат по улиците и площадите с искане държавата да пребори мафията. Това става общонационално дело, обединяващо полицаи, прокурори, съдии, държавните органи и гражданите. Оттогава досега, повече от 30 г., са разследвани стотици други мафиоти, босове, които са задържани, съдени и наказани. Към днешна дата след смъртта на Денаро, който е най-големият бос на мафията, никой друг не го е заместил. Няма определен нов бос, тъй като всички канали и цялата организация са деструктурирани. Има някакви остатъци към периферията в Калабрия, които са известни и са свързани с наркотрафик. Много от мафиотските семейства са се изнесли в други държави, защото не могат да осъществяват със същата активност престъпната си дейност. Определено, държавата е успяла в битката с мафията и Италия е далеч по- спокойна страна за живеене и за работа на магистратите.
– Да си пожелаем това да стане и в България.
– Колегите в Италия ни заредиха с оптимизъм, че това е напълно възможно да се случи при обединяване усилията на цялото общество.
БЕТИНА ГЕОРГИЕВА
