Семейството на Евгени Тунтев го съветва да не се раздава безрезервно за хората, а да помисли вече и за себе си
Колежките от митницата и здравната служба в Падеш не оставиха Тунтев да скучае
Колегите на рожденика го поздравиха с авторско стихотворение и македонски песни
С песни и танци бившият служител от "Напоителни системи" Евгени Тунтев затвори една страница от живота си, за да отвори друга, много по-красива
Бившият фелдшер от Благоевград Евгени Тунтев чукна 61 години и взе умното решение да се пенсионира по стаж, за да се отдаде на работата си от младини – да свири и пее по сватби и събори, което е и неговото любимо хоби. Той натрупал 20 години стаж като служител на „Напоителни системи“, а преди това е работил на Станке Лисичково като фелдшер. Същата дейност извършва и до днес в Дома за възрастни хора и в здравната служба в село Падеш. Тунтев поканил 60 колеги и приятели да честват с него двойния празник, но признава, че не е очаквал всички да го уважат и затова посрещал всеки гост със сълзи на очи. Ето какво разказва той за емоцията да се пенсионираш с много красиви спомени от миналото и смели мечти за бъдещето:
„Това, че се пенсионирам, не означава, че ще живея като пенсионер, дори напротив, няма да спра да се веселя. Взех това решение, защото се изтощих да съчетавам работно време и да се справям с един куп ангажименти, време ми е да се отпусна и да се занимавам с хобито ми, което на младини беше моята прехрана. Повече от всичко обичам да свиря и пея по сватби и събори, изнасял съм програми на повече от 50 сватби в Благоевградско и ръководя собствен оркестър, с който не спираме да веселим хората. През годините много приятели са ми задавали въпроса „Абе, ти как успяваш хем да си лекар, хем да работиш в напояването, а в почивните дни и по сватби да пееш, какъв човек си ти?“. Такъв съм, че не обичам да се задържам вкъщи, искам нещо да правя, да съм сред хора, да организирам различни мероприятия, ето така се трупат спомени. За тези 61 години животът ме е научил, че богатият човек не е този, който събира пари в банковата сметка, а този, който е обграден от приятели, съмишленици и близки, които държат на него. Откритото ми общуване с различни хора ме кара да научавам много неща и да се променям, да виждам щастието в най-малките детайли от ежедневието. Заради радостта в очите на хората ще продължа да свиря и пея по сватби, събори и всякакви весели мероприятия. Децата ми отдавна пораснаха, синът ми Герасим води самостоятелен начин на живот, а дъщеря ми Зоя си има собствено семейство и всеки си гони ангажиментите, затова и аз ще продължавам да работя, макар че за мен пеенето не е просто дейност срещу заплащане, а истинско удоволствие, което идва отвътре и кара душата ми да се отпуска. Уча децата си, че човек трябва да се занимава с това, което го вдъхновява и стимулира, защото във всяка дейност трябва да се влага душа. Макар че преди да получа възможността да се пенсионирам, и на мен ми се налагаше да работя на три места, за да подсигуря семейството си, това често ме потискаше, защото не ми оставаше много свободно време да се изявявам като певец. Не мога да разбера хората, които се оплакват, че като пенсионери животът им става скучен и еднообразен, стига човек да е здрав, може да прави толкова разнообразни неща. Най-голямото предимство е, че се измъкваш от задушаващата „клопка“ на часовника, която те притиска всеки ден. Мисля, че стресът, който ни трови ежедневно, е породен от това, че всяка човешка дейност е разграфена до последната минута. А аз вече съм свободен да се разхождам, да спортувам, да се веселя на сбирки с приятели, без да съм зависим от време. Какво по-хубаво от това?! Затварям тази страница от живота си с красиви спомени и изградени отношения на взаимно уважение, и вярвам, че занапред ми предстоят само хубави преживявания, които ще ме карат да се чувствам истински жив“ – споделя мечтите си Тунтев.
Подаръците, които получи, бяха предимно символични, но имаше и практични, носещи посланието „докато ги ползва, да си спомня с много приятни емоции за бившите си колеги и за шегите, които са си правили помежду си“. Екскметът на Обел и началник на „Напоителни системи“ Спас Лазаров му написа стихотворение на картичка, придружаваща модерен кухненски абсорбатор, който рожденикът сам си харесал. Заедно с колегите от напояването му връчиха и ваучер с парична сума, която да ползва за закупуването на други електрически уреди за дома, по негов избор. Развълнуван от еуфорията на гостите си, фелдшерът гръмна бутилката с отлежало шампанско, специален подарък от ръководството на ГКПП – Станке Лисичково. След като бившата му колежка от митницата Ваня Марчева му връчи шампанското в стилна кошничка, веднага го хвана за партньор в танците и заедно откриха шоуто на дансинга. Най-милите поздрави дойдоха от сина му Герасим, дъщеря му Зоя и любимия му зет Борислав.
Певицата от оркестъра на Тунтев разигра купонджиите с пълен репертоар от македонски, сръбски и гръцки песни, които повишиха градуса на настроението, а и на напитките. Гостите останаха трогнати от изпълненията на красивата певица Петя и напълниха пазвата й с банкноти. Като отговорник на оркестъра Тунтев даваше тон на веселбата, като пя и свири на акордеон до края на вечерта. Като най-активна на хорото се показа младата рехабилитаторка Величка Бангачева, която не пропусна нито една песен и изпълни заведението с празничен дух.
ВЕРОНИКА ТЕМЕЛКОВА
