Благоевградският шампион В. Господинов от САЩ за в-к „Струма”: В България двама-трима са спортистите, които се издържат от канадска борба, всички останали работят и нещо друго, сега в чужбина ме крепи идеята, че има къде да се върна

Многократният държавен шампион по канадска борба и медалист от световни и европейски първенства Валентин Господинов, който е състезател на благоевградския клуб „Спартак“, повече от 3 месеца работи и тренира в САЩ. Пребиваването му от служебен характер е конфиденциално, но това не му пречи да сподели други подробности около развитието на състезателната си кариера и бъдещите планове.

– Валка, задържа се доста време в САЩ, какви са причините?

– Всичко е наред, причините са от служебен характер, но положението е конфиденциално и ще се въздържа от коментар.

– Колко време ти се събира извън България през последните години?

– Доста, като че ли се прибирам в България за почивка единствено.

– Наред с успехите по световни и европейски шампионати натрупа много опит в професионални турнири. Може ли човек да се препитава с канадска борба?

– Канадската борба е много динамичен, бързо развиващ се спорт. Той е ново поколение спорт. За момента мисля, че не е възможно такова нещо, поне за мен, но предвид посоката на развитие, вещае добри развръзки. В близките години Световната федерация по канадска борба (WAF) начело с банскалията Асен Хаджитодоров има страхотна цел и мисля, че стъпка по стъпка са по-близо до осъществяването й, а именно – попадане сред спортовете в Олимпийските игри. Съответно спортът ще бъде много повече признат, популярен и платен.

– Колко такива състезатели има у нас, които са на практика професионалисти?

– В България има много малко такива състезатели, които успяват да разчитат само на спорта за препитаване. Може би не повече от двама-трима. Иначе казано, всички останали шампиони имат и редовна работа.

– Мислил ли си да се установиш за постоянно зад граница?

– Мислил съм, разбира се, като всеки нормален българин (не искам да прозвучи лошо). Почти всеки е мислил за такъв вариант, не може да се скрие фактът за състоянието, в което сме изпаднали, и всички останали обстоятелства. Надявам се все пак всичко да се нормализира и да добием нормално европейско ниво на живот.

– А ако това се случи, коя държава би избрал?

– За моята възраст вече съм обиколил около 12-13 страни. Трудно ми е да преценя още, но която и да избера, едва ли ще бъде като вкъщи. За момента не бих направил такава стъпка. Едно от нещата, които ме крепят, когато съм навън, е, че има къде да се върна.

– В Благоевград набраната инерция в канадската борба от миналите години като че затихва. Какви са причините?

– Едно е сигурно, винаги има възходи и падения, колелото се върти. Инерцията беше доста голяма, но сега за сметка на инерцията имаме повече качество и успехи. Доказват го Любомир Миланов, Радослав Скендеров, Иван Новоселски. В канадската борба със сигурност трябва да бъдеш търпелив, постоянен, да даваш всичко от себе си. За да придобиеш майсторски умения, се изисква време, като всеки друг спорт, разбира се. Трябва да посееш, преди да пожънеш.

– Допингът и използването на забранени субстанции е бич и за вашия спорт. Сблъсквал ли си се досега с такива проблеми?

– Това ми е топтема, мога да споделя много по нея, но ще съм кратък. Не съм употребявал и нямам планове да го правя, разбира се, имал съм проблеми с такива „състезатели“. Забранените субстанции не са случайно забранени. Липса на силна воля и труд според мен са основните предпоставки, за да се прибегне до подобни методи. Надявам се повече спортисти да последват добрия пример и да не се подлъгват, защото разочарованията са много.

– Как си набавяш хранителните добавки, ползваш ли доставки по интернет?

– Основно съм се снабдявал през интернет сайтове през годините. Най-важно е да си намериш сигурен доставчик, дори по-важно е да направиш хранителния си режим толкова добре, че да нямаш нужда от хранителни добавки. Немалък процент от действието на добавките е плацебо. Твърдя го, защото имам еднаква успеваемост, когато се подготвям с хранителни добавки, и без. Поне това доказва опитът ми.

– Доста хора изгърмяха с използването на уж редовни храни, които впоследствие се оказват проблемни след употреба.

– Трябва да бъдем по-бдителни, да поемем отговорност за действията си и да търсим правата си.

– Малко известен факт е, че преди да се насочиш към канадската борба, си тренирал футбол. Защо се отказа от най-популярния спорт в света?

– Да, така е, страхотен спорт и емоции. На 13-годишна възраст получих дискова херния, която доста ми попречи да продължа, но не се отказах. Когато бях на 14 г., много тежка фрактура на глезена ме сломи и всичко свързано с този спорт приключи. Обаче съдбата е уникално нещо. В училище най-добрият ми приятел и мой настоящ кум, да го наречем така, ме въведе в канадската борба и на училищния турнир в ПГИ „Иван Илиев“ спечелих и се запознах с Георги Гайдарджиев. Гошко също е имал тежки контузии и въпреки това не се е отказал. Бях вдъхновен и започнах да дерзая. През 2014 г. получих фрактура на китката си. Необходими ми бяха около 3 месеца, за да се възстановя до някакво нормално състояние. След всичките манипулации лекарите ми казаха, че съм дотук и няма да мога да продължа да играя канадска борба с тази ръка. Волята ми беше толкова силна, че след 8 месеца спечелих бронз на световния шампионат със същата ръка. След още 1 година спечелих злато на световното в Малайзия, а по-следващата – две европейски титли. Изглежда че наистина някои препятствия в живота ни са с цел не да ни откажат, а да ни направят по-силни.

– Вече си семеен, какво се промени с това, как повлия на представянето ти?

– Да, вече съм семеен. В началото е шок, но всичко се нормализира и нещата се оправят. Страхотно е. Мога да кажа, че влиянието е положително и всички тези неща са допълнителен стимул, за да продължиш напред. Приоритетите, разбира се, вече са различни, отговорността е друга.

Разговаря ИВАН ДЕЛЧЕВ