Благоевградчанинът Кристиян Николов спечели златен медал от държавното първенство /І кръг/ в зала „Скаптопара“ на 11 юли. Юношата на БК „Македония“ /Бл/ триумфира в кат. до 81 кг и помогна на настоящия си клуб ЦСКА да оглави отборното класиране и да грабне купата на България. Хамстера, както го наричат близки и приятели, спечели и приза „Най-добър боксьор“ на шампионата в родния си град след безапелационна игра в трите си срещи. След ДЛОП Кр. Николов изкара седмица в родния град, а в неделя се върна в София, за да продължи подготовката си за предстоящите изпитания зад граница в края на месеца. Въпреки 20-годишната си възраст, националът е начертал своите цели и е решен да ги следва упорито.
– Кристияне, от колко време тренираш бокс?
– От 6-годишен. Запалих се сам, никой от семейството ми не е практикувал този спорт. Започнах в БК „Македония“ в Благоевград при първия ми треньор Кирил Масларски.
– Миналата година на същия ринг в зала „Скаптопара“ загуби финала с опитния Благой Найденов, но сега първото ти злато от държавен шампионат при мъжете вече е факт. Как се подготви, тежки ли бяха сблъсъците?
– По програма трябваше да изиграя 4 мача, но един от противниците ми отпадна и спечелих служебна победа. Първите две срещи взех с нокаут още в І рунд и така си осигурих участие на финала срещу египтянина Реда Мохамед от „Бокс за всички“ /Сф/, този тим бе и основният ни конкурент в отборното класиране. Беше труден мач, но се наложих с единодушно съдийско решение. Седмица преди състезанието бях на подготовка с националния отбор. Лагерът се проведе в курорта Златни пясъци на Национална база „Спорт палас“. Натренирах се много добре и нямах затруднения на турнира в Благоевград. Обърнахме специално внимание на издръжливостта, стараехме се да изчистим колкото се може повече техническите грешки.
– ЦСКА стана отборен шампион на първенството. Няма как да не отбележим работата на специалистите Александър Александров и Александър Мартинов?
– Да, така е. Александър Александров ми е личен треньор. Винаги ми обръща внимание. Михаил Таков и Александър Мартинов също много се грижат за нас и допринасят за успехите ни, както и Жоел Арате и Валентин Поптолев.
– Първенството дойде след 5-месечна изолация. Как ти се отрази тя и колко трудно е поддържането на психическа и физическа форма без залата?
– Гледах да не се отпускам и наблягах на физическите упражнения, които мога да правя вкъщи, но боксовата форма се поддържа най-добре с противник и игра. Това обаче бе невъзможно и отначало бях малко притеснен. Хубавото е, че бързо се адаптирах, след като отвориха залите.
– Боксът е индивидуален спорт, но от какво значение е колективният дух и разбирателството с останалите момчета в отбора?
– От огромно. Когато в отбора има разбирателство, се тренира по-добре, помагаме си един на друг и работата върви с лекота.
– Какво ти предстои през втората половина на годината?
– В края на месеца заминавам за Украйна, където ще участвам на състезание. След това имам малко почивка, но ще продължа да поддържам форма, защото чакаме да потвърдят нови дати за европейските и световните първенства.
– Като част от мъжкия национален тим вероятно те вълнува олимпиадата?
– Да, разбира се. Правя планове не само за Париж, но и за игрите догодина в Токио, стига да се състоят. През май трябваше да участвам на световна квалификация, но я отложиха. Искам да покоря най-високия връх в аматьорския бокс. Но всяко нещо с времето си. Първо квота, после медал.
– Обикновено всеки аматьор мисли в перспектива за професионалния ринг?
– Имам цели и за професионалния бокс, но времето ще покаже. Важното е да съм жив и здрав и хората около мен също. Поставил съм си за цел да подобря постиженията на Кубрат Пулев-Кобрата в профи бокса. Лично съм му го казвал, когато бях в началото на кариерата си, на едно състезание в Благоевград. Споделих му, че ще стана по-добър от него, на което той ми отговори: „Ще се радвам“.
– Гледаш ли професионални мачове, имаш ли любим боксьор?
– Нямам точно определен любим боксьор. От всеки професионалист на световно ниво гледам да измъкна по нещо, което може да ми е от полза.
– Ритуал, който изпълняваш, преди да влезеш между въжетата?
– Винаги преди да се кача на ринга, си казвам „Господи, бъди с мен!“
– Кои са трите най-важни качества, които трябва да притежава успешният боксьор?
– Дисциплина, воля и постоянство.
Шефът на боксовата ни федерация Кр. Инински, асът на „Пирин“ Е. Богоев /вицешампион в кат. до 56 кг и най-борбен боксьор на турнира/, най-добрият състезател Кр. Николов, треньорът на пиринци отец А. Шавулев и управителят на „Спортни имоти“ /Бл/ В. Миков след раздаването на индивидуалните призове от ДЛОП /І кръг/ в Благоевград
Първата среща на благоевградския талант с К. Пулев-Кобрата преди повече от 10 г. бе на турнир в з. „Скаптопара“
Кр. Николов с отборния първенец и насител на купа „България“ – ЦСКА
Ден след държавното първенство 20-годишният национал навести К. Масларски в салона на ІХ ОУ „П. Яворов“, където направи първите си боксови стъпки, даде и кураж на подрастващите в БК „Македония“
Първият треньор К. Масларски: Тренираше и на рождените си дни, още на 6 г. загатна, че има потенциал за голям боксьор, щом е стигнал дотук – назад няма
Първият треньор на шампиона Кр. Николов – Кирил Масларски, пропусна 9-те златни минути на ринга в Благоевград преди 11 дни заради мерките срещу коронавируса, които затвориха зала „Скаптопара“ за зрители. По същото време благоевградският специалист провеждаше занимание с възпитаниците си, които при нормални обстоятелства би довел да се учат от мъжките битки. По-късно К. Масларски изгледа видеозаписа от мача, а вчера се съгласи да разкрие впечатления и подробности от работата си с Кр. Николов.
„Още на 6 години загатна, че има потенциал за голям боксьор. Бе много зрял и целенасочен за възрастта си. Тренираше с огромно желание. Той беше дете, което като влезе в залата, веднага те кара да сложиш лапите. Почти не пропускаше тренировка. Даже и на рождените си дни тренираше. Лятото ходеше на море за малко при леля си. И тогава много ми липсваше. В деня, когато си идваше, веднага пристигаше в залата и тренирахме. От малък го виждах като световен шампион. Имаше хъс, сърце и воля да побеждава. Беше жизнен. Исках да го науча на постоянство и труд и никога да не се предава, всичко друго ще си дойде на мястото. Раздялата, когато се премести в спортното училище на ЦСКА, бе много емоционална и болезнена за мен. Той все едно беше моето дете. Но се радвам, че отиде там, защото тук нямаше какво да му предложа. После за малко бяхме заедно в националния отбор за момчета, където бе и още един мой боксьор – Антонио Стойков. Пожелавам късмет на Кристиян и да дерзае. След държавната титла му казах, че щом е стигнал дотук – назад няма. Да стиска зъби и да се бори, а работа ще има цял живот. Сега е още млад и трябва да довърши своята мисия. Иска дори да стане професионален боксьор. Това ме радва, защото израсна пред очите ми от 6-годишно дете“, коментира К. Масларски.
