Съдът в Люксембург обяви за недопустимо запечатването на търговски обекти и глобите за неиздаден касов бон
Масова отмяна на наложените от НАП принудителни административни мерки – запечатване на търговски обекти заради неиздаден касов бон, се задава в административните съдилища. Това се очаква след решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), с което кумулативното задължително запечатване на търговския обект и налагане на глоба, което предвижда българският Закон за ДДС за неиздаване на фискален бон, както и последващото обжалване на двете санкции в две отделни производства пред различни съдилища, са обявени за недопустими според правото на Европейския съюз. Решението е на състав на СЕС в Люксембург, председателстван от благоевградчанина Александър Арабаджиев, който се произнесе по отправеното преди 2 г. запитване от съдия Ваня Вълкадинова от Административен съд – Благоевград, за което „Струма“ писа. Преюдициалното искане бе направено в рамките на две дела по жалби на гоцеделчевски търговци срещу постановени принудителни административни мерки на ЦУ на НАП. В единия случай се оспорваше заповед за запечатване на лавката на едноличен търговец за 2 седмици заради неиздаден касов бон за кутия цигари на стойност 5,20 лв., а в другия се атакуваше заповед за запечатване на медицинската лаборатория „Лабдерма“ в Гоце Делчев заради неиздаден касов бон от 6 лв. за изследване на кръв. Докладчик по двете дела е съдия Ваня Вълкадинова, която допусна така нареченото преюдициално запитване от страна на адвокатите на жалбоподателите до Съда на ЕС по чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Основният въпрос е следва ли член 273 от директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която могат да се кумулират административно производство за прилагане на принудителна административна мярка и административнонаказателно производство за налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице заради нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата. Пред съда адвокат Богданова, която представлява медицинската лаборатория „Лабдерма“, собственост на д-р Емилия Калинкова, изтъква, че това е единствената лаборатория на територията на гр. Гоце Делчев и района, в която работи лекар с изискуемата по закон специалност – обстоятелство, което създава доверие и дава сигурност на хората, които ползват нейните услуги. Ако бъде затворена, гражданите на един район с население от над 70 000 души, обхващащ четири общини, ще бъдат лишени от компетентна помощ или много затруднени да получат такава. Адвокатката допълва, че това е първото нарушение, допуснато от служител на лабораторията, който не го е целял, и акцентира върху безпрецедентни затруднения в живота на бизнеса и на хората в ситуацията на пандемия от Covid-19.
„За да има постъпления в държавната хазна, търговските субекти трябва да работят, без излишно да се затруднява работата им. Да се стимулира работата на всеки бизнес е главно задължение на държавата сега. Ако бизнесът не може да бъде подпомогнат, то на същия поне не трябва да се пречи по ненужен начин“, категорична е адвокатката. Двете дела бяха спрени с определение на съдия Вълкадинова до произнасяне на СЕС. След като решението е вече факт, спрените дела ще бъдат възобновени и се очаква произнасяне съгласно недвусмислените указания на СЕС как да се тълкува Хартата на основните права на Европейския съюз.
Както „Струма“ мнократно вече писа, стотици търговски обекти в Пиринско фигурират в списъка на НАП за запечатване заради неизданен касов бон или нередности при работа с фискалното устройство. Принудителната административна мярка за запечатване на търговски обекти може да бъде наложена от НАП за срок до 30 дни, независимо от предвидените в закона глоби или имуществени санкции за констатираните нарушения. Във връзка с разпоредбите на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е предвиден ред за налагане на такава мярка за обекти, за които са установени нарушения, включително когато към момента на запечатване обектите се стопанисват от трето лице, което знае, че обектът ще бъде запечатан.
СЕС сочи, че и запечатването на обекта, и имуществената санкция целят възпиране и наказване на нарушенията в областта на ДДС и отхвърля тезата на българските власти, че обектът се запечатва с обезпечителна, а не репресивна цел. „Запечатването за период, чиято продължителност може да достигне 30 дни, впрочем би могло да се квалифицира като тежко особено за едноличен търговец, който разполага само с един търговски обект, тъй като по-специално му пречи да упражнява дейността си и съответно го лишава от доходите му“, заявява съдът в Люксембург. А за имуществената санкция посочва, че за търговец за първо нарушение тя е най-малко 500 лв., а в казуса с кутията с цигари ДДС е под 1 лев.
И заключава, че двете мерки трябва да се квалифицират като санкции с наказателноправен характер и би следвало да се приеме, че кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз .
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
