
Възрастен благоевградчанин поиска думата от в. „Струма“, възмутен от начина, по който се отнесли към него местни полицаи, след като подал сигнал за кражба. Ето какво разказа 74-годишният Георги Станоев, който има ранчо в близост до животинския пазар в „Струмско”, в което отглежда кози:
„На 1 юни вечерта пет лица, които са банда за разбиване на вили по течението на р. Струма, дойдоха с кола пред ранчото ми и поискаха да окосят половината от ливадата, защото имали зайци. Аз съм им правил услуги – давал съм им строителни материали и инструменти, за да не ми правят бели, но този път възразих, тъй като ползвам терен, колкото за нуждите на моето стопанство. След 10 минути се върнаха, свирнаха с клаксона и след това са влезли в ранчото, но от задната страна. Взели са 150 лв. на монети и банкноти, които бяха на масата. Цялото ранчо беше преобърнато – дюшек, възглавници… вероятно са търсили пистолета, който нося винаги с мен. Те знаят, че имам проблем с очите, видях, че колата е спряла, но от далечината друго не виждах, и когато по-късно се прибрах, заварих вратата разбита, а парите ги нямаше.
На другия ден отидох във Второ РУП – Благоевград да потърся съдействие и там ми казаха, че кварталният е в отпуск, а заместникът му на оглед. Чаках 4 часа, споделих проблема си на дежурния полицай, казах му, че тези хора са осъждани. Той обаче ми каза, че и аз съм крадец, това му излизало в системата при въвеждане на ЕГН-то ми. Аз съм глобяван преди години за едно грозде, което беше обрано от жена, но поех вината, за да се отсрами тя. Полицаят написа някаква жалба, която аз подписах, без да прочета, тъй като съм 80% незрящ.
На другия ден аз отново отидох, тъй като не бях посочил имената на крадците и трябваше да направя приложение към жалбата, за да получа входящ номер. Посрещнаха ме четирима полицаи, които пушеха цигари и грубо ме попитаха защо пак идвам. Обясних, че не съм получил входящ номер на жалбата и искам да дам приложение към нея, както и някой служител с по-голяма компетенция да ми обърне внимание. Четиримата ми заявиха, че те всички са отговорни, единият от тях ми даде входящ номер на жалбата и ми каза: „Хайде, троши си главата оттук…”.
Питам аз: Това ли трябва да е отношението и държането на тези служители към възрастните хора, които биват разбивани и ограбвани за 2 лв.? Оставил съм си телефона и моля началникът на Второ РУП да ми отговори дали ще бъде взето отношение по жалбата ми и кои са полицаите, които се отнесоха грубо при повторното ми отиване? Подал съм жалба и в Районна прокуратура. Страхът ми за живота е изтекъл с възрастта, не се страхувам да критикувам хора, които заемат отговорни длъжности.
Като жител и постоянно живущ в с. Лисия, през цялото време на демокрацията кметовете на селото не обработваха сигналите ми срещу бизнесмени, които нанесоха щети върху мои имоти и имущество. Бяха корупирани и взимаха подкупи. Един от предишните кметове – Стоян Ников, разписа картона ми и присвои социалните помощи, които получавах като хранителни продукти, беше злоупотребил с парите на хората за параклиса и беше уволнен и подведен под съдебна отговорност. Принудих се да напусна селото, заселих се по поречието на р. Струма с цел да продам стоката си на животинския пазар и да бъда настанен в старческия дом в „Струмско”. Отглеждам животни, за да преживявам, но се намериха хора, които ме унищожават, като ме ограбват. А властта не оказва никаква подкрепа на такива като мене на тази възраст. Крайно съм огорчен от отношението на институциите в страната”.
ГЕОРГИ СТАНОЕВ