Като по-различна и много значима определиха 31-та българска експедиция до Антарктида част от полярниците, които вече се завърнаха на родна земя. Сред тях е благоевградчанинът д-р Атанас Пелтеков, за когото това беше пета мисия на българската база на остров Ливингстън, на която беше и ръководител.
Той е родом от Благоевград, но понастоящем е общопрактикуващ лекар в София, и е човек с определено авантюристична душа. Според него пътуването на първия български полярен кораб до остров Ливингстън и научноизследователската работа на екипа са сред най-значимите постижения за България, съизмерими например със стъпването на първия човек на Луната.
„Ако изстрелването на кораба „Аполо“ към Луната е събитие в световен мащаб, то пътуването на нашия кораб до Антарктика, пристигането там, операциите в района и бъдещото му прибиране е нещо такова за нас, българите. За първи път български кораб прекосява световния океан, за да участва в изследователска мисия, това е фантастична новина за всички нас“, коментира пред националното радио д-р Атанас Пелтеков.
Ползите от този кораб са огромни за полярниците, за науката и за България. Българите на острова вече могат да използват български материали за своята работа, българско гориво, българска храна. По отношение на науката корабът е безценен, защото в него са оборудвани модерни лаборатории за научни изследвания. На кораба има 40 места за пребиваващи хора, така че вече той може да бъде една подвижна лаборатория.
Българската база на остров Ливингстън вече е затворена. До средата на март се очаква да се прибере и последната група български полярници, а научноизследователският кораб „Св.св. Кирил и Методий“, който също отпътува за България, би трябвало да пристигне във Варна в началото на месец май.
„Тази година една от основните ни задачи беше строежът на лабораторията на остров Ливингстън. Ние положихме основите, а строителите вече имат ангажимента за направата й, защото тя ще бъде нещо като „къщичка на крака“. Тя ще бъде на площ около 200 кв. метра, оборудвана с апаратура по световните стандарти. Ще има помещения и за учените, което ще увеличи капацитета на престой на хората на базата, който в момента е 22-ма, до около 30 човека, което е страхотна новина, защото ще могат повече хора да се занимават с наука“, допълни д-р Пелтеков.
По отношение на климатичните промени той сподели, че тази година на българската база е имало малко повече сняг от предходната година. Имало е и повече валежи от дъжд, което означава, че климатът става по-влажен, най-вероятно ще има валежи и през зимата, но това предстои да се установи.
„Остава намерението ми да пътувам до Антарктида винаги, когато мога или поне докато не бъде кръстен един камък на мое име. Тази шега продължава да ни забавлява, защото кръщаването на нещо на Антарктика е наистина една добра шега. Повечето от хората, които ходим тамq изобщо не очакваме такова нещо, разбира се. Ние отиваме там, за да свършим някаква конкретна работа, не сме нито откриватели, нито пионери в нещо, така че освен повод за шеги и закачки това не служи за нищо друго“, така коментира шеговито своята мечта д-р Атанас Пелтеков.
