Вторачването само в негативната страна на глобалното затопляне ни оставя зле информирани за огромната комплексност на въпроса
Бидейки убеден консерватор и радетел за десни политики с минимална намеса на синдикатите и държавата в икономиката, протестите на миньорите ме изправят пред трудна дилема – кой не харесвам повече: синдикатите, организирали протеста, или правителството, изправено срещу протестиращите. Всъщност, ако спорът бе чисто синдикален – за по-големи заплати или по-малко работни дни, аз просто бих го игнорирал, като всички останали колективни трудови спорове. Просто смятам, че всеки работник трябва да се грижи лично за своето заплащане и да го договаря свободно с работодателя си. Но случаят с тези протести не е нормален трудов спор и това именно предизвика моя интерес – тук става въпрос за насилствено затваряне на въглищните мини и ликвидирането на цял един отрасъл – добив на енергия от полезни изкопаеми. Основание за предприемането на този мащабен и наложен с цялата административна и наказателна мощ на държавата акт са въглеродните емисии, които се отделят в процеса на работа на въглищните централи. Разбира се, на преден план управляващите отново изваждат глупавото оправдание – „така иска Европа“, което напоследък започва все повече да прилича на онова другото отпреди 50 години – „така казаха от Москва“. За да се подмаже на Брюксел, а и за да се докопа до мечтаните милиони от европрограмите, ПРАВИТЕЛСТВОТО ЯВНО Е РЕШЕНО ДА ДОВЕДЕ ДОКРАЙ ТЕЗИ ГЕНЕРАЛНИ ПРОМЕНИ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА, ЧЕ ТЕ ЩЕ ЗАСЕГНАТ ХИЛЯДИ ХОРА,
ще унищожат цели отрасли и обричат на несигурно бъдеще големи райони от страната. За да се предприеме такава драстична мярка, особено когато тя се налага с диктат от страна на държавата, най-малкото, което е нужно, е наличието на наистина ясни и неоспорими доказателства. На мен обаче ми се струва, че доказателствата нито са ясни, нито са неоспорими. Ама, как не е ясно, нали по новините всеки ден казват, че въглеродния диоксид (СО2), който „гадните“ въглища и „ужасните“ коли на бензин и дизел бълват, са основната причина да се повишават температурите. И ако не си затворим по-скоро въглищните централи, не спрем да ползваме личните си автомобили (освен ако не са Тесла) и не престанем да летим със самолети, ние всички много скоро ще умрем. Нали така каза Грета Тунберг. Нали има научен консенсус. Този „научен консенсус“ е основният довод на радетелите за спиране на „мръсните и опасни за планетата ни“ въглища, които безрезервно вярват на заливащата ги ежедневно екопропаганда на чиновниците в Брюксел, нашенските политици и основните медии.
„Това е изкуствен консенсус.
ТОВА Е КОНСЕНСУС НА УЧЕНИ, КОЕТО Е РАЗЛИЧНО ОТ НАУЧЕН КОНСЕНСУС.
Това е политизирано“, възражението не е мое, а на Джудит Къри, американски климатолог и бивш председател на Училището по земни и атмосферни науки към Технологичния институт на Джорджия. „Няма нужда да казваме, че има научен консенсус, че земята се върти около слънцето. Това е факт. Когато говорите за консенсус, това обикновено е по тема, по която има различни мнения и правителството е поискало група учени да постигне някакво съгласие кое какво е. Виждаме го в науката, в медицината. Това е изкуствен консенсус“, продължава тя. Значи, какво се получава – консенсус има, но не е научен. Това е просто консенсус на политически елити и академични опортюнисти, загрижени повече за постовете си, отколкото за науката. Учени, които са забравили основополагащия принцип, а именно, че в истинската наука, тази която не е слугиня на силните на деня, в такава наука НЕ МОЖЕ да има научен консенсус. НИКОГА!!! Има ли консенсус, няма наука; има ли наука, няма консенсус. За щастие все още се намират учени, които отказват да се подчинят на масовата истерия и продължават да работят съгласно истинските принципи на науката – подлагай всичко на проверката на доказателствата. И в изследване на една група такива учени четем: „Всички доказателства, произтичащи от анализа, предполагат ЕДНОПОСОЧНА, ПОТЕНЦИАЛНО ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА, ПРИ КОЯТО ТЕМПЕРАТУРАТА Е ПРИЧИНА, А CO2 Е СЛЕДСТВИЕ.
„Изледването е за периода 1958-2022 година и е извършено от Деметрис Кутсоянис (Demetris Koutsoyiannis), професор по хидрология и анализ на хидросистеми в Националния технически университет в Атина; Кристиян Оноф (Christian Onof), професор от Катедра по гражданско и екологично инженерство, Инженерен факултет, Имперски колеж – Лондон, и Збигнев Кундзевич (Zbigniew W. Kundzewicz), професор по науки за земята в Познанския университет по природни науки, член-кореспондент на Полската академия на науките и член на Academia Europaea. В техния доклад, публикуван от Британското кралско научно дружество, четем също: „Общоприетото схващане, че увеличаването на [CO2] причинява повишение на температурите, може да бъде изключено, тъй като нарушава необходимото условие за причинно-следствената връзка в тази посока, с други думи:
ПОВИШАВАНЕТО НА ТЕМПЕРАТУРАТА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПОВИШЕНАТА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА CO2.
Въпреки че това заключение може да звучи нелогично на пръв поглед, тъй като противоречи на общоприетото възприятие, всъщност то е разумно. Повишаването на температурата започва в края на Малкия ледников период, в началото на деветнадесети век, когато човешките емисии на CO2 са били незначителни“. Ами, толкова по въпроса ясни и неоспорими ли са доказателствата за това как повече СО2 води до повишаване на глобалните температури. Получава се малко като проблема за яйцето и кокошката – кое е първо, кое е второ; кое е причината и кое следствието? Друг сериозен проблем е късият интервал, в който са се вторачили всички адвокати на унищожаването на изкопаемите горива. Факт е, че от 1850 година насам се наблюдава покачване на общата температура на земята, но тези 170 години са едно мигване, когато говорим за геоложко време и за планетен климат. Именно на това обръща внимание Патрик Мур (Patrick Moore), съосновател и бивш президент на Грийнпийс, директор на „CO2 Coalition“, старши сътрудник в The Heartland Institute.
„Ние сме в края на охлаждане на температурите, продължило 50 милиона години. Те говорят единствено за периода от 1850 година насам. Никой не говори за периода преди това”, посочва той. При един такъв по-мащабен поглед се вижда например, че в историята на нашата планета
Е ИМАЛО ДЪЛГИ ПЕРИОДИ, ПРИ КОИТО ИМА ЕДНОВРЕМЕННО ВИСОКИ НИВА НА СО2 И НИСКИ ТЕМПЕРАТУРИ.
Така че към съмнението кое точно е причина и кое следствие може да добавим и доказателство, че високите нива на СО2 не е задължително да са придружени с високи температури. Климатът на земята е прекалено сложен, върху него влияят твърде много фактори, които са напълно извън човешкия контрол: слънчева активност, положение на оста на земята, океански течения, вулкани и много други. И да се смята, че всичко това може да се сведе до една- единствена причина – въглеродните емисии от човешки дейности, е всичко друго, но не и научно. „По нещо толкова сложно като климата на земята, което е безумно сложно, двусмислено, несигурно, по това има много малко истински научен консенсус, като например, че температурите се покачват в последните 100-тина години, че горенето на изкопаеми горива отделя СО2 в атмосферата и СО2 има радиационен спектър, който поддържа повърхността на земята топла при равни други условия. Като изключим обаче тези, за всичко останало няма никакъв истински научен консенсус за нищо. Ние нямаме консенсус по най-важните проблеми.
КАКВА ЧАСТ ОТ СКОРОШНОТО ЗАТОПЛЯНЕ Е ПРИЧИНЕНО ОТ ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА – НЕ ЗНАЕМ.
Опасно ли е това затопляне – това е най-слабата част от техния аргумент. Няма съгласие по това дали затоплянето е опасно“, обобщава тезата на съмняващите се в нуждата от кръстоносен поход срещу изкопаемите горива Джудит Къри. Това обаче, което е безспорен факт, е, че в момента земята е по- зелена, отколкото е била преди десетилетия.
„От една четвърт до половината от растителните площи на Земята са показали значително увеличение на листната маса през последните 35 години до голяма степен поради повишаващите се нива на атмосферния въглероден диоксид“, се казва в проучване, публикувано в списанието Nature Climate Change на 25 април 2016 г. Доказва го международен екип от 32-ма автори от 24 институции в осем страни, използвайки сателитни данни от НАСА и усъвършенстваните радиометърни инструменти с много висока разделителна способност на Националната администрация за океаните и атмосферата. Данните показват, че озеленяването представлява увеличение на листата на растенията и дърветата, еквивалентни по площ на два пъти континенталните Съединени щати. Големият коралов риф в Австралия в момента също се намира в цветущо състояние, въпреки твърденията отпреди години, че умира. Научно изследване от 2006 година твърди, че увеличените нива на СО2 в атмосферата биха повишили реколтите от жито, ориз и соя с 12 до 14 процента. Друг факт от биологията е, че въглеродният диоксид е жизненонеобходим на растенията и ако нивата на СО2 паднат до 150-200ppm (частици на милион обем) растителността на нашата планета ще започне да умира. През 1850 година нивото пада опасно до само 280 ppm. Следва покачване, безспорно подпомогнато и от човешки дейности, за да стигне до 421ppm днес. Това дава основание на някои хора да твърдят, че всъщност покачването на нивата на СО2 е спасило земята, а не я обрича. Постоянно обаче ни заливат с плашещи новини за нови жертви на пожари и урагани, които неизменно и без грам доказателства се приписват на „глобалното затопляне“. За да направят последиците да изглеждат по-опасни, те приемат, че всички екстремни климатични явления са причинени от емисиите на СО2, което, разбира се, не е вярно. Своеобразен връх в лудостта всичко да се приписва на глобалното затопляне отбеляза миналото лято една от трите най-големи телевизии в САЩ, CBS, която използва резултати от проведено изследване, за да обвини в национален ефир климатичните промени за… затлъстяването при децата: „Промените в климата, по-специално по-високите температури, правят нашите деца по-неактивни и по-затлъстели“. Когато анализираме фактите и цифрите обаче, се появява коренно различна картина – по данни от изследване на Бьорн Ломборг, ръководител на влиятелния Копенхагенски консенсус (Copenhagen Consensus),
В ПОСЛЕДНИТЕ 100 ГОДИНИ ЖЕРТВИТЕ ОТ КЛИМАТИЧНИ ТРАГЕДИИ СА НАМАЛЕЛИ С 96.2%!!!
През 20-те години на миналия век броят на смъртните случаи от свързани с климата бедствия (урагани, наводнения, пожари, суша, екстремни температури) е бил средно 485 000 на година. За 2022 г. смъртните случаи са 11 873. Е да, дебелите деца са се увеличили, но това със сигурност не е заради по-топлото време. В световен мащаб скорошно проучване на списание „The Lancet“ установи 4,5 милиона смъртни случая, причинени от студ, което е девет пъти повече от глобалните смъртни случаи от топлина. Проучването също така установява, че температурите са се повишили с половин градус по Целзий през първите две десетилетия на този век, причинявайки допълнителни 116 000 смъртни случая от топлина годишно. Определно тъжен факт. Но също така е факт, че по-високите температури сега предотвратяват годишно 283 000 смъртни случая от измръзване. Бавното пълзене на глобалното затопляне е свързано с две основни въздействия: 1. бавно покачване на морското ниво; 2. топенето на ледниците и ледените покривки. И двата са бавни процеса. И те са започнали (модерната им фаза) в средата на 1800 г. Ние излизаме от малка ледникова епоха. В момента морските нива се покачват с 3 мм годишно.
ТОВА СА МНОГО БАВНИ ПРОМЕНИ, КЪМ КОИТО НИЕ, ХОРАТА, МОЖЕМ МНОГО ЛЕСНО ДА СЕ АДАПТИРАМЕ.
Един отличен пример за такава адаптация е Холандия – 26% от територията и 21% от населението на тази страна са под морското равнище, а само около половината площ е с повече от 1 метър надморска височина. Вторачването само в негативната страна на глобалното затопляне ни оставя зле информирани за огромната комплексност на въпроса. Лошо информираните хора обикновено взимат лоши решения. А лошите решения на политиците имат тежки последствия за хиляди и милиони хора.
„Как стигнахме до положението, при което смятаме, че ще предотвратим случаите на лошо време чрез ЕЛИМИНИРАНЕ НА ИЗКОПАЕМИТЕ ГОРИВА, Е МОЖЕ БИ НАЙ-БЕЗСМИСЛЕНОТО, НЕЛОГИЧНО НЕЩО, КОЕТО МОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ.
И целият свят е въвлечен в тази глупост“, не може да се начуди на хорската наивност климаотоложката Джудит Къри. Аз пък си мисля, че ще е най-глупавото нещо да затворим въглищните си централи заради тази безмислена и нелогична климатична параноя, която е обхванала света.
„Преходът в енергийния сектор е неизбежен под натиска на променящите се технологии, които произвеждат по-евтина електроенергия“, заяви от трибуната на Народното събрание премиерът акад. Николай Денков по време на дебатите за първия вот на недоверие към правителството. Съгласен съм напълно, и когато нови технологии изместят въглищните централи по естествен път – чрез по-мощно, по-евтино, по-чисто, по-надеждно и по-безопасно производство на енергия, то тогава аз ще съм първият, който ще ги приветства. Това, с което съм абсолютно несъгласен обаче, е вместо под натиска на новите технологии преходът да бъде налаган под натиска на новите министри. И вместо да бъде резултат от свободна пазарна надпревара, да е следствие от министерски постановления и брюкселски директиви. А на непреклонните екоактивисти, които постоянно повтарят „Чуйте какво казва Европа“, аз бих казал: „Вижте какво прави Германия“. Какво ли? Ами, рестартира си спрени досега въглищни централи. За месеците юли до септември 2022 г. Германия е увеличила с 13% производството на енергия от въглища. Вместо да затвори лигнитните си мини до 2022 г., както бе планирано, сега те ще работят поне до края на 2024 г. Последния път, когато проверих, Германия беше в Европа и освен това е най-голямата икономика в съюза.
В ГЛОБАЛЕН МАЩАБ УПОТРЕБАТА НА ВЪГЛИЩА МИНАЛАТА ГОДИНА ОТБЕЛЯЗА РЪСТ ОТ 19%, ДОСТИГАЙКИ РЕКОРДНИТЕ 8 МИЛИАРДА ТОНА.
И отново с най-голям дял в този ръст е Германия. Да не говорим пък за Китай. Според доклад на Global Energy Monitor през миналата година правителството на Китай е издало рекордните за последните 7 години разрешения за строеж на нови централи на въглища – по около 2 нови разрешения на… седмица. Една много любопитна констатация от доклада е: „Китай е водещ в света в изграждането на нова слънчева и нова вятърна енергия, като същевременно изгражда повече въглищни централи от всяка друга страна“. Може би това е така, защото в Китай вместо на консенсуса на учените разчитат повече на фактите. А два такива факта, известни и на малките деца, са: 1. през нощта слънцето НЕ ГРЕЕ; и 2. понякога ВЯТЪРЪТ НЕ ДУХА. В такива ситуации са ти нужни надеждни източници на енергия. И докато новите технологии не се развият до степен, в която да компенсират тези два недостатъка, е много, ама много глупаво насила да си затриваш въглищните централи, защото – ами, така казаха от Брюксел (а пък и онези милиончета там, дето по Плана… нали се сещаш – но това е цяла отделна тема).
„Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! – ето това е девизът на Просвещението“.
Мисля, и се надявам, че тези думи, с които великият Имануел Кант започва своето есе „Що е Просвещение?“, биха могли да помогнат на нашите политици да намерят в себе си решителност и смелост, за да се ползват от своя собствен разсъдък без ръководството на другиго. Sapare aude!!!
ИВО СТАНОЕВ
