ГОЛЯМ УСПЕХ!!! – тръбят вече цяла седмица управляващите. Влизаме в Шенген. „След 12 години без особен напредък по темата Шенген днес можем да се поздравим с този безспорен успех на българската държава“, не пропусна да се заяде с предишното управление на сегашния си некоалиционен партньор премиерът Денков. Е да, ама засега влизането е само по въздух и вода, уточниха от опозицията. Е да, ама пак си е успех, отвърнаха управляващите. Цялата ситуация неизбежно предизвиква спомени за култовата реплика от онзи стар български филм: „риба, ама цаца; цаца, ама риба; риба, ама цаца; цаца, ама…“. Факт е обаче, че влизането в Шенген през летищата и сега си е супер бързо и безпроблемно. Не знам колко хора пътуват и колко фирми правят бизнес с Европа по вода, но съм сигурен, че не са много. ОСНОВНИЯТ ТРАФИК И НА ХОРА, И НА СТОКИ Е ЗЕМЕН И ТАМ ПРОБЛЕМЪТ С ШЕНГЕН СИ ОСТАВА.
И заради този проблем хората, пътуващи за Европа, ще продължат да висят с часове на опашки по границите с Гърция и Румъния. Заедно с тях ще висят и стотици тирове, което ще продължава да води до големи загуби за българския бизнес. Отварянето на сухоземните граници на Шенген е нещо, което напълно заслужено бихме могли да наречем „безспорен успех“. Договореният „въздушен и морски“ достъп обаче не е. Би могъл да е, ако беше обвързан с ангажимент от Европа за скорошна дата, на която да ни бъде даден и сухоземен достъп. Но такова нещо няма. Има обаче съмнения за едни други ангажименти от наша страна, които разбуниха духовете. „6000 сирийци и афганистанци от Австрия пристигат у нас“, плашат от опозицията. „Това е дезинформация, ние и сега приемаме хора по Дъблинското споразумение и бройката за миналата година е само 113“, контрираха от властта. Вярно е, че 6000 мигранти няма да пристигнат в София следващата седмица. Няма да дойдат и следващия месец. Но също така е вярно, че
Е МНОГО ВЪЗМОЖНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИЕМА НА БЕЖАНЦИ СИТУАЦИЯТА ПРЕЗ ТАЗИ И СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ ДА Е ДОСТА ПО-РАЗЛИЧНА ОТ ДОСЕГАШНАТА.
И тази вероятност изисква повишено внимание и по-задълбочен анализ, защото въпросът с миграцията има потенциала в бъдеще да се превърне в много сериозен проблем. Твърденията на управляващите, че не са поети нови ангажименти, а само тези по регламента Дъблин, които и сега изпълняваме, са подвеждащи. Истината е, че този регламент отдавна се счита за неефективен. „Дъблинската система до голяма степен не успява да постигне двете си основни цели. Ниските ефективни проценти на преместване и постоянно високата честота на вторично движение сред търсещите убежище подкопават ефективността на Дъблинската система“, пише в свой доклад от 2015 година Сюзън Фратцке, политически анализатор и програмен координатор към международната програма на Института за миграционна политика. Затова в момента се подготвя основна промяна в законовата рамка, регулираща миграцията.
СЪВСЕМ СКОРО РЕГЛАМЕНТЪТ ДЪБЛИН ЩЕ БЪДЕ ЗАМЕНЕН С ОДОБРЕНАТА ВЕЧЕ ОТ ЕВРОПАРЛАМЕНТА НОВА ПРОГРАМА,
а именно – регламентът за управление на убежището и миграцията (The asylum and migration management regulation – AMMR ). И една от основните задачи на новия регламент е да се справи с проблема, за който говори и Фратцке, а именно „възпиране на злоупотребите и предотвратяване на неразрешените движения на кандидатите в рамките на ЕС“. И тук, според мен, се крие основната опасност за нас. Досега късметът на България по отношение на имиграцията беше, че сме най-бедната странат в Европа. Дори сирийци и афганистанци не искат да останат тук, а дават мило и драго възможно най-бързо да запрашат на Запад. Това, колкото и да е обидно за самочувствието ни, все пак ни предпази (досега) от вълните бежанци, залели други европейски държави. Моите опасения са, че новите правила, подготвени от европейските институции, може да променят това. Защо? Защото това движение на мигранти през България към Запада е именно т. нар. „вторично движение сред търсещите убежище“, срещу което се заканват сериозно да се борят новите правила. А защо смятам, че се задава неизбежна промяна на досегашните миграционните практики?
ПО ВСИЧКО ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ МЕДЕНИЯТ МЕСЕЦ НА БЕЗКОНТРОЛНА МАСОВА МИГРАЦИЯ НА ХОРА ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ В ЕВРОПА Е КЪМ КРАЯ СИ.
В продължение на години глобалистките, неолиберални управници на тези богати държави, бурно аплодирани от всевъзможни НПО-та, упорито поддържаха курс на отворени граници, наслаждавайки се на ролята на морални спасители на бедните и угнетените от цял свят. Това вкара големи компактни маси от хора с друга религия, коренно различни навици и етично-морални норми, които в някои отношения са фундаментално противоречащи на европейските. Бързината и мащабите на процеса направиха невъзможно приобщаването и асимилацията на всичките тези маси. Конфликтите и проблемите от такова едно съжителство бяха неизбежни. През октомври 2023 скандинавските страни заявиха, че ще засилят сътрудничеството си в усилията да връщат нелегалните си имигранти в страните, от които са дошли. Това решение до голяма степен бе резултат от
РЯЗКОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА В РЕГИОНА, ЗА КОЕТО СПОРЕД СТАТИСТИКИТЕ ОСНОВЕН ДЯЛ ИМАТ НОВОПРИСТИГНАЛИТЕ МИГРАНТИ.
На сайта на шведското правителство в момента можем да прочетем: „Миграционната политика на Швеция претърпява основна промяна. Правителството засилва усилията си за намаляване при пълно спазване на международните ангажименти на Швеция броя на мигрантите, идващи незаконно в Швеция“. Ситуацията допълнително се изостри на 7 октомври, заради безпрецедентната атака на „Хамас” срещу Израел и избухналата в отговор на нея война в Газа. Поддръжници на „Хамас” блокираха булеварди и площади в Лондон, Рим, Амстердам, Париж и много други европейски градове. Мюсюлмани атакуваха и притесняваха хора, излезли да пазаруват за християнската Коледа. На 23 декември пропалестински демонстранти дори нахлуха в прочутата опера „ЛаСкала“ в Милано, развявайки знамена и скандирайки лозунги срещу Израел по време на репетиция с публика за коледния концерт. Тези проблеми неизбежно водят до засилване на позициите на партии противници на миграцията и глобализма. Италия, Финландия, Гърция, Холандия, Испания, Словакия –
ВЪВ ВСЕ ПОВЕЧЕ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ ИЗБИРАТЕЛИТЕ ДАВАТ ВЛАСТТА В РЪЦЕТЕ НА КОНСЕРВАТИВНИ ПАРТИИ
с надежда за промяна. Официозните медии, обслужващи интересите на Брюкселския политически елит, са толкова притеснени, че бият тревога за надигаща се дясна, консервативна, популистка вълна. И тази вълна, която е всъщност просто желание за връщане към здравия прагматичен разум, наистина съществува. Дори там, където не успяват да спечелят изборите дясно-консервативните партии, вече са достатъчно силен фактор, за да накарат управляващите да се съобразяват с тях. Което неизбежно ще доведе до промяна в досегашната политика на широко отворени врати от страна на богатите държави. Това, което ме притеснява, е, че е много възможно тези богати страни да се опитат да решат проблема си, като го изнесат извън техните страни. И именно от това за нас тук в бедната периферия могат да дойдат сериозни проблеми в бъдеще. В тази връзка Европейският център за право и правосъдие (ECLJ) забелязва любопитна подробност в новия регламент. Според техните юристи най-интересното там е предложението за нов гъвкав механизъм за солидарност. Солидарността често е кодирана дума за настаняване на бежанци: тя се отнася до политики, които имат за цел по-равномерно споделяне на тежестта на настаняването на мигранти между държавите-членки на ЕС. Тъй като пристигащите влизат през граничните държави, то тези държави приютяват повече мигранти, отколкото останалата част от Европа. Съответно тези страни често настояват за задължителни мерки, които изискват други държави да приемат повече мигранти. Механизмът на новия регламент обаче вместо задължение предоставя една много удобна гъвкавост за изпълнение на изискванията за настаняване. Така държавите получават право да избират измежду три възможности: 1. Приемане на пълната им определена квота от мигранти; 2. Плащане по 20 000 евро за всеки мигрант, който не приемат; 3. Предоставяне на оперативна подкрепа (като доброволци или инфраструктура) на граничните държави за обработка на мигрантите. Немалко наблюдатели смятат (и тук аз съм напълно съгласен) че
ТОВА Е ПРОСТО ТРИК, КОЙТО ДА ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА БОГАТИТЕ ДЪРЖАВИ ДА СИ ОТКУПЯТ ПРАВОТО ДА НЕ ВЗИМАТ БЕЖАНЦИ.
През юни миналата година например правителството на Ирландия реши да плати 1.5 млн. евро, вместо да приеме 350 нови мигранти. Познайте кои държави ще плащат глоба и няма да взимат мигранти (подсказвам – богатите). Бедните държави пък, като България, най-вероятно ще изберат да вземат парите (и допълнителните мигранти, които вървят с тях). И тук ще си позволя да направя едно предположение за това какво ще направят пък политиците и чиновниците на бедните държави – ще намерят начин да пропилеят, разхитят и откраднат значителна част от парите за мигрантите.
Затова според мен какво точно бе подписано преди седмица от нашето правителство не е чак толкова важно. Важно е, че най-вероятно предстоят сериозни промени в цялата законодателна рамка, третираща въпроса с бежанците и начина, по който тя ще се изпълнява. Кризата, която годините на безконтролна и безотговорна масова миграция предизвикаха, ще трябва по някакъв начин да се разреши. Хората в старата богата Европа са все по-нетърпеливи и по-гневни. В тази ситуация
ЕДИН ЛОГИЧЕН ХОД НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИМ ЛИДЕРИ БИ БИЛ ДА СЕ ОПИТАТ ДА СЪЗДАДАТ НЯКАКЪВ ВИД „БЕЖАНСКИ БУФЕР“ ПО ПЕРИФЕРИЯТА.
По този начин Париж, Берлин и Виена хем ще могат да продължат да се правят на състрадателни и загрижени за мигрантите, хем ще си гарантират, че досадните бежанци нямат да нарушават спокойствието по техните улици. Не знам за вас, но аз си мисля, че това е един доста възможен вариант. Затова ние тук в тази по-бедна периферия трябва от рано да се подготвим за него. И избиратели, и политици трябва да си дадем сметка, че предизвикателството е сериозно. Само за миналата година у нас са подадени 22 515 молби за прием на имигранти. Досега за повечето от тях България е била временна спирка, преди да избягат на Запад, но с новия имиграционен регламент това ще стане значително по-трудно и повечето от тях ще трябва да останат в България. Какво ще правим тогава? „Шестте бежански центъра в България са запълнени 75%, като общо са настанени 2563 чужденци, търсещи закрила, в шестте териториални поделения“, съобщи Мариана Тошева, председател на Държавна агенция за бежанците. Нужна е добре обмислена стратегия и смели политици, които да я отстояват. В най-добрия вариант тази стратегия ще се провежда от отговорни и загрижени за доброто на България политици. Държавници, които в своите действия ще се ръководят основно и най-вече от интересите на страната и хората, а не от лични и користни подбуди. Това е и едно от моите пожелания за новата 2024.
