„СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА ВИНАГИ Е БИЛА ОЦЕНЯВАНА ПО ДОБРИТЕ Й НАМЕРЕНИЯ, А НЕ ПО ЛОШИТЕ РЕЗУЛТАТИ.“
За тази мисъл на американския икономист и социален коментатор Томас Соуел се сетих, когато от Брюксел долетяха бурните овации на самодоволните евроаристократи, поздравяващи се, че са гласували насила да наложат на опъващите се плебеи любимата си Истанбулска конвенция. Но каква е връзката между тази Истанбулска конвенция и цитата на Соуел? Ами всичко започва с името Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Кой не би приел веднага всяка инициатива, заявяваща толкова благородно намерение – защита на жените и борба с домашното насилие. Разбира се, че всички сме „за“. Дяволът обаче, както обикновено, е в детайлите. Проблемът е, че при по-внимателен прочит се оказва, че маскирани зад явно обявените благородни цели, конвенцията съдържа в себе си детайл, който би могъл да бъде използван в бъдеще за постигане на някои не толкова явни и никак не благородни цели. Става въпрос за опита с този документ да се отрече или поне да се даде възможност за заобикалянето на биологично обусловените полове „мъж“ и „жена“. В глава I, член 3 – определения, буква „в“, се казва, че за нуждите на конвенцията:
„ПОЛ“ ОЗНАЧАВА СОЦИАЛНО ИЗГРАДЕНИ РОЛИ, ПОВЕДЕНИЯ, ДЕЙНОСТИ И ХАРАКТЕРИСТИКИ, КОИТО ОПРЕДЕЛЕНО ОБЩЕСТВО СМЯТА ЗА ПОДХОДЯЩИ ЗА ЖЕНИТЕ И ЗА МЪЖЕТЕ.
Но защо това заместване на биологичния пол, основан на ясни биологични характеристики, със „социален пол“ (или джендър, както масово го наричат) да е толкова тревожно, питат защитниците на конвенцията. Просто искаме да дадем право на хората на самоопределение. При предлагането на всяка радикална нова идея обществото неизбежно се разделя на хора, които са „за“, и такива, които са „против“. Поддръжниците на промените наблягат на евентуалните добри неща, до които идеята ще доведе, докато противниците посочват евентуалните лоши последици. Въпреки че са твърдо убедени в своята правота, и двете групи говорят за недоказани предполагаеми евентуалности, тъй като няма начин предварително да се знаят резултатите от прилагането на нова радикална идея. За наш късмет в конкретната ситуация с отмяната на биологичните полове и замяната им с джендър идеология ние, българите, имаме уникалния шанс вместо да гадаем за евентуалните последици, да ги видим актуализирани на практика в реалния живот. И това е така, защото Западът започна прилагането на т.нар. джендър идеология доста преди нас и там има вече конкретни резултати. Най-добрият ни пример би бил САЩ, откъдето започна и най-бурно се разви джендър идеологията. Ето няколко конкретни примери, резултат от прилагането на тази идеология в реалния живот.
В много щати на Америка мъже, определящи се като жени, получиха правото да ползват женските тоалетни и съблекални. Разбира се, всичко бе пропагандирано под благородно звучащите намерения за приобщаване, грижа и защита на малцинствените групи. Реалността обаче се оказа доста по-грозна. През октомври 2021 съдия от съда за непълнолетни в щата Вирджиния обявява за ВИНОВЕН В СЕКСУАЛНО НАПАДЕНИЕ В УЧИЛИЩНА ЖЕНСКА ТОАЛЕТНА ТИЙНЕЙДЖЪР, КОЙТО ВЛЯЗЪЛ ТАМ, НОСЕЙКИ ПОЛА, И ИЗНАСИЛИЛ 15-ГОДИШНО МОМИЧЕ. Следвайки политиката на джендър идеологията, училището позволявало ползването на тоалетните от момчета, определящи се като момичета. Първоначално случаят е прикрит от училищните власти, а когато разяреният баща се опитал да постави въпроса на събрание, самият той бил… арестуван. Тийнейджърът бил просто преместен в друго училище, където нападнал сексуално друго момиче.
В началото на тази година в Шотландия мъж, осъден за две изнасилвания, решава по време на процеса да стане „жена“ и пожелава да лежи присъдата си в женски затвор (законът в Шотландия е изключително либерален и позволява смяна на пола просто с декларация от желаещия). Първоначално той наистина е настанен в женски затвор, но след бурен скандал, който коства поста на първия министър на Шотландия Никола Стърджън, изнасилвачът е преместен в мъжки затвор, а шотландският закон бе блокиран от правителството на Обединеното кралство.
Друг реален
РЕЗУЛТАТ, ОБРАТЕН НА ОБЯВЕНИТЕ НАМЕРЕНИЯ ЗА ЗАЩИТА ЖЕНИТЕ, БЕ НАХЛУВАНЕТО НА БИОЛОГИЧНИ МЪЖЕ В ЖЕНСКИ СПОРТОВЕ,
което се превърна в реална заплаха за пълното им обезмисляне. Използвайки джендър вратичката, немалко биологични мъже спортисти, неуспели да се реализират в съревнование с равните си, просто се „преместиха“ в женския спорт и започнаха да печелят медали и да чупят рекорди. През 2019 година Лоръл Хюбард – 41-годишен транссексуален щангист от Нова Зеландия, печели златен медал в женската категория на Тихоокеанските игри, състезавайки се с 20-годишни съпернички. Той е също така шампион в най-тежката категория на Игрите на Британската общност по вдигане на тежести през 2017 и 2019 г.
В американските колежи момичета губят медали и шансове за спортна кариера и академични стипендии заради транссексуални атлети и плувци. Миналата година университетът в Пенсилвания НОМИНИРА БИОЛОГИЧЕН МЪЖ, КОЙТО В МОМЕНТА СЕ СЪСТЕЗАВА КАТО ТРАНСЖЕНА ПОД ИМЕТО ЛИЯ ТОМАС, ЗА НАГРАДАТА „ЖЕНА НА ГОДИНАТА 2022“,
организиран от американската Национална колежанска атлетическа асоциация.
През 2014 година Фалън Фокс (Fallon Fox), който е биологичен мъж, но също така трансбоксьор в женската ММА (смесени бойни изкуства), само за 44 секунди нокаутира противничката си, като й причинява мозъчно сътресение и счупена скула, а след мача жертвата е получила няколко шева и скоби на главата и черепа.
УЧИЛИЩА В САЩ ПОДСТРЕКАВАТ И ПОДПОМАГАТ ПРОМЯНА НА ПОЛА НА УЧЕНИЦИ, БЕЗ ДА БЪДАТ ИНФОРМИРАНИ ЗА ТОВА ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ.
На 22 януари тази година Оливия Гарисън (Olivia Garrison), учителка от гимназията Del Oro в Калифорния, признава пред вестник „Ню Йорк Таймс“, че помага на свои ученици да си сменят пола, без да бъдат уведомени родителите. За целта децата трябва само да попълнят формуляр, предоставен им от училище, и без знанието на своите родители могат да променят името и пола си.
Друг много сериозен проблем, за който още в самото начало на истерията с джендър идеологията предупреди канадският психолог и интелектуалец Джордан Питърсън, е заплахата за свободата на словото. Закон в Канада искаше да обяви за престъпление, когато се обърнеш към биологичен мъж, който е избрал да си смени джендъра, с „ти/той“ вместо с „тя/нея“, неутралното „те“ или избрано от него джендър местоимение (в английския вече има редица експериментални местоимения за обозначаване на небинарните идентичности, които все още нямат съответствия в българския език: Ze/zie, hir, hir, hirs и hirself; Xe, xem, xyr, xyrs и xemself; Ve, ver, vis, vis и verself).
През март тази година Лиам Морисон,
СЕДМОКЛАСНИК В УЧИЛИЩЕ В МИДЪЛСБРО, МАСАЧУЗЕТС, Е ИЗГОНЕН ОТ ЧАС И ИЗПРАТЕН У ДОМА, ЗАЩОТО Е НОСЕЛ ТЕНИСКА С НАДПИС „ИМА САМО ДВА ПОЛА“.
На 5 май Лиам отива на учлище с тениска с надпис „Има цензурирани полове“ и отново е изгонен. Родителите в момента подготвят съдебно дело срещу училището.
През юни миналата година Инок Бърк, ирландски учител, отказва да нарича трансстудент с новото му име и да използва неутралното местоимение „те“. За това свое „престъпление“ Бърк първо загубва работата си, а впоследствие дори е вкаран в затвора за 100 дни.
Списъкът с примери е дълъг и разнообразен – драг шоута за деца и с участието на деца, гей порнографски книги в училищни библиотеки и като препоръчително четиво за ученици, извършване на необратими операции за премахване на гениталии и полови белези на деца във възраст, в която те няма как да вземат осмислено и обосновано решение и др. Убеден съм, че тези и много други реални негативни резултати ни дават много сериозно основание да подходим с огромна доза съмнение към обявените в Истанбулската конвенция благородни намерения.
На мен лично компанията на Чехия, Унгария, Литва, Латвия и Словакия – страните, които заедно с нас не са ратифицирали конвенцията, ми се струва доста добра. Може да прибавим и Полша, която обмисля оттегляне на подписа си. Харесва ми и определението, с което Конституционният съд спря ратификацията й от България:
„АКО ОБЩЕСТВОТО ЗАГУБИ СПОСОБНОСТТА ДА ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ЖЕНА И МЪЖ, БОРБАТА СРЕЩУ НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИТЕ ОСТАВА САМО ФОРМАЛЕН, НО НЕИЗПЪЛНИМ АНГАЖИМЕНТ“.
Трудно е да го каже човек по-сбито и по-ясно. Дали пък не е дошло време този път Източната част на Европа да върне услугата на Запада, който ни избави от комунизма и сега ние да помогнем на Стария континент да се събуди от неолибералните фантазии и социалните експерименти, за да се върнем всички заедно към здравия разум и реалностите.
