Благоевградчанинът Светослав Дяков, който си спечели прозвището Повелителя на титлите в „Лудогорец“ с десетте поредни шампионски триумфа, върна лентата към началото на кариерата си в „Пирин“, сподели визията си като бъдещ треньор, направи и любопитно признание за съдийско рамо към разградчани.
„Петър Михтарски беше първият човек, който смело ми даде шанс в първия отбор преди повече от 20 г. И не само на мен, но на още много момчета, които впоследствие прославиха „Пирин“ не само у нас, но и в Европа. Не мога да пропусна треньорите ми в школата Йордан Попмихайлов и Васко Петров. Преди да изхвърлят отбора от професионалния футбол при Методи Калъмбов, имаше много млади и талантливи футболисти, жадни за изява. Тук е мястото да кажа добри думи за тогавашния ни треньор Йордан Самоковлийски. Той ми гласува изключително доверие в ранна възраст да ми повери капитанската лента. Вероятно още тогава е видял някакви лидерски качества в мен. Той също е човек, който ми е помогнал в развитието ми като футболист. Тренировките при него бяха изключително тежки, бих казал гладиаторски. Някои от заниманията не бяха по силите на половината отбор, но лично мен те ме направиха много силен, за да минавам по-леко през изпитанията, да бъда играч, който не се плаши от натоварванията. Мисля, че точно това липсва в днешно време. Във футбола трябва да се натоварваш, няма как. Асансьор към успеха няма. В България гледаме да я караме по-лежерно, с повече почивка и възстановяване. А футболът е такава игра, която изисква да можеш да тичаш и да бягаш. Аз като юноша никога не съм питал за пари. Г-н Калъмбов ни даваше на мен и Ицо Златински някакви стипендии, но това беше последното нещо, което ни интересуваше. Ние бяхме гладни за футбол. Малко оставаше в един момент от кариерата да заиграя в ЦСКА. Много ме искаха, но аз останах лоялен към „Локомотив“ /Сф/, където играех в онзи момент. Когато договорът ми с тях свърши няколко месеца по-късно, от „Армията“ така и не ме потърсиха повече. „Левски“ също проявяваха интерес, но ми казаха да изчакам да продадат Сержиньо Грийн. Тогава отидох на среща с Кирил Домусчиев. Той започна да ми чертае едни проекти, едни стадиони, страхотни неща. Аз излизам и си мисля, че дори само 20 процента от казаното да стане, ще е прекрасно. Въпреки съмненията останах в Разград и тръгнахме от нищото. Всичко друго е история. В началото заплатите там не бяха ниски, напротив, високи бяха, но не можехме да стигнем нивото на заплащането в „Левски“ и ЦСКА. След това и при нас се вдигнаха значително, когато „Лудогорец“ започна да гони високи стандарти, участие в Шампионска лига, групи в евротурнирите…Имал съм случаи при български треньори да ми казват вече си стар, не можеш да играеш всеки мач, или купили сме еди-кой си, който трябва да е на терена. Това никога не съм го приемал за нормално. За мен винаги най-обективният показател са тренировките и, разбира се, мачовете. Като стана треньор, аз не искам да знам кой на колко години е. Може да си на 15, може да си на 45. Не ме интересува дали си българин, бразилец или таджикистанец. Работиш ли, отдаден ли си, лоялен ли си, ти си човекът. Не можеш ли – съжалявам, но ще изчакаш. Ако трябва да съм откровен, усещал съм съдийска подкрепа в „Лудогорец“, каквато обаче съм виждал и за „Левски“, и ЦСКА, каквато има и в Европа за грандовете – „Реал“ и „Барселона“ в Испания, „Милан“ и „Ювентус“ в Италия… Нещата се виждат добре и отвън, трябва да бъдем реалисти и честни. Имало е случаи, когато и „Лудогорец“ е бил подпомаган с някое съдийско решение, говоря понякога. Единствено в Англия като че ли опитват всичко да бъде в рамките на феърплея“, заяви Съни.
СТОЙЧО СТОИЦОВ
