Благоевградчанинът Станимир Радулов, верен последовател на ВМРО – една любов, която тръгва от неговия прадядо Януш Малчев – войвода в Ново село, Струмишко

Животът е колело – върти се, върти се и все ще си намери човека, чрез когото да продължи някакво дело, започнато в миналото. Вярно е, че кръвта вода не става, вярно е и че тези, които се гордеят със своите прадеди, биха искали в съвремието да направят нещо като тях, па макар и по по-модерен начин.

Моята учителка по физика в гимназията Нели Радулова един ден случайно ми разказа, че интересът на сина й Станимир Радулов към ВМРО е по кръвна линия. Прадядо му Януш Малчев е бил войвода в Струмишка област. Той е от Ново село, близо до Струмица. След Балканските войни идват в Горна Джумая и оставят всичко в Ново село. Всичко, което знае за родословието на своя съпруг Драгомир Радулов, е научила от свекърва си Гуда, която й показала историческа снимка – при паметника на Незнайния македонски четник в Горна Джумая са снимани кметът на града с много мъже около него, облечени официално. Сред тях е и дядо Януш Малчев, висок почти 2 метра, и до него французинът Леон Ламуш. Той изпраща тази снимка на сина си Александър, който учи за инженер в Гренобъл. И на снимката пише: „Драги синко, изпращам ти тази снимка, на която сме заедно с господин Леон Ламуш – франски политик, който е приятел на нас, на българите от Македония”. Леон Ламуш е френски парламентарист от еврейски произход и защитава изцяло македонската кауза. Гостувал е на Великия македонски събор. Тогава в Горна Джумая той е изпратен като представител на Македонските братства. Нели ми разказа развълнувано, че е запазила снимката и сега за Станимир тя е светиня.

Това ме провокира да потърся Станимир Радулов, за да ми разкаже родовата история такава, каквато я е научил от бабите, дядовците и от родителите си.

Януш Панов Малчев е дядо на Драгомир Радулов – бащата на Станимир. Той е ръководител на местната организация на ВМОРО в Ново село, Струмишко, и от него тръгва интересът на Станимир към македонската тема и към родословието на баща му. Доживява дълбока старост – умира през 60-те години на миналия век в Благоевград. В семейството му знаят, че той е бил твърдо зад делата на Гоце Делчев. Показвал е пушка, на приклада на която е имало надпис – дар от Гоце. Поради липса на финансови средства, по заповед на организацията ръководителят на Новоселския комитет на ВМОРО Януш Малчев организира убийството на петима албанци през пролетта на 1901 година. Телата им са закопани, 135 турски лири са изпратени на ръководителя на революционния комитет на ВМОРО в Струмица Стоян Георгиев, а конете на убитите са прекарани по таен канал в България, където са продадени на Никола Малешевски за 65 наполеона. Всичко това за нуждите на организацията. Един от участниците в акцията от неразбрано чувство за гордост съобщава на турските власти, че той е извършил всичко това. Арестуват го, изтезават го, заловени са още 30 души от Струмица и 120 от Куклиш. Арестуван е целият елит на Струмишката организация. До април 1902 година са съдени 39 души, 7 от които получават смъртна присъда, други са осъдени на 10 години затвор, а трети – задочно на затвор. Някои успяват да избягат зад граница, сред които е и Януш Малчев. Той се укрива в Горна Джумая. Така започва Струмишката афера, която се смята за провал в дейността на ВМОРО. От всичко това турците разбират, че става въпрос не само за един обикновен грабеж, а за една стройна организация, която се готви за бунт и въстание. Поради събитията там Струмица и цялата околия не участват в Илинденско-Преображенското въстание.

По време на Балканските войни Януш Малчев участва с чета в освободителните борби. Самият той е разказвал, че през живота си не се е бил толкова много с турците, които за него са били естественият враг, колкото със сърбите. По време на Междусъюзническата война те влизат в Ново село и почват да търсят лидера на ВМОРО там. Но Януш се укрива и те залавят жена му Велика. Започват да я измъчват и я бесят с главата надолу. Така стои повече от денонощие. Спасяват я случайни минувачи, но от тези мъчения тя полудява. През 1919 година семейството на Януш Малчев се заселва за постоянно в Горна Джумая. Тогава той е приблизително на 60 години. До края на живота си се грижи за съпругата си. Знаел е турски, гръцки и влашки – езиците, които се говорят по това време на Балканите и са му били необходими за търговската дейност. Имали са 7 деца. Синът му Александър учи за ел. инженер в Гренобъл. Връща се след дипломиране в родния град, но се разболява и умира в деня, когато получава дипломата си от Франция. Той има брат, който се установява в Петрич, но Станимир не познава тези си роднини. Там живее другият син на Януш и Велика, който завършва Цариградската патриаршия и е бил свещеник. Били са двама синове и пет сестри. Майката на Драгомир Радулов – Гуда, е дъщеря на Януш и Велика Малчеви. Когато се преместват от Ново село в Горна Джумая, там са оставили една от дъщерите – Ана, за да пази земята, защото са били богати, имали са много ниви. И според стара българска логика и хитринка са смятали, че по-добре да оставят момиче, което може да се омъжи за някой местен, отколкото момче, което може да бъде убито.

През 50-те-60-те години на миналия век в Македония, която тогава е в рамките на Югославия, се издава брошура за Януш Малчев. Станимир се надява да я намери и да я популяризира в града.

Гуда завършва бившата Солунска гимназия и се омъжва за Темелаки Цървишки от Горна Джумая, който е бил тютюнев експерт. Той е човекът, който чете словото при посрещане на цар Борис III, когато идва в Горна Джумая за откриване на жп гарата. И Нели се шегуваше, че ако има историческа памет и приемственост, би трябвало неговият син Драгомир да посрещне със слово цар Симеон, когато идва в Благоевград. Но тези факти не се знаят, а и никой не се интеренсува от тях. Темелаки Цървишки е бил от уважаваните личности в Горна Джумая, но умира млад. Синът му е бил само на 1 годинка. Тогава баба Гуда се омъжва за втори път – за Христо Радулов, който отглежда единствения й син като собствено дете и той приема неговата фамилия Радулов. Христо Радулов е бил началник влак и успява да изучи Драгомир в София, където записва специалността биология. Това е дядото, който Станимир помни, защото му е разказвал за парния двигател на локомотивите и любопитни неща за влаковете. Станимир много държеше да съобщи, че е роднина на баба Ванга, която е първа братовчедка на баба му Гуда и често е гостувала в дома им в Благоевград. До деня, в който двете македонки се скарват, защото баба Гуда е искала да знае кога ще умре, а баба Ванга накрая й е казала, че ще превари мъжа си, както и става. Но това е и краят на връзката им през 1960 година.

Дълго време майката на Станимир пребивава в Благоевград с името Недялка Димова Ангелова, но никой не я познава с това име. Всички я знаем Нели Радулова. Тя идва от Варна в Благоевград, след като се запознават като студенти с Драго. Баща й Димо Кунев Ангелов е дългогодишен моряк и главен механик на кораб. Неговият род е от Люлебургаз, тракийски българи преселници. Станимир се похвали още, че майка му е потомка на Георги Сава Раковски. През 30-те години, когато правят големия паметник на Раковски в Котел, неговата прабаба Стефания по майчина линия е поканена официално от царя да присъства на откриването на паметника, защото тя е племенничка на Раковски. Оттам идва и роднинската връка с капитан Георги Мамарчев, който е чичо на Раковски, и с Кръстьо Раковски, който пък е първият министър-председател на държавата Украйна. Прекият наследник на Раковски всъщност е Хаджи Иванчо Хитрото, търговец от Котел. Той е баща на прабабата Стефания, която със своя съпруг от Котел тръгват да живеят във Варна. Баба му Стефана Стойчева, майката на Нели, е кръстена на прабаба му Стефания, която е завършила Робърт колеж в Цариград. Когато Стефания умира, от ръката й пада томче на Шекспир на английски.

Много са фактите, които носят гордост в родовата памет на Станимир. Но смята, че младите са друго поколение, което няма да се вглежда толкова много в миналото. Неговата дъщеря Нели Радулова е юрисконсулт с магистратура по „Европейско право” в Нов български университет. Станимир се гордее с нея, но осъзнава, че това е друго поколение, което има друг път, и не трябва да искаме да са като нас. След наложения в миналото либерален модел децата вече се осъзнават и започват да се връщат към корените си, което го радва. Със съпругата си Светла се запознава по линия на ВМРО. Тя е адвокат по професия, с голяма обща култура, интелигентна, добра и по-крайна от него, когато става дума за история. Станимир се гордее, че му е съпруга. Разбират се, имат общи интереси, общи теми и се допълват взаимно.

И тъй като заговорихме за колелото на живота, Станимир е този, който още като студент става член на младежката организация. Тогава българските студенти от Македония като магнит са привлечени на „Пиротска” 5, където е седалището на дружество „Гоце Делчев”. Те правят младежка организация, чийто председател е Красимир Каракачанов. Започват да издават вестник „Македония” и го продават по влака от София за Благоевград. Поради глада от опозиционни вестници тогава той се е изкупувал като топъл хляб. Първоначално са СМД. По-късно по предложение на Станимир Радулов на една среща в Регионалния исторически музей в Благоевград се взема решение да се възстанови името ВМРО. Смята се, че провалите на тази партия напоследък се дължат на умората от многото избори, на допуснати грешки по време на предизборна кампания, но в крайна сметка приема това като катарзис. Колелото на живота се върти и ни поднася върхове и падения. Той се надява хората да разберат, че ВМРО е представител на просветения национализъм и патриотизъм. От нейните представители не може да очакват човеконенавистнически теории и език на омразата.

Заговорихме за споровете със Северна Македония и начина, по който отбелязахме 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев. Станимир смята, че ние сме заложници на геополитически интереси, които пречат да излезе истината наяве. Той смята, че министър-председателят на Северна Македония и македонският президент знаят откъде идват и какво е потеклото им, но няма да го признаят публично. Не може да разбере как може САЩ и Европейският съюз, които са наши съюзници, да ни притискат да дадем зелена улица за започване преговори със Северна Македония, когато в тази страна няма демокрация. Не може да приеме страна, в която българите там са дискриминирани. Просто ще се бори докрай за истината в нашите исторически спорове. Защото е убеден, че когато един ден застанем пред нашия Създател, само истината ще ни спаси.

Станимир Радулов е роден на 12 март 1964 година в Благоевград. Завършва Политехническата гимназия „Св.св. Кирил и Методий – бивша Солунска” с разширено изучаване на френски език. Две години е пожарникар в казармата и е горд, че е подготвен за всякакви бедствия и аварии. Надява се поне за 6 месеца да се върне казармата за младежите, защото имат нужда от подобна закалка, за да станат мъже, според него. Завършил е „Прогнозиране на икономически системи” към УНСС, но един ден не е работил по специалността си. Занимава се с мениджмънт в областта на културната дейност в родния си град. Помага за реализацията на самодейни и професионални състави в Благоевград като театралните и музикални състави на Бранимир Митов, на Деси Петачка, Стойка Германова, спортните танци на д-р Цветанка Гаврилова, г-жа Надежда Стоицова и други.

Станимир е учителски син. Баща му Драгомир Радулов завършва биология в Софийския университет. Бил е учител по биология, след това става зам. директор преди Десети ноември, без да е партиен член, и след това става директор на Пето основно училище в Благоевград. Помогнал е за развитието на спорта в Благоевград. Той е от дейците на хандбала в Благоевград, защото като ученик и студент е бил хандбалист. Наблюдавал е дейността на съдиите по време на хандбални мачове. Повече от 10 години не е между нас, но хората и днес го помнят с добро.

Майка му Нели Радулова е била учителка по физика в Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий – бивша Солунска”. Тази гимназия е гордост и сериозна връзка за цялото му семейство. Баба му, баща му, съпругата му Светла и Станимир са завършили тази гимназия, а майка му е учителка там. Тази гимназия е и връзка с Гоце Делчев, който също е учил в нея. Благоевград е тясно свързан с Гоце Делчев, защото част от рода му идва в Горна Джумая.

Гоце е роден на 4 февруари 1872 година в град Кукуш в семейството на Никола и Султана Делчеви, които имат още трима синове – Димитър, Милан и Христо, и пет дъщери – Руша Чопова – по съпруг, Цоца, Тина, Велика и Елена. В Благоевград е погребан бащата на Гоце – Никола Делчев. Сестрите и брат му намират тук убежище след войните за национално обединение, както и много бежанци от Кукуш, тогава в Егейска Македония. И днес в Благоевград има хора, които имат родствени връзки с Гоце Делчев. Сред тях са Георги Чопов, Светла Чопова, Томчо Донин. Със сигурност ще изпусна и други имена, но те са тук и в своя родословен корен пазят спомена за Гоце Делчев и неговата фамилия. И са свидетели за неговата национална принадлежност. Никой у нас не се съмнява в това, още повече че самият Гоце е оставил достатъчно писмени свидетелства какъв е по народност. Ще цитирам само едно от тях – част от писмото му до Никола Малешевски от 6 януари 1899 година, в което Гоце Делчев пише: „Отцепленията и разцепленията никак не ме плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е в наследство у нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същото да направим и с другите лица. Пък имаме заето нещо и от гръцките болести, а именно – колкото глави, толкоз капитани. Пустата му слава!… Всеки иска да блесне, па не знае фалшът на тоя блясък”.

Тези исторически факти и документи си мисля, че не се оспорват и от македонските историци, но скоро няма да го признаят публично и да се отрекат от позицията, която защитават. Или както казва Гоце, „всеки иска да блесне”, па макар и с фалшиф блясък. Тази реалност скоро няма да се промени, нужно е време и нови поколения, които няма да бъдат обременени с политически и идеологически задръжки. Такова е мнението и на голяма част от българските историци. Това мое мнение споделя и Станимир Радулов, който никога няма да се откаже от идеите на ВМРО, каквото и да му коства това. Няма как да изневери на своите предци и на желанието си да победи историческата истина.