Благоевградчанин стана един от малцината българи, успял по съдебен път да отмени солена глоба от 8000 лв., наложена му от „Музикаутор“ за пускане на песни, без да има договор с тях.
Собственикът на пицария „Rocca“ на бул. „Св.св. Кирил и Методий“ Сотир Валеов през 2023 г. бе осъден за същото от Окръжен съд – Благоевград да плати както глобата, така и още 4060 лв. съдебни разноски на монополното дружество за авторски права, плюс лихвите от 15 ноември 2023 г. до окончателното изплащане. Валеов бе задължен още да публикува за собствена сметка диспозитива на съдебното решение в два ежедневника и по БНТ в конкретен часови пояс – като форма на превенция.
През цялото това време фирмата на Валеов „Лондеза“ ЕООД бе и със запорирани сметки.
Апелативен съд – София обаче отмени изцяло решението на благоевградските магистрати.
Санкцията на пицарията бе наложена заради 8 песни на чуждестранни изпълнители, сред които Бони Тейлър и Тина Търнър, които собственикът на заведението пуснал като озвучаване на 4 април 2023 между 14,50 и 15,40 часа. През това време, маскиран като клиент, в заведението бил Чавдар Павлов – съдружник в „Музикаутор“, чиято работата е да ходи по заведения и да слуша дали се озвучават с музика и дали собственикът си е платил авторските права да я излъчва.
След като изслушал 8-те песни, пуснати по Радио 1 и анонсирани от водещия, за всеки случай Павлов идентифицирал музикалните произведения с музикално приложение на телефона си. Не поискал контакт с управителя на пицарията, защото практиката била такава, и направо пратил имейл в „Музикаутор“ с имената на песните, като ръчно въвел от кой град и от кое заведение ги изпраща. За визитата на Павлов Сотир Валеов разбрал чак след няколко дни, след като получил хабер от „Музикаутор“, че им дължи 8000 лв. – по 1000 лв. на песен.
Според апелативните съдии обаче единственият документ, представен от „Музикаутор“ по делото, е касовата бележка, запазена от Павлов след консумацията му в пицарията. Дори и тя обаче не е приета като безспорно доказателство, защото всеки би могъл да се сдобие с касов бон от което и да е заведение, а и тя по никакъв начин не доказва, че консуматорът е престоял в заведението достатъчно дълго време, за да изслуша 8 песни.
Липсва констативен протокол за посещението на Павлов в пицарията, няма издаден акт за нарушение, липсва двустранно подписан протокол, изброяват магистратите. Няма и данни, че компютърното приложение на телефона на тайния клиент дава достоверна информация кои точно песни е чул.
Тези липси се оказват достатъчно основание актът на „Музикаутор“ да бъде отменен и дори не се налага съдът да разгледа представения от Валеов договор, който той има с „Музикални права“ ЕООД и по силата на който заведението има осигурен достъп до няколко музикални канали, достъпни под формата на стрийм /непрекъснат поток от данни/, със стотици музикални звукозаписи в тях с уредени права за публично изпълнение на произведенията.
Апелативен съд – София осъди „Музикаутор“ да плати на „Лондеза“ 1925 лв.
Въпреки че решението е без право на обжалване, 10 дни след влизането му в сила сметките на благоевградската фирма продължават да са запорирани и вероятно ще са нужни още плащания, за да бъде вдигната възбраната, оплака се Валеов.
„Музикаутор“ е организация за колективно управление на авторски права, вписана в регистъра на Министерството на културата през 1994 г. Тя има договори с няколко организации за колективно управление на авторски права във Великобритания, Германия, САЩ и др., с които има право да събира пари от всеки, слушащ или излъчващ музика, след което да плаща за авторските права на чуждестранните композитори и текстописци. По същия начин процедира и с българските песни.
Освен от радиата и телевизиите „Музикаутор“ търси пари от собственици на заведения, хотели, открити плажове и навсякъде другаде, където звучи музика. Трябва да й се плаща дори за мелодиите за мобилни телефони, записани във форма, която позволява качването им на компютърен сървър и осигуряването на достъп до тях на потребителя с цел запаметяването им върху паметта на мобилен телефон, както и за т.нар. музика на изчакване, представляваща музикални произведения, които се чуват, докато клиентите на ползвателя изчакват свързване с оператор.
През 2023 г. сдружението си направи устата да получава пари от всички военни оркестри за плащане на авторски права на музиката, която изпълняват на празници и чествания. На практика трябва да се плаща дори за химна на Българската армия „Велик е нашият войник“, чийто композитор Михаил Шикирджиев отдавна не е между живите – правата за това произведение ще бъдат погасени през 2028 г., защото според Закона за авторските права те важат до 70 години след смъртта на автора, а парите отиват при неговите наследници. Сдружението заведе дело и срещу цирк „Балкански“ за неуредени авторски права за музиката в спектаклите.
Не се знае дали наследниците на Шикирджиев очакват пари от авторско право на „Велик е нашият войник“, но в България има десетки носители на права, които са изразили изрично несъгласие сдружение „Музикаутор“ да ги представлява или да получават възнаграждения от него. Сред тях са шоуменът Слави Трифонов, Евгени Димитров-Маестрото, благоевградчанката Лилия Петрова Стефанова, група БТР, Ку-ку бенд, Борис Гуджунов, Мистерията на българските гласове, Силвия Кацарова и много др.
Въпреки многото откази да им защитава авторските права приходите на „Музикаутор“ за 2024 г. са 17 406 734 лв., от които 2 853 545 лв. са за издръжка на самото сдружение.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
