Благоевградското семейство Христо и Николина Кротеви се върнаха от Китай, където взеха участие като специални гости на Международния хоров форум в столицата Дзинан на една от най-богатите провинции на Китай – Шандун. Те бяха поканени от хоровото и филхармоничното общество на провинция Шандун да водят майсторски клас с хора от Университета по изкуствата в град Дзинан, който се намира между Пекин и Шанхай.
„Този университет е доста голям и внушителен, както и всичко останало в Китай”, споделя Христо Кротев. „Работихме в стария корпус на университета, където има зали за репетиции, концертна зала и учебни корпуси. Ние посетихме и новия корпус в 10-милионния град Дзинан, който се намира на 20 км от стария.Участието ни се състоеше в това да направим 6 открити репетиции с хор пред колегия, която присъстваше на репетициите и това беше ценният момент в нашата работа. Аз дирижирах, а г-жа Кротева свиреше на пианото. Имахме работа и със 7 студенти, за да ги обучаваме в техника на хоровото дирижиране на различни творби. Занятията започваха в 8 сутринта до 12 и след кратка почивка продължаваха още три часа. Беше доста изтощително, но полезно за тях и за нас”.
Като единствени представители на България, а и на Европа, проф. Христо Кротев е бил поканен да участва със свое слово в откриването на големия хоров форум, както и във всички негови прояви, семинари, пресконференции. На въпроса как се е осъществявала комуникацията той отговори, че тя би била невъзможна, „защото китайците не говорят друг език, освен родния си. За щастие организаторът на събитието ни беше осигурил за 24 часа преводач – Станимир Александров, един прекрасен българин, който перфектно владееше и двата езика и за нас това беше изключително важно, защото без никакво усилие той правеше симултанен превод по време на разговорите”, отбелязва Христо.
Николина сподели, че двамата са били обект на особено внимание. „В началото това доста ме притесняваше, защото не сме свикнали да сме център на внимание, но китайците умеят да ценят творческите личности”.
Христо добави, че когато подарил свои произведения на домакините, реакцията била много изненадваща. „Това беше удар в десетката. Емоцията беше такава, сякаш се взриви бомба. Чрез преводача научихме някои особености на китайския характер. За тях човек, който твори и създава произведения на изкуството, е нещо, което са поставили на много висок пиедестал. Бяха силно изненадани, че техният гост е не само хоров диригент, но има и собствено хорово творчество”.
Николина добавя: „Диригентите имаха желание да разговарят с нас. Интересуваха се от европейския вид хорово пеене, от белкантото като музикален стил, за който Христо имаше интересна лекция. Те са пееща нация, но имат своя специфика, характерна за тяхното фолклорно вокалоизвличане. Имахме много срещи с колеги от различни китайски провинции и имах чувството, че сме се срещнали с много и различни държави, защото имаше представители от всички краища на Китай. Бяха пътували хиляди километри за тази среща. Колегите ни задаваха много интересни въпроси. Интересуваха се от всичко: как се прави детски хор, от колко годишна възраст започват, на колко гласа пеят и как ние работим в България. Направи ми впечатление тяхното желание за знания и за развитие в това изкуство. Те споделиха своя опит като организация на хоровото общество. И мисля, че вървят по правилния път, започвайки от училищата интереса към хоровото изкуство, нещо, което имаше в миналото и при нас, но не и сега”.
Христо разказа, че хоровото изкуство в Китай започва относително късно да се развива професионално. „Говорим за школуваното пеене. Там се срещнахме с известната проф. У, която е възпитаничка на Московската консерватория и когато в началото на 80-те години се връща в Китай, прилага творчески всички тънкости на хоровото изкуство, които усвоила в Москва. Почти всички колеги, които участваха на форума, бяха нейни ученици. Зарадва ни невероятното отношение към учителя. В Китай ценят учителя и са благодарни за това, което той им е дал в живота. Имаше колеги на нашата възраст, които са завършили при нея и те ласкаво я наричаха не професор, а мама У. Така я чувстваха и такава любов и уважение бликаше от всяка дума, които си разменяха! Няма нужда човек да знае китайски, за да види какво означава учител за тях”.
Пуснаха ми видеозапис от последния заключителен концерт, в който участват 15 хора с близо 1000 души хористи и изпълняват химна на провинция Шандун, дирижирани от Чан Ли, познат и приятел на сем. Кротеви. Впечатляващо е подобно изпълнение, особено ако го слушаш на живо в голяма акустична зала.
Присъствали са и на още един концерт в друг 7-милионен град Янтай, където на финала ги извикали на сцената да ги аплодират. „Така ни приеха, сякаш сме направили кой знае какво, а ние просто си свършихме работата”, споделя Христо.
И двамата са впечатлени не само от голямото хорово събитие, но и от посрещането, от отношението към тях и от гледките, които могат да се видят само в Китай. „Страната е огромна и констатирахме, че си е напълно самодостатъчна”, споделя Христо. „Имахме чувството, че китайците нямат нужда от никого и от нищо. Това е една планета със свои закони и се виждаше, че се развиват изключително добре. Всяка педя земя се използва така, че да носи полза за хората и държавата, железниците са във въздуха, а под тях земята се обработва, навсякъде е зелено и свежо, хората са изключително любезни и усмихнати, доброжелателни, трудят се денонощно. С очите си видяхме това, развиват се стремително и държавата им процъфтява”.
Показаха ми снимки от град Цюфу, който е родното място на китайския философ Конфуций. Бяха се снимали пред дома му, пред университета, където е преподавал. Храмът на Конфуций, гробницата му и резиденцията на рода Кон в този град се поддържат като национални исторически паметници. Провинция Шандун, която сега се населява от 100 милиона души, се смята за люлката на китайската цивилизация. Тя заема важно място в китайската история, била е основен културен и религиозен център на даоизма, китайския будизъм и конфуцианството.
Впечатлителни са снимките им от Островът на ездата, който се намира между Янтай и Уейхай, а също и гледките на брега на Жълто море.
Семейство Кротеви са щастливи, че китайците, с които се срещнали, са научили да произнасят две думи България и Благоевград. „Знаете ли с каква радост те се трудиха да произнесат тези думи?! – пита Христо Кротев. – Като си спомня, и сега се задушавам от емоция, защото тези китайци ни дариха с неочаквана за нас любов. Не бяха длъжни да ни посрещат с такова внимание. Както сме свикнали, всичко можеше да мине протоколно, но мисля, че с това наше пътуваме разбихме една велика виртуална китайска стена. Имам предвид големите разстояния между двете държави, исторически факти и причини двата народа да не сме толкова близки, но сега ми се струва, че тази среща беше едно начало. Имаме много идеи за в бъдеще, но времето ще покаже дали ще могат да се осъществят”.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
