Целенасочено отклоняване на вниманието на българите от важните злободневни теми, така коментираха благоевградчани и гости на града предложението на коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България” за смяна на националния празник на България от 3 март на 24 май чрез промени в Конституцията. „Струма” попита за мнение по темата общественици с ясна гражданска позиция. Мнозина отказаха да се включат в дебата, разочаровани и уморени от политиката на национално ниво. Ето размислите на приелите предизвикателството:
Ангелина Попова от Симитли, продуцент
„Този дебат е пълна глупост! И двете дати са важни за нас, българите. Толкова по-важни неща има да се решават в държавата, да местим празниците ли е най-належащото?! А щетите от наводненията, пожарите, безработицата?! Народът бяга по чужбина, защото в държавата ни има толкова много неуредици , а управляващите ни занимават със смяна на празниците и дали да се блъска, или не, някой паметник. Никой ли горе не вижда, че държавата ни е съсипана, за 30 г. вместо да се оправяме, ние разрушихме всичко! Празниците не са ни проблем, а разединението и липсата на силна власт не за личните и корпоративни интереси на една шепа хора, а за интересите и добруването на народа”.
Благоевградчанката Марчела Владимирова, преводач от италиански и английски
„Това е отклонение на общественото внимание от други, по- тежки проблеми, които тресат държавата ни в момента. На 3 март е подписан Санстефанският мирен договор, който слага държавата ни отново на картата след 5 века робство. Логичният национален празник е 3 март. На 24 май манифестираме нашата писменост и култура и най-нормалното е да си останат и двата празника, а повдигането на подобна тема в момента е политизиране. Двете дати са различни по своето съдържание и би трябвало да са два повода за обединение на народа ни, не за разединение. В момента на власт в Щатите е Демократическата партия и тя налага тона в целия свят, но само след няколко месеца републиканците може би ще ги сменят, това трябва ли да означава, че ние пак ще си сменяме датата на националния си празник?! Ако утре БСП се върне на власт, 9 септември ли ще върнем като национален празник?! Смятам, че повдигането на подобен дебат и създаване на излишна шумотевица цели отклонение на вниманието на обществото от съществените теми”.
Д-р Ангелина Давидкова, психиатър и психотерапевт
„3 март не е празник на българите. Тази дата е поредното ни коленичене пред „господаря“ Русия. Страната ни е раздробена на 3 март, а в т.нар Санстефански мирен договор България изобщо не се споменава, дори български представители на страната не присъстват. Раздробяват България на Източна Румелия и Княжество България, а държавността е поверена на руски губернатори. Затова 3 март е позорният ни „празник“. Смятам, че истинският наш национален празник е 22 септември, защото на тази дата събраните български земи, които Великите сили са разкъсали, най-сетне получават националния си идентитет. И най-сетне можем да бъдем истински независими от много „велики сили“, които имат изключително големи претенции да няма мощна държава в тази част на Балканския полуостров.
Празникът 24 май има отношение към нашата писменост и култура, и той е само част от националния ни идентитет”.
Кирил Алексиев, историк, доктор по международни отношения, директор на Регионален исторически музей – Благоевград
„Не му е времето на този спор в момента, има толкова по- важни неща за разрешаване! 24 май е най-светлият ни празник, не ни разделя като народ и не е спорен по никакъв начин, докато другите дати са свързани с битки. Разбирам, че заради модерната в момента русофобия искат смяната на 3 март , но имаме много по-важни проблеми за решаване от това на коя дата да отбелязваме националния си празник . Честно казано, противопоставянето на двете дати мен лично доста ме изнервя. Да, 3 март е свързан с руската имперска политика, но реално в съвременната ни история това е първата дата, на която България се явява на картата, при това в почти пълни етнически граници, а това никак не е маловажно. Затова тази дата има своето значение в историята ни. Както и 6 септември – Съединението на Източна Румелия и Княжество България, и 22 септември – обявяването на независимостта на страната ни, акт, който празнуват повечето държави. Смятам, че преди да се предприемат конкретни стъпки за промяна на националния празник, трябва да има много сериозен дебат, да се изговорят всички „за“ и „анти“ . Защото утре ще има друго конституционно мнозинство, което може да каже, че иска да чества например деня на Св. Богородица като национален празник. Или 9 септември. Мнението ми е, че трябва доста внимателно да се подхожда към такива промени, и то задължително след доста по-широк дебат, защото те могат да причинят повече вреди, отколкото ползи.
Димитър Марчев, регионален лидер на КТ „Подкрепа“ в Пиринско
„За да няма недоволни, дайте да честваме двата празника като национални на ротационен принцип, през година! Само така ще отговорим на изискванията на новото време и ще сме в крак с новия подход в управлението на държавата ни. Ако трябва да съм сериозен, напълно споделям казаното от цар Борис на връх Шипка при откриване на пантеона през 1934 г. , че войната на Русия за българите бе дело на великодушие, довело до нашето Освобождение, което няма аналог в историята на народите. Изумен съм от това падение да се дискутира датата на националния ни празник и смятам, че това е съзнателно и целенасочено отвличане на вниманието от много по-важни проблеми, които се случват в момента в държавата ни, като почнем от войната в Украйна и свършим с постоянните претенции на повечето бюджетни звена за по- високи заплати. Може би се изчакват местните избори, за да се види каква ще е политическата ситуация, преди да се върви към предсрочни парламентарни избори. Все си мислех, че сме ударили дъното, но такова нещо никога не съм и помислял, че може да ни се случи. Хубав народ сме, а толкова жалка, смешна и карикатурна политическа класа никога не е имало. Няма водачи, които да поведат държавата ни в правилната посока и не съм оптимист, че ще се появят в обозримо бъдеще. Трябва да се случи някакъв катарзис, за да се променят нещата, защото при нас не се случи лустрацията на останалите бивши соцстрани. Но българският народ не е толкова търпелив, колкото си мислят политиците ни, и подценяването може да се окаже фатално”.
Блока подготви ДИМИТРИНА АСЕНОВА
