Благоевградчани „проспаха” обсъждането за теглене на 14.5 млн. лв. дълг, новият омбудсман Зл. Ризова пасува

Кметът  на Благоевград Методи Байкушев обясни защо се налага поемането на нов дългосрочен дълг от общината в размер до 14,5 млн. лв. Общественото обсъждане, което се проведе в зала „22 септември“, продължи два часа при преобладаващо присъствие на общински съветници, в това число и бивши, но впечатляващо малко граждани.

Дискусията бе открита от финансовия директор на общината Валери Млъзев, който обяви, че намерението им е дългът да бъде обезпечен с учредяване на особен залог върху настоящи и бъдещи парични вземания на общината, и ще поискат от банките максималния срок от 15 г. за изплащането му.

Кметът Методи Байкушев започна с това, че финансовото състояние на общината не е розово, като проблемите не са от вчера и днес, не са и от предишния мандат. „От 2015 г. насам общината ползва постоянно външно финансиране, ползва – връща, ползва – връща и т.н. Към момента община Благоевград има 7 банкови заема. Два от тях са директно към банки, пет са към фонд ФЛАГ. Там финансирането също е чисто банково, с абсолютно същите характеристики“, заяви кметът и уточни, че към момента месечните плащания по кредитите са в размер на 332 000 лв.

След изтеглянето на дълга, който предлагат от община Благоевград, плащанията ще бъдат 325 000 лв. „Веднага ще обясня защо. В момента изплащаме дълг от 2019 година, който е бил разсрочен от предишната администрация, заради големи плащания по него. Този кредит, по който плащаме 135 000 лв. на месец главница и лихви, ще бъде погасен до месец юни“, добави Байкушев.

Две са причините, поради които се налага община Благоевград да поеме новия дългосрочен дълг. Първата е свързана с доклада на АДФИ (Агенция за държавен финансов контрол) от 12.03.2024 г., от който става ясно, че през 2022-2023 г. неправомерно са разходвани близо 8,2 млн. лв. от целевите средства на oбщина Благоевград. Целевите средства за конкретни инвестиционни проекти са 6 840 167 лв. Проектите са от изключителна важност за местната общност. Ако не бъдат изпълнени, целевите средства трябва да бъдат възстановени от общината на държавния бюджет. Става въпрос за ул. „Промишлена”, укрепване на свлачище по пътя за м. Картала и ремонт на сградата на Камерна опера и Народно читалище „Никола Вапцаров-1866“.

Втората причина е участие със съфинансиране на общината в 13 проекта по национални програми и програми на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Тези проекти включват изграждане две детски градини, обновяване и разширение на училищни сгради, ремонт и енергийна ефективност на общински сгради. По тях се предвижда съфинансиране през 2024 г. и 2025 г. в общ размер от 9 784 379,66 лв. Една част от необходимите средства, а именно 2 124 546 лв., ще бъдат осигурени от набраните средства за отчисления при РИОСВ.

„Планираният дефицит за бюджета за 2024 г. е 15,4 млн. лв. Не може чудодейно да увеличим собствените си приходи. Затова предлагаме да поемем дългосрочен дълг“, мотивира искането си кметът.

Максималният размер на дълга е до 14 ,5 млн. лв. с годишен лихвен процент до 3%. Гратисният период, в който общината няма да плаща суми по главници, е 24 месеца от подписване на договора за кредит. През първите две години ще се плащат само лихви, след което ще започне изплащане и на главниците. Максималният размер на лихвата, която се дължи по този кредит, би била 36 250 лв., изчислена върху пълния размер от 14 500 000 лв. Лихви ще се начисляват само върху усвоените суми, което ще оптимизира лихвените плащания”, разясни кметът.

След подробната презентация за финансовото състояние на общината последваха въпроси  и предложения от залата. Бившият общински съветник Кирил Илиев от ГЕРБ хвърли ръкавицата към кмета с две предложения. Първото беше да се проведе местен референдум, на който да се потърси по-широкото обществено мнение за това дали общината трябва да поема нови и нови задлъжнялости и да трупа кредити. Допитването би  могло да се проведе на 9 юни по време на изборите за национален и Европейски парламент, добави Кирил Илиев.

Това предложение бе директно предизвикателство към кмета Байкушев, който инициира референдум за заема, който искаше да бъде поет предишният кмет Илко Стоянов за обновяване на Аквапарка. Второто предложение на Кирил Илиев беше за публичен дебат между настоящия кмет и предишните Илко Стоянов и Атанас Камбитов.

„Цифрите, които вие представяте, са тревожни. Това, което ние искаме да отправим като послание към нашите съграждани, е, че вие трябва да се постараете  малко повече, за да имаме по-добра финансова стабилност и намаляване на тези задлъжнялости”, призова Кирил Илиев.

Методи Байкушев отговори така: „Колко повече да се  постараем? Оттук нататък развитието на общината и финансовото здраве минава през повишаване на приходите, което минава през вдигане на икономическата активност и публичните инвестиции. По отношение на местния референдум, имаше опит да се проведе такъв при предишната администрация, но бе осуетен и бе взето незаконно решение, за което има окончателен съдебен акт. Ако трябва да прибегнем към референдум сега, трябва да видим как ще мине това обществено обсъждане, какви са реакциите и има ли напрежение. Той може да се проведе и след решението на ОбС. Референдум може да се проведе, когато има време, пари и когато има нещо в обществото, което да го налага. Дебат „Кой крив – кой прав“ няма, той е само в света на Илко Стоянов. С пълния си отказ да направи каквато и да е приемственост при предаването на властта от  моя гледна точка той е загубил политическа легитимност за участие в дебат. Дебатът е тук и трябва да се състои на общественото обсъждане. С Атанас Камбитов съм провел разговор, той не приема заема, но за мен неговите аргументи са неубедителни и очаквах да ги чуя днес. Не помня по негово време да са се правили дебати за заеми, а една част от тях продължаваме да изплащаме. При всяко положение трябва да намерим пари да платим на строителите или да ги върнем да държавата. Общината ги няма и единственият начин да ги намери е или да отреже някакви гигантски дейности, или да поеме дълг, който във времето няма да увеличи тежестта по отношение на данъкоплатците. Ние вече взехме тежките решения за вдигане на данъците и таксите”, заяви кметът Байкушев и добави, че не се предвижда повече повишаване на данъците.

Последва реплика от Кирил Илиев: „Къде са парите? Предполагам, че не са се изпарили? Ако са неправомерно отклонявани, въпреки решението на ОбС – Благоевград, в който бях и аз, не трябва ли да се сезират други компетентни органи, вместо гражданите да плащаме с повишени данъчни ставки и взимането на нови заеми?”. 

Методи Байкушев отговори, че е сигнализирал Сметната палата, АДФИ и прокуратурата, в която е образувано досъдебно производство, а къде точно са разходвани средствата, е предмет на одит.

„Според мен причината за този огромен дефицит и да се принуди предишната администрация да насочи тези пари в грешна посока е системният дефицит в общинските финанси”, добави кметът и цитира конкретни суми, които са отишли за фестивали, осветление и заря. „Ние разходваме толкова пари, колкото имаме. Ние също получихме целеви средства за ул. „Промишлена“, за локалното платно „Карлсберг“ и КФМ, за улица в с. Покровник, които не се пипат.  Спазваме финансова дисциплина. И аз искам да има  фестивали, да гърми заря, нонстоп концерти, но няма как да го плащаме. Първоначалната сметка за покрития пазар е била за около 1 милион лева, а накрая с целия масраф е излязло около 2,3 млн. лв. Т.е. има лоши разчети и разходите са покрити с целеви средства, които могат да чакат. Но няма идея с какво да бъдат изплатени”, каза кметът.

Бившата служителка в Общинския  инспекторат Анели Никова попита защо не е качен финансовият отчет за 2023 г. на сайта на общината и какво става с анаеробната система. „Датата 29 май е особено важна, защото се очакват едни 17 млн. лв. безвъзмездна европейска помощ. Къде отиват тези пари, тъй като преди казвахте, че всичко е наред с анаеробната система, а сега – обратното?“, попита Никова.

„Когато встъпих в длъжност, по сметките на анаеробната инсталация имаше 2,2 млн. лв., а по сметките на общината – 400 000 лв. До 14 декември трябваше да се разплатят 17 млн. лв., което беше абсолютно невъзможно, плащанията бяха направени на няколко етапа с наличните средства, заема по фонд ФЛАГ, който беше за тези цели, и частично със заеми от МФ, по които практически няма никакво движение на пари към общината. Успяхме в последния момент на 28 декември да разплатим втората част от парите. По този проект остава да се верифицира сумата от 8,3 млн. лв. От управляващия орган ще бъдат приспаднат 823 000 лв. за 10% финансова корекция по договора за строителство и доставка на камионите заради неправилно организирана обществена поръчка през септември 2023 г. Така остават 7,5 млн. лв., от които ще бъдат приспаднати дадените аванси от началото на проекта в размер на 3 млн. лв. Използваните 2,2 млн. по инструмента „ДДС-6“ на МФ отиват към тях. Във връзка с финансовата корекция ще ни бъдат наложени още 5% върху вече верифицирани фактури, които са 212 000 лв., и след като се приспаднат, накрая реално остават 2,1 млн. лв. Освен това 240 000 лв. допълнително ще бъдат приспаднати за финансовата корекция за компостиращата инсталация и сумата ще бъде 1,9 млн. лв.”, обясни Байкушев.

Последва реплика на Анели Никова, която предложи заемът да се отложи, след като бъде публикуван финансовият отчет на общината за 2023 г.

„Благодаря, но този спор съществува само в главата на един човек. През август става много късно, защото имаме разплащания, за които сроковете ни притискат, и трябва да започнем други проекти“, отговори кметът.

Бившият общински съветник Красимир Роячки също взе думата в качеството си на гражданин. „Бях председател на Икономическата комисия 10 г., но преди около две години подадох оставка именно заради теглене на дълг, за който като дежа вю сега дори и цифрите съвпадат. Когато тогава обсъждахме предложението на г-н Стоянов, Вие, г-н Байкушев, бяхте до мен в тази зала. Явно много неща са се променили, защото аз пак не съм съгласен да се изтегли краткосрочен дълг от 20 млн. лв., а вие вече сте от другата страна на залата и вече искате. Срокът за погасяване на дълга ще е 15 г., точно два мандата след Вас. 2 г. е гратисният период и ако Вие не бъдете преизбран, просто ще изразходите този кредит и няма да внесете нито една вноска. Вие сте избран за 4 г., а взимате решения за 15 г. напред“, заяви Красимир Роячки и добави, че всеки нов кмет се оплаква, че няма пари в общинската хазна и задлъжнялостта само расте.

„Следващият кмет ще бъде поставен на колене, защото няма да може да тегли друг кредит, тъй като ще бъде достигнат максималният лимит. За мен това е 100% кредит „спокойствие“ за администрацията, който можехте да направите поетапно, тъй като тук няма никаква неотложност”, заяви Красимир Роячки. Той добави, че трябва да се направи анализ за постъпленията от увеличените данъци, от спестените средства за културните институти и детски градини, които вече са с делегирани бюджети, от намаляване на разходите за почистване на градинките, което хората сами ще правят, и т.н., и предположи, че сумата за заем трябва да бъде по-различна. „Общинските съветници могат да направят жестове и да си намалят малко заплатите”, предложи още бившият общински съветник.

Думата взе и бившият общински съветник Калоян Ханджийски, който заяви: „Подкрепям предложението на г-н Роячки да се намалят заплатите на общинските съветници. Но има хора от администрацията, които са отговорни за финансовото състояние на общината и трябва да си ходят. Аз бих могъл да ги посоча. Подкрепям взимането на дълга за финансиране на трите проекта, но съм против санирането на зала „22 септември“, каза Ханджийски.

„За тази сграда и за санирането на 5 кметства ни дават над 5 млн. лв. и си струва да се включим с това финансиране от 800 000 лв., което може да намалим“, мотивира се кметът.

Думата взе Георги Кехайов, дългогодишен банков експерт и директор на банка в Скопие. „За преструктурирането на дълг има едно правило – максимално дълъг с максимално ниска лихва, което ще ви даде времева преднина. Това е позитивен вариант, но за да го вземете от търговските банки, ще ви трябва точен анализ. Аз съм песимист, че не могат да се съберат повече приходи в следващия период заради влошаващата се икономическа ситуация в Благоевград. Градът може да е в Топ 5 по социална инфраструктура в страната, но питам за кого е тя, след като повече от 50% от младите хора го напуснаха? И продължават да го напускат. На мен ми липсва сух анализ, с цифри и не бих дал като банкер такъв кредит. Референдумът е задължителен, за да се произнесат гражданите, които трябва да разполагат с информация. Общината трябва да се пренастрои на кризисен мениджмънт“, предложи ексбанкерът Кехайов, който получи аплодисменти.

Кметът отговори, че новият финансов директор в общината Валери Млъзев е работил цял живот в банковия сектор. „Финансово-икономическият анализ във вашия вариант е свързан с корпоративно кредитиране. Тук говорим за публични финанси. Ние сме провели разговори на най-високо ниво с ръководството на 4 от най-големите банки. Не очаквам понижаване на приходите, които се увеличават с всяка година. 29 милионна за 2023 г. и 31 милиона лева очаквам за тази година. Слуховете за смъртта на Благоевград са силно преувеличени. С всички разговори, които водим с бизнеса, очаквам инвестиционните проекти да се увеличат. В моите планове на кмет не е планирано градът да загива. Благоевград не е толкова цъфнал и вързал, но не е и така, както се изкарва – на умирачка. През последните години са загубени 1400 работни места. Имаме немалко бизнеси и категорично не споделям мрачните прогнози“, заяви Байкушев. 

За отлагане на дълга се обяви и Людмила Костадинова, бивш кандидат за кмет на Благоевград. „Ако тези 17 млн. лв. бъдат възстановени от ЕС, ще отпадне и нуждата от поемането на дълг. Подкрепям предложението за отлагане на дълга поне до юни месец“, каза тя.

„Няма никакви 17 млн. лв. за верифициране, а 4,5 млн. лв., които са включени в бюджета. Както настоявате да чакаме за отчета за 2023 г., трябва да разчитате и на данните в бюджета за 2024 г. Общината работи със собствена скорост и има правото да предлага кога да се извършва едно или друго действие при спазване на закона. Нашата преценка е, че това трябва да се случи сега”, заяви Байкушев.

Въпрос от залата имаше и към председателя на ОбС – Благоевград Радослав Тасков във връзка с ул. „Промишлена“, който даде отговор и обобщи дебата за дълга така: „В по-голямата част имаше политически изказвания с доста неистини. Аз няколко пъти като общински съветник съм гласувал „за“ взимане на дълг, което не е лошо. Нека който иска, да провери в Гугъл държави с най-висок външен дълг. Ще останат изключително изненадани, че в първата десетка се намират най-развитите държави в света. На първо място е Люксембург, което не означава, че е бедна и без пари. Винаги е добре да се чуе гласът на хората и никога не съм бил против. Искането за референдум е нецелесъобразно, защото е свързано със средства и няма да получи над 50% подкрепа от избирателите, което означава, че няма да е задължителен, и накрая решението пак ще се вземе от ОбС. Нека приемем, че на това обществено обсъждане се вижда кой какво мисли”, заяви Радослав Тасков.

С това общественото обсъждане приключи в понеделник в 21 ч. вечерта. Повечето от общинските съветници, които присъстваха в началото, си бяха тръгнали, в това число и новоизбраният общински омбудсман Злата Ризова, която остана пасивна по темата за дълга.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА