Лично известният гуру Баба Джи й изпратил покана за празника, посветен на 555-годишнината от рождението на гуру Нанак, личност като Христос за района на Пенджаб
Не за първи път Даниела Коцева посещава Индия. Съдбата я отвежда там преди 20-ина години, когато отива да се лекува от сериозно заболяване и откъдето се връща оздравяла, след което седем години продължава да посещава индийски ашрам. Лекува се с йога и с промяна на мислите. „Има животоспасяващи моменти с лекарска намеса -споделя тя, – но ако не разберем причината, поради която се е появила болестта, и ако продължим живота си в негативен план на мислене, няма лечение!”. А що се отнася дали е открила причината за собственото си заболяване, тя отговори: „Страхове, чувства за вина, за малоценност, които вече знам, че са излишни, защото всеки е красиво цвете, макар и малко трънче, но в полянката на природата то е прекрасно и необходимо! Затова замених негативните мисли с: Обичам се! Обичам и одобрявам себе си такава, каквато съм!”.
Как изглежда Индия за нея след 20 години?
„Индия е пак такава, каквато я видях за първи път. От моя гледна точка този народ живее в духовността. Някои разбират това, други не го разбират, но това е заложено в кармичната им характеристика. Те са хора, които посрещат слънцето с усмивка, макар домът им да е на улицата, заедно с кравите, кучетата, боклука, маймуните… Те могат да оценят, че всеки един момент от живота им е ценен и е свързан с някакво тяхно преживяване. Първото ми отиване там беше с цел лечение, но после се оказа, че следващите седем години аз посещавах ашрама в Северна Индия на един светец, мистик, учител, Хайдахан Баба Джи и живеех в неговата енергия. Баба Джи в превод означава татко, който е във връзка с чистата космическа енергия. Аз нямах честта и удоволствието да го познавам, тъй като той живее около 14 години в миналия век и след това предава учението на Мунираджи, който за съжаление също не е между нас. Но и той има последовател и това ще продължи, докато съществуват на тази земя”.
Тъй като няколко пъти препрочитам „Автобиография на един йогин” на Парамаханса Йогананда, искам да добавя към разказа на Дани, че в книгата си той разказва за съществуването в Хималаите на един светец, подобен на Христос – Бабаджи, който хилядолетия наред е напътствал много духовни учители, без те самите да знаят това. Той е един велик Сидха, който е преодолял обичайните човешки ограничения и който работи безмълвно, зад кулисите, в името на духовното развитие на цялото човечество. Ключът към всички страдания според него е отговорът на въпроса кои сме ние или кой съм аз, и усилието за себепознание и поемане на отговорност към всичко, което правим и мислим.
Дани добавя: „Това учение беше свързано с истина, простота, любов, с живот в единство. Мястото, където попаднах преди 20 години, беше център с около 1000 души от петте континента на света. Повечето бяха европейци, хора с различни религиозни възгледи, различен пол, професия, но всички живеехме заедно. Заедно се хранехме, заедно се веселихме, заедно практикувахме йога. Това, което видях в края на 2024 година, ме изненада много приятно. Продължавайки намерението на Хайракханди Баба Джи, човека, с когото се срещнах, сега се оказах в присъствието на човек, който носи същото име. Той е от Буландпури в щата Пенджаб, в района на сикхите и за тях е важна истината, простотата и любовта с вътрешна красота, развити в невероятно големи размери. Бях поканена лично от Баба Джи Балдев Синг, което изненада и самата мен. Той три пъти идва в България, а повече от 10 години обикаля цял свят с мисията на Гуру Нанак, но разширява континентите. В момента е в Малайзия, Нова Зеландия и Австралия. Това е духовно учение, което е над всички религии. Бог при тях е общо понятие, той е единна енергия, изпълнена с любов към всичко и към всички. Ако първият ашрам, който посещавах, имаше 1000 души, сега бяха около 7000. Не очаквах тази грандиозност на събитието и тази сила на това мероприятие. То беше организирано по повод 555 години от рождението на Гуру Нанак, подобна на Христос личност в Пенджаб. Той предава учението на ведите но в по-съвременен свят, като разпространява идеята им в песни и мантри. За да достигне това до повечето хора, обикаля много години цяла Индия и близките страни, за да предаде идеята за мир, вътрешна красота, любов и доброта. В Амритсар, на около 454 километра от Делхи, сикхите са сътворили известния като туристическа дестинация Златен храм в Индия. Те са невероятно гостоприемни, човечни, внимателни, учтиви – все неща, които са заложени в тяхната идея, че трябва да споделят освен Земята като място, на което всички живеем, и храната с всеки, който срещат по пътя си. В рамките на деня мястото за храна беше непрекъснато отворено за всеки, който има нужда да се нахрани. Храната и спането в комплекса са напълно безплатни. Отново присъстваха хора от цял свят, личности и ръководители на католическата, на православната църква, представители на исляма бяха там заедно и в продължение на три дни се изказваха на събитието за това да не забравяме, че мирът, братството, приятелството, любовта и състраданието са неща, които са ни оставили предците от най-старата записана ведическа култура от преди 2000 години преди новата ера. След това Христос, Мохамед и всички останали духовни учители са ни припомняли тези послания, които в един груб материален свят хората бяха напълно забравили”.
На въпроса как се издържа този ашрам, Дани отговори, че там всичко е на доброволни начала и се издържа с дарения. Милиони сикхи има по света и навсякъде, където има малко по-голяма общност, те създават такъв храм, в който традицията продължават техните деца, семейства и местни жители. Благодарни на Единен Бог, че им е помогнал да създадат някакво благоденствие, те отдават част от него, за да бъде споделено с другите. Пенджаб е най-богатият район в Индия. Както в България, така и в Пенджаб розата е на почит и от нея се произвеждат много продукти. В България са много малко тези сикхи.
Дани каза, че на това събитие са присъствали 6-има души от България – групата на Кундалини йога. Тя е пътувала с първата си учителка Ваня Семкова, която в момента живее във Франция, и с други колеги преподаватели по кундалини йога. Даниела също преподаваше йога в Благоевград за деца и възрастни, но след пандемията прекрати срещите на живо и сега дава консултации само по интернет.
„Йогата ли те излекува” – питам аз.
„Да, но с времето, срещайки се и с други мои проблеми и на други хора около мен, все повече осъзнавах, че причината е в силата и мощта на мисловния процес. Накъдето го насочим, там се концентрира и работи в тази посока. Ако е в положителна, е прекрасно, но понякога са по-силни страховете, спомените, обидите и други негативни мисли, които могат да повлияят на нашето здраве”.
Даниела е съпруга на посланика Венелин Коцев. Запознават се по време на лов.
„Моят дядо Иван по бащина линия беше известен ловец. Тъй като нямаше момче в семейството, аз имах пушка и ловен билет, защото той искаше някой да продължи семейната традиция, а с него имахме много силна връзка. Цялото ми детство е минало с дядо. И на едно таково събиране за лов се запознах с Венелин. И бяхме заедно 30 години”.
Даниела е родена на 10 март 1952 година и е с 25 години по-млада от Венелин Коцев, но случайности в съдбата няма. Тя е от София, той от Ботевград, откъдето е майка му, а баща му е от село Литаково, близо до Ботевград. Венелин е завършил Военната академия.
„Привлече ме в него това, което сега намирам в тези духовни пътеки, по които съм тръгнала – една чистота на излъчване, доброта, нежност, внимание, любов. Беше човек с голямо сърце и през целия си живот не сме имали разминаване на възгледите ни. Винаги е бил любвеобилен към мен и към децата ни. Никога не се е карал и не ги е напътствал строго. Имаше дарбата нежно и спокойно да им каже това, което желае и което смята за добро и правилно. По времето на социалистическия режим той заемаше високи постове в Министерския съвет, беше секретар на ЦК. Занимаваше се с култура и идеология. Първият му дипломатически пост беше в Алжир, след това в Мавритания, дълго време в Италия, Малта, Сан Марино, Унгария… Беше близо 25 години в дипломацията, след което почина на 76 години. Аз завърших италианска филология в Рим. Там се родиха и двете ни деца. Срещнахме се с много стойностни хора и продължавам да поддържам връзка с тези, които са все още сред нас. За съжаление преди един месец изпратихме най-близката ми приятелка, която почина на 105 години. Тя е Йоле Манчини и беше съпруга на художника Илия Пейков. Тя даде името на българското училище в Рим – „Асен и Илия Пейкови”.
Асен и Илия Пейкови са малко известни български творци, родени в Севлиево. Асен Пейков е български скулптор, чиято деветметрова бронзова статуя на Леонардо да Винчи се намира на основното летище в Рим. Всеки пътник, слизайки от самолета на летището във Фиумичино, което носи името на Леонардо, може да я види. В непосредствена близост до Колизеума има площад, кръстен на името на Асен Пейков. По инициатива на Йоле Манчини Римската община кръщава улица на Илия Пейков и поставя паметна плоча на дома, в който са живели заедно.
Никола, бащата на Асен, е бил инженер и депутат от Земеделската партия на Стамболийски. През 1923 година екстремната десница земевладелци унищожава 33 хиляди души, сред които и Никола. Разстрелян е на входа пред дома им. Асен е свидетел на това убийство и то се превръща в белег през целия му живот. На 16-годишна възраст Асен бяга към морето и става рибар. Заедно с четири момчета там създават бунтовния вестник „Мисъл”. Всички успяват да избягат, с изключение на Асен, който престоява в затвора 8 месеца. След това заминава за София, където животът му не е лек. Там се запознава с един млад творец, занимаващ се с керамика, който определя по-нататъшната му съдба. Асен казва: „Видях глината, пипнах я и станах скулптор”. През 1937 година завършва Художествената академия със златен медал. Следват Париж, Мадрид, Америка. Накрая се спира в Рим, защото според него „италианците са най-свободният народ, който някога бил виждал, една истинска ежедневна поезия, за което може би дори самите те не подозират”. След войната Асен започва активна творческа дейност в Рим. Старото му ателие на улица „Маргутта” е било сборно място на видни интелектуалци и артисти в Рим през 50-те и 60-те години на миналия век. Сред известните му приятели са Фелини, Ава Гарднър, София Лорен, поетът Унгаретти, художниците Гуттузо и Де Кирико и други.
По-малкия брат, Илия Пейков, наричат художника на Космоса, защото с неговата специфична техника рисува картини, които наподобяват космически пейзажи. „Когато Юри Гагарин посещава Рим – разказва Даниела, – го водят в студиото на Илия Пейков и когато вижда картините по стената, казва: „Значи аз не съм първият, който е бил в Космоса”. Много картини на Илия Пейков има сега изложени и във Ватикана. И днес, ако намерим снимки от Космоса в интернет, можем да ги съпоставим с изкуството на Илия Пейков. По негово време обаче нямаше компютри, нямаше интернет, картините бяха във въображението му. Съпругата му Йоле е била партизанка и по ред причини е измъчвана в Гестапо, 18-годишна е била в затвора. Тя нямаше деца, но е изгледала децата на всичките си братя и сестри, седем на брой, плюс моите деца, защото ние бяхме постоянно заедно и те се родиха в нейните ръце. Година преди да почине, успя да напише книга за живота си, която стана бестселър и беше издавана 4 пъти в рамките на една година. Тя беше личност, която познаваше и живееше с тези качества – любов, състрадане и раздаване за хората, и ще се радвам ако успея да преведа тази книга на български език. Сега българското училище в Италия се ръководи от Венета Ненкова, която е създател на първото българско неделно училище в Рим, което носи името на двамата братя – „Илия и Асен Пейкови”. Венета Ненкова е родена в Добрич и след падането на желязната завеса, едва 17-годишна, заминава за Рим, за да учи оперно пеене, но съдбата й е била отредила друго. Завършва „Културология” във Висшия свободен университет „Черноризец Храбър” във Варна със специалностите „Журналистика” и „ Арт мениджмънт”. В Рим завършва театрална режисура. Работи в българската секция на националното радио „Rai International” до нейното закриване. До 2007 година работи като главен редактор на вестник „България експрес”, предназначен за българите в Италия. Днес е екскурзовод в Рим и единствен лицензиран на български език за Ватикана. Сътрудничи от близо 20 години на Радио Ватикана. През 2014 година заедно със свои съмишленици основава Културна асоциация „Паралел 43” и става неин президент. Целта на асоциацията е да администрира Българско неделно училище „Асен и Илия Пейкови”, в което днес учат стотици ученици.
Със своя съпруг Венелин Коцев Даниела е пътувала много по света и затова я питам защо е избрала да отиде в Индия?
„Не съм я избирала, а може би съдбата, интуицията ме насочиха да отида там. Имала съм желание да посетя Индия и латиноамериканските страни, известни с историята си, но в един момент Индия се оказа първото място, което посетих, и я почувствах близка”.
Духовната идея в семейство Коцеви винаги е била да бъдат добри, човечни, коректни в семейството и с хората около тях. Даниела има двама синове. По-големият носи името на баща си Венелин. Заедно с дъщеря си Мария-Даниела днес той живее с майка си в Благоевград, защото преди четири години умира съпругата му Даце, с която са живели в Латвия. Той се занимава с автомобили и резервни части, но също активно практикува медитации с йога. „Всеки по свой начин възприема моя опит. Внучката Мария-Даниела е на 12 години и все още трудно се заседява на едно място, но не е против нашите практики вкъщи”.
Големият й син Тодор отскоро живее със семейството си в Италия и се занимава с бизнес. Съпругата му Елена в момента изучава италиански език. Имат двама синове – Венелин и Теодор. Венелин е последна година студент в Югозападния университет. Дани се похвали с хубавата новина, която току-що беше научила: „Малкият ми внук Теодор, който е на 17 години, активно се занимава с класическа борба и се е класирал на 5-о място на Европейско международно състезание с италианския отбор на Равена. И двамата ми внуци се занимават със силови спортове – единият е боксьор, а другият – борец, но осъзнават, че грубостта и арогантността не водят към нищо добро. И в тези спортове колегиалността и приятелството са на първо място”.
А дали намира общи неща между Италия и Индия, Дани сподели, че са много различни, но общото е запазената култура и в двете страни. Може би затова днес Индия привлича толкова много западни туристи и е интересна със своите духовни идеи, които е запазила от векове.
„Наблюдавайки по телевизията какво се случва по света, накъде вървим – към по-добро или към по-лошо” – питам аз.
„Според мен вървим към по-добро, просто защото сме принудени от новата посока в новата ера на Водолея, която носи изцяло женска енергия, а тя много трудно може да съществува в негативността. Войната не носи решения. Винаги има някой, който плаща агресията. За да може човек да се превърне в Бог творец, за което се говори в тези духовни учения, той трябва да може да твори вътрешна и външна красота. Защото отдавна знаем, че всичко е едно, и наистина може да се спасим, ако сме в среда на мир, любов и разбирателство!”.
Деликатната и елегантна по своему Даниела Коцева продължава своето духовно усъвършенстване не само чрез идеята, че Бог Е Едно и е Любов, която прилага в своя живот, но се опитва чрез мислите, действията и постъпките си да накара и другите да повярват в тази вселенска истина.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
