* Индийците не робуват на материалното, условията на живот и мислене са далече от европейските, чистотата е под всякаква критика, тежък смог със странна миризма от изгорели мъртъвци се стеле над Амритсар * Всички говорят английски, почти няма неграмотни, макар да са много бедни, щастливи са по своему * Тадж Махал – символът на вечната любов, е в списъка на 7-те нови чудеса на света, 6 от които вече видях
Д-р Виктория Каракостова и съпругът й д-р Николай Нешев наскоро посетиха Индия. По време на 9-дневната екскурзия те се докоснаха до уникалната култура на държавата с население над 1,375 млрд. души и разгледаха забележителности в така наречения Златен триъгълник. Най-известната от тях е мавзолеят Тадж Махал, който е включен в списъка с новите 7 чудеса на света. Другите са Великата китайска стена, град Петра в Йордания, статуята на Исус Христос в Рио де Жанейро, Бразилия, Колизеумът в Рим, Чичен Ица в Юкатан, Мексико, и Мачу Пикчу в Куско, Перу. Така известната със страстта си към пътешествията благоевградска лекарка вече е видяла 6 от съвременните чудеса на света, остава й само Мачу Пикчу. За последното чудо – Тадж Махал, и преживяното в Златна Индия д-р Каракостова се съгласи да разкаже за читателите на в. „Струма“.
– Д-р Каракостова, какви са впечатленията Ви от Индия?
– Индия е страна, която трябва да бъде посетена поне веднъж, защото има какво да се види. Не смятам обаче, че трябва да се повтори, защото условията на живот и начинът им на мислене са далеч от европейските. В Индия има невероятна духовност, по-различно мислене, може би хиндуизмът ги прави такива. Това са хора, освободени от привързаността и робуването на материалните неща, и в този смисъл Индия ми беше интересна. Освен това винаги съм смятала, че 7-те съвременни чудеса на света трябва да бъдат посетени в рамките на човешкия живот. Е, видяхме и Тадж Махал, което е едно от тях, и ни остава Мачу Пикчу в Перу.
– Кои бяха интересните забележителности, които видяхте?
– Нашата екскурзия беше концентрирана върху Златния триъгълник, в геометричен и абстрактен смисъл, между 3 големи селища в северозападната част, които са свързани с културата на база на трите религии – на сикхите, хиндуистите и мюсюлманите. Пътуването ни започна с Амритсар, който е в провинция Пенджап, в подножието на Хималаите, където е границата с Пакистан. През 1947 г., когато Индия получава независимост, от нея се отделят мюсюлмански територии и образува държавата Пакистан, и затова е убит Махатма Ганди. Амритсар е населен от сикхи, които вярват на първия гуру от 15-и век. Последният велик гуру е петият, по което време е построен Златният храм. Имат много интересни обичаи. Мъжете и жените никога не си подстригват косите, защото вярват, че нещо от твоята същност се отрязва. Мъжете носят шапки, наподобяващи чалми, и не се бръснат.
В архитектурно отношение Индия не е еднообразна, но не бих казала, че е красива. Първите впечатления, които получаваш, макар и настанен в 5-звезден хотел, е, че средният индиец живее невероятно бедно. Още в първия ден от прозореца на хотела видяхме тази тежка мъгла, която беше покрила Амритсар и не се вдигаше. Така и не видяхме Хималаите, макар че бяхме в подножието им. Впоследствие разбрахме, че много са причините и че това е един тежък смог – стелеща се мъгла със странна миризма. Явно са свикнали с този начин на живот. Иначе са колоритни и интересно облечени. Всички са в цветни сарита, дори и траурните им дрехи са бели. Аз не видях индиец в черно. Имат оранжеви, сини, червени покривала за главата. Носят и престилки, но те са по-характерни за хиндуизма в Агра, Делхи и Джайпур. По-голяма част от забележителностите, които видяхме, са останали от моголите – азиатски мюсюлмански племена, които в момента населяват Узбекистан и Таджикистан. Още от времето на Тамерланд навлизат в Индия, завземат големи територии, въвеждат исляма и построяват невероятни дворци, крепости, обсерватории… Хиндуистки дворец, построен в духа на индийската култура, видяхме в Джайпур, където е крепостта Амбър, старата столица на Индия. Построен е през 16 век в типичен раджастански стил – с огледални златни зали, изключително красиво място. В центъра на града е Розовият дворец на махараджата с 900 прозореца, през които неговите наложници са гледали улицата, защото не са имали право да излизат навън.
-А те са били стотици?
– Сигурно, след като има 900 прозореца. В центъра е и дворецът на последния махараджа, като една част е музей, а в другата живеят неговите наследници в същите условия, в които са живеели техните предци. Изключително интересна орнаменталистика в инидийско-арабски стил на архитектура и на интериор. Златният храм Амритсар е шедьовър, в който са използвани 7,5 т злато за облицовка. Там е книгата на великия гуру, като при поклонението си сикхите оставят за дарове цветя и монети. При хиндуистките храмове се оставят само цветя и влизаш бос. Това със събуването беше цяла епопея.
– Защо?
– Защото не е чисто. Събуваш се и бос обикаляш огромно пространство, без да знаеш върху какво стъпваш. Има кухни за безплатно хранене, независимо дали си беден или богат. Хранят се в условия, в които ние не бихме го направили. Сипва се супа в някакво съдче, сяда се на земята. Жените режат зеленчуци, седнали на земята. Единственото място, в което можеш да си измиеш краката, е един плесенясал улей. Добре че всички бяхме с огромно количество мокри кърпички, та след това се забърсахме и обухме. Главите задължително се завързват с едни оранжеви кърпи, а мъжете трябва да препашат престилки, ако са с по-къси панталони. Моят мъж беше с къс панталон, под коляното, но го задължиха да си сложи престилка. Беше много колоритно и много смешно. Имахме и разходка със слонове.
– Колко човека бяхте в българската група?
– 14 човека, сред които и благоевградското семейство лекари Венцислав и Цветанка Даскалови. Ние случайно се намерихме на аерогарата в София. Първите хора, които видяхме, бяха те. Оказа се, че от 14 човека група 4-ма бяхме от Благоевград. Приятна компания с колеги, с които имаше какво да коментираме, оказа се, че имаме общи интереси за много неща, посетили сме и сходни туристически дестинации. Нищо случайно, тъй като и четиримата лекари сме зодия Телец. Гвоздеят на програмата в Индия беше световноизвестният музей Тадж Махал в Агра. За да стигнем дотам, имахме два полета със самолет, след това и автобус, което ни даде възможност да разгледаме повече населени места от Индия. Видяхме им свещените крави, маймуните, които свободно се разхождат и при първа възможност взимат чашата ти с кафе и я допиват.
Тадж Махал е гробница, построена през 16 век от моголския владетел Шах Джахан в памет на съпругата му, която обичал много. Когато тя починала, той обещал три неща – да направи мавзолей, да съгради огромен дворец от другата страна на реката и никога повече, до края на живота си, да не се жени. Изпълнил ги и трите, а всяка сутрин, като се събуждал, гледал от прозореца на Червения дворец гробницата на любимата си. Наистина Тадж Махал е произведение на изкуството – дантела от бял мрамор, и с право е едно от чудесата на света. Това е място за поклонение, много влюбени двойки го посещават. Нещо като Верона с Ромео и Жулиета – символ на вечната любов. Изключителна е обсерваторията им Джантар мантар с часовник от 18 век, който показва времето с точност до 2 секунди.
– Какво научихте за живота на индийците?
– Индийците не смя-тат земния си живот като нещо много ценно. Те вярват в хиндуизма. В теорията на кармата е, че човек се преражда, че душата е вечна, а тялото е тленно. Поради тази причина не се страхуват от смъртта, защото знаят, че ще се срещнат с близките си хора в следващ живот. Вярват, че и в предишен сме били заедно, но в различни роли. Майката може да е била баща, бащата да е бил син… но семейството се събира в един момент. Във всяко прераждане донаучаваме нещо, което сме пропуснали. Ако човек е пропуснал повече, той ще има много прераждания и не може да стигне до 7-то ниво, което е последното. Душата се учи и стига до някакво съвършенство. Когато човек почине, те го изгарят. Всяко село, всеки град имат такива места извън града, крематориуми не ползват. В Индия населението е 1,375 млрд. души и можем да си представим каква смъртност има. Като към нечистотиите от делничната и фабрична дейност прибавим и изгарянията от мъртвите, този тежък смог се дължи на това. Горят ги, като слагат масло от крава на жените, за индийците маслото е свещен продукт, който пречиства. На мъжете слагат парчета от сандалово дърво за аромат. След това прахта се изхвърля в река Ганг, която смятат за свещена. Всяко семейство има нещо като иконостас, в който се пази бутилчица с вода от
р. Ганг. Като последно причастие, както е при християните, преди да почине човек, му дават да пийне от нея. Направо го евтаназират с тази вода.
– Вероятно защото е пълна с микроби?
– Като заговорихме за микроби, в Индия не си позволявахме да ядем улична храна. В хотела бяхме на пълен пансион, където се предлагаше европейска и индийска храна. Всичко е страшно пикантно и люто, че трябваше специално да си поискаш нещо от хотела, което да не е с толкова подправки. Ползват кардамон, къри, анасон, кориандър, чили. Готвят много леща и правят сладкиши от нея. Типични храни са още картофи, ориз, пилешко, агнешко месо. Уличната храна е определено много нечиста. Варят неща в разни легени, което е нехигиенично. Течаща вода не видях никъде. Чистотата е под всякаква критика.
– Возихте ли се на рикши?
– Да. Рикшите са два вида – на моторчета и велосипеди. Като че ли в по-бедните селища повече са велорикшите. В Делхи и Амритсар масово ползваха рикши на моторчета и движението им е много объркано. Воланите им са десни, движението им е ляво, и така се промушват, че няма никаква логика. Много хора, много спящи по земята, много просяци.
– Какъв е отпечатъкът от английската култура?
– Много интересно за Индия е кастовото деление. Имат много богати и известни хора в много области. Индия е космическа държава, има ядрено оръжие, изнася за САЩ и Западна Европа IT специалисти, лекари, банкери. Най-висшата каста са били жреците, военните, търговците, но сега, в
21-ви век, нещата не стоят по този начин. Лекарите са с висок стандарт. Видяхме елегантни жени с копринени сари и естествени перли. Английското и въобще европейското влияние се усеща в Делхи. Имат триумфална арка, президентският дворец е в английски стил и много наподобява Бъкингамския дворец.
Много сгради и пътища в централната част на Делхи са моделирани от англичаните. Там е мемориалът на Махатма Ганди. Друго място, повлияно от Англия, е церемонията по предаване на караула на границата между Индия и Пакистан. Това е едно шоу, за което не съжалявам, че се съгласихме да посетим. Огромна врата, от двете страни зад която се събират множество хора, обзети от страхотна еуфория – радват се, викат. Парадът се командва от индиец, облечен с гамаши, в един момент вратата се отваря и се срещат караулите. Поздравяват се и след това вратата се затваря, а хората пеят и танцуват. Страхотен спектакъл в стил „Боливуд“. Имат два официални езика – хинди и английски. Всички говорят английски. Почти няма неграмотни, макар да са много бедни. Хората по тези земи са щастливи по своему!
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
Абе след само няколко дни мотаене не е скромно да даваш акъл за страната!