Виолетка Николаева Бошкилова е родена на 29.08.1991 г. в Благоевград. Завършва висше- то си образование в Медицински университет – София през 2016 г. и отскоро работи в окръжна болница в шведския град Карлскрона. Дъщеря е на депутата от БСП Николай Бошкилов и собственичката на логопедична клиника Сирма Бошкилова. Има си брат първокласник.
– Вили, как избра медицината за свое бъдеще?
– Още от малка исках да стана лекар. Моите родители и близки са хората, които винаги са ме подкрепяли и са стояли зад всяко мое решение, включително и това. Но всъщност не аз нея, а тази хуманна професия избра мен. Цял живот съм вярвала и знаела, че ще стана лекар. За мен това не е професия, това е призвание, колкото и клиширано да звучи. Медицината според мен е много интересна наука, защото всеки ден научавам нещо ново и всеки ден осъзнавам, че няма по-хубаво нещо на този свят от това да можеш и да помагаш на хората. Добрите лекари навсякъде са почитани и уважавани, но в България често се случват недопустими неща – като насилие над медиците, което уронва и осквернява престижа на професията. Това е една от причините да реша да замина и да започна специализацията си в чужбина. Искрено се надявам това плачевно положение у нас да се оправи, за да можем ние, младите лекари, да се върнем в България и да се грижим за здравето на нашите родители, баби и дядовци, а не на чуждите.
– Швеция не е от страните, които са предпочитани от българските студенти за специализация и реализация. Ти как се насочи към нея?
– Мисля, че Швеция е една от най-уредените страни в Европа. Тук лекарската професия е обградена от почит и уважение. Не може да става и дума за насилие над лекари, каквото напоследък много често става в България. Подготовката ми да замина за Швеция започна всъщност още преди 3 години. В България е много трудно да се намери учител, който добре да те научи на шведски език, но аз попаднах на най-добрите преподаватели в България и благодарение на общите ни усилия езикът в момента не представлява никаква трудност за мен. Сама си намерих работа тук, не съм използвала услугите на фирми или връзки. Свързах се лично с работодателя, след което ми бе дадена възможността да покажа какви знания и умения съм придобила по време на следването си в София и да заявя безусловното си желание за развитие. Бях одобрена, предложиха ми договор за работа, прецених, че ме устройва, и започнах.
– Какви са приликите и разликите между болниците в Швеция и България?
– Нормално е да има и прилики, и разлики, и това пряко корелира с процента, който заделя дадената страна за здравеопазване и социални услуги. Общо взето приликата е, че и в българските, и в шведските болници има лекари и болни. Другото са разлики. Това, което на мен ми харесва тук, са по-добрите условия на труд, сигурност и поле за кариерно развитие. Апаратурата и методите за ранна диагностика и проследяването на заболяванията са много по-модерни и успешни от българските. Тук болният пациент се изписва от болницата наистина когато е напълно здрав, за разлика от нашата система с клиничните пътеки. Болничните бази са удобни, а лекарите и сестрите са ведри и усмихнати, което се отразява добре и на пациентите. В Швеция всички пациенти са здравноосигурени и досега не съм попадала на случай да не се приеме пациент или да не се помогне на човек, който има нужда от здравни грижи. Системата, по която работим тук, е много по-ефективна и моите амбиции и планове са, като се върна у дома, да приложа на практика натрупания от мен опит и заедно с колегите да постигнем едно по-добро здравеопазване.
– Дай конкретен пример за една промяна, която няма да изисква много средства, но ще е крачка напред за българското здравеопазване.
– Това, което ми прави силно впечатление, е, че тук се полагат огромни грижи за възрастните хора. Когато един възрастен човек е без близки или има такива, но след престоя му в болницата те не могат да се грижат за него, от болницата се изпраща писмо до общината и общинската администрация незабавно намира човек, който да се грижи за пациента денонощно в неговия дом и там да му помогне да продължи лечението. Ако пациентът пък няма жилище, го изпращат в специални домове, в които може да се следи здравното му състояние. От този факт останах очарована, защото, както знаем, в България най-потърпевши са възрастните хора, които са неработоспособни или с недофинансиран здравен статус вследствие на ниските пенсии. Главно те са болните, които чакат с часове пред кабинета на джипито с надежда някой да им помогне. Докато тук е изключително рядко срещано явление да видиш чакалните, пълни с пациенти. Всеки един си има номер и час за консултация и чакането пред кабинета не е необходимо. Не мисля, че уведомяването на общината за възрастен пациент без близки или издаването на номерче ще изисква някакви особени финансови средства, за да бъде въведено и в България, но ще е едно сериозно облекчение за болните.
– Само ти ли си лекарка от България в болницата в Карлскрона?
– Не, 4-ма сме. Тук работят още 3-ма българи, които, за разлика от мен, са назначени едва след като са придобили специалност по съответната клинична дисциплина в България.
– А ти какво ще специализираш?
– Специализацията ми ще започне след 5 месеца, защото програмата и системата тук е коренно различна от тази в България. Дотогава ще реша.
– Какво правиш в момента, как ти минава работният ден?
– В момента имам възможност да бъда във всички отделения и да придобия цялостна представа за шведското здравеопазване. Започваме много рано сутринта с рапорт, в който участват всички лекари от съответната клиника. На него се обсъждат всички пациенти и се изготвят съответните мерки за ефективен лечебен план.
– Разкажи по-подробно за болницата, в която работиш.
– Тя е много голяма, има огромен поток от пациенти и въпреки това напрежение не се усеща. Цялостната система за прием и лечение на пациентите функционира много добре. Имах възможност да присъствам на операции, които са в сферата на роботизираната хирургия. Болницата осигурява всичко, което е необходимо, както за пациентите, така и за нас, лекарите, да се чувстваме добре. На всеки един етаж има специално пригодена стая, от която всички служители на болницата имат възможността да си вземат работен екип и в края на работния ден той да се остави в пералното помещение, за да бъде изпран. Работният ден е 8 часа, с половин час почивка на обяд. Редовното работно време на лекарите е 40 часа седмично, а всеки допълнителен час работа се заплаща. Друго интересно нещо, което силно ме впечатли, е, че при изписване на пациент от болницата му осигуряват нужните лекарства за 1 седмица напред. Когато е нужно да се направи определено изследване на пациент, който лежи в болницата, идва специален персонал, който има грижата да го отведе до съответната лаборатория и да го върне. Във всяко едно отделение в болницата има кухня и персонал, който се грижи да има винаги готово и топло кафе, както и топла и вкусна храна за пациентите. В кухнята, която е за лекарите, има фурна, микровълнова печка, хладилник, съдомиялна, кафемашина и посуда за хранене. Хладилниците винаги са пълни със сандвичи, прясно и кисело мляко, кашкавал и шунка. Всичко това го осигурява болницата. В стаята на всеки един пациент има шкаф, който има болнични дрехи и бельо, също осигурени от болницата. Всеки един лекар разполага с личен компютър и карта за достъп до него. Към компютъра има свързан диктофон, чрез който се диктува на секретарката цялата информация за пациента. Всеки лекар разполага с лична секретарка, която да вписва информацията в програмата. Тук е невъзможно да си купиш лекарства от аптеката, освен ако личният ти лекар или лекуващият лекар не са изпратили електронната рецепта. Всички рецепти са електронни.
– Добре платени ли са лекарите в Швеция?
– Заплатите тук са такива, каквито трябва да бъдат и в България. Тук заплатата е правопропорционална на времетраенето, което лекарят е отделил за достигане на професионалната му квалифиация.
– Що за хора са шведите?
– Като цяло са много топли и приветливи хора, както и много отзивчиви. Винаги са усмихнати. Това за мен е малко странно, защото досега не съм попадала на швед, който да изрази различна от приятната емоция. Много пазят личното си пространство и имат етикет за всяко едно нещо. На работа се държат по един начин, с приятели по друг, а в семейството – по съвсем различен. Прави ми впечатление, че когато се разминаваме, всички са много усмихнати и дори и да не те познават, те поздравяват задължително. Най-типичната шведска храна са малки кюфтенца (kоttbullar), които се сервират с различен вид сладко. Майстори са на канелени кифлички и на много други видове запеканки и десерти. Живеят спокойно и добре. Цените на основните хранителни продукти съответстват на тези в България, естествено, с някои изключения, но на фона на значително по-доброто заплащане шведите отделят за храна минимален процент от приходите си.
Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА
