„Дежурната сестра в спешно отделение на благоевградската болница се изгаври с майка ми в последните минути от жизнения й път, постави й катетър, без да има нужда, при силните й болки, вместо да спре, й говореше нецензурни думи…”, това заяви в редакцията на в. „Струма“ възмутена Емилия Кирилова от Благоевград дни след загубата на любимия човек. Дъщерята е внесла жалба до директора на МБАЛ – Благоевград д-р Огнян Митев, заяви, че ще депозира сигнал и до здравната инспекция на Пиринско и Министерство на здравеопазването.
Ето какво разказа Емилия Кирилова:
„Огорчена съм от грубото отношение на дежурната сестра в спешно отделение, правя това изявление в памет на майка ми Пенка Гайдарова, която бе уважаван човек в Благоевград, бивш гл. счетоводител и обичана от фамилията ни майка на две дъщери, баба на трима внуци и едно правнуче. Загубихме я 4 дни след постъпването й в реанимация. Искам да поясня, че тя беше със 100% неработоспособност, с чужда помощ. На 27 януари /неделя/ се почувства зле и подадох сигнал на тел. 112, транспортирахме я с линейка до спешно отделение и оттам започнаха мъките и на двете ни. Направиха й изследвания в образна диагностика. В продължение на 3 часа и половина никой от дежурния екип не ми даде информация за състоянието й. Към 14,40 часа ми казаха, че състоянието на майка ми е тежко. Чух по телефона, че една от сестрите казва, че пациентката умира, по същото време в шокова зала нямаше друга жена. Извикаха ме в залата да помогна да я прехвърлим на носилка заедно със санитаря. Медицинската сестра /името й не споменавам публично, но в жалбата е посочено/ ми каза да сваля пижамата й. Попитах я защо и тя отговори, че ще й слага катетър. Обясних й много разбрано, че такава манипулация не се налага, защото майка ми ходи на хемодиализа и тя изобщо не може да уринира поради заболяването.
„Знам, че е на хемодиализа, но от реанимация се сърдят, ако изпращаме пациентите без катетър“, заяви медицинската сестра. Тя дори си позволи да каже, че в реанимация така ще я напомпат с лекарства, че ще пропикае… Аз учтиво продължих да обяснявам, че не за първи път сме тук и никога досега не й е слаган катетър. Майка ми е била лекувана в болница и друг път. Тя беше приета за лечение в болницата с пневмония и предходната година. В момента на поставянето на катетъра майка неистово викаше… И тук искам да поясня, че тя беше със затруднено дишане. Останах шокирана от случващото се, обърнах се за помощ към останалите медици да спрат действията на медсестрата, но те мълчаха. Помолих отново сестрата да спре. Единственото, което можех да направя, е да застана над главата на майка, започнах да я прегръщам и да я успокоявам. Дори няма обяснение откъде майка ми намери сили да се изправи и да я моли да спре… Не ми дават мира, дори толкова дни след смъртта на майка ми, думите на тази сестра, която се забавляваше и каза през смях, цитирам: „Мисли, че ти влиза к…”.
Аз съм й дъщеря, ами ако бях син, или тези нецензурни думи ги чуеше баща ми? Как можа тази сестра да причини подобна жестокост на една 77-годишна умираща жена? Дали изобщо беше запозната с разчитането от рентгена, че сърцето й е много слабо? Къде е милосърдието? Цялата ситуация беше изключително грозна и всички присъстващи 5-6 човека пазиха мълчание. Отидохме за помощ в болницата, а не майка ми да бъде унижавана с нецензурни думи от медицинско лице и да пищи от физическа болка от напъването на катетъра.
Сестрата дори не взе под внимание моите думи, когато близки съобщават за здравословните проблеми на болния, медиците трябва да обърнат внимание… Тя защо не ме чуваше?! След близо 4 часа майка ми бе настанена в реанимация, където вече получи адекватни грижи. До последно там лекарите се бориха за живота й, но тя беше приета при тях в тежко състояние. Изказвам благодарност на онези медици, които се отнесоха отговорно, и на екипа на хемодиализа за отношението към майка ми през 9-те години на диализно лечение.
Пиша жалбата с огромна мъка, защото смятам, че като дъщеря мое задължение е такова отношение – физическо и вербално, без уважение към болния, трябва да получи гласност. Нека други пациенти да не попадат в подобна ситуация, всеки болен заслужава внимание и адекватна помощ.
Същата медсестра беше издирила телефонния номер на моя зет /съпруг на сестра ми/ и позвъня няколко дни след загубата на майка ни. Ако тя се беше извинила, аз щях да го чуя. Да обясни по човешки, а тя тръгна да отрича и да обяснява, че това не е в нейния стил на работа… Може би същата сестра е помогнала на много хора през трудовия си стаж, който безспорно е много години, но това не й дава право да се държи така цинично с никой болен. Нищо не я оправдава за поведението й. Сигурно животът й е преминал сред пациентите, но такъв подход е недопустим… Майка беше борбен човек, винаги ни е учила да правим добро, ако не може да помогнем, да не пречим и да не правим зло на другите хора. Това е нейният завет към нас, нейните деца и внуци. С поведението си тази сестра нарани не само майка, но и мен, затова настоявам директорът на МБАЛ – Благоевград да вземе мерки, за да не се допусне и други пациенти да изживеят подобна гавра”, заключи със сълзи на очи Емилия Кирилова.
За коментар по случая потърсихме директора на МБАЛ – Благоевград д-р Огнян Митев.
„Запознат съм с депозираната жалба от дъщерята на П. Гайдарова. Ръководният екип предприехме спешни мерки. Изчаквам да получа писмените обяснения на медицинската сестра, проявила непрофесионално отношение по време на изпълняване на служебните си задължение. Ако се потвърди след вътрешната проверка, медицинската сестра ще понесе отговорност с налагане на наказание. Снемат се обяснение от всички здравни работници, имали контакт с болната в спешно отделение. Болницата е структура, в която се оказва помощ, и нехуманно отношение от страна на персонала към пациентите, категорично заявявам, че няма да бъде толерирано”, поясни болничният директор.
ЕКИП „СТРУМА“
Кучето ли лае, керванът си върви… В подобен „огнен“ ад попаднахме и ние август месец 2012 г. в онкоболницата – там пък случаите са ежедневно, там пациентите са ги определили като „жигосани“, т.е. белязани от съдбата и никой не им обръща внимание. И аз тогава писах къде ли не – НЗ, Здравна комисия към Народно събрание,здравен министър, премиер и къде ли още не – глас в пустиня. Гарван гарвана око не вади. Отиде си и моят баща – Лека му пръст.
Дано успеете да докажете виновността на сестрата, госпожо, макар че се съмнявам!
Ами на тази сестра явно и се е искало на нея да и влезе к.., и то от магарешките!
Медицинските сестри получават малки заплати, но никой, повтарям-НИКОЙ не ги задължава да работят за токова пари! Ако не им достигат парите-напускат и започват друга работа. Където ще получават повече и ще бъдат щастливи. Ама сега Директорът ще каже, че няма персонал, за тия пари – такива работници и т.н., и т.н….