Подп. д-р Весела Михнева ръководи метаболитното отделение във ВМА. Родена е в Благоевград. Завършва „Медицина“ в Медицинския университет в София и „Военно обучение“ в НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново. През 2018 г. завършва с отличие магистратура по „Здравен мениджмънт“. От 2006 г. е военен лекар – последователно е началник медицински пункт на поделението в Самоков и танковата бригада в Горна баня. След спечелена клинична ординатура във Военномедицинска академия започва специализация по „Ендокринология и болести на обмяната“ и придобива специалност през 2012 г. Притежава сертификат за владеене на английски език на най-високо ниво, съгласно стандарта на НАТО – STANAG 6001. Член е на Балканския военномедицински комитет, където участва ежегодно с научни презентации на различни теми от ендокринологията и болестите на обмяната. Членува още в Европейската асоциация по изучаване на диабет (EASD) и Американската диабетна асоциация (ADA). Участвала е в множество научни форуми, свързани със захарен диабет, борба със затлъстяване и лечение на заболявания на щитовидната жлеза. Интересите на подп. д-р Михнева са в областта на заболяванията на щитовидната жлеза, затлъстяването и захарния диабет.
На всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира. От диабет страдат 537 млн. души и хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. СЗО предвижда към 2030 г. над 600 милиона души да бъдат засегнати. В България от това заболяване страдат половин милион българи. Около половината от тях не знаят, че имат захарен диабет. След броени дни, на 14 ноември, е Световният ден за борба с диабета. За рисковите фактори, усложненията и превенцията разговаряме с подп. д-р Весела Михнева.
– Д-р Михнева, преди години се предпреждаваше за диабета като новата световна епидемия. Днес е факт и болните продължават да се увеличават. Какво не правим?
– Да, наистина диабетът заедно със сърдечносъдовите заболявания са пандемия. Обездвижването, затлъстяването, нездравословният начин на живот, генетичните фактори и стресът играят ключова роля. На първо място двигателният режим и липсата на сериозна физическа активност, както и храненето с висока калорична храна водят до този проблем. Диабетът се развива тихо, безсимптомно и заболеваемостта непрекъснато нараства.
– Вярно ли е, че при болшинството от хората се открива случайно при провеждане на изследвания по друг повод?
– Да, но е по-добре захарният диабет да се открие случайно (при профилактични изследвания), а не вече с напреднали симптоми (напреднала симптоматика). Затова съветваме хората да не пропускат профилактични прегледи, да си изследват кръвната захар и гликиран хемоглобин. Например, ако очен лекар открие влошено зрение или кардиолог установи високо кръвно налягане и голяма обиколка на талията, те насочват пациентите към нас, ендокринолозите.
Симптомите на захарния диабет включват повишена жажда, често уриниране, силна отпадналност. Но не трябва да се стига до тях. Червена лампичка трябва да светне при хора, които започнат да покачват повече килограми, ако имат в семейството си роднини с тип 2 захарен диабет или ако на профилактични изследвания кръвната им захар е над 6 ммол/л.
– Голям проблем в България е детското затлъстяване. Това означава ли, че диабетът се подмладява?
– Това за съжаление е абсолютен факт. През последните години много деца и подрастващи проявяват (развиват) симптомите на захарен диабет тип 2. Това се корени в промяна на храненето и начина на живот, понякога на цялата фамилия. По тази причина съветваме родителите да записват децата на спорт и да не подценяват дори малкото наддаване на тегло. Ако преди ЗД тип 2 се наблюдаваше при пациенти над 50-60 годишна възраст, то сега има деца на 10, 12, 15 години с вече развит захарен диабет тип 2.
– Децата обичат сладко, а и не само те. Хората, които ядат много сладко, ли са с най-голям риск от диабет?
– Погрешно е да се счита, че яденето на сладко отключва захарен диабет, но има косвена връзка. Ако хората прекаляват със сладкото, шоколада, сладкишите, това води до покачване на килограми и затлъстяване, което може отключи захарен диабет тип 2. Ако хората с фамилна обремененост се хранят правилно и спортуват, е възможно изобщо да не отключат това заболяване.
– От началото на разговора говорим за правилен начин на живот, който е превенция срещу диабета, а и срещу много други болести. Българите обаче сме нация, която не се храни много здравословно, а отделно консумираме много алкохол и пушим цигари. Алкохолът, тютюнопушенето и рискът от диабет – какво трябва да знаем?
– Консумацията на чашка или две алкохол вечер не е безобидно, както се смята от много хора. Алкохолът е доста калоричен, пълен е с т.нар. празни калории. Те водят до натрупване на килограми. Консумацията на алкохол води до затлъстяване на черния дроб и метаболизмът се променя като цяло. За българина е нормално да пие всяка вечер или през вечер. Не го смята за вреден навик, а като начин да се отърве от стреса и напрежението. Дори ме питат дали с лекарството, което съм предписала, могат да продължат да приемат алкохол. Препоръката е алкохолът да се избягва, това е най-добрият вариант. Ако не се спре напълно, то тогава нека е в минимални количества.
Така е и при цигарите. Пълният отказ е най-добрият вариант. Но при заклетите пушачи, които не могат да откажат цигарите, по-добрият вариант е да преминат на по-малко вредна бездимна алтернатива. Заради дима и горенето цигарите съдържат много катрани и вредни вещества, затова съветваме пациентите да ги заменят с продукти без горене – като устройства за нагряване на тютюн и електронни цигари. Тук важно е и да няма редуване и двойно потребление на цигари и бездимни алтернативи, защото така не се елиминират катраните от цигарения дим, а това пък води до неблагоприятните последици и за сърдечносъдовата система, и по отношение на метаболизма, и до отключване на ракови и пулмологични заболявания.
– Какви са усложненията, ако не се вземат адекватни мерки и при диабета, и при метаболитен синдром? Защо не трябва да ги подценяваме?
– Ако не вземем мерки, диабетът може да доведе до тежки усложнения – засягане на зрението и възможна слепота, бъбречни увреди дори до степен на хемодиализа, а в някой случаи гангрена и ампутация на крайници. Отделно инфарктът и инсултът са по-чести , когато човек има захарен диабет.
От своя страна, метаболитния синдром също не е за подценяване. За него говорят високо кръвно налягане, повишена обиколка на талията, повишен холестерол и триглицериди, завишена пикочна киселина. При метаболитния синдром може да се наблюдава известна наследственост, но най-често е резултат от неправилния начин на живот на пациента, което е довело до наднормено тегло и затлъстяване.
– Нека да обобщим съветите и превантивните стъпки срещу диабета!
– НА ПЪРВО МЯСТО – промяна в стила и начина на хранене. Не препоръчваме гладуване и строги диети, а балансирано хранене, равномерно през деня, с по-малко калории и корекция на вечерното хранене. За съжаление при българина вечерното хранене се явява основното обилно хранене. Това е най-лошият вариант – дебелеем и спим лошо при късна и обилна вечеря.
НА ВТОРО МЯСТО – посещение при лекар, ако забележим натрупване на 5-10 кг над нормата.
НА ТРЕТО МЯСТО – да се обърне внимание, ако се появят често уриниране, силна жажда, отпадналност.
НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО – профилактичните прегледи да се правят редовно. Те могат да стопират редица хронични заболявания.
– И накрая – ако ние се събуждаме с чаша кафе, с какво да събудим метаболизма сутрин?
– Категорично със закуска да започнем деня си, защото закуската стартира метаболизма. Сутрин се произвеждат най-много хормони, които регулират метаболизма. Затова само сутрин може да си позволим „диетичните си грешки“. Едва след закуската нека дойде ред на кафето и ако толкова не може кафето да е без цигара, нека тя се замени с бездимна алтернатива.
Но сега е модерен т.нар. фастинг, да се храним в 8-часов прозорец, останалите 16 часа да гладуваме. Затова споменах, че гладуването не е препоръчително. Мастната клетка се презапасява двойно при период на активно гладуване. И после по-лесно се трупат килограми.
Затова най-добрият вариант е по-малко и по-често хапване през деня, избягване на висококалорични бързи въглехидрати, сладкиши, фаст фууд храни, както и избягване на газирани и енергийни напитки. Има хора, които през деня не се хранят, но изпиват по 2 л тонизиращи газирани напитки и се чудят защо пълнеят. Заменете ги с чай, а ако обичате фреш, също в малки количества го приемайте, защото от фруктозата в плодовете също се качват килограми. Пийте вода по 2-3 л вода на ден – това е моят съвет.
От калашника до глюкомера
Млада, красива и с огромна усмивка. Тя е „Мис Декември“ в календара на Българската армия за 2017-а. Но на крехките й рамене „греят“ нашивките на подполковник. Д-р Весела Михнева от Клиниката по ендокринология на ВМА е взривоопасна смес – наполовина болярка, наполовина люта македонка. На всичкото отгоре е трето поколение офицер. А в живота й любовта към пагона идва преди тази към ендокринологията. Как се допълват медицината и военното дело? Коя униформа се носи по-трудно – бялата или парадната? И защо едно момиче избира живота под пагон? Clinica.bg разказва историята на ендокринолога д-р Весела Михнева.
Призвание – това е ключовата дума за д-р Весела Михнева. В центъра й се кръстосват двата големи пътя в живота й – на военното дело и на ендокринологията. Дядо й е царски офицер, баща й е полковник, вече от запаса.
„Беше естествен ход да поема по този път. Веднага щом завърших Медицинския университет, се насочих към дебрите на военната медицина и влязох в армията“, разказва младата лекарка. Първо е началник на медицинската служба в ракетното поделение в Самоков. После то е закрито и поема същия пост в танковата бригада в Горна баня. През 2007 г. печели клинична ординатура във ВМА и започва да специализира в клиниката на проф. Ивона Даскалова.
„Автомат „Калашников“ и пистолет „Макаров“ държах преди глюкомера“, смее се д-р Михнева. Истината е, че след като полага Хипократовата си клетва, изкарва същинска казарма – 6-месечно обучение във Военната академия във Велико Търново. От изгрев е на плаца, с камуфлажа, каската, автомата и със задължителната мотичка – за да си копае окопа.
„Бяхме истински курсанти, въпреки че повечето бяхме с чин лейтенант и старши лейтенант“, спомня си с носталгия онези времена ендокриноложката. Никога няма да забрави как катери баира към академията – един от безбройните в Търново, в маскировъчната униформа, и 3-4-годишно детенце изумено я сочи на майка си: „Мамо, мамо, виж какво малко войниче!“. На фона на курсантите исполини дребничката Весела наистина е като дете, но не им отстъпва в стрелбите с картечницата. Подобно на мъжете, които се гордеят с историите си от казармата, и д-р Михнева признава – най-истинските приятелства се правят там. „През онези 6 месеца бяхме в групата с юристката на пловдивската бригада и двама колеги метеоролози. Подкрепяхме се в боя, бяхме сплотени под знамената! И до днес сме много близки“, щастлива е д-р Михнева.
Пак, както традицията в казармата повелява, на юристката Теди и до днес й е останал прякор от славните времена. „Тя е със синя барета и ни я сложиха старша на групата. И досега всички й казваме „Старши“, не крие ендокриноложката под пагон. И днес „малкото войниче“ с вълнение слага униформата. При това предизвиква в очите на пациентите не по-малко удивление от онова на 3-годишното хлапе в Търново.
„Когато облечем униформата, определено будим възхищение и респект в болницата. Пациентите много се вълнуват, когато на визитация влезем да им мерим кръвното с кубинки – смесват се уважението към лекаря и към офицера“, признава д-р Михнева. Така, както се преплитат и двете роли в нейния живот.
„Ние, военните лекари, през целия си живот сме „две в едно“. Но всъщност заветът на Хипократовата клетва – алтруизмът, грижата за болните, и мисията на войника – да защитава родината си, много си приличат“, убедена е младата лекарка. И не крие, че пагонът много й помага в професията. Дисциплината в болницата е не по-малко важна от тази в строя. „Да си старателен, последователен, мотивиран, смел, е ключово в медицината. В това отношение армията много помага. Няма по-голяма гордост от това да сложиш парадната униформа – казва майор Михнева. – Неслучайно военните лекари сме едни от най-добрите“, категорична е тя.
Весела е омъжена за „редник от запаса“. „И съпругът ми е лекар, но е цивилен до мозъка на костите си“, признава с усмивка д-р Михнева. „Съмнявам се, че някога е стрелял с автомат, но пък си служи до съвършенство с неврологичното чукче“, допълва младата лекарка.
В такъв случай козирува ли й? „Е, не е тайна, че в семейството жената им ръководна роля. При нас просто е официално“, шегува се Весела. Но съвсем насериозно признава, че му е безкрайно благодарна, че винаги е бил съпричастен с кариерата й в армията. Дори приема за знак от съдбата това, че се е обучавала именно в родния му град – Велико Търново. Няма и как да е другояче, като я слушаш с какво преклонение говори за пагона.
„Живеем във време на девалвация на ценностите. Но въпреки това няма по-голямо удоволствие и гордост от това да сложиш парадната униформа и да застанеш под знамената, отдавайки чест на герои, които са се сражавали в името на България. Да знаеш, че се явяваш продължител на делото им“, откровена е д-р Михнева. Тези мигове са безценни.
Например в строя на 3 март, когато военните лекари отдават чест на падналите за България медици пред паметника в Докторската градина. „Това не може да не трогне и най-коравата душа“, искрено вярва д-р Весела Михнева.
На 11 май подп. Михнева кръсти 7-месечния Кирил в Симитли
Ендокринологът във ВМА подп. д-р Весела Михнева стана кръстница в Симитли. На 11 май тази година лекарката кръсти 7-месечния Кирил навръх християнския празник св.св. Кирил и Методий. Ритуалът, който се състоя в църквата „Рождество Богородично”, бе ръководен от отец Спас. Д-р Михнева, чийто род по майчина линия е от Симитли, е кръстница и на бащата на бебето Спас Джабирски, както и кума на сватбата му с Петя Разакова.
„Това е потомствено кумство, което датира от 200 г. Моят род кумува на семейството на бащата на бебето Кирил и аз продължавам традицията”, обясни тогава за „Струма“ д-р Весела Михнева, която е ръководител на метаболитното отделение в Клиниката по ендокринология във ВМА. Както повелява традицията, тя облякла кръстеното християнче, подарила му златен кръст и играчки.
Малкият Кирил е първата рожба на Светослав и Петя, кръстен е на името на дядото Кирил Разаков. Щастливата фамилия празнува двоен празник – светото кръщене и именния ден на дядо и внуче.
„Всички бяхме в еуфория. През октомври, когато ще празнуваме 1 година на внука Кирил, ще има голямо тържество с хора и танци. Освен отличен лекар кръстницата е изключително добра и с хората“, сподели развълнуваният дядо Кирил Разаков, известен като един от най-добрите рибари в Симитли.
Мда, тази войничка хич няма да я бавя!…