Нашето пътешествие продължава в Германия, където Йоана Мисиркова ще ни отговори на въпроса дали е успяла да намери общ език с местните хора и ще ни разкаже какво е да търсиш общежитие в Мюнхен. Тя е от Благоевград и е завършила Езиковата гимназия в паралелка с широко изучаване на немски и английски език.
- Здравей Йоана, какво учиш, къде (град) и как избра мястото?
- Уча „Мениджмънт и технологии“ в Мюнхен. Избрах този университет, защото има доста добра репутация и специалността ми се стори интересна.
– Защо реши да учиш в чужбина, и по-точно в тази страна?
– Завърших Езиковата гимназия в Благоевград с първи език немски и ми се стори логична стъпка да продължа образованието си в Германия. Освен това Германия се слави с това, че предоставя много добро ниво на образование срещу сравнително ниски такси. Това бяха основните причини, но освен това исках да поживея известно време извън България, за да направя сравнение и да опозная друга култура.
– Как протича процесът по намиране на общежитие/квартира и какви са условията там?
– Мюнхен е един от най-трудните градове за получаване на общежитие и се кандидатства възможно най-рано. Аз получих място в общежитие едва след година чакане. Но пък съм много доволна от условията. Това като цяло е дълъг процес в повечето случаи. Освен дългото чакане за стая е необходимо постоянно обаждане в администрацията, тъй като чакащите са много и често се налага човек да бъде настоятелен. В моя случай нещата станаха сравнително бързо, но всеки, за когото това предстои, е редно да е запознат със сложността на процеса.
– Какви са таксите към университета и разходите на един студент? (минимум, който човек трябва да има)
– Таксите за университет при мен са 147 евро в момента. За общежитие плащам около 360 евро на месец, но има и по-евтин вариант, ако човек споделя кухня и баня с други хора. Мюнхен е доста скъп град като цяло и човек трябва да си задели по-голям бюджет. Но пък има много възможности за развитие след завършване и също така университетите в Мюнхен се славят с добра репутация.
– Каква е системата на обучение там? Доволна ли си и би ли я препоръчала?
– Повечето курсове имат лекции и упражнения, на които присъствието не е задължително. Студентите сами преценяват дали им е нужно да посещават и двете. Изпитите са обикновено писмени и продължителността им варира. Най-често ми се е случвало да имам изпити, които траят 90 минути. Резултатите се чакат дълго, обикновено повече от месец. Преподавателите са компететни и са готови да отговарят на въпроси и да подкрепят студентите. Мога да кажа, че съм доволна от начина на преподаване и имам предимно положителен опит.
– Как се подготвяш за изпитите и възможна ли е работа за студенти по време на ученето?
– Подготвям се самостоятелно с помощта на материали, предоставени по време на лекциите и упражненията. Мисля, че е възможно човек да работи паралелно с университета, но е трудно и изисква доста дисциплина и добро планиране.
– Как е общуването с приятели там и какво правиш най-често през свободното време?
– Беше ми доста трудно да изградя контакти, тъй като след първи семестър преминахме предимно на онлайн обучение. През изминалия семестър успях да се запозная с доста хора, но определено стана по-трудно, отколкото ако нещата бяха „нормални“, с присъствено обучение. През свободното си време излизам на разходки с приятели или чета за развлечение. Мюнхен е много красив град и винаги има нещо ново, което да се посети.
– Как са храната и транспортът там?
– Храната е доста сходна с това, което се предлага в България, ако става въпрос за пазаруване в супермаркет. В Мюнхен има много ресторанти, които предлагат традиционна кухня от цял свят, и човек може да опита и по-интересни ястия. Има и български ресторанти, така че общо взето нищо не липсва. Публичният ранспорт според мен е скъп, ако не си студент, но за нас има възможност да се закупи билет за цял семестър, който излиза доста изгодно.
– Как преодоля културните различия и как се намира общ език с местните?
– В началото беше трудно, защото не се бях срещала с много хора от различни култури, но постепенно успях да намеря общи теми. Най-важното е човек да бъде отворен към различни гледни точки и да покаже интерес към начина на живот и културата им.
– Какво от наученото в българската гимназия ти е от полза там и има ли нещо, което би било добра подготовка за университета?
– Най-вече езиците, които научих в гимназията, ми бяха от помощ. При мен се получи така, че доста смених посоката, по която бях тръгнала в гимназията, и в началото ми беше доста трудно да настигна германците. Би било добре, ако в нашето образование се наблягаше повече на практически проблеми и дискусии.
– Ако трябва да сравниш представата си за образованието и живота в страната преди и сега, кое се промени и кое остана същото?
– Преди да замина, представата ми за Германия беше доста идеализирана. Определено виждам, че има доста отношения, в които животът в Германия е донякъде по-добър от този в България, но същевременно започнах да ценя „българското“ повече, отколкото преди. Преди не оценявах толкова много хората и културата, но сега имам по-глобален поглед и мога да оценя хубавите страни на България повече.
– Кое според теб е най-трудното при образованието в чужбина?
– Най-големи за мен бяха предизвикателствата на академично ниво. Беше ми доста трудно да наваксам и да постигна някакво стабилно ниво, но благодарение на това се чувствам по-уверена във възможностите си.
– Какви предимства и какви недостатъци дава образованието в чужбина и как би го обобщилa за нашите читатели?
– Като предимство определено бих казала, че те прави по-борбен и дисциплиниран. Недостатъците са може би липсата на семейството и големият стрес, който се поражда от предизвикателствата, свързани с университета. Но като цяло мисля, че положителните страни са повече от негативните.
– Благодарим ти за това интервю, Йоана!
– Няма проблем, радвам се, че бях полезна.
