КЗЛД се активирала след получен сигнал от съседка, че Николай Б. си е монтирал камера на терасата и с нея снима обитатели на кооперацията без тяхно съгласие
Жалба на благоевградчанка срещу неин съсед, сложил на терасата си камери, с които следял обитателите на кооперацията без тяхно съгласие, мина през Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, Административен съд – Благоевград, Върховен административен съд и сега отново е в благоевградския съд. Казусът е доста любопитен и поставя въпроси като длъжни ли са гражданите да пускат в дома си представители на държавни институции, законно ли е видеонаблюдението в частните жилища и как може да се докаже, че снимайки те с камерата, съседът автоматично става администратор на лични данни.
Случаят е от март 2022 г., когато благоевградчанка праща сигнал в КЗЛД, че съседът й Николай Б. снима с камера, монтирана на терасата му, обитателите на кооперацията. През юни същата година от комисията пращат екип проверяващи да огледат камерата, водеща се при тях „средство за обработване на лични данни“, и съответно да проверят записите на нея. Попадат обаче на майката на Николай, която категорично отказва да ги пусне в жилището на сина й. В резултат от КЗЛД й пишат акт за 500 лв., който тя вкарва в съда.
Пред съда от КЗЛД се позовават на член 58, параграф 1, буква „е“ от Регламент на ЕС 2016/679. Съгласно този регламент актът е наложен „за неизпълнение на задължение като администратор на лични данни да осигури на 17.06.2022 г. достъп на проверяващ екип от КЗЛД до система за видеонаблюдение в апартамент“.
Магистратите приемат, че българският гражданин е длъжен да отвори вратата на дома си за проверяващи от КЗЛД, че комисията има право на достъп до всички помещения на жилището, включително до всяко оборудване и средство за обработване на лични данни, каквото е системата за видеонаблюдение, само че майката е била неправомерно глобена, защото заповедта за проверка е касаела сина й. Освен това право да налага глоби има председателят на комисията, а не самата комисия.
В Благоевград майката на Николай Б. печели делото с 1000 лв. разходи, КЗК обаче обжалва във ВАС и в София правят друг прочит на чл. 58 от регламента – председателят налагал глоба само ако комисията се е самосезирала, а в случая има подаден сигнал отвън, поради което правилно актът е от името на КЗЛД.
Сега отново делото е върнато в Благоевград с указание за разглеждане от друг състав на АС. В крайна сметка обаче обект на съдебното решение ще бъде законен ли е актът, а не по същността на спора – незаконни ли са хилядите камери, монтирани от собственици на фирми и жилища, за да пазят имуществото им, „лични данни“ ли са сниманите на тях минаващи хора, както и всеки, който си купи камера, автоматично ли става „администратор на лични данни“, коментират адвокати.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
