Два ценни паметника от античността дават привилегията на благоевградчани да знаят имената на двама свои съграждани, които историята е вписала първи в страниците си. Мъжете са служили като елитни воини в преторианската гвардия на Римската империя. Името на първия е Марк Аврелий Муциан, съхранено за вечността върху бронзовата диплома, открита в Горно Лешко, вторият е роденият в древната Скаптопара /дн. Благоевград/ Аврелий Пир.
През 1962 година, орейки бащина нива в Горно Лешко, Стойчо Балабанов открива странна метална плочка. Учителят краевед Стефан Роячки занася находката в Окръжен исторически музей, където археоложката Димка Стоянова-Серафимова разбира, че в ръцете си държи необикновено свидетелство за античното минало на Благоевград и района. Опитната специалистка задълбочено изучава текста, който своевременно е преведен от латински на български език, и прави научно съобщение, в което заявява: „Дипломата от с. Лешко е първата римска военна диплома, намерена досега в долината на Средна Струма“.
Иво Николов, уредник в отдел „Археология“ при Регионален исторически музей – Благоевград, пояснява: „Тези дипломи са се издавали при пенсионирането на военнослужещите в Римската империя, като удостоверявали, че собственикът й е прослужил необходимите години в съответните части. За щастие откритата бронзова плочка в село Лешко е много добре запазена, макар да е само първата от общо две, съставящи цялата диплома. Чрез нея можем да разберем за съдбата на един човешки живот от преди 18 века“.
Днес тази реликва се съхранява в Регионален исторически музей – Благоевград, а благоевградчани и гости могат да я видят представена като един от най-значимите предмети в експозицията „Античност“.
Указът, от който дипломата на Марк Аврелий Муциан от с. Лешко е извлечение, бил издаден от император Александър Север на 9 януари 224 година. В документа се споменава, че преторианецът е жител на Пауталия /дн. Кюстендил/. Известно е, че градският център Пауталия бил създаден в първата половина на трети век при управлението на император Траян. В неговата област е влизало селището Скаптопара и днешното с. Лешко. Притежателят на дипломата Марк Аврелий Муциан е служил в десетата кохорта на преторианската гвардия на Александър Север, прочут като добронамерен и способен император, но отстъпчив и нерешителен, убит през 225 година във войнишки бунт. При неговия предходник император Септимий Север преторианската гвардия била разформирована, създадена била нова, в която се набирали най-добрите войници не само от Италия, както било обичайно, но и от Сирия, и придунавските провинции, в тях влизали земите на Балканския полуостров. Очевидно Марк Аврелий Муциан бил опитен и заслужил воин, за да бъде включен в най-елитната армейска част в столицата Рим. Времето на преторианеца било размирно – на заговори и бунтове, на насилствено сваляне и въздигане на императори и охранителите често влизали в кървави стълкновения, в които не всеки имал щастието да оцелее.
Неизбежен е въпросът защо старият воин се е установил в Лешко, след като ветераните преторианци имали право да се заселят във всяко кътче на обширната Римска империя? Защото селото било неговото родно място и носталгични чувства го дърпали към родовите корени. Приема се, че преторианецът е бил романизиран тракиец, родовото му име Муциан е тракийско. Скаптопаренци се наричали гресити, което е племенното им наименование, а жителите по горното течение на Струма до Пауталия /дн. Кюстендил/ са известни като дантелети, общности, населявали провинция Тракия.
Покойният Стефан Балабанов, който живееше в Лешко, знаеше точното място, където през 1962 г. чичо му Стойчо Балабанов намира преторианска диплома. Разказваше, че след като се разчуло за необикновената находка, около тяхната махала плъзнали иманяри, за да търсят злато, но не се е чуло някой да е намерил съкровище. Знае се, че махалата Балабанска е сред най-старите, а думата „балабан“ означава едър, силен, което дава основание да се предполага, че родовата приемственост през вековете не е прекъсвала.
Ако си позволим малко литературно въображение, можем да си представим как доближавайки Горно Лешко, доблестният воин Марк Аврелий Муциан бил спрян при Градището от стражите, охранявали стария римски път, за да проверят необикновения странник. А той извадил от кожена чанта своята диплома на преторианец, която била силен документ, указващ неговата самоличност. После мъжът спрял пред дома си в днешния Балабански валог, където е открита бронзовата находка. На мястото и сега стоят струпани камъни от някогашна сграда – дали не са останки от дома на нашия герой?! Сред роднините се е разнесла глъчка и вестта бързо обходила домочадията на селото. В родното място се завърнал виден съселянин, идвал от столицата на световната империя Рим. А времето ще впише името му като първото известно в днешната Благоевградска община – Марк Аврелий Муциан!
Четиринадесет години по-късно в историята влиза и името на друг наш съгражданин – Аврелий Пир. Неговата самоличност е засвидетелствана в известния Скаптопаренски надпис. През 1861 година в лозя между някогашното село Грамада и Благоевград е открита мраморна плоча с текст на гръцки и на латински език. За разчитането на надписа бил извикан търговецът от Янина Константинос Кастелос. Преводът разкрил, че става дума за прошение на скаптопаренци до император Гордиан Трети. Върху плочата бил изписан отговорът на императора, както и началото на реч, произнесена пред управителя на провинция Тракия, в чийто обсег се намирало селището Скаптопара. Отнасянето на молбата в Рим било поверено на скаптопаренеца Аврелий Пир, също служил в преториранската гвардия.
Каменният надпис привлякъл вниманието на научната общност от втората половина на 19 век. В сборника „Антология на ораторската реч – III хил. пр. н.е. – средата на II хил. сл. н.е.“ на университетското издателство „Св. Климент Охридски“ се отбелязва: „Надписът от Скаптопара представлява единственият изцяло запазен документ от този вид, достигнал до нас от времето на Римската империя“. За съжаление съдбата на ценния паметник е печална. По молба на Немския археологически институт в Атина през 1891 година е снет книжен отпечатък, но плочата вече е била повредена, а горната част на текста е унищожена.
Очевидно Аврелий Пир, на когото е била поверена мисията да занесе на император Гордиан Трети прошението на своите съграждани, е бил образован, уважаван и влиятелен мъж. Надписът е зов за помощ към върховния владетел на империята срещу честите посегателства от военната и административна власт на Пауталия, от всякакви използвачи, живеещи в близост до Скаптопара. Съдържанието на молбата дава ценни сведения за географията, поминъка и обществените нрави на местните жители. Започва с обичайния приповдигнат тон, но е и послание, което важи и за днешното време: „В рескриптите си /официални императорски отговори на молби със силата на закон – б.а./ ти често пишеш, че в твоята прещастлива и дълговечна епоха селата трябва да увеличават населението и да процъфтяват, а не жителите им да ги напускат: защото това е важно и за благополучието на хората, и е полезно за твоята хазна”. Следва описание на Скаптопара, което наред с ползите, привлича и недобросъвестни гости и има връзка с причината да се обърнат за помощ към император Гордиан Трети: „Живеем и притежаваме имоти в гореспоменатото село /Скаптопара – б.м./, което е твърде привлекателно поради наличието на топли извори и разположението си между два от военните лагери в твоята Тракия. По-рано, когато жителите не бяха обезпокоявани и угнетявани, те изрядно внасяха данъците и останалите си задължения. Но след като някои хора започнаха периодически да прибягват до своеволия и насилие, тогава и селото започна да запада“. В края на прошението си скаптопаренци изплакали своята болка: „И тъй, понеже не можем повече да търпим тези теглила и наистина има опасност – както и останалите, така и ние – да изоставим огнищата на предците си, затова те молим, непобедими Августе, да заповядаш чрез твоя божествен рескрипт всеки да следва собствения си път, а не да напускат другите села и да идват при нас, и да не ни принуждават да им осигуряваме даром продоволствия, нито да предоставяме квартира на тези, на които не сме длъжни“.
Положението на скаптопаренци било нетърпимо, но с прошението си до най-висшата инстанция в Римската империя те изявили воля, характер и обществена непримиримост да преодолеят неправдите. Можем да си представим тревогата и упованието, с които изчаквали как ще завърши мисията, която била възложена на техния съгражданин Аврелий Пир.
Както бе споменато, в Скаптопаренския надпис била изсечена и речта на управителя на Тракия, която дава други важни сведения: „Преторианецът Пир е дошъл на тази среща благодарение на божественото човеколюбие“ – това дипломатично въведение се отнася за император Гордиан Трети, който разпоредил Аврелий Пир, служил в Рим, да посети родното си място и вземе участие в обсъждането на молбата пред управителя на провинцията. Той от своя страна се обърнал към войника от Скаптопара: „Защото най-божественият император е предоставил разрешаването й на теб, който и преди вече си вземал становище по този въпрос чрез разписания и разпоредби: ето това, струва ми се, е дело на щастливата съдба“. Разкривайки същността на прошението, административният ръководител представя неговите мотиви и прави забележително описание на Скаптопара: „А молбата беше следната. Селото на войника, на когото помагаме, е разположено на най-хубавото място в областта на нашия град Пауталия /дн. Кюстендил/, с хубаво изложение и към планината, и към полето, а освен това притежава и бани с топли извори, които са не само удобство, но са и изключително благотворни за здравето и лечението на хората. Наблизо пък много пъти в годината се провежда панаир, който около първи октомври за петнадесет дена е и освободен от данъци“. Молбата на скаптопаренци завършва с неизбежната реторична приповдигнатост и с вярата в императорската справедливост: „И когато бъдем ощастливени с това решение, ще можем да засвидетелстваме благодарността си към твоето Щастие, така както постъпваме и сега, отправили своя взор към теб“.
Аврелий Пир е изпълнил дълга си, занасяйки в Рим прошението на своите съграждани, а после по разпореждане на императора се е върнал в родния си край за срещата с провинциалния управител, който да даде своето становище. Можем да допуснем, че за благоприятната развръзка на проблема помогнали чувството за дълг, авторитетът и красноречието на преторианеца от Скаптопара. Най-вероятно на Аврелий Пир било заповядано и да се заеме с изсичането и поставянето на известния днес Скаптопаренски надпис. Така през 238 година на пътя пред родното му селище се издигнала мраморната плоча с благоволението на император, което имало силата на закон, възпиращ своеволията на нечестни служебни и случайни гости. Не е известно докога документът от мрамор е стоял на мястото си. Вероятно е бил захвърлен като езически знак още по времето на Първото българско царство след приемането на християнството като официална религия в държавата. За щастие времето пощадило тази реликва с неповторима историческа стойност не само от местно и национално, но и от европейско значение.
Младите специалисти в Регионален исторически музей – Благоевград Иво Николов и Павел Христов търсят съвременни начини да възкресяват античното минало на Благоевград и района. Те споделят: „Опитваме се да представяме нашата история пред широката аудитория по различен начин, като показваме и съвременни реплики на предмети, използвани в миналото. Този начин на представяне на историята ни определено се харесва, защото така хората могат да се докоснат до нея. От скоро към традиционните ни уроци „Училище за юнаци“, които провеждаме с колегите ни от РИМ – Благоевград и НД „Традиция“ – РК Благоевград „Г. Измирлиев-Македончето“, показваме и римско нападателно и защитно въоръжение от времето на преторианеца Марк Аврелий Муциан и Аврелий Пир. Процесът е бавен, но градивен, а оборудването – изключително скъпо, но желанието е налице, така че пред нас има светлина“.
За разлика от Марк Аврелий Муциан, не знаем нищо повече за неговия земляк Аврелий Пир, служили почти по едно и също време в императорската гвардия на Рим. Как е завършил животът на Пир? Дали като преторианеца от Лешко се е завърнал в родното си място Скаптопара? Или е останал в Рим? Или ако е доживял до уволнение, съдбата го е завлякла в друго кътче на обширната империя? Тези въпроси отново ни отправят към литературни интерпретации, защото безпристрастната история се храни единствено с ясни свидетелства, които в случая отсъстват. По-важно е как днешните жители на община Благоевград и най-вече нейните ръководители възприемат честта градът ни да знае, помни и почита своите двама първи съграждани, чиито имена по щастливо благоволение на съдбата са останали 18 века в паметта на времето.
ВЛАДО КАПЕРСКИ
