Близки и приятели се сбогуваха с голямата българска актриса Гинка Станчева на траурна церемония в столичния храм „Света София“.
„Това, което най-вероятно младото поколение не знае, е, че това беше първата българска актриса, която изнесе българското кино извън пределите на България още 1957 г. на фестивала в Кан“, каза пред журналисти актьорът Христо Мутафчиев.
По думите му дори това е достатъчно, за да й се поклоним до земята за това, което е направила и пътеката, която е прокарала в българския театър и българското кино, както и извън пределите на нашата страна. Мутафчиев сподели, че ще запомни Гинка Станчева с това, че винаги е била усмихната и не на последно място с това, че е била човек, на когото не му се е слизало от сцената. „Много пъти е казвала „играе ми се, играе ми се, играе ми се“ – това е болест при актьора“, каза още той.
„Там, където съм играл с нея, бяха чудесни представления“, заяви пред журналисти театралният режисьор Стефан Мавродиев. Първата му среща с Гинка Станчева е била през 1972 г., когато тя и съпругът ѝ „са танцували луд рок“.
До пандемията от COVID-19 актрисата играе във формацията „Артисти със сребро в косите“ към Съюза на артистите в България. „Това е най-прекрасният, топъл, светъл човек, когото познавам“, заяви Емилия Цанкова, която си е партнирала с Гинка Станчева в „Артисти със сребро в косите“. „Тя, когато се качеше на сцената, изгубваше възраст, изчезваха всичките ѝ страдания. Голяма загуба за българския театър и за нас, приятелите“, заключи Цанкова. /БГНЕС
Източник:БГНЕС
